№ 950
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110100559 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за заплащане на продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна
лихва за забава.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата
цена на падежа.
Ответникът – конституиран в хода на производството по реда на чл. 227 ГПК, е подал
отговор, към който е приложил документ за платена искова сума.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща
процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
Е.С., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
1
ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие. Доколкото по делото е безспорно между страните, че по силата на
облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, ищецът е
престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена.
От представения с отговора на исковата молба по делото документ е видно, че както
главниците, така и лихвите са платени от ответника. По тази причина исковете се явяват
неоснователни поради плащане в хода на процеса и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Ответната страна няма право на разноски, тъй като исковата претенция е отхвърлена
поради плащане, което е извършено след образуване на исковото производство. Не е налице
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК - макар и да е налице признание на исковете, е налице забава
в плащането на изискуеми задължения. Неоснователно е възражението на конституирания
по реда на чл. 227 ГПК ответник, че не е дал повод за завеждане на делото, като с оглед и
признанието на исковете не следва да дължи разноски. П. Д. М. е конституиран по делото
като правоприемник на първоначалния ответник съгласно чл. 227 ГПК и съответно встъпва
в неговото процесуално положение, поради което е и обвързан с извършените от
наследодателя си процесуални действия. Задължението на новоконституирания ответник
произтича от настъпилото в хода на делото процесуално правоприемство, при което той се
явява обвързан от положението, в което се намира процесът към момента на заместването.
Ето защо, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК на ищеца се дължат разноски в размер
на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ....., срещу П.
Д. М., с ЕГН: ********** /конституиран по реда на чл. 227 ГПК/ по реда на чл.422, ал.1 от
ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата
1056,99 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2015 г. до
м.04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 07.09.2017 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 93,36 лв. за периода от 15.09.2016 г. до 28.07.2017
г., главница за дялово разпределение в размер на 20,35 лв., ведно със законната лихва за
периода от 07.09.2017 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 3,17 лв.
за периода от 15.09.2016 г. до 28.07.2017 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.09.2020г. по ч.гр.д.№
62194/2017г. по описа на СРС, 120 състав, поради заплащането им в хода на процеса.
ОСЪЖДА П. Д. М., с ЕГН: ********** /конституиран по реда на чл. 227 ГПК/да
2
заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ..... на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК сумата от 100 лева
- разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3