№ 12332
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110117319 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 64016 от
31.03.2022 г., подадена от името на „Тавекс“ ЕООД, ЕИК: **********, против
„т ЕООД, ЕИК: ******* и Национална агенция по приходите /НАП/, с която
са предявени искове, както следва: 1/ осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „т ЕООД да заплати на ищеца
сумата от 15 671,29 лева, представляваща получена от ответника без
основание сума, поради допусната от ищеца грешка в изписването на IBAN
при заплащането на фактура № 27/08.02.2022 г., вследствие от което сумата е
постъпила по банкова сметка на ответника „т ЕООД с IBAN
BG65FINV91501016583594, вместо по сметка на действителния кредитор
„ТА-Инженеринг“ ЕООД с IBAN BG87FINV91501017420987, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /31.03.2022 г./ до
окончателното изплащане на сумата; 2/ установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК за признаване за установено
спрямо ищеца, че Национална агенция по приходите няма право на
принудително изпълнение върху сумата от 15 671,29 лева, преведна по
разплащателна сметка с IBAN BG65FINV91501016583594, с титуляр „т
ЕООД, постъпила по нея без основание в резултат на погрешно извършен
превод от ищеца, върху която сметка Национална агенция по приходите е
1
наложила запор и отказва възстановяване на сумата.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на възложител, и трето
за процеса лице - „ТА-Инженеринг“ ЕООД, в качеството му на изпълнител,
бил сключен договор за възлагане на СМР, по силата на който дължал на
изпълнителя заплащане на сумата от 15671,29 лева, за която изпълнителят
издал фактура № 27/08.02.2022 г., в която била посочена следната банкова
сметка за плащане на сумата: IBAN BG87FINV91501017420987, открита при
Първа инвестиционна банка АД. Поддържа, че с платежно нареждане от
09.02.2022 г. наредил плащане на процесната сума, като погрешка изписал
следната банкова сметка: IBAN BG65FINV91501016583594, открита при
Първа инвестиционна банка АД, с титуляр ответника „т ЕООД, която била
запорирана, поради започнало изпълнително производство от публичен
изпълнител при НАП. Твърди се, че ответникът „т ЕООД не е имал основание
за получаване на процесната сума, тъй като същата е постъпила погрешно по
сметката му, и същият изразявал съгласие сумата да бъде възстановена на
ищеца, но публичният изпълнител при НАП отказвал да вдигне запора върху
сумата и да я изплати на ищеца, преди последният да е провел производство
по чл. 269, ал. 1 ДОПК.
Поради изложените съображения, се моли, на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД ответникът „т ЕООД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
15 671,29 лева, представляваща получена без основание сума от дружеството
ТИТ 77 ЕООД, поради допусната от грешка в изписването на IBAN при
заплащането на фактура № 27/08.02.2022 г., вследствие от което сумата е
постъпила по сметка на ответника „т ЕООД с IBAN
BG65FINV91501016583594, ракрита при Първа инвестиционна банка АД,
вместо по сметка на действителния кредитор „ТА-Инженеринг“ ЕООД с
IBAN BG87FINV91501017420987, разкрита при Първа инвестиционна банка
АД и на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК да бъде
признато за установено спрямо ищеца, че Национална агенция по приходите
няма право на принудително изпълнение върху сумата от 15 671,29 лева,
преведна по разплащателна сметка с IBAN BG65FINV91501016583594, с
титуляр „т ЕООД, разкрита при Първа инвестиционна банка АД, постъпила
по нея без основание в резултат на погрешно извършен превод от ищеца,
върху която сметка Национална агенция по приходите е наложила запор и
отказва възстановяване на сумата. Претендират се разноски.
2
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от страна на ответника „т ЕООД, който признава предявения
срещу него иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по основание и
размер.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от страна на ответника Национална агенция по приходите,
който оспорва допустимостта и основателността на предявения срещу него
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК. По
отношение на допустимостта, ответникът поддържа, че ищецът няма
качеството на трето лице, чието право е засегнато от изпълнението по
смисъла на чл. 269 от ДОПК, тъй като следва да се касае за вещно право или
вземане от трето лице, а не от длъжника в производството. Твърди се, че
действията на публичния изпълнител били насочени към обезпечаване на
публични вземания, а не към принудително изпълнение на същите, което да
засяга права на ищеца върху вещи или негови вземания към трети лица.
Посочва се, че процесната сума не е преминала в патримониума на НАП, а в
този на ответника „т ЕООД, което пораждало за ищец правен интерес от
предявяването на осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД единствено срещу
„т ЕООД. Ответникът поддържа, че ищецът не е изчерпил и
административният ред за обжалване на действията на публичния
изпълнител, поради което настоящият иск следвало да се приеме за
недопустим. По основателността на иска ответната страна твърди, че между
ищеца и ответника „т ЕООД е било възможно да има облигационни
отношения, в изпълнението на които ищецът да е превел процесната сума, тъй
като лицето, което се твърди, че е следвало да получи сумата - „ТА-
Инженеринг“ ЕООД, и лицето, което действително я е получило –
ответникът „т ЕООД, били с един и същ едноличен собственик на капитала и
управител, а именно – Теодор Алексиев Тодоров, който на 26.11.2021 г. е
продал дружествените си дялове в „т ЕООД на Борис Кръстев. От тези
обстоятелства ответникът прави извод, че „ТА-Инженеринг“ ЕООД и „т
ЕООД са били свързани лица, поради което не било безспроно установено, че
ищецът е допуснал грешка при превеждането на процесната сума. На
последно място, ответникът посочва, че за неправилно посочения IBAN
отговорността следвало да е изцяло за ищеца, в качеството му на наредител на
плащане. Моли, производството по делото да бъде прекратено по иска с
3
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК, а в условията на
евентуалност – същият иск да бъдат отхвърлен. Претендират се разноски.
С определение от 26.09.2022 г., постановено в проведено на същата дата
открито съдебно заседание по делото, съдът е прекратил производството по
гр. д. № 17319/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта по
предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК.
Определението, с което съдът е прекратил частично производството по гр. д.
№ 17319/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта по предявения
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК, е влязло в
законна сила на 04.10.2022 г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди направените от страните
доводи, съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за осъждане на ответника „т ЕООД да заплати на ищеца т сумата от
15 671,29 лева, представляваща получена от ответника без основание
сума, поради допусната от ищеца грешка в изписването на IBAN при
заплащането на фактура № 27/08.02.2022 г., вследствие от което сумата е
постъпила по банкова сметка на ответника „т ЕООД с IBAN
BG65FINV91501016583594, вместо по сметка на действителния кредитор
„ТА-Инженеринг“ ЕООД с IBAN BG87FINV91501017420987, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /31.03.2022 г./
до окончателното изплащане на сумата.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума /т.е. в тежест на
ищеца е да докаже, че поради техническа грешка в изписването на номера на
банковата сметка погрешно е превел сумата от 15 671,29 лева по банкова
сметка BG65FINV91501016583594, разкрита при Първа инвестиционна банка
АД, с титуляр ТИТ 77 ЕООД, както и че сумата е постъпила по същата
банкова сметка, с титуляр ответникът ТИТ 77 ЕООД/, а в тежест на ответника
– че е налице основание за получаването, съответно задържане на
полученото.
Съдът, с оглед изявленията и твърденията на страните и на основание
4
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че на 09.02.2022 г. ищецът т е извършил банков
превод с референция № 44685454 на сумата от 15671,29 лева по банкова
сметка IBAN BG65FINV91501016583594, разкрита при Първа инвестиционна
банка АД, с титуляр ТИТ 77 ЕООД, върху която банкова сметка с Протокол
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210022-022-0074473/08.10.2021
г. на публичен изпълнител към ТД на НАП – София, е наложен обезпечителен
запор в производството по изпълнително дело № *********/2019 г. по описа
на публичен изпълнител към ТД на НАП – София – Маргарита Динчева.
Същевременно в депозирания отговор на исковата молба от страна на
ответника „т ЕООД, последният изрично признава предявения срещу него иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по основание и размер, поради
което и настоящият съдебен състав намира, че от страна на ответника е
извършено признание на всички факти и обстоятелства, подлежащи на
доказване от ищеца за основателността на предявения иск. Отделно от това,
обстоятелствата подлежащи на доказване от ищеца за основателността на
предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД се установяват и от
събрания по делото доказателствен материал.
Същевременно от ответника ТИТ 77 ЕООД не е проведено пълно и
главно доказване на обстоятелството, че е налице правно основание за
получаването, съответно задържане на сумата от 15 671,29 лева по банкова
сметка BG65FINV91501016583594, разкрита при Първа инвестиционна банка
АД, с титуляр ТИТ 77 ЕООД, преведена от ищцовото дружество.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1
ЗЗД за осъждане на ответника „т ЕООД да заплати на ищеца т сумата от 15
671,29 лева, представляваща получена от ответника без основание сума,
поради допусната от ищеца грешка в изписването на IBAN при заплащането
на фактура № 27/08.02.2022 г., вследствие от което сумата е постъпила по
банкова сметка на ответника „т ЕООД с IBAN BG65FINV91501016583594,
вместо по сметка на действителния кредитор „ТА-Инженеринг“ ЕООД с
IBAN BG87FINV91501017420987, се явява доказан по основание и размер,
респективно, следва да бъде уважен.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от от
датата на подаване на исковата молба /31.03.2022 г./ до окончателното
5
изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство
пред СРС има ищецът.
От страна на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива разноски, а именно за заплатена държавна такса в
размер на 626,85 лева /дължима за разглеждането на предявения иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – не следва да се присъждат в полза на
ищеца, разноски, извършени във връзка с иска с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК, по който производството по делото е
прекратено с влязло в законна сила определение, постановено в настоящото
производство/ и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1001,00
лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът „т ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *****************,
следва да заплати в полза на ищеца т, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: *****************, сумата от 1627,85 лева, представляваща
разноски в исковото производство по гр.д. № 17319/2022 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „т ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: ***************** ДА ЗАПЛАТИ в полза на т, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: *****************, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от сумата от 15 671,29 лева,
представляваща получена от ТИТ 77 ЕООД без основание сума, поради
допусната от т грешка в изписването на IBAN при заплащането на фактура №
27/08.02.2022 г., вследствие от което сумата е постъпила по банкова сметка на
ответника „т ЕООД с IBAN BG65FINV91501016583594, вместо по сметка на
действителния кредитор „ТА-Инженеринг“ ЕООД с IBAN
BG87FINV91501017420987, ведно със законната лихва от датата на подаване
6
на исковата молба /31.03.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „т ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: ***************** ДА ЗАПЛАТИ в полза на т, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: *****************, на
основание, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1627,85 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 17319/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7