Р Е Ш Е Н И Е
№ 260327 / 19.3.2021г.
гр. Перник, 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа
година в състав :
СЪДИЯ: ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 8386 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, в която
се сочи, че в полза на дружеството срещу Ц.М.К., с адрес *** е издадена Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4822/2019г. по
описа на ПРС за сумата от 521,83 лв., представляваща задължение, произтичащо от
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***от 18.11.2016г. допълва, че на
същата дата е сключен и Договор за лизинг, с който на ответника е предоставено
за временно и възмездно ползване устройство марка ***с обща лизингова цена в
размер на 473,57 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в
размер на 20,59 лв. Твърди, че по договора за лизинг К. дължи заплащане на сума
в общ размер на 350,03 лв., представляваща сбор от 17 лизингови вноски, начислени
накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите
условия към Договора за лизинг, за отчетен период 10.06.2017г. - 09.07.2017г. и
начислена във фактура № **********/10.07.2017г.
Твърди
се също, че на 14.02.2017г. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ***и договор за лизинг, съгласно който на ответника се предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка ***с обща лизингова цена в
размер на 382,57 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в
размер на 8,59 лв. и първоначална вноска в размер на 185,00 лв. Твърди, че по
договора за лизинг К. дължи заплащане на сума в общ размер на 171,80 лв.,
представляваща сбор от 20 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане
на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за
лизинг, за отчетен период 10.06.2017г. - 09.07.2017г. и начислена във фактура №
**********/10.07.2017г.
Поддържа,
че ответникът е в забава и не е изпълнил паричното си задължение. Сочи, че са
начислени и договорни неустойки, които обаче са извън предмета на настоящото
производство.
С
оглед гореизложеното, моли съда да постановите решение, с което да признае за
установено наличието на вземането по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 4822/2019 г. по описа на Районен съд - Перник,
ГК, предмет на заповедното производство.
Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните фактичеси и правни изводи на съда:
Съгласно
разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него, като за тези
последици от бездействието си ответникът следва да е бил уведомен.
Същевременно, от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по
делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата
претенция.
В
настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за
постановяване на неприсъствено решение, са налице: ищцовото дружество е
направило искане ако са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК, съдът да
постанови по делото неприсъствено решение; ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл.
238 ГПК с разпореждането на съда, редовно е призован за първото по делото
съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, като не е направил и
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът
приема, че са налице са предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от
представените от ищцовата страна документи предявеният иск вероятно
основателен, тъй като недвусмислено се установи наличие на облигационна връзка,
между ищеца и ответника по договор за мобилни и фиксирани услуги, общи условия,
както и размерът на исковата претенция. По отношение на него съдът съобрази
приложените по делото фактури, които бяха преценени съобразно разпоредбите на
чл. 182 ГПК, вр. чл. 55 ТЗ и с оглед на другите обстоятелства по делото.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с което предявения иск да бъдат
уважени изцяло.
По разноските.
Ищецът
е претендирал разноски и по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК такива следва да му
бъдат присъдени в доказания размер, а именно 325,00 лева за заплатената
държавна такса и процесуално представителство в рамките на исковото
производство.
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на
ищеца се дължат 385,00 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
На
основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
В
светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 342, ал. 1 ТЗ, че В
ПОЛЗА на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Млададост
4, Бизнес Парк София, сграда 6 СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Ц.М.К., ЕГН: **********, с адрес: *** в
размер на 521,83 лева, ведно със
законна лихва, считано от 23.08.2019 г. - задължение, произтичащо от Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ***от 18.11.2016г. и Договор за лизинг с
предпочетен номер ***, с който на ответника е предоставено за временно и
възмездно ползване устройство марка***, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № ***. по описа на Районен
съд П..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц.М.К.
да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата в общ размер на 710,00 лева – разноски пред Районен съд Перник в настоящото и
заповедното производства.
Решението
не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него,
съобразно чл. 240 ГПК.
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ_________________