№ 31680
гр. София, 05.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110135329 по описа за 2024 година
Исковата молба отговаря на изискванията на закона, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК и страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК,
чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО.
І.Обстоятелства, от които страните извличат правата си:
Ищецът твърди, че на 1.6.2006г. сключили с Ю.Л. – дружество, прекратено поради
вливане в ответното дружество Ю.Л., договор за ипотечен кредит, като с анекс 1/27.5.2016г.
договорът бил изменен. Твърди се, че с решение № 5426/27.5.2022г. по дело № 44109/2021г.
на СРС, 174 – ти състав, съдът е обявил за нищожни, като неравноправни, клаузите на
договора, които уреждат валутния риск за кредитополучателя- разпоредбите на чл.8; 10, ал.4,
ал5, ал.9, ал.10, както и клаузите на т.2,3 и 2,5 от Анекс 1, които се сочи, че уреждат
превалутирането на главницата от швейцарски франкове в лева при курс 1,7931000 за един
шв.фр.Твърди се, че с решението, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от
9826,45 лева – недължимо платени суми за анюитетни вноски за период 3.6.2016г.-
26.7.2021г. по договора. Ищецът твърди, че за период 1.7.2006г. до 26.5.2016г. ответното
дружество е получило в повече от дължимата му цена на финансова услуга, под формата на
възнаградителна лихва, сумата от 14000лева, тъй като е прилагал обявените за нищожни
разпоредби. Сумата изчислява, като разлика между размера на изчислени и платени от
ищеца въз основа нищожните разпоредби 118 анюитетни вноски в период 1.7.2006г. до
26.5.2016г и размерът на вноските, които ищецът дължи и би следвало да плати, ако не се
вземат предвид обявените за нищожни разпоредби на договора- в случай, че вноските са
изчислени по цена 1,25149 лева за един шв.фр.Предявява се осъдителен иск за връщане на
сочената сума, която се счита, че е платена при изначална липса на основание, ведно със
законната лихва върху нея.
Ответното дружество, в срока за отговор, е упражнило правото си на отговор, като
оспорва иска, като счита, че силата на пресъдено нещо по предишния правен спор, не
препятства защитата му да направи възражение за погасителна давност на вземането,
предмет на иска, като се сочи, че давността за вземането е 5 – годишна, като се счита, че
същата е започнала да тече от получаването на сумата от ответника. Излагат се доводи, че с
исковата молба по предишното дело, заведена на 26.7.2021г., теченето на давностния срок е
прекъснато, като погасени по давност са всички вземания преди 26.7.2016г. Сочи се, че
1
доколкото Директива 93/13 няма директен ефект, а и същата е възприета в националното
право, то и срокът на давността се урежда от него. Сочи се, че националната правна уредба
не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на
потребителя да иска връщане на платените суми въз основа неравноправни клаузи, правото
на иск не е ограничено със срок. Прави се тълкуване на практиката на СЕС, обосновавайки
прилагането на принципа на ефективност и принципа на равностойност, като се счита, че
към предявяване на първоначалната искова молба ищецът е бил запознат с правата си
националния закон.
ІІ.Правна квалификация на предявения иск.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1, пр.1 ЗЗД.
III.Обстоятелства, по които страните не спорят изрично, поради което съдът счита, че
не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото между страните, че на
1.6.2006г. ищецът и Ю.Л. са сключили договор за ипотечен кредит, с анекс 1/27.5.2016г.
договорът бил изменен, че клаузите на т.2,3 и 2,5 от Анекс 1, уреждат превалутирането на
главницата от швейцарски франкове в лева при курс 1,7931000 за един шв.фр.
На основание чл.298,ал.1 ГПК, между страните с влязло в сила на 17.10.2023г.е
формирана сила на пресъдено нещо по гр.д.№ 44109/2021г. на СРС, 174 – ти състав /
образувано по искова молба от 27.7.2021г./ за следните обстоятелства: нищожността на
разпоредбите на чл.8; 10, ал.4, ал5, ал.9, ал.10, както и клаузите на т.2,3 и 2,5 от Анекс 1, че
сумата от 9826,45 лева – платена от ищеца за период от 3.6.2016г. – 26.7.2021г. съставлява
разликата между превалутирана главница, по курс за 1 шв.фр. - 1,7931000 лева и по курс на
БНБ към датата на сключване на договора за 1 шв.фр. - 1,25149 лева.
Предвид същата разпоредба на чл.298,ал.1 ГПК, не следва да се събират
доказателства, че към 1.6.2006г. курсът на БНБ за 1 шв.фр. възлиза на 1,25149 лева, към
27.5.2016г. - 1,76710 лева.
СРС намира, че страните не спорят, че ако за период 1.7.2006г. до 26.5.2016г. ищецът
беше заплатил възнаградителна лихва в случай, че вноските са изчислени по цена 1,25149
лева за един шв.фр., а не курс 1,7931000лева за един шв.фр, то щеше да заплати 14000лева
по – малко, както и че тези 14000лева за получени от ответника, при плащане на анюитетни
вноски за сочения от съда период, която сума съставлява възнаградителната лихва за
сочения период, изчислена по посочения начин.
IV.Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно,
че е заплатил сумата на ответника, че основанието не е съществувало при плащането.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и
главно, основанието си да получи сумата и правопогА.ващото си възражение за
погасителна давност, в която връзка следва да докаже датата на получаването на сумите,
които са му платени от страна на ищеца, за което не сочи доказателства.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОТЛАГА произнА.нето си по искането на ищеца за допускане на ССЕ – предвид
отделеното за безспорно, като
УКАЗВА на ответника, в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение, с писмена молба с 1 брой препис да представи по делото по делото
писмени доказателства, относно датата на получаването на сумите, които са му платени от
страна на ищеца за исковия период, в противен случай съдът ще допусне, на основание
чл.195 ГПК ССЕ по този въпрос, на разноски на ответника.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
2
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: ). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от отговора да се връчи на ищеца, който може да вземе становище по
исканията, и направените в него възражения, в едноседмичен срок от получаване на
преписа.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2024г. г., от
13,30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3