№ 48139
гр. София, 20.11.2025 г.
*********************, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.В
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х.В Гражданско дело №
20251110104757 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от **************** ЕИК **********, с искане
постановеното по делото Решение 18179/10.10.2025г., да бъде изменено в частта за
разноските. Формулирано е искане в полза на ищеца да не се присъждат разноски за
държавна такса, депозит вещо лице и адвокатски хонорар, като искането е мотивирано
със злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца, в каквато насока са
изложени подробни съображения. Алтернативно се иска намаляване на присъдените
разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищеца, с който молбата се
оспорва и е формулирано искане същата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта за разноските.
Съдът като съобрази, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в срока за
обжалване на процесното решение намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че от страна на ищеца е
налице злоупотреба с процесуални права, доколкото същият е образувал множество
дела срещу този ответник.
От служебно извършената справка в ЕИСС се установи, че между ищеца в
настоящото производство и **************** ЕИК ********** има образувани
настоящото дело и още шест дела / гр.д. № 56806/24г., гр.д. № 56807/2024г. гр.д. №
56808/24г., гр.д. № 56810/24г., гр.д. № 56811/24г. и гр.д. № 66087/24г./.
Настоящият съдебен състав като съобрази броя производства между страните -
общо седем и периода, в който са заведени същите, а именно три години / първото
м.11.2022г., а последното 10.2025г. /, намира доводите на ответника за злоупотреба с
права от страна на ищеца за неоснователен.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението, че в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокат в по-нисък размер.
На първо място съдът счита, че определеното с решението адвокатско
1
възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на
цената на предявените искове.
За пълнота, следва да се посочи, че съдът взе предвид, че с Решение на Съда на
***************** от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване,
отправено от *********************, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и
че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при
наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели,
както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в
тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските
услуги. Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на
СЕС и изводите в него. Независимо, че съдът не е обвързан от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за възнаграждение за адвокатска работа, същата представлява ориентир за
това какви са добрите практики при определяне на размера на адвокатските
възнаграждения, но при допълнително съобразяване на същите с принципите за
пропорционалност и справедливост. При определяне размера на адвокатското
възнаграждение съдът е съобразил вида на спора, броя на предявените искове, цената
на всеки иск, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата
и правна сложност на делото. При цялостна преценка на посочените показатели съдът
намира, че разноските за адвокатско възнаграждение са правилно определени и
същите не следва да се редуцират.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от **************** ЕИК **********,
Молба вх. № 358205/03.11.2025г., за изменение на Решение № 18179/10.10.2025г.,
постановено по настоящото гр.д. № 4757/2025г., по описа на СРС, 180-ти състав, в
частта за разноските, като неоснователна.
Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!
Съдия при *********************: _______________________
2