Р Е Ш Е Н И Е
Номер 195 17.04.2019 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На тринадесети
февруари две
хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
Секретар Галя Мавродинова
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдията Гр.д. 2368/2018
г.
Производството е с правно основание
чл. 422 от ГПК.
Депозирана е искова молба от „Първа инвестиционна банка“АД със седалище
гр.София, с която са предявени обективно съединени искове срещу С.М.Й. за установяване, че ответникът дължи
на ищеца сумите 2 060,93 евро
просрочена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението, сумата 544,32 евро просрочена договорна лихва за
периода 02.09.2014 г. – 02.11.2017 г., сумата 960,66 евро просрочена
наказателна лихва за периода 02.12.2013 г. – 23.11.2017 г., 139,49 . държавна
такса за издаване на изпълнителен лист и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
. Твърди, че за тези суми е издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на
„Първа инвестиционна банка“АД от 28.11.2017 г. по ч.гр.д.№2746/2017 г. по описа
на РС Разград, която е била връчена по реда на чл.47 от ГПК. Сочи, че на
27.10.2010 г. между С.М.Й. и ищеца е сключен договор за кредит за сумата
2 950 евро, който е бил обезпечен с поръчителство от Ф. Ф. Ф., че
ответникът не е погасявал задълженията си по договора,като към 24.11.2017 г. е
просрочил 2 060,93 евро от главницата и 544,32 евро от договорната лихва,
за което му е начислена просрочена наказателна лихва. В о.с.з. чрез
процесуалният си представител ищеца иска постановяване на неприсъствено
решение.
Ответникът
не е депозирал отговор на иска в срока по чл.131 от ГПК. Същият не се явява и в
първото по делото с.з.
Предвид искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение, съдът счита, че предпоставките за постановяване на
същото са налице – на ответника му е указана тази възможност, той не е
представил становище и не е изпратил представител в с.з. и от представените
доказателства може да се направи вероятен извод, че искът е основателен и
същият не се основава на клаузи от договора, които да са неравноправни.
Основателно е и искането
за присъждане на съдебни разноски. По отношение на размера на юрисконсултското
възнаграждение, съдът счита, че същото следва да бъде определено към
минималните размери, предвидени в чл.25 и 26
от Наредба за заплащане на правната помощ, тъй като и двете производства
са без фактическа и правна сложност.
По гореизложените
съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.Й.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, че същият дължи на „Първа
инвестиционна банка“АД, ЕИК ********* със седалище гр.София, адрес на
управление бул.“Драган Цанков“, №37 сумата 2 060,93 евро /две хиляди и шестдесет
лева и деветдесет и три евроцента/ просрочена главница по договор за кредит от
27.10.2010 г., ведно със законната лихва от 24.11.2017 г. до изплащане на
вземането, сумата 544,32 евро /петстотин четиридесет и четири евро и тридесет и
два евроцента/ договорна лихва за
периода 02.09.2014 г. – 02.11.2017 г. и
сумата 960,66 евро /деветстотин и шестдесет евро и шестдесет и шест евроцента/
просрочена наказателна лихва за периода
02.12.2013 г. – 23.11.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение
№4521/28.11.2017 г. по ч.гр.д.№2746/2017 г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА С.М.Й., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Първа инвестиционна банка“АД,
ЕИК ********* със седалище гр.София, адрес на управление бул.“Драган Цанков“,
№37 сумата 139,49 лв. / сто
тридесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/ за направените по делото
разноски и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение по
ч.гр.д.№2746/2017 г. и сумата 146,90 лв. / сто четиридесет и шест лева и
деветдесет стотинки/ съдебни разноски и 200 лв. /двеста лева/ юрисконсултско
възнаграждение по настоящото гр.д.№2368/2018 г. на РС Разград.
Решението не подлежи
на обжалване като постановено при условията на чл.239 от ГПК.
Препис от решението да се
връчи на ответника.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: