Р
Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 20,11,2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание на тридесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№1651 по описа на съда за 2019 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.422 от ГПК
Пред ПлРС е
депозирана искова молба от “А.Б.“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, чрез адв.Д.Ц. от САК, против И.И.М., ЕГН **********,***,
за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 612,32 лева
главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, и 39,45
лева
мораторна лихва върху сумата от 438,82 лева за
периода 28,09,2017 г. – 21,11,2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№8555/2018 г. на ПлРС. Сочи се, че вземането
произтича от Договор за електронни съобщителни услуги и закупени продукти №М4591975/08,06,2015
г., който е рамков договор, а ответницата фигурира в системата на оператора с ID на
абоната *********. Сочи се, че с Приложение №1 от 08,06,2015 г. е избран
тарифен план за номер ***, а с договор от 18,01,2017 г. и подписано към него
Приложение №1 е избран тарифен план за номер ***. Твърди се, че към последния
номер е сключен и договор за продажба на изплащане от същата дата на телефонен
апарат. Твърди се, че към посочения рамков договор са начислявани и такси за
услуги, използвани извън тарифния план, както и такси – за уведомяване на
просрочено задължение и за събиране на дължими суми. Твърди се, че са налице
незаплатени задължения по посочения договор от 08,06,2015 г. – 11 бр.фактури на
обща стойност 438,82 лева, като поради неизпълнение в определения срок на
задължението за плащане е начислена и неустойка в общ размер на 173,50 лева /3
месечни вноски по 19,99 лева за предоставената мобилна услуга за номер *** и
113,53 лева – част от стойността на отстъпката от абонаментната такса и
пазарната цена на закупеното устройство. Сочи се, че ответникът
се е съгласил и е приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги, съгласно които при неплащане на дължимите суми за
ползвани услуги обуславят право на оператора да прекрати едностранно договора,
както и достъпът на абоната до мрежата, и да начисли неустойка в размер на
месечните абонаментни такси до изтичане на срока на договора. Твърди се още, че
съгласно ОУ неполучаването на фактура не освобождава абоната от заплащане на
дължимите суми. Претендират се разноски. В писмени бележки,
депозирани преди последното с.з., процесуалният представител на ищеца моли съда
да уважи претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен
отговор чрез назначения му особен представител – адв.Ф.П. от ПАК, в който се сочи,
че исковете са допустими, но неоснователни по размер. Оспорва се включването в
иска на суми, различни от тези за използваните мобилни услуги и цената на
телефонния апарат. Определеният особен представител възразява срещу размера на
определения му от съда хонорар. В с.з. особения представител на ответницата сочи,
че искът е основателен само за незаплатените такси за ползвани услуги.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№8555/2018 г. по описа на РС Плевен. Предявеният
иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
От
приложеното по делото ч.гр.д.№8555/2018 г. по описа на ПлРС е видно, че е
издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №5357/23,11,2018 г.,
с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора –
ищец по настоящото дело, обща сума в размер на 612,32
лева главница и 39,45 лева лихва за забава, както и сторените разноски в общ
размер на 25,00 лева.
Установява
се приложения по делото Договор №***от 08,06,2015 г. и Приложение
№1 към него, че между страните е сключен договор, по силата на който на ответницата
са предоставени телекомуникационни услуги на номер ***. В раздел 5.3. на
Приложение №1 –„Отговорност”, е предвидено, че в случай, че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от Приложението, Договора или Общите условия, в
т.ч.ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това
Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, Операторът
има право да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/или да
получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси/без
остатък/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване.
Установява
се приложения по делото Договор №***от 18,01,2017 г. и Приложение
№1 към него, че между страните е сключен договор, по силата на който на ответницата
са предоставени телекомуникационни услуги по тарифен план ***Безкрай ХL,
за телефонен номер ***, за двегодишен срок. В раздел 6.3. на Приложение №1 –
„Отговорност”, е предвидено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от Приложението, Договора или Общите условия, в т.ч.ако по негово
искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде
прекратен в рамките на определения срок на ползване, Операторът има право да
прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси/без остатък/,
дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
Ако абонатът е ФЛ, максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер
без отстъпка, като в тази хипотеза абонатът дължи и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
крайните устройства, закупени или предоставени на лизинг.
От
приложения по делото Договор за продажба на изплащане №***от 18,01,2017 г. се
установява, че ответницата е закупил на лизинг мобилен апарат ***от
ищеца.
Установява
се от приложените по делото фактури, че ищецът е издавал фактури на ответника за претендираните суми.
По
делото са приобщени и ОУ на ищеца, действащи към датата на подписване на
процесния договор.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът следва
да установи в процеса: учреденото по негова инициатива заповедно производство
по реда на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл.415, ал.1 от ГПК
/респективно уведомяване на длъжника за издадената заповед по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК/; качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието
на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми
по процесния договор; да докаже настъпването на изискуемоста на претендираните
суми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, както и към датата на подаване на исковата молба; да докаже
договорна уговорка за неустойка, виновно неизпълнение от неустоечния вид, както
и размера на неустойката.
В тежест на ответника е да докаже плащане на дължимите суми, както и
евентуално направените възражения.
По
делото не е спорно, а и се установява от приложените по делото доказателства, че
между страните е била налице валидна облигационна връзка, по силата на която
ищецът е предоставил далекосъобщителни услуги на ответницата срещу задължение
на последната да заплаща месечна такса съобразно изразходваните от нея услуги. Установява
се от приложените по делото доказателства, че ищецът е издавал фактури за ползваните от
ответника услуги. На доказване по делото подлежи и факта дали ответникът дължи
заплащане на претендираните суми. Въпреки че ищецът не е посочил дата, от
която счита, че договорът между страните е бил прекратен, то такова
прекратяване, след незаплащането на задълженията от страна на
потребителя на услуги, безспорно е настъпило и то се дължи именно на
неизпълнение на задълженията на ответника да заплаща дължимите
суми по фактурите. С оглед на представените по делото доказателства съдът
приема за доказано, че на ответницата са предоставени конкретни
услуги на определена стойност, които същата е
следвало да заплати, съобразно уговореното в договора. По делото не са
представени доказателства от ответницата, че е изпълнила задължението си да
плати процесните суми, поради което съдът приема за доказано, че дължи сумите,
претендирани като главница за доставени, но незаплатени далекосъобщителни
услуга – в размер на 438,82 лева, изчислени от съда по чл.162 от ГПК съобразно
приложените по делото фактури.
По
отношение на претендираната неустойка по чл.92 от ЗЗД - съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет - задължението на неизправна страна по правна сделка
да престира определена /глобално или в процент/ или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да
бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са
осъществени следните предпоставки - наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за
неустойка, което е действително и неизпълнение на главното задължение.
За нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират
правния спор, съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на
точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор,
преодолява диспозитивното начало в гражданския процес /чл.6 от ГПК/. Съдът следи
служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не
се изисква събиране на доказателства; когато
е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право
документ/; когато е налице противоречие с добрите нрави /в този смисъл
са решение №229 от 21,01,2013 г. по т.д.№1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т.3 от ТР
№1/15,06,2010 г. на ОСТК на ВКС и др./;
когато е налице неравноправна клауза, както и някои други
особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички свързани с
охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват поради
изключителната си значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското
съдопроизводство.
В настоящия случай, съгласно раздел 5.3. на Приложение №1 /към всички процесни договори/ - „Отговорност”, е предвидено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от Приложението, Договора или Общите условия, в това число ако по негово
искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде
прекратен в рамките на определения срок на ползване, Операторът има право да
прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/или да получи
неустойка в размер на три месечни такси. Съдът намира, че
предвидената в договорите клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради следното - критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат
в ТР №1 от 15,06,2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за неустойка, предвиждаща
задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на три месечни такси, независимо от момента на разваляне на същия, несъмнено се явява
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната
страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален,
без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и
нарушава принципа на справедливост. В този смисъл са решение №219/09,05,2016 г. по т.д.
№203/2015 г. на ВКС, І т.о. и решение №193 от 09,05,2016 г. по т. д.
№2659/2014 г. на ВКС, І т.о.
Аргумент за това е и разпоредбата на чл.88, ал.1, изр.2 от ЗЗД, уреждаща
отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма
компесаторен характер. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за
вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране на уговорената
в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите й функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна, съгласно
задължителните разяснения на т.3 на Тълкувателно решение №1/2009 г. по т.д.
№1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За съответствието на тази уговорка със закона съдът
следи служебно, като валидността й
се преценява към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/в този смисъл е решение №107/25,06,2010 г. на ВКС по т. д.№818/2009 г., II т.о./. Уговорката за неустойка
при прекратяване /разваляне/ на договора, определена в размер на три такси, е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави. Действително няма пречка размерът на неустойката
да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза обаче е да дoведе до неоснователно обогатяване на оператора
спрямо потребителя, който да получи престация в пълен обем за срока на
договора, без да престира насрещната услуга, което е в контраст с всякакви
разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Освен това така
уговорената клауза във връзка с гореизложените съображения се явява и
неравноправна на основание чл.143, т.5 от
ЗЗП. Ответникът
има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1
от ДР на ЗЗП, а ищеца е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Уговорката за дължимост на три месечни такси,
при прекратяването му по вина на потребителя,
обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително дава възможност
на ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при прекратяването му
по вина на потребителя. Съдът намира клаузата за нищожна – изначално към датата
на сключването на договора, отсъствието на валидно съглашение за заплащане на
неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в
тази му част. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите
нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния
случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на
чл.26, ал.1 вр.ал.4 от ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не
е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване
на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. Оттук следва, че съдът
не следва да разглежда налице ли са били основанията предвидени в договора за
начисляване на неустойка – неизпълнение на ответника на договорни задължения и
прекратяване на договорното правоотношение. С оглед всичко гореизложено, съдът
намира искът за неустойка в размер на 173,50 лева
за неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение.
По
отношение претенцията за установяване дължимостта на лихва за забава – същата е
основателна /начислена е само върху размера на неплатената сума за
далекосъобщителни услуги/ и следва да бъде уважена до размера, претендиран в ИМ
– 39,45 лева.
С
оглед изхода на спора, ответникът дължи на ищеца сторените деловодни разноски
съразмерно с уважената част от иска, или разноски в размер на 202,36 лева.
С оглед
разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ето защо
следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските
от заповедното производство за държавна такса, съразмерно с частта
от вземането, за което се установи, че съществува, в размер на 18,25
лева.
Следва
на особения представител на ответника да се изплати възнаграждение за особено
представителство в размер на внесения за това депозит.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че И.И.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “А.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 438,82 лева главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги
и 39,45 лева лихва за забава за периода
28,09,2017 г. – 21,11,2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№8555/2018 г. на ПлРС, като за разликата
до претендираните главница в размер на 612,32
лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.И.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “А.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, направените
разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от иска в общ размер на 202,36 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.И.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Мобилтел“
ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в заповедното производство в общ размер на 18,25 лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски
окръжен съд.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Ф.П. от ПАК – особен представител на ответницата,
възнаграждение за особено представителство в размер на 200,00 лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: