№ 8516
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110124048 по описа за 2023 година
Ищецът „М..“ ЕООД е предявил срещу ответника ЗЕАД „Б..“ АД е
осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в
размер на 1 866.00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 05.05.2023 г. до окончателното изплащане, дължимо по
имуществена застраховка „Каско“ за настъпило на 29.04.2022 г. в гр. София
застрахователно събитие, при което са причинени имуществени щети на
застрахованата вещ товарен автомобил „ВОЛВО“, с рег. № .... Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че на посочената в исковата молба дата в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане
„Каско“, сключен с ответника, е настъпило застрахователно събитие, в
резултат, на което при което са причинени имуществени щети на
застрахованата вещ товарен автомобил „ВОЛВО“, с рег. № ....
Ищецът твърди, че е сключен с ответното дружество договор за
застраховка „Каско” на МПС за товарен автомобил „ВОЛВО“, с рег. № ..., но
ответникът неоснователно отказал да заплати застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗЕАД „Б..“ АД е
депозирал отговор на исковата молба, с с който оспорва предявения иск по
1
основание и размер. Навежда доводи, че тъй като ищецът не е собственик на
застрахования товарен автомобил не е материалноправно легитимирано лице.
Оспорва механизма на процесното ПТП, причинно-следствената връзка
между настъпилите увреждания по товарен автомобил „ВОЛВО“, с рег. № ...
и произшествието. Заявява, че претендираният размер на застрахователното
обезщетение е прекомерен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 05.12.2023 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
за товарен автомобил „ВОЛВО“, с рег. № ..., е имало валидно сключена
застраховка „Каско” на МПС при ответното дружество.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в
уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 –
3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил
задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ, а именно да уведоми
застрахователят за настъпването на застрахователното събитие, което е
сторено от ищеца с подаване на уведомление за процесното застрахователно
събитие.
Ответното дружество по образуваната при него щета №
470421222237838 е отказало изплащането на застрахователно обезщетение.
В настоящото производство е изслушано и прието по делото
заключение на съдебно-автотехническа експертиза, от което се установи, че
описаните в исковата молба щети по товарен автомобил „ВОЛВО“, с рег. №
... – позиции 1 и 2 са в една зона и могат да настъпят при движение на
автомобила и съприкосновение с неподвижно препятствие, както и при удар
от друго МПС. Хоризонталните следи, оставени по предна лява врата и ПВЦ
вежда по преден ляв калник не отговарят да са оставени от движещо се МПС,
както и че заснетите по влекача увреждания по позиции 3 до 5 не могат да
настъпят в паркирано състояние и да останат заснетите следи. Единствено
уврежданията по позиции 1 и 2 могат да настъпят в паркирано състояние при
удар от друго движещо се МПС. Увреждането на „сенник над челно стъкло“ –
2
позиция 5 е настъпило при друго събитие и от техническа гледна точка не е
възможно да е настъпило при паркирано състояние, с изключение на
злоумишлени действия на трето лице. Вещото лице е достигнало до извод, че
предвид гореизложеното уврежданията по позиции 3, 4 и 5 от описа не са в
пряка и непосредствена последица от заявеното застрахователно събитие.
Единствено уврежданията по „степенка предна лява“ и „скара степенка долна
ПВЦ“ може да настъпят при така декларираното събитие, като стойността за
възстановяването им по средни пазарни цени възлиза на сумата от 941.59 лв.
с ДДС.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл. 405, ал. 1 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404
от КЗ. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключено
застрахователно правоотношение с ответника за посочения лек автомобил,
настъпване на застрахователно събитие, което е бил уговорен риск,
изпълнение на задълженията по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ. За да се
освободи от задължението за плащане на дължимото обезщетение,
застрахователят трябва да установи, че неизпълнението на насрещното
задължение на застрахования е такова, пряко отразяващо се на настъпването
на застрахователното събитие или изменящо риска от неговото настъпване. В
тежест на ответника е да установи, че е изпълнил точно задължението си по
сключената имуществена застраховка „Каско” в съответствие с изискването
на чл. 405, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал.1 КЗ застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице;
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
3
застрахователното събитие, както и в други случаи, предвидени със закон.
За да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение на
основание чл. 408, ал.1 КЗ от страна на застрахователя, е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) неизпълнение на задължение по
застрахователния договор; 2) неизпълнението на задължението да е
значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е предвидено в закон
или в застрахователния договор; 4) настъпването на застрахователното
събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.е. между
неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка.
От разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е видно, че правно релевантно
за правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е
единствено неизпълнението на това задължение на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Следователно заплащането на застрахователното
обезщетение може да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в
Общите условия на застраховката задължения на застрахования при
настъпване на застрахователното събитие е способствало за настъпване на
застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху него, или
пък това неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени
вредите от събитието.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин,
че между страните е съществувало валидно облигационно отношение,
произтичащо от договор за застраховка „Каско“, обективиран в
застрахователна полица №5С107264435 по силата на който ответникът е поел
задължението да заплати обезщетение на ищеца за настъпилите по отношение
на застрахованото имущество вреди при осъществяване на един от покритите
от застраховката рискове.
Съдът намира, че ищецът не установи при условията на пълно (вън от
всяко съмнение) и главно доказване да са причинени щети на застрахованото
имущество при твърдяните в исковата молба обстоятелства, които да
представляват застрахователно събитие, което е бил уговорен риск по
4
сключения между страните договор за застраховка „Каско“. В подкрепа на
твърденията на ищеца за реализирано на 29.04.2022 г. в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане
„Каско“, сключен с ответника, застрахователно събитие, в резултат, на което
при което са причинени имуществени щети на застрахованата вещ лек
автомобил товарен автомобил „ВОЛВО“, с рег. № ...., собственост на ищцата,
при осъществяване на посочените в исковата молба обстоятелства, не е
събрано нито едно доказателство. Напротив установява се заключение на
съдебно-автотехническа експертиза, че от техническа гледна точка описаните
щети не биха могли да бъдат получени при едно събитие, а така също и че
уврежданията по позиции 3, 4 и 5 от описа не са в пряка и непосредствена
последица от заявеното застрахователно събитие.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователн.
Относно разноските по производството
При този изход на делото ищецът дължат на ответника на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сторените разноски в размер на 500.00 лв., представляващи
сбора от депозит за вещо лице и дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М..“ ЕООД, ЕИК .., със съдебен адрес:
гр. София, ..., срещу ЗЕАД „Б..”, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр. София, .., иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за сумата от 1 866.00
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
05.05.2023 г. до окончателното изплащане, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за
настъпило на 29.04.2022 г. застрахователно събитие, при което са причинени
имуществени щети на застрахованата вещ - товарен автомобил „ВОЛВО“, с
рег. № ....
5
ОСЪЖДА от М..“ ЕООД, ЕИК .., със съдебен адрес: гр. София, ..., да
заплати на ЗЕАД „Б..”, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, .., сумата от 500.00 лв., представляваща разноски по делото пред
СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6