№ 40929
гр. София, 02.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110109645 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С Решение № 19121/23.10.2024 г. по гр. д. № 9645/2024 г. по описа на СРС, 127
състав, е признато за установено по предявен от „А-К И“ ЕООД против „С. Е.“ ЕАД
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 307,58 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху неплатена в срок главница в размер на 3110,40
лева, представляваща дължима сума за такси поддръжка по Договор № СЕ-22/30.01.2020 г.,
за която е издадена фактура № **********/22.11.2021 г., за период от 23.12.2021 г. до
13.12.2022 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 23973/13.08.2023 г. по ч. гр. д. № 19254/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
С решението съдът е приел, че независимо от изхода на спора сторените по делото
разноски следва да останат за сметка на ищеца, тъй като дружеството е образувало
множество отделни производства за непогасени вземания, произтичащи от процесния
договор, с цел в негова полза да бъдат присъдени съдебни разноски.
В подадена от ищеца въззивна жалба е инкорпорирано искане за изменение на
съдебното решение в частта относно разноските, като в полза на дружеството бъдат
присъдени сторените разноски в заповедното и исковото производство. Направено е искане
по всяко едно от делата да бъде присъдена сумата в размер на по 25 лева внесена държавна
такса и сумата в размер на по 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на страната. В искането са изложени съображения, че
поведението на ответника е станало причина за образуване на производствата, поради което
и същият носи отговорност за направените по делото разноски. Представителят на
дружеството поддържа, че ответникът не е изпълнявал доброволно задълженията си,
произтичащи от договора, като изборът на кредитора да не упражни правата си в един
процес се дължи на преценка свързана с обема и сложността на евентуално образуваното
производство. В допълнение разглеждането на делата при някои съдебните състави отнема
1
повече време, поради което при евентуално разпределение на исковата претенция относно
задълженията по договора на такъв състав съществува риск относно платежоспособността
на кредитора.
Насрещната страна е депозирала отговор на въззивната жалба, в който е обективирано
становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта относно
разноските. Процесуалният представител на ответника поддържа, че ищецът упражнява
превратно процесуалните си права, депозирайки идентични заявления за издаване на
заповед за изпълнение срещу „С. Е.“ ЕАД, по всяко от които биват претендирани съдебни
разноски.
По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските,
съдът намира следното:
По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението
липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за
присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто
е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248,
ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е
представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено
от страна, в чиято тежест са възложени разноските.
В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта
относно разноските е депозирана в срок от страна, която е представила списък на
разноските, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна. В мотивите на решението съдът е изложил съображения относно
отговорността за направените по делото разноски, като във връзка с поддържаните от
страната доводи в молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде посочено следното:
В разглежданият случай ищецът изцяло по свое усмотрение, макар и да има
възможност да получи защита на правата си, произтичащи от процесния договор в рамките
на едно производство, е образувал няколко заповедни, респ. искови производства за
непогасени вземания по договора и обезщетения за забава, като с тези свои действия
страната многократно е увеличила задълженията за разноски. Неупражняването на всички
права в рамките на едно производство е изцяло по волята на ищеца, а и негово право, с
упражняването на което обаче не следва да се утежнява положението на ответника, като му
се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти размера
на разноските, който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в едно
производство. Да се приеме обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди
извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права. Следва да бъде посочено, че
се касае за едни и същи страни, едни и същи искове, произтичащи от договорни отношения,
респ. основанието на исковите претенции е идентично, като в допълнение исковите молби
са типови с идентично съдържание. Формалното упражняване на процесуални права не
преследва легитимен интерес, а напротив цели в полза на ищеца да бъдат присъдени
2
съдебни разноски по всяко едно от отделните производства. В подкепа на изложеното е и
актуалната практика на въззивната инстанция, обективирана в Определение №
2694/11.02.2025 г. по ч. гр. д. № 1056/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-В състав, Определение №
1423/24.01.2025 г. по ч. гр. д. № 155/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав и Определение №
15334/03.10.2024 г. по ч. гр. д. № 10259/2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав.
Ищецът е образувал множество производства, като предмет на всяко едно от тях е
вземане по отделна фактура, издадена по процесния договор, като отговорността за
сторените съдебни разноски направени след тези по ч. гр. д. № 27633/2022 г. по описа на
СРС, 56 състав ( първото от изисканите образувано по заявление на „А-К И“ ЕООД срещу
„С. Е.“ ЕАД заповедно производство за непогасени вземания по процесния договор за
Договор № СЕ-22/30.01.2020 г. за абонаментно поддържане на съоръжения с повишена
опасност) относно вземания, чиято изискуемост е възникнала към датата на образуване на
соченото дело следва да останат за сметка на ищцовото дружество. Към датата на
образуване на соченото заповедно производство вземането по фактурата, върху което се
претендира обезщетение за забава в настоящото производство, е било изискуемо, респ.
ищецът е можел да защити правата си, включително и правото да получи обезщетение за
забава в това производство. Доводите относно скоростта, с която отделни състави на
Софийски районен съд приключват разпределените им дела са ирелевантни при извършване
на преценка за допусната от ищеца злоупотреба с процесуални права.
Предвид изложеното искането за изменение на решението в частта относно
разноските следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищеца по чл. 248, ал. 1 ГПК, инкорпорирана
във въззивна жалба с вх. № 379945/25.11.2024 г., за изменение на Решение №
19121/23.10.2024 г. по гр. д. № 9645/2024 г. по описа на СРС, 127 състав, в частта относно
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба
срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се
изпрати на Софийски градски съд, като в съпроводителното писмо се посочи, че делото се
изпраща и по въззивна жалба с вх. № 379945/25.11.2024 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4