РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Царево, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Административно
наказателно дело № 20222180200168 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. М. Х. с ЕГН ********** от
******************************** –адв.К.Я., против Наказателно
постановление № 21-4635-000564/30.03.2021г. на Началника на РУП-
Приморско, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. С жалбата се моли за отмяна
изцяло на НП като неправилно и незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателя, редовно уведомен, се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител –адв.Я., чрез когото поддържа
жалбата и моли за отмяна на НП като твърди, че деянието не е съставомерно
поради липса на умисъл. Претендира разноски. В с.з. АНО, редовно уведомен,
не изпраща процесуален представител. АНО е изразил становище за
неоснователност на жалбата, обективирано в придружителното писмо към
АНП. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото
1
писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
На 11.12.2021г. около 17:02 часа в община Приморско, на път IIклас -99
км.37.600 в посока от град Приморско към град Созопол, полицейски наряд, в
състава на който бил Н.Ч./мл.автоконтрольор в РУП-Приморско/ и колегата
му Т.Д./мл.инспектор в РУП-Приморско/, спрял за проверка лек автомобил
марка „Рено“ модел „Клио“ с рег. №: ************, управляван от
жалбоподателя Х.. Последният бил закупил на 11.08.2021г. с Договор за
покупко-продажба с нотариална заверка на подписите с рег.
№******/11.08.2021г. на нотариус с рег.№*****процесния автомобил от Н.С.
С. / трето неучастващо в делото лице/, но не бил представил автомобила пред
КАТ за пререгистрация в едномесечния срок от придобиването му. В хода на
извършената проверка, полицейските служители установили, че процесното
МПС е със служебно прекратена от ОД на МВР на 13.10.2021г. регистрация
на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, поради което мл.автоконтрольорът Ч.
съставил на място против жалбоподателя Х. Акт за установяване на
административно нарушение с № *********11.12.2021г., като приел, че
същият е извършил нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Препис от акта е
връчен на жалбоподателят и подписан от него без възражения, като такива не
били депозирани и в законоустановения тридневен срок по реда на чл.44, ал.1
от ЗАНН. По случая била образувана пр.пр.№754/2021г. по описа на РП-
Бургас, пр.пр.№48/2022г. на ТО-Царево. След като се запознал със събраните
материали, с Постановление от 11.02.2022г. наблюдаващия прокурор отказал
да образува досъдебно производство и изпратил материалите от преписката
на Началника на РУП-Приморско за преценка налице ли са основанията за
реализиране на административно –наказателната отговорност, предвидена в
чл.175 ал.3 от ЗДвП спрямо Х.. Въз основа на така съставения АУАН и след
преценка на всички събрани по АНП доказателства, АНО е издал
обжалваното НП, в което е посочено, че управляваното от водача МПС не е
регистрирано по надлежния ред и е с прекратена регистрация по чл.143 ал.15
от ЗДвП, деянието е квалифицирано като нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и
на жалбоподателя му е наложена глоба в размер на 400 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от
2
събраните по делото писмени и устни доказателства. При така установената
фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради следните съображения:
С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП, законодателят е въвел
изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, от своя страна,
предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от
право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред, а съгласно §6, т.25, предл.1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП,
„водач” е лице, което управлява пътно превозно средство.
Съгласно разпоредбата на чл.145 ал.2 от ЗДвП, приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на
пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на
собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от
търговец с цел продажба.
В разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП пък е предвидена
възможността, служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. В конкретния случай,
регистрацията на процесния лек автомобил е била прекратена служебно на
13.10.2021г.
По делото е безспорно установено, че на датата 11.12.2021 год., на
посоченото в НП място и в посоченото време, жалбоподателят Х. е
управлявал процесното МПС, поради което е имал качеството „водач” на
МПС, като е безспорно, че този лек автомобил е бил управляван по път,
отворен за обществено ползване – по път IIклас -99 в посока от
гр.Приморско към гр.Созопол, както и че това МПС, към датата на деянието
3
-11.12.2021 год., е било със служебно прекратена регистрация, тъй като
жалбоподателят път IIклас -99 в качеството си на приобретател на
автомобила не е изпълнил задължението си по чл.145 ал.2 от ЗДвП, в срок до
един месец от покупката да регистрира придобитото превозно средство в
службата за регистрация на пътни превозни средства. Следователно от
обективна страна е налице състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП,
тъй като на инкриминираната дата и място жалбоподателят път IIклас -99 е
управлявал процесното МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред
и е било със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП, като
тези обстоятелства не се оспорват и от самия жалбоподател.
Защитата твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, тъй като
не е налице от субективна страна състава на нарушението по чл.140 ал.1 от
ЗДвП, доколкото жалбоподателят Х. не знаел, че регистрацията на
процесния автомобил е била прекратена служебно, още повече, че органите
на КАТ не са го били уведомили, че ще прекратят служебно регистрацията.
Съдът намира тези възражения за неоснователни по следните съображения:
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че
непознаването на закона не извинява никого. Според необоримата
презумпция завещана от римското право, незнанието на фактите би могло да
е оправдание, но не и незнанието на законите.
Съгласно разпоредбата на чл.145 ал.1 от ЗДвП, Приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на
пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на
собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от
търговец с цел продажба.
На следващо място, по силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено
за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо, като алинея 2 на същия член предвижда, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
Съгласно правната теория, непредпазливостта също има две форми –
небрежност и самонадеяност, като небрежността се нарича още „несъзнавана
непредпазливост”. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
4
предвиди. Нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на
вината, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. нарушението по
чл.140 ал.1 от ЗДвП може да бъде извършено както при умисъл, така и при
непредпазливост в двете й форми – небрежност и самонадеяност.
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна
сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143,
ал.15 от ЗДвП, за служебно прекратяване на регистрацията му. Следва да се
посочи, че в тази хипотеза прекратяването на регистрацията на ППС настъпва
по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което
контролните органи нямат задължение да информират приобретателя Х. както
за предстоящо служебно прекратяване на регистрацията на новозакупения
автомобил, така и за самото прекратяването на регистрацията, поради което
възраженията на защитата в тази насока са неоснователни, а сочената от него
решение на БРС е инцидентно и в противоречие както с практиката на
Адм.съд-Бургас, така и с практиката на самия БРС.
В случая, жалбоподателят признава в жалбата си, че е знаел за
задължение си като приобретател на процесния автомобил да регистрира
същия в едномесечния срок от сделката в КАТ-Бургас, но не го е изпълнил,
макар многократно да е минавал покрай сградата на КАТ-Бургас, защото с
оглед пандемичната обстановка се страхувал да не се разболее от Ковид
докато се реди на опашки.
Следователно жалбоподателят е бил напълно наясно с факта, че не е
изпълнил задължението си и не е пререгистрирал придобития от него лек
автомобил в указания от срока едномесечен срок. Очевидно страхът на
жалбоподателя от евентуално заразяване от Ковид, в какъвто смисъл са
посочени причини за неизпълнение на задължението му, не е възпрял същия
да излиза извън дома си по време на пандемията и да контактува с други хора
/ лично е сключил сделката за покупката на автомобила/. Освен това е
ноторно известен факта, че всички държавни служби и учреждения бяха
предприели мерки за ограничаване на опасността от заразяване с Ковид, част
от които беше и допускането по 1 клиент в канцелария. На следващо място
следва да се отбележи, че дори да се приеме, че жалбоподателят е изпитвал
страх от редене на опашки по време на пандемия, това не означава, че не е
имал възможност да упълномощи друго лице, което да регистрира
автомобила в КАТ, нито пък означава , че жалбоподателят е имал право да
5
управлява автомобила, след като е знаел , че не е изпълнил задължението си
да го регистрира в надлежния срок. Ето защо следва да се приеме, че
извършеното от жалбоподателя деяние е непредпазливо, поради което е
налице и субективния елемент на нарушението 140 ал.1 от ЗДвП.
Нарушението е формално и е извършено от водач, който е и собственик на
автомобила, поради което последващото регистриране на автомобила, не
може да се квалифицира като смекчаващо отговорността обстоятелство, както
и не може да допринесе за квалифициране на деянието като маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Наложените от АНО с наказателно
постановление кумулативни наказания на жалбоподателя - глоба в размер на
400 лева и отнемане правото на правоуправление за срок от 6 месеца,
съответстват по вид и размер на определените в закона и са съобразени с
личността на нарушителя, който видно от приложената справка за водач,
многократно е нарушавал правилата на ЗДвП, за което е бил санкциониран с
влезли в сила актове. С оглед на изложеното, наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4635-
000564/30.03.2021г. на Началника на РУП-Приморско, с което на М. М. Х. с
ЕГН ********** от *****************, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6