РЕШЕНИЕ
№ гр. Разград, 06.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при секретаря Н. Реджебова, като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 98 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 24/04.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1737/2018 г. по описа на Районен съд Разград, съдът е възложил упражняването на родителските права по отношение на детето К.М.Я., ЕГН ********** на бащата М.Е.Я., ЕГН **********, адрес *** и е определил местоживеенето му при него. Определен е режим на лични отношения с майката С.Б.М., ЕГН **********, адрес ***, всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10 часа в съботния ден до 18 часа в неделния ден, един месец през лятото, несъвпадащ с годишния платен отпуск на бащата, както и по един ден - втория ден на официалните празници на Коледа и Великден от 10 часа на същия до 10 часа на следващия ден. С.Б.М. е осъдена да заплаща на детето К.М.Я., чрез неговия баща и законен представител М.Е.Я., ежемесечна парична издръжка в размер на 170 /сто и седемдесет/ лева, считано от 11.09.2017 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на обстоятелства, обуславящи нейното изменяване или прекратяване, като е отхвърлен искът до първоначално предявения размер, като неоснователен. Ответницата е осъдена да заплати по сметка на Районен съд Разград сумата от 244,80 /двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/ лева за държавна такса. На основание чл.242 ал.1 ГПК съдът е постановил предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Постъпила е въззивна жалба от С.Б.М., чрез процесуалния й представител – адвокат Деница Йорданова АК гр. Разград, с адм. адрес: гр. Разград, ул. „Марица“ № 1, офис 3, с която първоинстанционното решение се обжалва, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, които са довели до неправилно изясняване на важни факти и обстоятелства по делото. В жалбата се посочва, че са събрани достатъчно доказателства, свързани с установяване възможностите на майката да се грижи за детето си, както и за неговата нуждата от емоционално топло общуване с нея. Във връзка с горното моли съда да постанови ново решение, с което да бъде възложено упражняването на родителските права по отношение на детето К.М.Я. на неговата майка, да бъде определен режим на лични контакти с бащата М.Е.Я., който да заплаща ежемесечна издръжка чрез ответницата в размер на 150 лева, считано една година назад от датата на завеждане на исковата молба.
В съдебно заседание въззивницата при редовност на призоваването се явява лично и с адвокат Деница Йорданова. Молят съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да бъде уважена въззивната жалба.
Не се въвеждат нови доказателствени искания в съдебно заседание. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба наименуван „възражение“ от М.Е.Я., чрез процесуалния си представител – адвокат Димо Борисов Димитров АК гр. Разград, в който излага съображения за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Сочи, че районният съд се е произнесъл с подробно мотивирано решение и не споделя възраженията, че съдът е направил своите изводи при непълнота на доказателствата.
В съдебно заседание въззиваемата страна, при редовност на призоваването се явява лично и с адвокат Борисов. Молят съда да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски. Не се въвеждат доказателствени искания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна.
От фактическото си съжителство страните имат едно дете – малолетният К.М.Я., ЕГН **********, което се потвърждава и от представеното по делото заверено копие на удостоверение за раждане серия ТЩР, № ********** от 18.05.2011 г.. Не се спори че страните живеят разделени. Не се спори още, че към настоящия момент детето К. живее с баща си в гр. Разград. Не се спори и че майката С.М. има още едно дете – Борис Стефанов Борисов, ЕГН **********, видно от удостоверение за раждане серия РЗ, № ********** от 02.05.2007 г..
От представените с отговора на исковата молба доказателства – трудов договор № 17/02.11.2017 г.; трудов договор № 12/12.01.2018 г.; споразумение № 14/16.01.2018 г. и трудов договор № 001900/04.06.2018 г. се установява трудовата ангажираност на ответницата, като от последния трудов договор е видно, че ответницата заема длъжността „служител запитвания“ в „Региоком ГмбХ“ клон България с уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 1200 лева, а със споразумение към трудовия договор № 001900/04.06.2018 г. от 01.11.2018 г. месечното й трудово възнаграждение е променено на 1400 лева. Приложени са платежна нареждания от „Региоком ГмбХ“ клон България, от които се установява, че за месеците юни, юли и август 2018 г., ответницата е получавала брутно трудово възнаграждение съответно за всеки месец – 857,14 лева; 1200 лева и 1207,33 лева.
От удостоверение за сключен граждански брак № ********** е видно, че въззивницата на 08.07.2016 г. е сключила граждански брак с лицето Денис Майк Роман Бланско с фамилно име след брака Михайлов
По отношение на получавания от въззиваемия брутен доход е представено като доказателство удостоверение № 01-У/13.11.2018 г.. В него е посочено, че месечната брутна заплата е в размер на 380 лева, като за периода месец ноември 2017 г. – октомври 2018 г. е получил общо брутно трудово възнаграждение в размер на 4560 лева.
Представени са приходни квитанции и удостоверения, от които се установяват направени разходи по отношение на малолетното дете във връзка с посещаването на детска градина „Приказка“, курсове по английски език, народни танци и ДФК „Лудогорски таланти“ гр. Разград от страна на бащата.
Относно местоживеенето на въззивницата по делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 18.01.2019 г, № 23, том I по н.д. 23/2019 г., от който се установява, че на посочената дата, въззивница и нейният съпруг са закупили дворно място с площ от 700 кв.м. с построена в него жилищна сграда на един етаж с площ 80 кв.м., изба с площ 10 кв.м. и стопанска сграда с площ 20 кв.м., находящи се в с. Житница, община Провадия.
От изготвения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград се установява, че основни грижи за детето се полагат от бащата с подкрепата на бабата по бащина линия. За детето са осигурени добри битови условия, самостоятелна стая, здравословна и пълноценна храна, подходяща за възрастта и сезона облекло и обувки. По отношение на местоживеенето е посочено, че ищецът и малолетното дете живеят в жилище собственост на бабата по бащина линия. Жилищните и хигиенно-битови условия са добри и подходящи за отглеждане на дете. Детето е ученик в първи клас в ОУ „Васил Левски“ гр. Разград на целодневно обучение, като посещавал и извънкласни дейности – футбол и народни танци. Детето е привързано към баща си, той е значимият възрастен в неговия живот. Обграден с много любов и грижи от баба си. Емоционалната връзка с майката е непълноценна, тъй като същата рядко и за кратко общува с детето.
От изготвения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Провадия се установява, че по данни на въззивницата основните грижи за детето се полагат от баща му – въззиваемия. По отношение на местоживеенето е посочено, че въззивницата живее заедно със съпруга си в собствено едноетажно жилище в с. Житница, състоящо се от три стаи, кухня, голям коридор и санитарно помещение, електрифицирано и водоснабдено, като хигиенно-битовите условия са на добро ниво. Посочено е, че част от жилището е в ремонт, където е предвидена детската стая. Майката е силно привързана към детето си и притежава нужния родителски капацитет и качества, добри доходи и подходящи жилищни условия, за да осигури нормалното израстване и развитие на детето си. Отразено е, че според заявеното от майката, малолетното дете е силно привързано и към брат си Борислав. По отношение на нейния съпруг е заявила, че е с положителна нагласа спрямо К. и я подкрепя в желанието й да упражнява родителските права по отношение на него.
Изслушан в съдебното заседание пред районния съд, бащата заявява, че се грижи добре и целенасочено за детето си, в по-голямата част от денонощието се стреми детето да бъде задоволено и обгрижено, мисли, че успява да постигне това.
Изслушана в съдебното заседание пред районния съд, майката сочи, че има и друго дете, смята, че децата растат най-добре при майката. В момента е в гр. Варна, там е от края на м. май, търси по-добър живот за себе си и семейството си, както и децата Подготвя документи за голямото си дете Борис, което е на 11 години да постъпи в гр. Варна. В момента то било в с. Гецово. От 2015г. са разделени с бащата и детето К. останало при него.
Пред въззивния съд двете страни са дали обяснения във връзка с неосъществена среща между малолетното дете и неговата майка случила се в периода след постановяване на обжалваното решение.
По делото са разпитани следните свидетели, включително и пред въззивната инстанция - З Ц, С. ЙН Т-П и К П Б., с цел да се вземе решение при охраняване най-добрият интерес за детето.
От показанията на свидетелите З Ц – майка на ищеца и С. Й се изясняват правнорелевантни обстоятелства - моментът, в който двете страни са се раздели, къде и с кого е живяло детето, както и кой е полагал грижи за него. От показанията на свидетелката Н Т-П - класен ръководител на детето се установява, че познава бащата от родителски срещи, от събирания, виждания в училище, като споделя, че поддържат връзка с него всеки ден. Виждала майката само веднъж през м. ноември 2018 г. Тогава дошла в училището, видяла се с детето. Казала, че ще се върне по-късно след обяд да го вземе. Към 17:00 часа й се обадила по телефона колежката й, казала, че бащата на детето е там и искат да говорят, бил притеснен. Попитал дали е имало проблем, дали е идвала майката, казал, че я няма, а детето плаче. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на горепосочените свидетели, като последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с другите събрани доказателства.
Пред въззивния съд свидетелката З Ц е разпитана за изясняване на неосъществила се среща между малолетното дете и въззивницата, след постановяването на обжалваното решение – около празника на майката 08.03.2019 г. и сирни заговезни на 10.03.2019 г.. Изяснява, че въззивницата е обещала на 08.03.2019 г. на малолетното си дете да го забере на 10.03.2019 г., но тази среща не се осъществила, въпреки че ответница е била в гр. Разград, като за това разбрала от ищеца. Показанията на З Ц, съдебният състав цени при условията на чл.172 ГПК, тъй като свидетелката се намира в родствени отношения с ищеца – негова майка. Същите са непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и с обясненията дадени от самата въззивница, която пред въззивния съд не отрича, че не се е провела срещата с малолетното дете, като излага причината – „Не го вземах, защото всяка една наша раздяла след това е ужасно болезнена за детето“, поради което съдът ги кредитира.
Разпитана като свидетел е и К П Б. – майка на ответницата. От показанията й се установява, че ответницата има още едно дете, което живее при свидетелката, а К бил при нея до 1 годишната му възраст после заминали за Германия. Споделя, че страните са живеели при нея в определен период, след което при майката на ищеца, а после на квартира. Посочила е, че в момента ответницата живеела в гр. Варна със съпруга си-немец, имала планове след Новата година да вземе големия си син Б в гр. Варна, където да учи. Споделя, че детето К. не е живяло със свидетелката или ответницата, след като последната заминала за Германия. В тази част свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, като логични, последователни и непротиворечиви с останалите доказателства по делото, в т.ч. и показанията на останалите разпитани свидетели. В останалата част, където изяснява, че страните са се разделили, защото не се разбирали, преди три години конкретно заради инцидент със скандал и побой, както и че в месеца веднъж ответницата вземала детето, ако ищеца го дадял, съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като не се подкрепят от други доказателства. Що се касае до частта, в която твърди, че в месеца веднъж ответницата вземала детето, ако ищецът го дадял, въззивницата, изрично пред въззивния съд посочи, че бащата по никакъв начин не е препятствал срещите с малолетното дете К.. При анализа на показанията съдът съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК, тъй като свидетелката е майка на ответницата.
От заключението по назначената психологична експертиза, приета без оспорване от страните, която настоящият съдебен състав кредитира в цялост, като компетентно изготвена и даваща отговор на всички поставени задачи, се установява, че бащата има желание да се грижи за детето К. с помощта на своята майка. Налице е емоционална връзка баща-син. Детето търси близък контакт с него, грижи се за него. Майката има отношение, има ресурс да осигури основните грижи. До момента в жизнения и път фактите сочат за честа смяна на местоживеенето, местоработата. Детето е емоционално свързано и с двамата родители. Има изградена връзка с баба си по бащина линия, както и с другите баба и дядо, с брат си Борис. Бащата е този, който проявява загриженост по отношение на образователното развитие на детето. Детето силно търси вниманието и ласките на майка си. Още от ранна възраст същата рядко присъства в ежедневието му, контактите с нея са недостатъчни и краткотрайни. Именно поради това детето „жадува“ за това топло емоционално общуване с майката. Същевременно с това поддържа и топла връзка с баща си, за когото разказва с нужната любов и близост. Детето е емоционално нестабилно по отношение на семейната ситуация, чувства се раздвоено, несигурно в чувствата, високата тревожност и наличието на защитни механизми/нежелание, затваряне/ когато се говори за семейството, показват наличието на конфликти вътре в семейството, което детето вижда и го тревожат, но поради лоялност към родителите и страх да не ги нарани отказва да сподели. Майката споделила, че иска да се грижи за детето както и за по-големия си син, но това да стане след като осигури условия за това.
В съдебното заседание вещото лице изяснява, че след всяка среща с майката детето остава разстроено. Детето на тази възраст има потребност от емоционално топло общуване с майката. Отделно детето има такава връзка и с баща си и се формира по други механизми. Майката би могла да поддържа по-широк режим на виждане, тъй като до момента срещите са кратки, непълни, нерегламентирани, което създава липса у детето и желание да общува с майка си. Възприема майка си и баща си като два отделни свята. Детето стои като в неизвестното пространство и това допълнително го травмира и разстройва. Няма доказани факти, че майката ще се грижи по по-добър начин и постоянно за това дете. Ако същата действително се е установила има работа и семейство първоначално трябва да се възстанови доверието между нея и детето.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което е допустима, разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Налице е правен спор относно кой от родителите да упражнява родителските права, местоживеенето на детето, определяне режима на лични контакти с другия родител, като и заплащането на издръжка.
По въпроса за критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при разрешаване на въпроса относно упражняването на родителските права върху родените от брак или фактическо съжителство деца, е налице задължителна практика, намерила израз в ППВС № 1/1974 г., според което следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства при решаване на спора. Единственият критерий при определяне мерките относно упражняването на родителските права са интересите на децата, които включват материалното, духовно и социално обезпечаване на детето, обусловено от родителските и възпитателски качества на родителите, от техните възможности да изградят ценността система на детето, да му предоставят добра материална и социална база за развитие, да го развият като всестранна личност с трудови навици и нравствени добродетели и го подготвят за живота като добър гражданин. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Най-важното сред личните качества на родителя е да признава и зачита интереса на децата да имат пълноценни отношения с другия родител.
При разглеждане на въззивната жалба по същество с оглед преценка за най-добрият интерес на детето съдът изхожда от следното:
След раздялата на страните, ищецът е тази който е полагал и продължава да полага реално грижи за детето. В конкретния случай липсват данни за наличие на по – голяма привързаност на детето към някой от своите родители. Няма данни за родителско отчуждение. И двамата родители могат да разчитат, при отглеждането на детето, на своите роднини, които са изявили съгласието си да им помагат. Към настоящия момент такива грижи се полагат от майката на ищеца. И двамата не страдат от заболявания, които да им пречат да полагат необходимите грижи за детето си и притежават необходимите морални качества за възпитанието му. В хода на процеса не са събрани доказателства за морално падение, алкохолизъм, престъпни антиобществени прояви и неморално поведение, както и за влошено социално обкръжение около някой от родителите на детето. Твърдението на ответницата, че бащата злоупотребява с алкохол остана недоказано, както и твърдението, че причината за раздялата е била употреба на сила по отношение на нея. За подкрепа на твърдението е представила протокол за предупреждение от 19.10.2014 г., но от същия не се доказва, че ищецът е нанесъл побой на ответницата, а само е предупреден да се въздържа от прояви на домашно насилие.
От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че битовите условия при бащата са значително по-добри, тъй като към момента на изготвянето на социални доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Провадия, част от жилището е в ремонт, където е предвидена детската стая. Но битовите условия не са от първостепенно значение при определяне на кого трябва се предоставят за упражняване родителските права. В този смисъл е ППВС № 1 от 12.11.1974 г. Решаващо в случая е грижата, която всеки един от родителите ще полага за правилното отглеждане и възпитание на малолетното дете. В констативно – съобразителната част на СПЕ, вещото лице е посочило, че „детето получава рядко нужните грижи, ласки и внимание от майката. Още от ранна възраст същата рядко присъства в ежедневието му, контактите с нея са недостатъчни и краткотрайни“. В този смисъл са и показанията на свидетелите с изключение тези депозирани от майката на ответницата – свидетелката Кънка Б.. От тях безспорно се доказа, че срещите на въззивницата с детето са краткотрайни или през дълъг период от време, като това е обяснимо с периодичните й пътувания извън пределите на Р. България. Независимо, че въззивницата след прибирането си от чужбина се намирала на територията на гр. Разград, гр. Варна, а към настоящия момент в с. Житница, то това не е довело до зачестяване, респективно до по-голяма продължителност на срещите с малолетното й дете. Самата тя заяви пред съда, че по никакъв начин срещите не са препятствани от другия родител, който да е довело до затрудняване на провеждането им. Следва да бъде отчетено и поведението на майката свързано с неосъществяването на срещи, за които е дала обещание на дето си. Това на свой ред е довело до разстройване на малолетния К.. Не изглежда логическо издържана причината, поради която майката твърди, че не се е виждала с детето си – да не се разстройва повече. Това не може да бъде споделено от съда, тъй като и от самата СПЕ се установява, че на детето му липсва общуването с майката. Не може да не бъде отчетен и фактът, че от началото на учебната година, въззивницата само веднъж се е поинтересувала от това как детето й се справя с учебния процес. Не се е явявала и на родителските срещи, на който ходил само баща му.
Следва да бъде отбелязано,
че и двамата родители желаят
в еднаква степен да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
К. е привързан в еднаква
степен към двамата – видно от съдебно-психологическата експертиза, между детето
и всеки от родителите има изградена силна емоционална връзка.
Бащата има възможност да получи помощ от свои роднини – същият живее в жилище със своята майка и последната е ангажирана с оказване на помощ при отглеждане на детето. Майката също е получавала помощ от своите роднини, докато е живяла в с. Гецово. Понастоящем същата живее в с. Житница със съпруга си, който според социалния доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ Провадия, по данни на въззивницата, е подкрепял в желанието си да упражнява родителските права по отношение на детето си К..
В допълнение към възможностите, които дава местоживеенето при бащата, следва да се посочи, че през последните няколко години, до настоящия момент включително, К. живее в жилището на своята баба по бащина линия заедно с баща си, което е предпоставка за създаване у детето на усещане за стабилност и спокойствие в познато социално обкръжение. По делото няма данни ищецът да е предприел или да има намерение да предприеме промяна на местоживеенето, което да рефлектира върху детето. Следва да бъде посочено, че към този момент детето е ученик в първи клас в ОУ „Васил Левски“ гр. Разград и от момента на раздялата между родителите му е установило среда и емоционална връзка, както със съучениците си, включително и тези в детските градини, така и с другите деца, които посещават като него извънкласна дейност – тренира футбол, ходи на народни танци и изучава допълнително английски език. Ако родителските права бъдат на този етап предоставени на майката, не е сигурно дали, детето ще се чувства достатъчно добре предвид необходимостта от създаване на ново социално обкръжение и адаптация към новите места и хора. Фактът, че майката заедно със съпруга си към момента живеят в с. Житница, където са закупили жилище, не е достатъчен, за да се приеме трайна уседналост и създаване на постоянен дом за детето.
Материалните възможности на двамата родители не са съизмерими. И двамата работят на трудови договори, като майката получава трудово възнаграждение в размер по-голям от този на бащата, но наред с всички обстоятелства, които следва да се вземат предвид интереса на детето и от приложените социалните доклади и СПЕ се налага извод, че всеки от тях би могъл да задоволи материалните и интелектуалните потребности на детето във връзка с неговото израстване.
Към настоящия момент детето вече е излязло от периода на съвсем ранната детска възраст, в която майчините грижи са незаменими, посещава детско заведение. При това положение, бащата може да осигури адекватните грижи, съответстващи на нуждите на детето в следващия период от развитието му.
Анализът на доказателствата в тяхната съвкупност сочи на извод, че интересите на детето ще бъдат защитени по-добре, ако живее със своя баща, който да полага непосредствените грижи за възпитанието и отглеждането му, както и че бащата е родителят, който в по-голяма степен отговаря на изискванията на закона, съдържащи се в чл.59 ал.4 СК и на него следва да се предостави упражняването на родителските права над К. Я.. Още повече, че майката не полага грижи и за по-голямото си дете, на същата явно е необходимо още време да устрои живота си, съответно да се грижи за двете си деца, като. Съдът намира за необходимо да обърне внимание и на двамата родители, че трябва да предприемат мерки за преодоляване на негативизма помежду им и за изграждане на сътрудничество с цел осигуряването на спокойно детство, нормално психоемоционално развитие на тяхното дете.
Във връзка с всичко изложено по горе, съдът приема за неоснователно възражението във въззивната жалба, че неправилно районният съд е приел, че на този етап няма причина да се промени фактическото положение, независимо от родителския капацитет на майката и доказаните нейни добри възможности за грижа на детето, тъй като ако се изведе от средата, в която живее в момента ще му бъде трудно да се адаптира.
По отношение на възраженията във въззивната жалба, че районният съд е постановил решението при допуснати нарушения на процесуалните правила, настоящият съдебен състав не констатира наличието на допуснати процесуални нарушения от районния съд , поради което това възражение е неоснователно. Следва да бъде посочено, че във въззивната жалба не са наведени конкретни нарушения.
При обсъждането на всички приети за установени от първата и въззивната съдебни инстанции правнорелевантни факти съдът приема, че определеният от Районен съд Разград режим на лични отношения на майката с детето е изключително в интерес на детето. По силата на императивната разпоредба, уредена в чл.122, ал.1 носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител, като родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак. Упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите – аргумент чл.123, ал.2 СК, а при разногласие между тях, този правен спор се разрешава от съда в производство по спорна съдебна администрация. Тъй като по силата на чл.124, ал.2 СК детето има право на лични отношения с родителите си, когато те не живеят заедно, следва да се определи такъв режим на лични отношения, който да позволява на детето да израства в емоционална и духовна хармония, като опознае и обикне всеки един от родителите. В този смисъл корелативно на неговото право на лични контакти с родителите е задължението на неговите майка и баща да общуват пълноценно с него, за да съдействат за неговото психо-физическо израстване. И когато двамата родители притежават необходимия родителски капацитет, когато те не могат да постигнат общо съгласие за режима на лични отношения, съдът следва да определи мерки на широки лични контакти, за да не бъде лишено детето от възможността да общува със своите родители. В конкретния казус се изясни, че малолетното дете има нужда от грижи, ласки и внимание от своята майка. С оглед възрастта на детето, необходимостта от контакти с майката и предохраняване родителско отчуждение, настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд за значително разширен режим на лични отношения с майката. Като така определеният режим на лични отношения на детето с майка си ще допринесе за преодоляване на тази нужда от грижи, ласки и внимание, като същият е адекватен и защитава интересите на детето във възможно най-висока степен и е в съответствие с посоченото в СПЕ – майката би могла да поддържа по-широк режим на виждане, тъй като до момента срещите са кратки, непълни, нерегламентирани, което създава липса у детето и желание да общува с нея, както и че е нужно да се възстанови доверието между въззивницата и детето.
По отношение размера на присъдената ежемесечна издръжка, която майка следва да заплаща на малолетното си дете К., чрез баща му, съдът намира, че същият е съобразен с нуждите на детето, с възможности на майката, както и обстоятелството, че същата има задължение и към друго малолетното дете. Следва да бъде посочено, че във въззивната жалба няма наведени оплаквания, относно режима на лични отношения и размера на дължимата издръжка.
При съобразяване на изложеното, на утвърдените в съдебната практика и законово закрепени критерии и след преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че при постановяването на обжалваното решение, районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като по този начин е стигнал до правилни и законосъобразни изводи, поради което решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея съдебни разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата от 300 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Разградският окръжен съд;
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 24/04.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1737/2018 г. по описа на Районен съд Разград.
ОСЪЖДА С.Б.М., ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Е.Я., ЕГН **********, адрес ***, сумата в размер на 300 /триста/ лева, съдебни разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаването му по реда на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.