Решение по дело №330/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 390
Дата: 14 април 2022 г. (в сила от 11 май 2022 г.)
Съдия: Валерия Братоева
Дело: 20221100900330
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20221100900330 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на К. ИВ. Т., ЕГН **********, с която е предявен иск с
правна квалификация чл. 517, ал. 3 ГПК, за прекратяване на „О.Б.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1632, р-н Овча купел, ж. к. ****, поради
невъзможност на ищеца да получи изпълнение на парично задължение от съдружника
М.В.М., ЕГН **********.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е кредитор на М.В.М., ЕГН
**********, с вземане в размер на 8296 лева - главница и произтичащите акцесорни
вземания за законна лихва и разноски, като в рамките на образуваното изпълнително
производство за принудително удовлетворяване на вземането – изп. дело № 20209220400161
по описа на ЧСИ И.Д., бил вписан запор върху всички притежавани от М.В.М., ЕГН
********** дружествени дялове от капитала на „О.Б.“ ООД, ЕИК ****. На дружеството
било връчено изявление за прекратяването на членството на длъжника, като с разпореждане
от 07.02.2022 г. съдебният изпълнител овластил ищеца да предяви иск за прекратяване на
търговско дружество „О.Б.“ ООД, ЕИК ****, в което длъжникът М.В.М., ЕГН **********, е
съдружник, за да се удовлетвори от ликвидационния му дял.
Ответникът „О.Б.“ ООД, ЕИК ****, на което исковата молба е връчена в приложение
на фикцията по чл. 50, ал. 2 ГПК, не депозира отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно и от вписванията в търговския регистър по партидата на „О.Б.“ ООД, ЕИК
****, се установява, че М.В.М. е съдружник в дружеството с дружествен дял на стойност
4500 лева от регистрирания му капитал в размер на 5000 лева, като с вписване №
20210606094126 по партидата на дружеството в търговския регистър е вписан запор върху
дружествените дялове на М.В.М., наложен по изпълнително дело № 20209220400161 по
1
описа на ЧСИ № 922 И.Д..
От изисканите по реда на чл. 186 ГПК преписи на документите, съдържащи се в
изпълнително дело № 20209220400161 по описа на ЧСИ № 922 И.Д. и издаденото от
съдебния изпълнител удостоверение, изх. № 895/06.04.2022 г., се установява, че същото е
образувано на 18.08.2020 г. въз основа на молба на К. ИВ. Т., към която е представен
издаден по частно гр. д. № 64685/2019 г. на СРС, 150 състав, изпълнителен лист за
заплащане на суми, дължими от М.В.М. в качеството му на поръчител по споразумение от
25.09.2019 г..
В качеството си на взискател в изпълнителното производство, К. ИВ. Т., отправил до
„О.Б.“ ООД, ЕИК ****, изявление за прекратяване на участието на длъжника М.В.М. в
дружеството, като изявлението е връчено на адресата на 02.11.2021 г. при условията на чл.
50, ал. 4 ГПК – чрез залепване на уведомление.
С разпореждане от 03.02.2022 г. взискателят К. ИВ. Т. бил овластен от съдебния
изпълнител да предяви иск за прекратяване на „О.Б.“ ООД, ЕИК ****, част от капитала на
което се притежава от длъжника по изпълнението М.В.М.. Към момента на овластяването –
03.02.2022 г., както и към приключване на устните състезания, задълженията, принудително
събирани в производството по изпълнително дело № 20209220400161 по описа на ЧСИ №
922 И.Д., не се установява да са погасени.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 517, ал. 3 ГПК.
Основателността на предявения конститутивен иск се обуславя от кумулативното
наличие на елементите: притежавано от ищеца К. ИВ. Т. качество взискател по
изпълнително дело, по което изпълнението е насочено върху притежаван от длъжника
М.В.М. дружествен дял в „О.Б.“ ООД, ЕИК ****, съответно наложен върху дружествения
дял запор, едностранно изявление на взискателя, отправено до ответното дружество за
прекратяване участието на съдружника М.В.М. и овластяване на взискателя от съдебния
изпълнител да поиска прекратяване на дружеството.
При съобразяване на решение № 104 от 10.07.2014 г. по т. д. № 2144/2013 г., Т. К., ІІ Т.
О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е разяснено, че съгласно
уеднаквената съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК
решения - решение № 60 от 10.07.2012 г. по т. д. № 134/2012 г. на І т. о. и решение № 146 от
07.11.2013 г. по т. д. № 1041/2012 г. на І т. о., абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на конститутивния иск за прекратяване на търговското дружество с
ограничена отговорност по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК, е наличието на висящо изпълнително
производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на
трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на
длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял, както и
наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на този иск. От посочената
уеднаквена съдебна практика следва категоричния извод, че прекратяването на
изпълнителното производство винаги има за последица отпадане качеството на ищеца като
взискател, както и на овластяването му за предявяване на иска чл. 517, ал. 3 ГПК, което води
съответно до недопустимост на предявения конститутивен иск.
Ето защо, съдът е длъжен да установи висящността на изпълнителното производство,
който факт се доказва както от издаденото от съдебния изпълнител удостоверение, така и от
2
обстоятелството, че от образуването на изпълнителното производство до предявяването на
исковата молба и провеждане на устните състезания по настоящия спор, обективно не е
изтекъл период от 2 години, през който взискателят да е бездействал, за да е било възможно
да е настъпило ex lege прекратяване на изпълнителния процес.
Ответникът не установи и вземанията на взискателя по издадения изпълнителен лист
да са погасени в резултат на проведеното в рамките на изпълнително дело №
20209220400161 по описа на ЧСИ № 922 И.Д. изпълнение, нито пък чрез друг погасителен
способ. Това означава, че висящността на изпълнителното производство не е прекратена,
ищецът има качеството неудовлетворен взискател и предявеният конститутивен иск е
процесуално допустим.
Съгласно решение № 60 от 10.07.2012 г. по т. д. № 134/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
съставляващо задължителна практика за съдилищата, предмет на предявения по реда на чл.
517, ал. 3, предл. 2 ГПК иск, е прекратяването на търговско дружество с ограничена
отговорност. Предметът на този иск не е подлежащото на принудително изпълнение вземане
на кредитора-ищец, а упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското
дружество и откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на
задължението по реда на чл. 266 и сл. ТЗ.
В случая от обсъдените доказателства, се установява, че всички елементи, обуславящи
основателността на иска са налице и същият следва да бъде уважен. Ищецът е носител на
неудовлетворено вземане от лице, притежаващо качество съдружник в дружество с
ограничена отговорност, като принудителното изпълнение е насочено върху дела му,
съответно изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника М.В.М. в
дружеството е връчено след налагане на запор върху дела на този съдружник. Запорът е
наложен чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписвания – търговски
регистър и е вписан по предвидения в чл. 517, ал. 1, изр. 2 ГПК ред. До ответника е
достигнало изявлението за прекратяване на членственото правоотношение на М.В.М., като
ответното дружество не е ангажирало доказателства да е изплатило на взискателя – ищец в
настоящото производство К. ИВ. Т. припадащата се на съдружника М.В.М. част от
имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 ГПК, нито са ангажирани доказателства за
удовлетворяване вземанията на взискателя. За тези факти законът възлага доказателствената
тежест върху ответника, а тя е останала неизпълнена.
Необходимо да се отбележи, че основателността на иска не се обуславя от това дали
съдружникът би имал право на ликвидационен дял. Последица на уважаващо иска съдебно
решение е само прекратяване на „О.Б.“ ООД, ЕИК **** и откриването на производство по
ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл. 266 и сл. ТЗ. Едва след
удовлетворяване на кредиторите на прекратеното дружество „О.Б.“ ООД, ЕИК ****,
остатъкът от имуществото се разпределя между съдружниците, съобразно дяловото им
участие – чл. 271 ТЗ. Само при наличие на остатъчно имущество за съдружника М.В.М. би
възникнало вземане, което ще е обект на изпълнение и от което вземане взискателят би се
удовлетворил до размера на дълга на М.В.М.. Това бъдещо вземане на съдружника е
условно и зависи от наличието на имущество след удовлетворяване на кредиторите на
„О.Б.“ ООД, ЕИК ****, но сбъдването на условието ще стане известно в един бъдещ спрямо
настоящото производство момент. Затова фактът дали ще е налице остатъчно имущество не
се изследва в настоящото производство и не обуславя по никакъв начин основателността на
предявения конститутивен иск.
3
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се
поражда за ищеца, в приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК, който доказва извършени такива в
общ размер на 80 лева, представляващи внесена държавна такса, които разноски следва да се
възложат в тежест на „О.Б.“ ООД, ЕИК ****.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, по предявения от К. ИВ. Т., ЕГН **********, иск с правна
квалификация чл. 517, ал. 3 ГПК, търговско дружество „О.Б.“ ООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п. к. 1632, р-н Овча купел, ж. к. ****.
ОСЪЖДА „О.Б.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к.
1632, р-н Овча купел, ж. к. ****, да заплати на К. ИВ. Т., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, бул. ****, адв. К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 80 (осемдесет)
лева - разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Заверен препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на АВ -
ТРРЮЛНЦ за обявяването му и откриване на производство по ликвидация.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4