№ 834
гр. Перник, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20251720102034 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от
ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от П. С. И., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. ***** ***,
бл.**,ап.** против „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния
директор Борислав Митков Борисов.
Ищецът твърди, че заедно Д.С.К и Х. С. И. са наследници по закон на С.И.К, починал на
27.09.2016 г. Сочи, че дела му в наследствето е 1/3 ид. ч. и затова отговаря за задълженията
на наследодателя му за същата част.
Излага, че с изпълнителен лист, издаден на 09.03.2010 г. по ЧГД № 3217/2009 г. по описа
на Районен съд - Перник наследодателят му е осъден да заплати на ответника сумата от
4589.19 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2004 г. до 31.08.2009 г., сумата от 1648.74 лв. – законна лихва за забава на месечните
плащания за главница за периода от 09.07.2012 г. до 25.06.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.10.2009 г. до окончателното плащане.
Поддържа, че по силата на наследственото правоотношение той отговаря към ответника
за задължението на праводателя си за сумата от 1529.73 лв., представляваща 1/3 част от
главницата.
Твърди, че за принудително събиране на вземането, по молба на ответника е образувано
1
изпълнително дело № 246/2010 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова, рег. № 751 на КЧСИ, с
район на действие ПОС, като по него не са извършвани изпълнителни действия. Сочи, че с
постановление от 14.01.2020 г. ЧСИ е прогласил настъпилото прекратяване на
изпълнителното производство.
Излага, че по нова молба на ответника за събиране на същото вземане е образувано
изпълнително дело № 2514/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, с рег. № 753 на КЧСИ, с
район на действие ПОС.
Ищецът счита, че към момента на образуване на второто изпълнително дело, правото за
принудително изпълнение на вземането се е погасило по давност, тъй като е изтекъл срок
по-дълъг от 5 години, който не е бил спиран и прекъсван.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не
му дължи сумата от 1529.73 лв., представлява 1/3 част от сумата от 4589.19 лв. – стойността
на неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 31.08.2009 г., за което вземане
срещу наследодателя на ищеца – С.И.К, починал на 27.09.2016 г., на 09.03.2010 г. е издаден
изпълнителен лист по ЧГД № 3217/2009 г. по описа на Районен съд - Перник и е образувано
изпълнително дело № 2514/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, рег. № 753 на КЧСИ, с
район на действие ПОС.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил отговор.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се е явил и не е бил представляван.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Анна
Софрониева оспорва иска. Моли съда да отхвърли иска. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените
от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от представения с исковата
молба изпълнителен лист от 09.03.2010 г., издаден по ЧГД № 3217/2009 г. по описа на ПРС
въз основа на ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК и удостоверение за наследници № 25/ГРС-
1943/14.03.2025 г.
От тях е видно, че с изпълнителният лист С.И.К е осъден да заплати на ответника сумата
от 4585.19 лв., представляваща главница за използвана топлинна енергия за периода от
01.01.2004 г. до 31.08.2009 г., сумата от 1648.74 лв. – лихва за забава върху просрочените
месечни плащания за периода от 01.03.2004 г. до 05.10.2009 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 09.10.2009 г. до окончателното плащане, както и направените
разноски в размер на 249.68 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
2
Длъжникът по изпълнителния лист – С.И.К е починал на 27.09.2016 г. и е оставил за свои
наследници по закон Д.С.К – съпруга, П. С. И. – син и Х. С. И. – син.
Горното обосновава правния интерес на ищцата да предяви настоящия иск за
установяване, че 1/3 част от вземането на ответника за стойността на топлинната енергия за
периода 01.01.2004 г. до 31.08.2009 г., обективирано в процесния изпълнителен лист не
съществува, тъй като е погасено по давност.
Разгледан по същество искът е основателен.
От отбелязванията, извършени върху изпълнителния лист се установява, че по него е било
образувано изпълнително дело № 246/2010 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова, по което на
длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 12.04.2011 г. Изпълнителни
действия не са извършвани. С постановление от 14.01.2020 г. съдебният изпълнител е
констатирал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК.
От представеното удостоверение изх. № 01249/27.03.2025 г., издадено от ЧСИ Елена
Добренова се установява, че изпълнително дело № 246/2010 г. е унищожено.
Ищецът е представил молба от 25.08.2021г., от която е видно, че на същата дата ответникът
е поискал да бъде образувано ново изпълнително дело за принудително събиране на
вземането по същия изпълнителен лист. От съобщение за връчване на покана за доброволно
изпълнение се установява, че въз основа на молбата е образувано изпълнително дело №
2514/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, рег. № 753 на КЧСИ.
При доказтелствена тежест на ответника, указана му изрично с доклада на съда, обявен за
окончателен в открито съдебно заседание, проведено на 12.09.2025 г., той не е ангажирал
доказателства за установяване на факти, обуславящи спирането или прекъсването на
давността за вземането.
Предвид така установеното, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда възможност за длъжника по изпълнително
дело в исков процес срещу взискателя да установи, че поради факти, осъществени след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, вземането му е престанало да съществува.
Ищецът твърди, че процесното вземане се е погасила, поради изтичане на давностен срок
съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след влизане в сила
на изпълнителното основание, в което е обективирано спорното вземане, е изтекъл срокът,
предвиден в ЗЗД за погасяването му.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК – заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното производство по чл. 410 и
следващите от ГПК до издаването на заповедта за изпълнение протича, като едностранно и
безспорно. След издаването на заповедта и връчването и на длъжника, последният има
3
възможност в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да
излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно и спорно.
Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, възраженията на длъжника срещу
вземането се преклудират. Издадената заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща
страните сила установява, че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по
основание и размер, съществува към момента на изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от ГПК при
наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли бъдат известни до изтичане на срока за възражение и
по реда на чл. 439 от ГПК - въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно решение, с което е установено
вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и срокът, с изтичането, на който признатото с
нея вземане се погасява, е пет години. /в този смисъл решение по гр. д. № 2884/2021 г. на
ВКС, решение по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС , решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и
други /.
Спорен между страните е въпросът изтекъл ли е към момента на приключване на
съдебното дирене по настоящото дело, предвиденият в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД погасителен
давностен срок, като ответникът основава възраженията си на прекъсванията му на
основание чл. 116 от ЗЗД.
Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила на изпълнителното
основание, в което е обективирано вземането. С оглед доказателствата по делото, за такъв
следва да се приеме, моментът на издаване на изпълнителния лист – 09.03.2010 г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на вземането от
длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно изброени и
съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече нова давност.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения относно нормата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а
именно кои действия, извършени в хода на изпълнителното производство прекъсват
давността. Това са всички валидни изпълнителни действия в рамките на определен
изпълнителен способ - независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
4
проданта или на плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
До влизане в сила на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е действало Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, според което погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С
Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ВКС е прието, че по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането.
В настоящия случай изпълнително дело № 246/2010 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова
е образувано през 2010 г. и към 26.06.2015 г. не е било прекратено. През този период
съгласно разясненията на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума
на Върховния съд и на Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ВКС не
е текла погасителна давност за вземането.
След тази дата не са извършвани изпълнителни действия по смисъла на чл. 116, б. „в“ от
ЗЗД и давността за вземането не е прекъсвана. От 26.06.2015 г. на основание чл. 117, ал. 1 от
ЗЗД е започнала да тече нова петгодишна давност, която е изтекла на 26.06.2020 г. От този
момент вземането, обективирано в изпълнителния лист е погасено по давност.
Молба за образуване на ново изпълнително производство, ответникът е подал на
25.08.2025 г.. Това е станало след изтичане на давността по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и погасяване
на правото на принудително изпълнение на вземането.
Предвид изложеното предявеният иск за недължимост на 1/3 част от главното вземане,
обективирано в изпълнителния лист, е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски – 61.20 лв. – заплатена
държавна такса и 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 от ЗЗД, че
П. С. И., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. ***** ***, бл.**,ап.** не дължи на
„Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
5
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор
Борислав Митков Борисов, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение, сумата от 1529.73 лв., представляваща 1/3 част от сумата от 4589.19 лв. –
стойността на неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 31.08.2009 г., за
което вземане срещу наследодателя му – С.И.К, починал на 27.09.2016 г., на 09.03.2010 г. е
издаден изпълнителен лист по ЧГД № 3217/2009 г. по описа на Районен съд - Перник и е
образувано изпълнително дело № 2514/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, рег. № 753
на КЧСИ, с район на действие ПОС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”,
представлявано от изпълнителния директор Борислав Митков Борисов да заплати на П. С.
И., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. ***** ***, бл.**,ап.** сумата от общо 461.20 лв.
/четиристотин шестдесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща направени
разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6