Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.10.2020
г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 7037 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 97491 от 18.04.2019 год. постановено по гр.дело № 2917/2018 г. на СРС, ІІ ГО, 63 състав, е осъден М.С.М., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Г. ф., с БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес: ***, сумата от 1255,48
лева- регресна претенция по чл.288,
ал.12, вр. ал.1, т.2, б. „а“ КЗ/ отм./, представляваща изплатено от Г. фонд
обезщетение за вреди на лек автомобил марка „ Форд“, модел „ Пума“, с рег.№ *******,
причинени от ПТП, настъпило на 03.04.2013 г. в гр.София по вина на ответника
при управление на лек автомобил, за който автомобил нямало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за
периода от датата на подаване на исковата молба- 12.01.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането. С решението на съда е осъден М.С.М., с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Г. ф., с БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес: ***, сторените по
делото разноски, както следва: 50,22 лв.- държавна такса, 200, 00 лв.- разноски
за експертиза, 250,00 лв.-разноски за особен представител, 100,00 лева-
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу
решението на СРС, 63 с-в е постъпила
въззивна жалба от М.С.М., подадена чрез назначения му особен представител по
делото, адв.Н.К. с искане същото да бъде отменено, и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен
и недоказан. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона.
Въззиваемата
страна- ищец Г. ф., ***, чрез процесуалния си представител юрк. К.Я.оспорва
жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор
по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищеца Г. ф., ***
срещу ответника М.С.М., осъдителен иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ/
отм./. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност.
Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на
първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения осъдителен
иск с правно основание чл. 288, ал.12 от КЗ/ отм./, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
Неоснователни
са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото
доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата инстанция.
Противно на изложеното във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. В случая
ответникът не е оспорил нито едно от тези доказателства в предвидените за това
срокове и по предвидения в ГПК процесуален ред. Не е оспорил заключението на
вещото лице по приетата съдебно- автотехническа експертиза. Не е ангажирал
доказателства, включително и такива оборващи представените и ангажирани от
ищеца доказателства или опровергаващи установените с последните факти и
обстоятелства по делото.
По делото е
безспорно установено наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника - деликвент, на основание чл.288, ал.12 от КЗ/ отм., а именно: настъпване на описаното в
исковата молба ПТП, отговорност на прекия причинител на вредите по чл.45 от ЗЗД, плащане от
Гаранционния фонд на обезщетение за претърпени имуществени вреди в полза на
увреденото лице и наличие на основанието за извършеното плащане по чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ/ отм./-липсата на
сключена застраховка "Гражданска отговорност" от ответника. При това
положение обезщетяването на вредите от процесното ПТП не е в тежест на
застрахователя, а е в тежест на
ищеца Г. фонд
съобразно разпоредбата на
чл.288, ал.1, т.2, б.“ а“ от КЗ/ отм./, тъй като отговорността на виновния
водач не е била покрита от действаща задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" към момента на настъпване на застрахователното събитие. Не се спори и относно
размера на дължимото обезщетение за причинените от процесното ПТП имуществени вреди в размер на сумата от 1255,48 лева - в рамките на
заплатеното от ищцовата страна на увреденото лице обезщетение, което води до
основателност на предявения от Гаранционния фонд срещу ответника регресен иск в пълния му предявен
размер.
По изложените съображения, настоящия въззивен състав,
приема че в настоящия случай са налице предпоставките на закона за
уважаване на предявения от ищеца срещу ответника осъдителен иск с правно
основание чл.288, ал.12 от КЗ/ отм./. С оглед на което предявения от ищеца
срещу ответника осъдителен иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ/ отм./ се явява изцяло
основателен и доказан за сумата от 1255,48 лв., и като такъв правилно е бил уважен от първоинстанционния съд за посочения размер.
С
оглед на така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно на
основание чл.271, ал.1 от ГПК, следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на въззивника- ответник, разноски за въззивното производство не се дължат. С
оглед изхода на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК
на въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите и
дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение и за заплатен депозит в
размер на сумата от 300 лв. за назначения особен представител на ответника по
делото за въззивната инстанция. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна- ищец
съдът намира за основателно. Досежно размера на дължимото юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна – ищец, съдът намира, че към момента на
постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на
чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция на текста,
която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на делото, следва да
съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от
юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от
въззивника- ответник полза на въззиваемата страна- ищец юрисконсултско
възнагражение следва да се определи от
съда в размер на 100 лв. за въззивната инстанция/. С оглед на което на
въззиваемата страна- ищец по делото следва да се присъдят разноски за
настоящата въззивна инстанция в размер на сумата от 400 лв.
На
следващо място, съдът приема, че на основание чл.77 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, сумата от 25,11 лв.- дължима
държавна такса по подадената въззивна жалба.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 97491 от 18.04.2019 год. постановено по гр.дело № 2917/2018 г. на СРС, ІІ Г.О., 63 състав.
ОСЪЖДА М.С.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Г. ф., ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 400
лв./ четиристотин лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски.
ОСЪЖДА М.С.М., с ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати по сметка на Софийски Градски Съд, на основание чл.77 от ГПК, сумата от 25,11 лв./ двадесет и пет лева, и единадесет стотинки/,
представляваща дължима държавна такса по подадената въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.