Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
гр.Русе, 02.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІ-ми гр.с. в публично заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 5012 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба подадена от Е.Е.А., ЕГН **********,***, чрез адв. Е.Н., срещу Н.М.М., ЕГН **********,***, с която са предявени искове с правно основание: 1/ чл. 127 ал. 2 от СК: да се предостави на ищеца упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете А. Е.Е., ЕГН **********, роден на *** г., както и да се определи местоживеенето на детето да е при бащата в гр. Русе и да следва неговото; да се определи режим на лични отношения на майката с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца в неделя от 9 до 18 ч. и 15 дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на бащата; да се определи месечна издръжка на детето А., която майката да заплаща, чрез неговия баща и законен представител, в размер на 160 лв., считано от датата на подаване на исковата молба 15.08.2019 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на издръжката; 2/ чл.149 от СК да бъде осъдена ответницата да заплати месечна издръжка за минал период от 15.08.2018 г. до 15.08.2019 г. в размер на 1680 лв. - по 140 лв. месечно. Претендира и направените разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че ответницата Н.М.М. е майка на детето А. Е.Е., родено на *** г., от фактическото им съжителство с бащата Е.Е.А.. Твърди се, че ответницата била много млада и неподготвена, когато се родило детето, а то непрекъснато боледувало, ходели по болници и живеели при лоши условия, като на 30.04.2018 г. окончателно напуснала семейното жилище и разбрал, че живее в чужбина с друг мъж, а тази година направила сватба в с. Т.. Грижите за детето е поел изцяло бащата Е.Е.А., подпомаган от бабата и дядото на детето по бащина линия. Ищецът решил да замине за Х., където работи като строителен работник и от 08.06.18 г. до сега изпратил за издръжка на детето 4500 лв. Твърди, че е доказал своите родителски качества и иска да се грижи за детето.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, получила съобщението лично, не се оспорват исковете.
В съдебно заседание ищеца се явява лично и с адв. Е.Н., като моли да се уважат исковете изцяло като основателни и доказани. Претендира направените разноски.
В съдебно заседание ответницата редовно призована не се явява, не се представлява.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Страните са родители на роденото по време на фактическото им съжителство дете А. Е.Е., ЕГН **********, роден в гр. Кубрат на 13.10.2014 г., видно от представеното удостоверение за раждане на детето. По делото не се спори, че родителите живели съвместно от 2013 г. до 30.04.2018 г., след което майката е напуснала семейното жилище и заминала за Б. с друг мъж. Майката не се интересува от детето А. и не изпраща издръжка за него. След раздялата единствено бащата полага грижи за детето, подпомогнат от своите родители и близки, а то много често боледува от бронхопневмония. Ищецът декларира доходи от 1000 лв. за 10 дни в строителството или по 100 лв. на ден, без договор, като 15 дни работи и една седмица почива, при което следва да се приеме, че реализира около 2000 лв. месечно брутно възнаграждение. Няма данни за доходите на ответницата, като е установено, че се е върнала от чужбина, живее в с. Т., община Тутракан, не работи и не се осигурява, не е искала да контактува с детето си. След като напуснала и втория си мъж се е обадила на Е.. В този смисъл са и показанията на св. А.А.. Д"СП” отдел "Закрила на Детето" гр.Русе са изразили становище, че от фактическата раздяла на двамата родители бащата с помощта на родителите си полага грижи за детето А.. Същият проявява отговорност към нуждите на детето си и полага адекватни грижи за него, подпомогнат от родителите си. За детето са осигурени добри хигиенно-битови условия, легло, облекло, храна, играчки, посещава детска градина ***. Становището на отдел “Закрила на детето” Русе е, че предоставя на съда да постанови решение, с което да се защитят по най-добър начин правата и интересите на детето.
При тази фактическа обстановка, съдът счита, че родителските права по отношение на детето А. трябва да се предоставят на бащата. По делото се установява, че двете страни отглеждали съвместно до навършване на 3г. и 6 м. на детето А., като след раздялата детето останало да живее при баща си. Разпитаната по делото свидетелка сочи, че бащата полага нужните грижи за детето си, подпомогнат от близките си. Майката не се интересува от сина си, не му изпраща издръжка, нито подаръци. Съдът, като отчита силната емоционална връзка на детето с бащата, обстоятелството, че той полага адекватни грижи за сина си и задоволява всичките му потребности, счита, че в интерес на малолетното дете е то да се отглежда и възпитава от бащата, подпомогнат от неговите близки. В полза на бащата следва да бъдат присъдени родителските права и задължения.
На майката трябва да се определи режим на лични отношения с детето А.. Като съобразява възрастта на детето и обстоятелството, че в негов интерес ще е да контактува с другия родител, съдът счита за подходящ следния режим: всяка първа и трета седмица от месеца в неделя от 9,00 ч. до 18,00 ч. и 15 дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на бащата.
Майката дължи издръжка на малолетното си дете, което е на 5 г. и посещава детска градина ***, има нужда от лечение, играчки и условия за живеене, средства за издръжка и за развитие на неговия потенциал. В производството са ангажирани гласни доказателства за доходите на бащата в размер на 2000 лв. месечно брутно възнаграждение, без постоянен трудов договор. Налице са данни, че майката е в трудоспособна възраст и живее в с. Т., община Тутракан, където може да реализира доходи към минималните за страната от 610 лв. Предвид нуждите на детето, обусловени от възрастта му и така приетите възможности на родителите, съдът намира, че те следва да му осигуряват месечно за издръжка от по 360 лв. От тях майката трябва да заплаща по 160 лв., считано от предявяване на исковата молба 15.08.2019 г., до настъпване на условия за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Ищецът трябва да осигури останалата част от издръжката на детето, заедно с грижите по отглеждането и възпитанието му. При определяне на издръжката съдът отчита и липсата на задълженията на майката към другото дете, обстоятелството, че е в трудоспособна възраст, както и минималния размер на издръжката, който не може да бъде по-малко от 152,50 лв. при минимална заплата 610 лв. след 01.01.2020 г.
По отношение на иска за издръжка по чл. 149 от СК за една година назад от 15.08.2018 г. до 15.08.2019 г. датата на предявяване на исковата молба, съдът намира същият за основателен и доказан за сумата по 140 лв. месечна издръжка или общо 1680 лв., които майката следва да бъде осъдена да заплати за малолетния си син А., чрез неговия баща и законен представител Е.Е.А., ведно със законната лихва върху сумата общо 1680 лв., считано от постановяване на решението до окончателното изплащане.
По изложените съображения предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127 ал. 2 вр. чл. 59, 142, 143 ал. 2 и 149 от СК от Е.Е.А., в качеството му на баща и законен представител на малолетния А. Е.Е., ЕГН **********, роден на *** г., против Н.М.М., ЕГН **********, са основателни и доказани и следва да се уважат изцяло.
Ответницата дължи държавна такса върху размера на издръжката в размер на 432,00 лв., вносима по сметка на РРС. В нейна тежест са направените от ищеца разноски за производството 600 лв. за адвокатско възнаграждение и 94,50 лв. държавна такса.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА детето А. Е.Е., ЕГН **********, роден на *** г., да живее при бащата Е.Е.А., ЕГН **********, и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето при него в гр. Русе.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А. Е.Е., ЕГН **********, на бащата Е.Е.А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на майката Н.М.М., ЕГН **********, режим на лични отношения с детето А. Е.Е., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца в неделя от 9,00 ч. до 18,00 ч. и 15 дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Н.М.М., ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете А. Е.Е., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Е.Е.А., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 160 (сто и шестдесет) лева, считано от 15.08.2019 г. датата на предявяване на иска, до настъпването на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и сумата 1680 лв. (хиляда шестстотин и осемдесет лева) по 140 (сто и четиридесет) лв. издръжка на месец за една година назад от 15.08.2018 г. до 15.08.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н.М.М., ЕГН ********** да заплати на Е.Е.А., ЕГН **********, сумата от 694,50 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.М.М., ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС сумата от 432.00 лв. държавна такса върху размера на издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/