Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,08.02.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание
на двадесет и седми януари два хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Дора М.
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
При участието на секретаря Цветанка
Павлова
Разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 711/2020г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.358 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на С.Г.П. с ЕГН ********** *** против решението на РС-Самоков
по гр.д. № 204/2019г. в частта, с която признава за установено съществуването
на вземане на „П.К.Б.“ ЕООД срещу ищцата за сумата 3174.54,представляваща
главница по договор за потребителски кредит № …………….. от ……………г.,ведно със законната лихва върху
сумата от 14.09.2017г. до окончателното ѝ плащане, и ответницата е
осъдена да заплати разноски по заповедното производство в размер на 107.39 лв. и
за исковото производство в размер на 324.70 лв.Релевират
се оплаквания за недопустимост на решението ,доколкото се е произнесъл за главница 5473.48 лв. и няма тъждество
между посочените в заявление № 2345/15.09.2017г. отделни вземания за главница, възнаградителна лихва,такси за допълнителни услуги и
пр.решението било незаконосъобразно относно дължимостта
на възнаградителна лихва,тъй като уговорения фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 41.17 %
надвишавал трикратния размер на законната лихва.Налице било явно
несъответствие между стойността на предоставената услуга и посоченото
възнаграждение,наложено на икономически по-слаб субект с цел облагодетелстване
на друг субект в противоречие с добрите нрави.На трето място съдът неправилно
посочил в диспозитива,че главницата възлиза на
3174.54 лв.,докато в мотивите било прието,че главницата по отпуснатия кредит е
2300 лв.
Въззиваемата страна оспорва въззивната
жалба и претендира потвърждаване на решението в обжалваната част като правилон и законосъобразно.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед доводите на страните, ДСофийски окръжен съд намира въззивната
жалба процесуално допустима, но неоснователна.
Производството е образувано по искова
молба вх.№ 357/01.03.2019г., в която е посочена „цена на иска 5473.48 лв.“ и
правно основание чл.422,ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК.От
обстоятелствената част на исковата молба е видно,че в т.н.“цена на иска“ са
включени отделни претенции за главница,възнаградителна
лихва, възнаграждение за допълнителни услуги и т.н.Съдът не е длъжен да
възпроизведе претенциите буквално,нито е обвързан с посоченото правно
основание, а извлича коректните данни от фактическо и правно значение за
делото.Това не означава,че се произнася извън петитума
и не прави решението недопустимо.От приложения договор за потребителски кредит
№ **********,сключен на 06.10.2016г. е видно,че ищецът е предоставил сумата
2 300 лв. за срок от 24 месеца при задължение на ответницата да погасява
заема с месечни вноски по 142.19 лв. на трето число, при ГЛП 41.17 % и ГПР 49.89 %.Уговорен бил и „пакет
допълнителни услуги“ в общ размер 2 299.92 лв. ,платим на вноски от 95.83
лв. при което месечната вноска възлиза на 238.02 лв.Впоследствие по искане на
длъжницата падежната дата била променена на 26-то число.Длъжницата платила една
пълна и една непълна вноска и предсрочната изискуемост настъпила на
21.03.2017г.,за което била уведомена валидно.Кредиторът депозирал заявление по
чл.410 ГПК за сумата 5 473.48 лв.,която включвала всички непогасени
задължения по договора.По образуваното ч.гр№
1234/2017г. съдът уважил изцяло претенцията.В атакуваната част от решението първоинстнационният съд е уважил искането на кредитора за възнаградителна лихва с мотиви,че клаузата за ГПР не надвишава допустимия праг
съгласно императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК при действието на член
единствен от ПМС № 426818.12.2014г. за размера на законната лихва.Следователно
тази клауза не е нищожна на основание чл.19,ал.5 ЗПК.Клаузата за възнаградителна лихва не накърнява добрите нрави, и не е
нищожна на осн.чл.26,ал.1,тъй като представлява
единствения източник за финансиране на кредитора,който ,бидейки небанкова
финансова институция по смисъла на чл.3,ал.1 от ЗКИ,не набира средства чрез
публично привличане на влогове.При положение,че предоставя бързо и необезпечено
парична сума,кредиторът има право да получи цената за ползване на парите.Що се
отнася до възражението за липса на валидно уведомяване относно предсрочната
изискуемост, съдът е приел,че ищецът не е доказал уведомлението действително
да е достигнало до кредитополучателя,но това е ирелевантно
в производството по чл.422,ал.1 ГПК.В ТР № 8/2017г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д№ 8/2017г. няма разрешение на въпроса дали исковата
молба по чл.422, ал.1 ГПК може да обективира
изявление за предсрочна изискуемост,поради което приложимо е ТР №
4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г. на
ОСГТК,според което вземането става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото
си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за
заповед за изпълнение.Според актуалната практика на ВКС исковете следва да се уважат до размера на падежиралите вноски, ако не се докаже в производството по
чл.422 ГПК,че на длъжника е връчено уведомление за предсрочна изискуемост.На
тази база първоинстанционният съд е уважил претенцията
относно сумите с настъпил падеж до приключване на съдебното дирене.В случая е
настъпил окончателният падеж на всички вноски на 03.11.2018г.Съдът е уважил
иска до размера на сумата 3174.54 лв./сбора от неплатените погасителни месечни
вноски от 142.19 лв. за периода от 03.02.2017г. до 03.11.2018г. и 46.36 лв.
остатък от втората погасителна вноска/.На тази база са изчислени съдебните
разноски,които ответницата следва да заплати на ищеца.Настоящият състав споделя
изводите на първонистанционния съд от фактическа и
правна страна,поради което решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Софийски окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 136 от
31.08.2020г. по гр.д.№ 204/2019г. на РС-Самоков.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.