№ 91
гр. гр. Добрич, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20253200900003 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Търговско дело № 3/2025 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е
образувано по искова молба вх. рег. № 128/08.01.2025 г., подадена от А. С. М.
ЕГН ********** с наст. и пост. адрес с. Ф. Д., ***, общ. Добричка, област
Добрич, с която срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД гр. София, бул.
„Витоша“ № 89б, ЕИК *********, при условията на обективно съединяване са
предявени следните искове:
иск за сумата от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат му М. С. М., поч. на ***г.,
виновно причинена при пътно-транспортно произшествие на 21.08.2021 г. от
водач на лек автомобил марка „ТОЙОТА“ модел „ЯРИС“ с рег. № ТХ *** АТ,
застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „ДЗИ–ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 08.01.2025 г. до окончателното й изплащане,
претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52
ЗЗД.
иск за сумата от 18 725.67 лв., представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на главното парично задължение, считано от датата на
09.12.2021 г. ( крайна дата за произнасяне от застрахователя по
1
застрахователната претенция ) до датата на предявяване на иска – 08.01.2025
г., претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52
ЗЗД.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД гр. София оспорва иска по основание и
размер, като поддържа искане за отхвърлянето му и присъждане на сторените
по делото разноски.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С влязла на 25.01.2023 г. в законна сила присъда № 1/09.01.2023 г. по
НОХД № 92/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, Д. И. Д. е признат за
виновен в това, че на 21.08.2021 г. по главен път ІІ-71 ( Добрич – Силистра ),
на около 1.4 км. Преди с. Карапелит в посока гр. Добрич, при управление на
МПС – лек автомобил марка „ТОЙОТА“ модел „ЯРИС“ с рег. № ТХ *** АТ,
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1
ЗДвП, движейки се по пътното платно с двупосочно движение – две ленти,
навлязъл в лентата за насрещно движение, с което причинил ПТП и от него е
настъпила телесна повреда и смърт на повече от едно лице, като причинил по
непредпазливост смъртта на М. С. М., средна телесна повреда на Ю. Ц. С. и
средна телесна повреда на К. А. П., поради което и основание чл. 343, ал. 4,
във вр. с ал. 3, б. „б“, предл. първо във вр. с ал. 1, б. „б“и б. „в“ във вр. с чл.
342, ал. 1, предл. трето НК във вр. с чл. 54 НК; му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца, като на
основание чл. 58а, ал. 1 НК така определеното наказание е намалено с 1/3 и му
е наложено окончателно наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
години, като изпълнението на така наложеното наказание е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от пет години.
По делото не е спорен фактът за наличието на облигационно отношение
между водача на МПС и ответното застрахователно дружество, произтичащо
от договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на водача
на лек автомобил марка „ТОЙОТА“ модел „ЯРИС“ с рег. № ТХ *** АТ,
обективиран в полица № BG/06/120003037772 с начална дата на покритие
04.11.2020 г. и с крайна дата на покритие 03.11.2021 г.
2
Събраните по делото гласни доказателствата чрез разпита на
свидетелите по делото – Ж. Е. Р. ( съжителка на ищеца ), Г. С. М. ( родственик
на ищеца по делото ), ( чиито показания с оглед установената родствена връзка
с ищците следва да се преценяват на основание чл. 172 ГПК с оглед на всички
други данни по делото, като се има предвид възможната им
заинтересуваност), кредитирани от Съда изцяло като преки и непосредствени,
депозирани непротиворечиво, убедително и взаимно допълващи се,
установяват наличието на топли и сърдечни отношения между двамата братя.
Ищецът бил отчаян и съкрушен, потиснат, болезнено изживял и продължава
да изживява внезапната и трагична кончина на своя брат. Между братята
съществувала емоционална връзка, отношения на особена близост, подкрепа и
доверие още от детски години.
Видно от заключението на вещите лица по комплексната
съдебнопсихиатрическа и психологическа експертиза д-р Т. С. и д-р Д. П.,
новината за смъртта на М. изиграла за ищеца роля на масивна психотравма и
е довела до влошаване на психичното му състояние. Развила се е остра
стресова реакция – преходно разстройство със значителна тежест,
представляваща отговор на преживения психически стрес, на непреодолимо
травмиращо преживяване. Симптомите на острата стресова реакция са
затихнали в период от три дена, като след отшумяването им психичното
състояние на ищеца се е владеело от клиничната характеристика на смесена
тревожно-депресивна реакция, която персистирала във времето и е приела
клиничната характеристика на протрахирА. депресивна реакция в рамките на
формирано разстройство в адаптацията, а на по-късен етап е приела
клиничната характеристика на постравматичното стресово разстройство.
Според експертното мнение на вещите лица, към настоящия момент в
психичното състояние на ищеца не се установяват данни за клинично значими
симптоми на психично разстройство, за трайно дезадаптивно състояние или
остатъчно психопатология.
Ищецът е предявил застрахователна претенция вх. рег. № 94-R-
200/09.09.2021 г., по която застрахователят е образувал преписка №
43072952100204.
В рамките на законоустановения срок застрахователят е отхвърлил
претенцията като неоснователна.
3
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
І. По допустимостта на исковете:
Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан
прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка
“гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1,
ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер
произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от
търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с
упражняването от него занятие.
С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за
местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на
предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като
първа инстанция.
Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното
упражняване на правото на иск.
Ищецът е спазил процедурата по чл. 380 КЗ.
Исковете са ДОПУСТИМИ и следва да се разгледат по същество.
ІІ. По основателността на исковете:
С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска
отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица,
които извършват фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание.
По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска
отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
4
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно
право.
Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка
“гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.
С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото
право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното
правоотношение със застрахования.
Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие
както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с
правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква
едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално
обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице
няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на
застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение
съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не
на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при
застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 –
2012 – ОСТК.
Фактическият състав на отговорността на застрахователя за
обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт
включва следните елементи: 1. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, възникнало между застрахования и застрахователя; 2.
Настъпване на застрахователно събитие, осъществено в срока на действие на
застрахователния договор, виновно причинено от водача на застрахованото
МПС; 3. Материално-правна легитимация на лицето, претендиращо
застрахователно обезщетение, определена съобразно кръга на лицата, имащи
5
право на обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт на близък,
съгласно приетите от Пленума на Върховния съд постановления № 4/1961, №
5/1969 и при доказани изключителни случаи – от разширения кръг съгласно
ТР – 1-2016-ОСНГТК; 4. Претърпени неимуществени вреди от лицата,
претендиращи обезщетение.
В разглеждания случай е безспорно установено наличието на пътно –
транспортно произшествие на 21.08.2021 г., за което вината е на водача на
МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по силата
на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”,
обективиран в застрахователна полица, със срок на валидност, включващ
датата на пътно-транспортното произшествие.
Водачът на МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата
(чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП ) - по непредпазливост е причинил
смъртта на М. С. М..
Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с
причинената на постраД. смърт.
С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на водача
на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по
смисъла на чл. 45 ЗЗД. Същият, в качеството си на делинквент и на основание
чл. 45 ЗДД отговаря за всички настъпили от деянието вреди, които са в пряка
и непосредствена последица от него.
Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя отговорността на
застрахователя.
Не се оспорва наличието на валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност“ през периода, в който е реализирано пътно-транспортното
произшествие.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.
477, ал. 1 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД – чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ.
Отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна
застраховка „гражданска отговорност” е за репарация на претърпените от
ищеца неимуществени вреди. По силата на застрахователния договор
ответникът, в качеството си на застраховател се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
6
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди
се съдържа в чл. 52 ЗЗД.
По думите на френския цивилист Rene Savatier „неимуществените вреди
са всяко човешко страдание, което не води до имуществени вреди“.
Неимуществените вреди се изразяват в засягане на защитими права,
което засягане няма парична оценка – ТР-4-2012-ОСГТК.
Неимуществените вреди могат да възникнат от накърняването на всяка
правнозащитено благо, независимо дали то е обект на абсолютни субективни
права ( като правото на живот ( чл. 28 КРБ ), правото на телесна
неприкосновеност ( чл. 29 КРБ ), правото на свобода и равноправно третиране
по достойнство и права ( чл. 6, ал. 1 КРБ ), правото на недискриминация ( чл.
6, ал. 2 КРБ ), правото на неприкосновеност на личния живот и ненамеса в
него ( чл. 32, ал. 1, изречение първо КРБ ), правото на чест, достойнство,
добро име ( чл. 32, ал. 1, изречение второ КРБ ), правото на лична свобода (
чл. 30 КРБ ), правото на изображение и глас ( чл. 32, ал. 2 КРБ ), свобода и
тайна на кореспонденцията ( чл. 34 КРБ ), свобода на съвестта, на мисълта и
избор на вероизповедание ( чл. 37, ал. 1 КРБ ), правото на изразяване на
мнение ( чл. 39 КРБ ), правото да се търси, получава и разпространява
информация ( чл. 41 КРБ ), правото на свободно сдружаване ( чл. 44 КРБ ),
правото на събрания и манифестации ( чл. 43 КРБ ), правото на име на
физическо лице ( чл. 12 ЗГР ), правото на фирма ( чл. 7 ТЗ ), доброто
търговско име и доверието към предлаганите стоки ( чл. 30 ЗЗК ),
използването на чужда търговска фирма ( чл. 29 ЗЗК ), разгласяването на
търговска тайна ( чл. 8 ЗЗТТ ), нарушаване на неимуществените авторски
право ( чл. 15 ЗАПСП ) ) или на относителни права ( напр. породени от
договор – ТР – 4 – 2012 -ОСГТК, засягане на имуществени права върху обекти
на интелектуалната собственост по ЗАПСП, ЗПРПМ, ЗМГО, в редица
хипотези на нелоялната конкуренция по чл. 29 – 37 ЗЗК ) или пък на
представлява фактическо отношение, което не е обект на правно регулиране,
но интересът на личността, който се удовлетворява чрез него, е защитен от
действащия правопорядък - арг. от чл. 56, изречение първо КРБ ( напр. в
рамките на фактическо съпружеско съжителство между две лица, при трайно
7
отглеждане на неосиновено дете – храненик ).
Друго деление на неимуществените вреди е свързано с т.н. „морален
патримониум“ (общност на всички нематериални блага, които нямат
комерсиална стойност), който се състои от две части – в едната попадат
неимуществените вреди, свързани с емоционалния живот на засегнатото лице
(„афективната част на моралния патримониум“), а другата част – онези вреди,
които засягат достойнството на пострадалия в обществото („социалната част
на моралния патримониум“).
Първият вид неимуществени вреди са резултат от засягане на блага,
свързани с вътрешния мир и психични преживявания на лицето, като
накърняване на чувството на привързаност, скръб и болка при загубата на
близък, вторият вид – от засягане на т. н. „блага на обозначение“, свързани с
външния свят и отношенията на лицето с него накърняване на честта,
доброто име, репутацията, свободата на религиозно убеждение и пр.
Юридическият критерий за квалификацията на вредата като
неимуществена и отграничаването й от имуществените вреди е само дали
последиците от засягането на благата имат паричен еквивалент в гражданския
оборот - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С. 2020, с.
366.
Съдебната практика ограничава неимуществените вреди главно до три
групи случаи – физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и
страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг, както и на
лице, което се е намирало в трайна и дълбока емоционална връзка - ТР – 1 –
2018 - ОСНГТК; страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 –
ОСГК.
В литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди
са широк кръг и обхващат последиците от засягането както на блага, които са
предмет на субективни права ( права на свободно развитие на личността,
права върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име,
право на фирма, право на личен живот, право на изображение, права върху
предмети на т.н. индустриална собственост и други ), така и на блага, които
не са предмет на права - вж. Калайджиев, А. цит. съч., 366 – 367.
Неимуществените са неоценими в пари последици от засягането на
защитени права и интереси, а делението на имуществени и неимуществени
8
вреди е приложимо към произтеклите от засягането последици.
Неимуществената вреда е необратима и непоправима.
Неимуществените вреди са неизмерими в паричен еквивалент и затова
следващото се за тях парично обезщетение се определя от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД.
Паричното обезщетение, макар и несъвършено, е единственото
възможно средство и най-подходящата форма за зачитане претърпяването на
тези вреди и за компенсиране на засегнатото лице. Въпреки невъзможността
неимуществените вреди да бъдат поправени, българското право придава на
паричното плащане към пострадалия компенсаторна функция. Функцията,
която се придава на присъдената парична сума е да възстанови психичното
равновесие на личността и да му даде възможност да компенсира
отрицателните емоции. Парите се разгледат като сурогат на неприятните
емоции, които лицето е принудено да преживее. Целта на обезщетението е
чрез тези средства увреденият да получи облекчение след преживяното, да
неутрализира отрицателните си емоции, да оздрави психиката си, да постигне
усещане за удовлетворение и справедливост. Функцията на обезщетението е
именно в това да възстанови чувството на засегнатото лице за справедливост,
но не чрез възмездие и репресия, а чрез зачитане на факта и последиците от
стореното противоправно деяние.
Размерът на обезщетението се определя от Съда по справедливост.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна
категория.
При прилагането на критерия на справедливостта следва да се отчитат
въведените още от Аристотел ( 384 г. пр. н. е. – 322 г. пр. н. е.) в книга пета на
„Никомахова етика“ ( 300 г. пр. н.е. ) принципи на „възстановителна
справедливост“ (лат. iustitia correctiva ), изискваща състоянието на един човек
да бъде възстановено след настъпването на една неправда в състоянието,
което е съществувало преди тази неправда; и на „разпределителна
справедливост“ (лат. iustitia distributiva ), която изисква лицата в едно и също
положение да търпят еднакви последици от състоянието, в което се намират, т.
е. еднакво третиране на еднаквите случаи, действат паралелно – еднаквите по
вид и степен вреди да намират еднаква компенсация, която да отговаря на
действително преживените страдания.
9
Справедливостта като метод за решаване на въпроса за обезщетяване на
неимуществените вреди включва и следните задължения към Съда: 1. Да
отчете наличието на особени обстоятелства (принцип на специфичност на
преценката на Съда); 2. Да прецени цялата конкретна обстановка на случая
(принцип на цялостност на преценката на съда); 3. Да третира еднаквите
случаи по един и същ начин (принцип на равно третиране при преценката на
съда ); 4. Да формулира своето вътрешно убеждение отчетливо – по начин,
който прави възможно подлагането му на обективен контрол, и обосновано –
по начин, който го прави убедително и за останалите членове на обществото
(принцип на обоснованост на преценката Съда).
Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – степен и характер на
увреждането, начин и обстоятелства, при които увреждането е настъпило,
продължителност и интензитет на търпимите болки и страдания, възраст на
увредения, неговото обществено и социално положение, промяната в живота
на пострадалия, физическите и психологическите последици за увредения и
други фактори.
Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане,
съществуват обективно.
В българската правна система, основана на върховенството на правото
(арг. от чл. 4, ал. 1 КРБ), Съдът е компетентен да разрешава спора по
справедливост само в случаите, в които е изрично овластен от законова норма
да приложи своето справедливо усмотрение. Чрез справедливостта не се
създават нови правни норми, а само се достига в процеса на правоприлагане
до конкретното правило за поведение, с оглед на което да се реши в
предвидените от закона случаи даден правен спор при отчитане на
конкретните обстоятелства. Разпоредбата на чл. 51 ЗЗД е плод на този
законодателен подход, при който справедливостта е привлечена като правно-
технически критерий при правоприлагането. Поради особеното им естество
неимуществените вреди не се поддават на репариране, тъй като
неимуществените последици от виновното противоправно поведение не могат
да получат точен паричен израз, нито могат да бъдат премахнати чрез
получаване на парична обезвреда от увредения. Затова при тях паричното
10
обезщетение е предназначено главно да възмезди и удовлетвори увреденото
лице за негативните нематериални последици, понесени от него вследствие на
увреждането. С оглед на тези съображения законодателят допуска
присъждането на парично обезщетение за неимуществени вреди, като
овластява и задължава съда да определи конкретния размер на обезвредата по
справедливост с оглед степента на засягане на правозащитените блага и
интереси на личността и на конкретните обстоятелства при извършването на
нарушението по свое усмотрение, но в рамките на принципа на
върховенството на правото.
Обезщетението за неимуществени вреди има само компесаторна
функция, тъй като то има за цел да репарира в относително пълен обем
болките, страданията, и други нематериални последици, възникнали от
противоправното деяние.
Причиняването на смърт при пътно – транспортно произшествие,
представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда право на
обезщетение в полза на засегнатото лице за неимуществени вреди.
Обективният критерий, според който се определят подлежащите на
обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена причинно–следствена връзка
между смъртта на пострадалото лице и конкретните неблагоприятни
последици, настъпили правната му сфера на правоимащите лица.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателното решение № 1/2016 от
21.06.2018 г.на ОСНГТ, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смъртна техен близък са лицата, посочени
в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени
вреди.
В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че
особено близка привързаност може да съществува между починалия и негов
брат. В традиционните за българското общество семейни отношения братята
са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
11
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от братята е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/1961 и
№ 5/1969 на Пленума на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат
само най-близките починали. Наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело главно и пълно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни по интензитет и
продължителност морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществените вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съобразно задължителната практика на ВКС,обективирана в Решение №
92/17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1275/2019 II ТО, Решение №
50127/24.10.2022 г на ВКС по т. д. № 1341/2021 г. I ТО, Решение №
60159/31.01.2022 г. по т. д. № 2088/2020 II ТО, Решение № 60133/11.10.2021 г.
по т. д. № 1902/2020 II ТО, Решение № 50100/27.10.2022 г. по т. д. №
1644/2021 I ТО, Решение № 60070/29.06.2021 г. по т. д. № 904/2020 I ТО,
Решение № 60159/31.01.2022 г. по т. д. № 20882020 II ТО, Решение №
17/16.03.2021 г. по т. д. № 291/2020 II ТО, с които е прието, че от посочените
разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени
вреди за причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата,
12
очертан в двете постановления, се присъжда само по изключение.
Предпоставките, за да се приложи това изключения, са: 1. Създадена особена
близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2.
Действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по
интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия
и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т.е. такава,
каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките
му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди съгласно Постановление № 4/1961 и № 5/1969 на Пленума на
Върховния съд.
Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица,
претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в
двете постановления, в т.ч. и за братята. При преценката за наличието им в
тази хипотеза следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за
българския бит отношенията между братята се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се
приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка,
необходимо е, освен формалното родство е произтичащата от него близост
между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства,
обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за
съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към
връзката между братята е израстването им сами като деца поради
продължително отсъствие на родители, загуба на родител.
В разглеждания случай установените от свидетелите отношения между
двамата братя сочи на нормална за обществото духовна и емоционална
близост между двама братя, характеризираща се с взаимна обич и морална
подкрепа. Разкриват се характеристики, приети и следващи се в
традиционните за българското общество отношения между двама братя. Не са
ангажирани доказателства за наличие на особени житейски ситуации,
характеризиращи се в изключителност и разкриващи по-голяма близост,
считана за нормална за съответната родствена връзка.
Свидетелските показания не установяват понасянето на морални болки
13
и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които биха изпитали всеки
човек – силна и непреодолима скръб от загубата на свой брат. От събраните
гласни доказателства относно последиците от понесената морална травма от
ищеца се установява силна и непоносима скръб по загуба на брат, която не
надхвърля болките и страданията в други подобни житейски ситуации. В
случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки за присъждане на
обезщетение за неимуществените вреди, предвидени в задължителната
съдебна практика.
Исковете като недоказани следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на
ответника следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
450.00 лв.
С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. С. М. ЕГН ********** с наст. и пост.
адрес с. Ф. Д., ***, общ. Добричка, област Добрич, с която срещу „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД гр. София, бул. „Витоша“ № 89б, ЕИК
*********, при условията на обективно съединяване искове за сумата от 50
000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на смъртта на брат му М. С. М., поч. на ***г., виновно причинена при пътно-
транспортно произшествие на 21.08.2021 г. от водач на лек автомобил марка
„ТОЙОТА“ модел „ЯРИС“ с рег. № ТХ *** АТ, застрахован по риска
„Гражданска отговорност” при „ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 08.01.2025 г.
до окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД и за сумата от 18 725.67 лв.,
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично
задължение, считано от датата на 09.12.2021 г. ( крайна дата за произнасяне от
застрахователя по застрахователната претенция ) до датата на предявяване на
иска – 08.01.2025 г., претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл.
45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. С. М. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес с. Ф. Д., ***,
общ. Добричка, област Добрич, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО
14
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД гр. София, бул. „Витоша“ № 89б, ЕИК *********
адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лв.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
15