Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
Мл. съдия ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 8350 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 113094/08.06.2020
г. по гр. д. № 74325/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I
ГО, 51 състав, е
признато за установено, че С.И.Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150
ЗЕ сумата 2 316,94
лв. -
стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 01.2015 г. до м. 04.2017 г. в
топлоснабден имот - апартамент № 107, находящ се в гр. София, ж. к. „*******,
аб. номер 077967, ведно със законната лихва от 18.01.2018 г. до окончателното
погасяване на задължението, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 15,90 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.09.2017 г. до 10.01.2018 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3885/2018
г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав, като е отхвърлен искът по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над 2 316,94 лв. до
претенцията от 2 489,21 лв. и за периода от м. 05.2014 г. до м. 12.2014 г.,
искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата до
претендираните 397,08 лв. и за периода от 16.09.2015 г. до 14.09.2017 г., както
и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 54,92 лв. - възнаграждение за
дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2017
г. и 9,91 лв. - обезщетение за забава върху сумата 54,92 лв. за периода от
16.09.2015 г. до 10.01.2018 г.
Осъдена е С.И.Б.
да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 798,83 лв. - разноски в исковото производство,
както и сумата 86,18 лв. - разноски, направени в производството по ч. гр. д. №
3885/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - „Т.с.“ ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5072252/12.06.2020 г. от ищеца „Т.С.“ ЕАД,
чрез юрисконсулт И.М., срещу първоинстанционното решение в частта, с която е
отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над уважения размер от 15,90 лв.
до пълния предявен размер от 397,08 лв. - представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия, както и в частта за разноските. Твърди се, че решението
в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон. Посочва
се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ответницата притежава
качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно чл. 150, ал. 1
ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия, които влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен
ежедневник. В случая ответницата не е възразила срещу общите условия в срока по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ и същите я обвързват. Посочва се, че през исковия период са
действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР, публикувани във в. „24 часа“ и в. „19 минути“, в сила от 14.03.2014
г. (ОУ/2014 г.) и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД
на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в. „Монитор“ и в. „19 минути“, в
сила от 12.08.2016 г. (ОУ/2016 г.). В ОУ/2014 г. - чл. 32, ал. 1 и чл. 33 са
определени редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ. Задължението на ответницата за заплащане на
дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 30 - дневен
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като с ОУ е
предвидено, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в
забава, т. е. след изтичане на 30 - дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Посочва се, че във връзка с
удостоверяването на публикуването на фактурите на интернет страницата на
продавача са съставени констативни протоколи на основание чл. 593 ГПК на съответните
дати на публикуване, като същите са приложени по делото. Съобразно ОУ/2016 г. и
чл. 33 купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след
което купувачите изпадат в забава. С оглед на изложеното се моли за отмяна на решението
в обжалваната част и за уважаване на предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претендират се разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответницата С.И.Б. и от привлеченото
от ищеца трето лице - помагач - „Т.с.“ ЕООД.
Първоинстанционното решение в частите, с които е уважен искът по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ
за сумата 2 316,94 лв. -
стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 01.2015 г. до м.
04.2017 г. в топлоснабден имот - апартамент № 107, находящ се в гр. София, ж.
к. „*******, аб. № 077967, ведно със законната лихва от 18.01.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 15,90 лв. - обезщетение за забава за периода от
15.09.2017 г. до 10.01.2018 г., както и в частите, с които е отхвърлен искът по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над 2 316,94 лв.
до 2 489,21 лв. и за периода от м. 05.2014 г. до м. 12.2014 г., както и са
отхвърлени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 54,92 лв. -
възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.
05.2014 г. до м. 04.2017 г. и 9,91 лв. - обезщетение за забава върху сумата
54,92 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 10.01.2018 г., не е обжалвано от страните, поради което е влязло в законна сила.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба вх. № 2031773/22.11.2018 г. на
„Т.С.“ ЕАД срещу С.И.Б., с която са предявени
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата, в
качеството ѝ на собственик на
процесния имот - апартамент № 107, находящ се в гр.
София, община „Младост“, ж. к. „*******, съответно
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, да
заплати на ищеца сума в общ размер на 2951,12 лв., от
които 2489,21 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. -
30.04.2017 г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2015 г., обща
фактура № **********/31.07.2016 г. и обща фактура № 0081823889/31.07.2017 г., както и
сумата от 397,08 лв. - законна лихва за
забава от 16.09.2015 г. до 10.01.2018 г., както
и сума за услугата дялово разпределение в общ размер на 64,83 лв. за периода м.
05.2014 г. - м. 04.2017 г., от която 54,92 лв. - главница и 9,91 лв. - лихва за
забава от 16.09.2015 г. до 10.01.2018 г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 18.01.2018 г. до окончателното плащане. Ищецът излага твърдения,
че С.И.Б. е клиент на топлинна енергия за битови
нужди за процесния топлоснабден имот с аб. № 077967, ползвала
е
доставената от дружеството топлинна енергия през процесния период 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г., като не
е погасила задълженията си.
Предвид изложеното ищецът моли за осъждане на ответницата да
му
заплати процесните суми, както и разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор вх. № 5204083/05.12.2019 г. от
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответницата С.Б.
- адвокат М.П., с който исковете се оспорват по основание и размер. Поддържа
се, че ответницата не е ползвала топлинна енергия, ищецът не е редуцирал
показанията на общия топломер в абонатната станция с технически и нормативно
обоснован технологичен разход на топлинна енергия, оспорва се годността на
уредите, отчитащи топлинната енергия, начинът и периода, по които са
начислявани лихвите, прави се възражение за изтекла погасителна давност.
С определение №
303214/17.12.2019 г. като трето
лице - помагач на ищеца СРС е конституирал „Т.с.“ ЕООД.
По делото е приложено заповедно дело № 3885/2018 г. по описа на СРС, 51 състав, от което е
установява, че по заявление вх. № 3005541/18.01.2018 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК
от 26.01.2018 г., с която
е разпоредено С.И.Б., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
сумата
от 2489,21
лв.
- главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот
на адрес: гр. София, ж. к. „*******, вх. А, ап. 107, аб. № 077967 за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г., сумата от 397,08
лв. - лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 10.01.2018 г., сумата от
54,92 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., сумата от 9,91 лв. - мораторна лихва върху
сумата от 54,92 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 10.01.2018 г., както и
законна лихва върху главниците, считано от 18.01.2018 г. до окончателното им изплащане,
както и сумата
от 109,02 лв. - разноски по
делото. Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 22.10.2018 г. заявителят е уведомен за
необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на 22.11.2018 г. заявителят е
представил искова молба вх. № 2031773/22.11.2018 г.
По делото е приета Служебна бележка,
подписана от кмета на район „Младост“, в уверение на това, че апартамент № 107,
вх. 1, бл. 1, ж. к. „Младост - 1“ е закупен от С.И.Б. на 05.02.1993 г.
По делото е приет представеният с молба
вх. № 5047383/20.03.2020 г. на кмета на Столична община, район „Младост“
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 05.02.1993 г., с който по реда на Наредбата за държавните
имоти и въз основа на Заповед № 1159/24.11.1992 г. на кметския наместник на ИК
на ОбНС „Младост“ на С.И.Б. е продаден процесният апартамент № 107 в бл. 1, вх.
1 в ж. к. „Младост - 1“.
Приет е и протокол от 29.09.2008 г. от Общо
събрание на етажните собственици на Етажна собственост с адрес: гр.
София, ж. к. „*******, в който е обективирано взетото решение да се
сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.с.“ ЕООД и
е упълномощено лице, което да сключи договора от името на етажната
собственост и да я представлява по време на изпълнение на договора.
Приети са формуляри за съгласие за отчитане на топлоенергията и подмяна на
уредите за отчитането ѝ от фирма за топлинно счетоводство „Техем“ с
подпис на собствениците на апартаменти в сградата.
По делото са приети протоколи, заверени от
нотариус, удостоверяващи публикуването на фактурите на интернет страницата на
ищцовото дружество, като в нито един от протоколите не е посочен процесният аб.
№
077967.
По делото са приети извлечение от сметки
от 10.01.2018 г. общо в
размер на 2951,12 лв., от които 2544,13 лв. -
главница и 406,99 лв. - лихви, както и съобщения към фактури от
31.07.2017 г. на стойност 485,13 лв. за
периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г., от
31.07.2016 г. на стойност 879,37 лв. за
периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. и от
31.07.2015 г. на стойност 1102,87 лв. за
периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г.
По делото са
приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“
ЕАД ***, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 53/28.03.2013 г.
на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
По делото е
приет договор от 01.11.2007 г. при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона
за енергетиката, сключен между „Топлофикация София“ АД и „Т.с.“ ЕООД
за извършване на услуга дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна - собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София.
От третото лице - помагач „Т.с.“
ЕООД с молба вх. № 5022267/10.02.2020 г. са приложени и приети като доказателства изравнителна
сметка за период м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г. за аб. № 77967 на стойност 781,24
лв. за доплащане, изравнителна сметка за период м. 05.2015 г. - м. 04.2016 г.
за аб. № 77967 на стойност 136 лв. за доплащане, изравнителна сметка за период м.
05.2016 г. - м. 04.2017 г. за аб. № 77967 на стойност 353,75 лв. за доплащане,
талони за отчет на уреди за дялово разпределение за аб. № 77967 с абонат С.Б.,
подписани за потребител, протоколи за неосигурен достъп за отчет на уреди за
дялово разпределение, подписани от представители на етажната собственост.
От приетото
в хода на първоинстанционното производство заключение на съдебно - техническата
експертиза
(СТЕ) се установява, че според главните отчети и изравнителните
сметки в процесния имот няма радиатори. Абонатът не ползва и не заплаща ТЕ за
отопление на имот. Абонатът заплаща ТЕ, отдадена от сградната инсталация,
разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите им по проект. ТЕ за БГВ се отчита по показанията на 2 бр.
водомера за топла вода в имота. За периода 2015/2016 г. абонатът не е осигурил
достъп за отчет на водомерите и му е начислена служебна ТЕ на „брой лица“ с
разходна норма 140 л/денонощие на 1 бр. потребител. Според ФДР потребителите са
били двама. Главните отчети за 2014/2015 г. и 2016/2017 г. са подписани.
Пълният отопляем обем на жилището по проект е 96,51 куб. м., от които 79,39
куб. м. имот и 17,12 куб. м. общи части. Сумите за сградна инсталация на
абоната са начислени от ФДР за отопляем обем 97 куб. м. Технологичните разходи
са извадени от общото количество ТЕ, влязло в абонатната станция и са за сметка
на топлофикационното дружество. Сумата, която абонатът дължи за ТЕ е в размер
на 2495,53 лв. Според експертното заключение сумите за топлинна енергия за
имота са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката. Общият топломер в абонатната станция е преминавал
периодично метрологични проверки със заключение за съответствие с одобрения
тип.
От приетото
в частта по задача 1 в хода на първоинстанционното производство заключение на съдебно - счетоводната
експертиза
(ССчЕ) се установява, че не са налице данни за постъпили суми
за покриване на начислените задължения за процесния период.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната
част. Не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
Решението на СРС
в обжалваната част е и правилно, като във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 150
ЗЕ и
чл. 153 ЗЕ, вр. с чл. 79 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови
нужди за имот в сграда - етажна собственост, и за сума за предоставена услуга „дялово
разпределение“ на топлинна енергия, както и искове за заплащане на обезщетение
за забава върху стойността на доставената топлинна енергия и на обезщетение за
забава върху стойността на предоставената услуга дялово разпределение на
топлинна енергия.
За да се
уважи главният иск за присъждане на вземане за стойността на доставената топлинна енергия по
делото следва да се установи, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да
доставя на ответницата топлинна енергия срещу задължение на последната
да
заплащат стойността ѝ, че
ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно действащите към
съответния момент разпоредби на Закона за енергетиката и Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.), поради
което и за ответницата е възникнало задължение за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия, както че през процесния
период за имота е извършвана услуга „дялово разпределение“ на топлинна енергия
и нейната стойност възлиза на исковата сума. По отношение на
акцесорните искове за заплащане на
обезщетение за забава ищецът следва да установи, че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът
на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответницата следва да
докаже погасяване на задълженията.
Действащата
към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която
ги урежда, се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съдът
приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо
топлинна енергия. „Т.С.“ ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна и електрическа енергия, пренос на топлинна енергия и
други дейности, обслужващи основните.
По делото е
установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост (в която се намира процесният апартамент) е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 150, ал. 1
ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено
изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2
ЗЕ общите условия се публикуват най - малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
Понятието „потребител на
топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012
г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ
- в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на
топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл
на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими
по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот (в този смисъл ТР № 2 от 17.05.2018
г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на
тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или
титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Предвид обстоятелството, че
първоинстанционното решение е влязло в сила
спрямо ответницата
в посочената по - горе част, а именно: признато
е за установено, че ответницата дължи на ищеца на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ сумата 2 316,94 лв. - стойност на доставена
топлинна енергия през периода от м. 01.2015 г. до м. 04.2017 г. в топлоснабден
имот - апартамент № 107, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, аб. номер
077967, ведно със законната лихва от 18.01.2018 г. до окончателното погасяване
на задължението, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 15,90 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.09.2017 г. до
10.01.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 3885/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав, въззивният съд приема, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че
ответницата е имала качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабдения
имот, представляващ апартамент № 107, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, с
аб. № 077967 през процесния период съгласно посочените нормативни разпоредби (като
собственик на имота, което се установява от приетите писмени доказателства -
договор за продажба на държавен недвижим имот от 05.02.1993 г. и служебна
бележка от кмета на район „Младост“), между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до имота на
ответницата, в имота е доставена топлинна
енергия през исковия период на стойност,
посочена в решението на Софийски районен съд и е предоставена услуга „дялово
разпределение“ на топлинната енергия.
Спорният пред
въззивната инстанция въпрос касае основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за дължимост на сумата от 397,08 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за
периода 16.09.2015 г. - 10.01.2018 г. върху задължението за доставената топлинна енергия
до процесния имот.
Основателността
на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
В случая
вземанията за топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - м. 12.2014 г. са
погасени по давност (в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила и не
е предмет на обжалване), поради което погасени по давност са и акцесорните
претенции за лихви върху главницата за топлинна енергия, дължима за посочения
период.
За непогасения
по давност период - 01.01.2015 г. - 30.04.2017 г. районният съд правилно е
посочил приложимите общи условия - общите условия на топлопреносното дружество,
приети с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКВР, в сила от 12.03.2014 г.
(приложими за периода м. 05.2014 г. - м. 07.2016 г. вкл.) и общите условия на
топлопреносното дружество, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила през м. 08.2016 г. (приложими за периода м. 08.2016 г. - м. 04.2017 г.).
Съгласно Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, одобрени
с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в
сградата - етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2. Според чл.
33, ал. 1 от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1,
т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването ѝ
на
интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. За разлика от предходните Общи условия, върху прогнозните суми
не се дължи лихва за забава, като съгласно чл. 33, ал. 5 от новите ОУ,
обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 (по общата фактура), ако не са
заплатени в срока по ал. 2 на чл. 33 - в 30 - дневен срок от датата
на публикуването на интернет страницата на купувача. Следователно, въпреки че изискуемостта
на месечно дължимите суми настъпва в 30 - дневен срок от датата на публикуването на задълженията
(съгласно чл. 32, ал. 1 ОУ), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението за заплащане цената на ТЕ в 30 - дневен срок от публикуване на общата
фактура
за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, т. е. ответницата не дължи мораторна
лихва върху задълженията по месечните фактури, а само върху
задълженията
по общите фактури. В
случая по делото са ангажирани копия от нотариално заверени констативни
протоколи във връзка с установяване на датата на публикуване
на общите фактури на интернет страницата
на ищеца, но в нито един от
посочените протоколи не фигурира процесният аб. № 077967, поради което същите
са неотносими и от тях не може да се установи дали ответницата
е
изпаднала в забава, респективно от кой
момент. При приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест,
която в случая носи ищецът, както правилно му е указано, следва да се
приеме, че претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода м. 01.2015
г. - м. 07.2016
г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, както е приел и
първоинстанционният съд.
С Решение по
Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД са приети нови
общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са влезли в сила
м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им - арг.
от чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Съгласно чл. 33,
ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4
обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45 - дневен срок след
издаване на обща фактура за отчетния период, определена на база изравнителните
сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45
- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според
чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз
основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите
дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в посочения в чл. 33,
ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответницата за заплащане стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от страна на
кредитора или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството.
В случая е приложима нормата на чл. 84, ал. 1,
изр. 1 - во ЗЗД, поради което ответницата е в забава след изтичане
на определения в чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. 45 - дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася фактурата. За да може
потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на „Т.С.“
ЕАД изравнителните суми, е необходимо дружеството да предостави информация
относно стойността им, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 ОУ.
В настоящия
случай за отоплителен период м. 05.2016 г. - м. 04.2017 г. е издадена фактура
на 31.07.2017 г. за сумата 485,13 лв. Тъй като в случая фактурата е издадена на
31.07.2017 г., обезщетението за забава върху сумата 485,13 лв. следва да бъде
изчислено за периода с начална дата 15.09.2017 г. - изтичане на 45 - дневен
срок от издаването на фактурата, от която дата ответницата е изпаднала в забава
за изпълнение на паричното задължение.
Мораторната лихва върху сумата 485,13 лв. за периода 15.09.2017 г. -
10.01.2018 г. възлиза в размер на 15,90 лв., изчислена по реда на чл. 162 ГПК
чрез ползването на онлайн калкулатор, поради това правилно първоинстанционния
съд е уважил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за обезщетението за забава върху стойността на топлинната енергия именно за
тази сума и за периода 15.09.2017 г. - 10.01.2018 г., като е отхвърлил иска за
разликата до пълния предявен размер от 397,08 лв. и за периода 16.09.2015 г. -
14.09.2017 г.
С оглед гореизложеното
съдът приема, че решението на районния съд е правилно в
обжалваната част и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, право на разноски има
въззиваемата страна. От същата обаче не е направено подобно искане и не са
представени доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да
бъдат присъждани.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с
оглед цената на кумулативно предявените искове, настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
113094/08.06.2020 г. по гр. д. № 74325/2018 г. по описа на Софийски районен съд
(СРС), I ГО, 51 състав, в обжалваната част, с
която е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** против С.И.Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******установителен
иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 15,90 лв. до
претендираните 397,08 лв. и за периода 16.09.2015 г. - 14.09.2017 г.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач - „Т.с.“
ЕООД.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.