№ 237
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА
МАРИНОВА
при участието на секретаря МИЛЕН ВЛ. ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20231110211201 по описа за 2023
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Д. Л. Т. от гр. Перник чрез адв. М. е обжалвал наказателно постановление /НП/
№23-4332-005562 от 05.04.2023г. на Началник Група ОПП-СДВР, с искане за отмяната
му като незаконосъобразно. Сочи, че не е уведомяван от компетентните органи за
служебната дерегистрация на осн. чл.140, ал.10 от ЗДвП, поради което и не е
реализиран състав на административно нарушение от субективна страна. При
евентуалност, моли случаят да бъде възприет като маловажен.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. Адв. М.
е депозирала молба с вх.№324943/14.11.2023г., с която поддържа жалбата, моли да
бъде уважена и претендира присъждане на разноски като адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С НП на Д. Л. Т. е наложена глоба, в размер на 200 лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 17.01.2023г., около 15:47ч. в гр.
София по ул. “Акад. Стефан Младенов“, с посока от бул. ”Г.М. Димитров” към ул. “8-
1
ми Декември“ управлява лек автомобил „Фолксфаген Голф”, рег.№********,
собственост на Л. Д.ов Т. със служебно прекратена регистрация на 22.10.2022г. на осн.
чл.143, ал.10 от ЗДвП - нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
НП е издадено, въз основа на АУАН серия GA, №585214/17.01.2023г. и
постановление от 22.03.2023г. на прокурор при СРП по пр.пр.№12329/23г. на СРП, с
което е отказано да се образува ДП за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка, послужила за
издаване на обжалваното НП, ведно с изпратени от ОПП-СДВР с писмо вх.
№258673/19.09.2023г писмени доказателства.
Разпитани по делото са свидетелите К. Б. П. - актосъставител и С. С. С. -
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, които нямат
конкретни спомени за случая, поради множеството еднородни такива. Разказват, че
когато при извършена проверка установят от служебен таблет, че автомобила е с
прекратена регистрация, сверяват чрез справка от ОДЧ, от където разбират, че
регистрацията на МПС е служебно прекратена, основанието и момента на
прекратяване. След предявяване на АУАН потвърждават, че такова е констатираното
нарушение, тъй като водачът не е бил сключил застраховка „Гражданска отговорност“.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП, намира, че
е с предписаното в чл.42 от ЗАНН задължително съдържание. При съставяне и
връчване на АУАН са спазени изискванията по чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актът
е съставен от оправомощено лице, съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи по т.2.1.
Съдът не откри нарушения на процесуалните правила при издаване на НП.
Според чл.36, ал.2 от ЗАНН, без приложен акт административнонаказателна преписка
не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган. В този случай има както съставен АУАН, така и
постановление, с което е отказано да се образува ДП. Считано от датата на съставяне
на АУАН - 17.01.2023г. до датата на издаване на НП - 05.04.2023г., шестмесечния срок
по чл.34, ал.3 от ЗАНН е спазен.
НП е със задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН и е издадено от
компетентен орган, овластен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
2
вътрешните работи по т.3.10, а на съда служебно е известно, че в ОПП-СДВР има само
една сформирана Група АНД.
Констатациите в АУАН и НП от фактическа страна се потвърдиха от
показанията на свидетелите, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани, а
и потвърдени от приобщените писмени доказателства - справка за регистрациите на
процесното МПС. Жалбоподателят не оспорва тези констатации, както и не представя
доказателства, за да ги обори.
Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на ППС,
за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ, и се
уведомява собственикът на ППС, а регистрацията се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574,
ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В чл.574, ал.10 и ал.11 от КЗ се предвижда, че Информационният център
уведомява собствениците на МПС, за които не е сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният
застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава срок 14 дни от
датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на
сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Когато в този срок
не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд
уведомява органа по регистрация на МПС да прекрати регистрацията му.
Видно от цитираните разпоредби е налице сложен фактически състав, при който
следва да се държи сметка, от една страна за собственика на МПС, тъй като само той
има задължение да сключва застраховка „Гражданска отговорност“ и от друга страна, е
уведомяването на собственика със срок, в който да се представят доказателства за
сключен договор за такава застраховка.
В конкретният случай, не се установи да е изпълнен този фактически състав на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, вр. чл.574, ал.11, вр. ал.10 от КЗ. Видно от справката на ОПП-
СДВР, автомобилът е собственост на физическо лице – Л. Д.ов Т.. Според чл.483, ал.1,
т.1, пр.1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение. Жалбоподателят не е
собственик на автомобила, поради което няма задължение, нито да сключва
застраховката, нито пък да бъде уведомен по реда на чл.574, ал.10 и ал.11 от КЗ от
Информационният център със срок от 14 дни да представи доказателства за наличие на
сключен и действащ застрахователен договор застраховка „Гражданска отговорност“.
От друга страна само собственикът има задължение да регистрира автомобила
3
по правилата на чл.4, ал.1 от Наредба №I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/,
съответно собственикът е отговорен за извършване на нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП, предписващ, че МПС-тата трябва да са регистрирани по съответния ред, за да се
допуснат по пътищата за обществено ползване.
Видно от получената справка от ОПП-СДВР, на 30.09.2022г. е отправено
уведомление по чл.574, ал.11 от КЗ и на 25.10.2022г. регистрацията на МПС е
прекратена служебно на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП, тъй като в 14 дневен срок от
уведомяването, собственикът не е представил доказателства за валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. Според писмото от ОПП-СДВР собственикът
на МПС не е уведомен за прекратяване на регистрацията и датата на събитието.
При това положение, жалбоподателят, който не е собственик на автомобила и не
е бил уведомен по реда на чл.574, ал.10 и ал.11 от КЗ, както и не е лицето, което може
да регистрира МПС, неправилно е подведен под отговорност за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Впрочем, собственикът на автомобила не е уведомен кога - на коя дата
регистрацията на МПС е прекратена служебно на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради
което няма как и от къде да знае, кога - на коя дата е прекратена регистрацията на
автомобила и дали това е станало. Щом Л. Т. не е уведомен, че е прекратена
регистрацията на МПС, няма и как да се очаква да уведоми жалбоподателя, че след
датата на служебното прекратяване, Д. Т.в ще управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
По изложените съображения, НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, без да се обсъжда правилността на наложените наказания.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски, в размер на
адвокатското възнаграждение от 500 лева, съобразно договор за правна защита и
съдействие. Наказващият орган не се защитава от юрисконсулт или лице с юридическо
образование, както по време на съдебните заседание не са депозирани писмени
бележки, включително няма направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което води на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, прилагаща се
субсидиарно, с оглед на разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК и
предвиждаща, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
4
адвокатурата. Това означава, че служебно съдът не може да намалява размера на
разноските, без искане в такава насока от отсрещната срана. При положение, че
наказващият орган не е отправил претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, не е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, по правилата на чл.80 от ГПК, тази страна няма право да иска и
изменение на решението в частта за разноските.
По аргумент на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, следва да се осъди учреждението и
организацията, чийто орган е издал НП - това е СДВР да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски в пълен размер от 500 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №23-4332-005562 от 05.04.2023г.
на Началник Група ОПП-СДВР на Началник Група ОПП-СДВР като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА учреждението или организацията, чийто орган е издал НП -
СДВР да заплати на жалбоподателя Д. Л. Т. с ЕГН ********** направените
разноски, в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5