О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……
гр. София, 25.10.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Братоева ч. гр. д. № 13755 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 577 ГПК и чл. 32а ПВ.
Образувано е по частна жалба на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ********,
срещу отказ на съдия по вписванията при СРС, обективиран в определение № 1230 от
26.09.2019 г. за заличаване на наложена от ЧСИ И.Ч.по изп. дело №
20088440400389 и вписана в СВ-София възбрана, съгласно молба, вх. № 625684/26.09.2019
г..
Жалбоподателят твърди, че отказът е
незаконосъобразен, тъй като от представените документи се установявало, че не
са налице противопоставими права между постановлението за възлагане и вписаната
възбрана, които последната да брани. Възбраната била изпълнила защитната си
функция и тъй като не бранила права, следвало да бъде заличена.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените
доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:
С молба, вх. № 62568/26.09.2019 г. „П.И.Б.“ АД,
ЕИК ********, придобило недвижим имот в резултат на влязло в сила постановление
за възлагане, поискало вписаната върху имота в полза на ипотекарен кредитор (Б.
А.Б.) възбрана да бъде заличена, тъй като не брани правата му.
Обжалвания отказ съдията по вписванията при СРС постановил
в приложение на Тълкувателно решение № 1/2015 г. от 10.07.2018 г. по
тълкувателно дело № 1/2015 г. на ОСГТК като приел, че купувачът на публична
продан не е материалноправно легитимиран да иска заличаване на наложена възбрана
включително и при деклариран отказ същата да брани неговите интереси.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Въпросът, предмет на настоящото производство е
изцяло правен и е разрешен с постановеното Тълкувателно решение № 1/2015 г. на
ОСГТК на ВКС, поради което мотивите на същото по т. 3 следва да бъдат възпроизведени
в цялост в настоящия съдебен акт.
Публичната продан на недвижим имот е деривативен
способ за придобиване на вещни права, в която насока са дадените задължителни
разясненията по т. 2 на ТР № 2 от 26.06.2015 год. по т.д. 2/2013 год. на ОСГТК
на ВКС, базирани на принципното разбиране, че купувачът от публична продан
придобива собствеността само ако длъжникът е собственик, тъй като никой не може
да прехвърли права, които не притежава.
Възбраната на недвижим имот, наложена като
обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложена в хода на
образувано производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК
и чл. 452, ал. 2 ГПК, се подчинява на правила, установени в ГПК и ПВп. Касае се
до акт от категория на тези, за които по закон е предвидено вписване (чл. 4, б.
„л“ ПВп). Наложената от съда или в изпълнението възбрана се вписва въз основа
на властнически акт на компетентно длъжностно лице или учреждение и не се
погасява. Вписването на възбрана има за цел да се даде гласност на подлежащите
на вписване актове по начина, предвиден в ПВп. Вписване, отбелязване и
заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите
или в ПВп.
Възбраната на недвижим имот може да бъде заличена
съгласно чл. 31 ПВп с „писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице,
което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или
обезпечението“ или „по искане на заинтересования със заявление, към което
прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се
заличи“.
Възбраната, наложена в изпълнителното производство по
чл. 449, ал. 2 ГПК, има за цел да препятства длъжника при насочено принудително
изпълнение по отношение на негов недвижим имот, да извърши действия, с които да
осуети или затрудни удовлетворяване вземането на взискателя-кредитор. Възбраната
цели да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум и осигури
ефективната реализация на установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна
сила или конститутивно действие имуществено право на кредитора (взискател),
чрез установената от законодателя с разпоредбата на чл. 453 ГПК
непротивопоставимост на последвало наложената възбрана разпореждане или
учредяването на вещни права, извършени от собственика на имота.
С вписване на възбраната последващите разпореждания на
длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и
присъединените кредитори. На тях са непротивопоставими и претенциите на трети
лица към възбранения имот, ако исковите молби, с които тези претенции са
заявени пред съд, подлежат на вписване, но не са вписани преди вписване на
възбраната. Поради това действие на възбраната взискателят
и присъединените кредитори по чл. 456 ГПК ще могат да се удовлетворят от цената
на имота въпреки последващи разпореждания на длъжника и независимо от
основателните претенции на трети лица към възбранения имот.
Наложената обезпечителна възбрана не се погасява, нито
се отменя след извършване на публичната продан на възбранения недвижим имот,
тъй като същата брани интереса и на купувача от публичната продан. Въз основа
на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права върху
закупения имот, които длъжникът е притежавал към момента на вписването на
възбраната и на него не може да се противопоставят никакви права на трети лица,
които са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. Купувачът
от публичната продан „встъпва” едновременно в правното положение, както на
длъжника, като придобива неговите права върху имота, така и в правното
положение на кредиторите – в смисъл, че на него е непротивопоставимо всичко,
което не може да бъде противопоставено на кредиторите. Вписаната възбрана
осигурява по–ранна противопоставимост на правото на собственост на купувача по
публичната продан, за времето от датата на вписване на възбраната спрямо
лицата, вписали свои актове относно недвижимия имот след този момент, до
вписване на постановлението за възлагане.
Възбраната не е вещно право, тя е вещна тежест върху
недвижим имот. За разлика от ипотеката, възбраната не дава право на
предпочтително удовлетворение, а само обезпечава възможността за ефективна
реализация на принудително изпълнение спрямо възбранения недвижим имот.
Вписаната възбрана в изпълнителното производство преди
публичната продан също следва да бъде запазена, тъй като тя би имала своята,
макар и по–ограничена по обхват, защитна функция дори в хипотеза, когато към
момента на публичната продан длъжникът не е собственик на имота, доколкото не
може да се изключи възможността същият имот отново да се върне в патримониума
на длъжника и по отношение на същия да се проведе нова публична продан.
Наложената възбрана в изпълнението върху недвижим имот постига своя ефект -
забрана за длъжника сам да се разпорежда с вещта, като запазва имота в патримониума
му до момента на публичната продан, при която имотът е разпореден не от
длъжника, а от съдебния изпълнител. Като изключение, при което вписаната
възбрана подлежи служебно на заличаване, е изрично уредената с чл. 494 ал. 2 in
fine ГПК хипотеза на освобождаване недвижимия имот от изпълнение. Без да отпада
самото основание за обезпечение, възбраната следва да бъде заличена по искане
на съдебния изпълнител, който е поискал налагането й, като от момента на
вписване на заличаването с обратно действие ще се заличат правните последици на
тази възбрана, респ. сключените сделки ще могат да се считат за
противопоставими на взискателя по изпълнението - арг. от чл. 453, т. 1 ГПК.
Наложените мерки, които обезпечават иска, не се вдигат след като същият бъде
уважен, тъй като съдебното решение, с което се уважава искът, „поглъща” всички
наложени обезпечителни мерки, в т. ч.
възбраните. Допуснатото обезпечение на иска се отменя не по волята на ищеца, а
само доколкото искът е отхвърлен или производството по делото – прекратено.
Съдържанието на правото на кредитора с наложена възбрана за обезпечаване на
изпълнението на парично задължение се заключава в това, той да се удовлетвори
от цената на възбранения имот по съразмерност според привилегията и наличието
на други вземания. Докато правото на кредитора с наложена възбрана не бъде
удовлетворено, възбраната не може да бъде вдигната (заличена). Това право се
удовлетворява с плащането по влязлото в сила разпределение на постъпленията от
публичната продан.
При извършена публична продан възбраната не може да
бъде вдигната и след изплащането на сумите по разпределението, тъй като тя
брани интереса на купувача от публичната продан. Когато бъде вписано
постановлението за възлагане, то не придобива ред от вписването, но от най-ранно вписаната възбрана от кредитор, който е участвал
в разпределението, тъй като всички кредитори, вписали по-късно възбрани, се
присъединяват и имат равни права с този, който е вписал най-ранната. Дори
отделни разпореждания и искови молби да са вписани по-рано от възбраните на
последващите кредитори, те са им непротивопоставими, тъй като последващите
кредитори са присъединени по право към този с най-рано вписаната възбрана.
Вдигнатата (заличената) възбрана губи своето действие, но действието на
останалите незаличени вписвания остава според тяхната поредност. По този начин
купувачът от публичната продан, чието постановление за възлагане е вписано
последно, би се оказал обвързан от предходните незаличени вписвания, а те може
да са разпореждания на длъжника с възбранения имот или уважени искове по искови
молби, вписани след първата възбрана, но преди вписването на постановлението за
възлагане.
При прекратяване на изпълнителното производство при
условията на чл. 433, ал. 1 ГПК (редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год.), в ал. 2
(стара) на цитирания текст законодателят изрично вменява задължението съдебният
изпълнител да вдигне служебно възбрани и запори, след влизане в сила на
постановлението за прекратяване. Установеното правило не засяга правата, които
трети лица са придобили преди влизане в сила на постановлението за прекратяване
въз основа на изпълнителните действия, поради което следва да се приеме, че
изключва вдигането (заличаването) на възбраната по извършена публична продан.
След влизане в сила на постановлението за възлагане от
публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ
приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по
изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права. Като краен извод е прието, че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал.
1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение
по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична
продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона
хипотези.
В случая от представеното удостоверение за
вписвания, отбелязвания и заличавания, издадено от АВ, СВ на 16.05.2019 г., се
установява, че между вписване на възбраната (02.02.2007 г.) и вписване на
постановлението за възлагане (22.10.2015 г.) не са налице вписвания,
отбелязвания и заличавания, които да налагат запазване на възбраната, която не
брани права на купувача на реализираната публична продан, което налага същата
да бъде заличена. В този смисъл е и съдебната практика, формирана след
постановяване на тълкувателното решение: след като публичната продан на имота по изпълнителното
дело е приключила и няма доказателства, че в периода между вписването на
възбраната и влизането в сила на постановлението за възлагане длъжникът е
извършил разпореждания с възбранения имот в полза на трето лице, че други
кредитори са вписали други възбрани или че възбраната е противопоставима на
купувача по публичната продан, следва да се приеме, че възбраната е изпълнила
своята защитна функция да запази имота в патримониума на длъжника до момента на
публичната продан и да се признае правото на молителя „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******** (като приобретател на купувача по публичната
продан) да иска заличаване на тази възбрана, така
че имотът да бъде „изчистен“ от всякакви тежести. В този смисъл следва да се тълкува и прилага разрешението, дадено в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018
г. по тълк. д. № 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, както е постановено в определение № 141 от 17.07.2018 г. по ч. гр. д.№ 3974 от 2015 г. на ВКС, ГК, второ г.о. и определение по ч.гр.д.№ 1034 от 2019 г. на ВКС на РБ,
ГК.
Изложеното обуславя отмяната на обжалвания отказ.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1230 от 26.09.2019 г. на
съдия по вписванията при СРС, постановено по молба, вх. № 625684/26.09.2019 г.
на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ********, за заличаване на наложена от ЧСИ И.Ч.по изп. дело
№ 20088440400389 и вписана в СВ-София възбрана и ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ ЗАЛИЧАВАНЕ на възбраната, наложена върху ½ идеална част от недвижим
имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. София, жк „*********, с
идентификатор 68134.4334.351.4.7 и
вписана в Службата по вписванията - София, с вх. рег. № 3341/02.02.2007 г., том І, акт 131.
РАЗПОРЕЖДА на съдията по вписванията при СРС да
извърши необходимите действия по заличаването на възбраната.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.