Р Е Ш Е Н И Е
№ 65 13.11.2019 год. гр.Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На 29.10.2019 год.
В публично заседание в състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена
Ташева
сложи за
разглеждане докладваното от Председателя Атанас Динков гр.дело номер № 416 по
описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, и при условията на евентуалност осъдителни
искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба
(ИМ) се твърди, че на 09.08.2018г. било подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г., на осн. чл.
99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-14525088
от дата 17.02.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника И.Ю.И.,
с ЕГН **********
е било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК
*********, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и
всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Съгласно договора
за цесия от 27.07.2017г., „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си
на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което „Агенция за събиране
на вземания“ била изрично упълномощена от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс
СА., клон България“ в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В изпълнение на изискванията на закона, на ответника било изпратено по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, от страна на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно с уведомление за предсрочната
изискуемост на кредита с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-14525088 от 21.02.2019г., с
известие за доставяне чрез „Български пощи“ ЕАД. Същото се е върнало в цялост,
с отбелязан резултат „отсъства“. Ищцовото дружество изпратило повторно
уведомително писмо за цесията с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-14525088 от
21.05.2019г., ведно с уведомление за предсрочната изискуемост, връчено лично на
адресата на 21.05.2019г. За задълженията на длъжника в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 165/2019г. по описа на РС - Чирпан.
Длъжникът не
бил намерен на заявения от него адрес, което обуславя правния интерес на ищеца
от подаването на настоящата искова молба. Моли съда, да признае за установено, че И.Ю.И., с ЕГН ********** дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в
издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
165/2019г. на РС - Чирпан, а именно: 1530,33 лв. /хиляда и петстотин и тридесет лева и тридесет и три стотинки/ - представляващи главница за периода от 5.12.2017г. до 5.11.2019г., по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата - 5.01.2018г.; 425,95 лв. /четиристотин двадесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 5.12.2017г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до 5.11.2019г. /падеж на последна погасителна вноска/, по отношение на които на основание чл. 5 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост
считано от дата - 5.01.2018г.; 95,14 лв. /деветдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава за периода от
6.01.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист до окончателното
погасяване на дълга. Претендират
съдебни и деловодни разноски по настоящото производство, както и направените съдебни
и деловодни разноски по ч.гр.д. № 165/2019г. на РС - Чирпан.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно предявените
обективно съединени положителни установителни искове предявени срещу И.Ю.И., с ЕГН **********, моли съда, да осъди И.Ю.И., с ЕГН ********** да плати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК ********* следните неизплатени по процесния договор суми, а
именно: 1530,33 лв. /хиляда и петстотин и тридесет лева и тридесет и три стотинки/ - представляващи главница за периода от 5.12.2017г. до 5.11.2019г.; 425,95 лв. /четиристотин двадесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 5.12.2017г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 5.11.2019г. /падеж на последна погасителна вноска/; 134,11 лв. /сто тридесет и четири лева и единадесет
стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 6.01.2018г. до датата на подаване на настоящата искова молба в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателно
погасяване на дълга.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Установи се, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ********* в полза на дружеството – заявител е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 165/2019г. по описа на РС - Чирпан, с която съдът е разпоредил длъжникът И.Ю.И., с ЕГН ********** да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, посочените по-горе суми, предявени със заявлението. Заповедта е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя възможността по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви в едномесечен срок иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е получено на 15.05.2019г. и в указания месечен срок (л. 33 от делото) заявителят е подал искова молба относно вземането си.
С исковата молба са представени: Договор за потребителски кредит №
PLUS-14525088 от дата 17.02.2017г., ведно с Общи условия, неразделна част към договора
за кредит, Сертификат за застраховка № PLUS-14525088, ведно с Общи условия,
Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК; Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 27.07.2017г., Извлечение от Приложение
№ 1 от 09.08.2018г. към договора за цесия, Пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл
Фаиненс СА., клон България“, в качеството му на универсален правоприемник на
„БНП Париба Пърсънъл Фаиненс“ ЕАД, Уведомително писмо за извършена цесия, ведно
с уведомление за предсрочна изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/РШ5-14525088 от
21.02.2019г., ведно с известие за доставяне; Уведомително писмо за извършена
цесия, ведно с уведомление за предсрочна изискуемост с изх. №
УПЦ/УПИ-С-БНП/РШ5-14525088 от 21.05.2019г., ведно с известие за доставяне,
които не се оспорват от ответника.
Представен е Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14525088 от
дата 17.02.2017г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството на кредитор и ответника И.Ю.И., с ЕГН **********, в
качеството на кредитополучател, от който се установява, че кредиторът се е
задължил да предостави на кредитополучателя кредит за потребителски цели в
размер на 2300,00 лв., а той се е задължил да върне сумата на 32 месечни погасителните
вноски в размер на 126,44 лв. всяка, съгласно описан в договора погасителен
план, при първа погасителна вноска на 05.04.2017г. и
последна погасителна вноска на 05.11.2019г., при лихвен процент в размер на
35,06 % и годишен процент на разходите в размер на 45,49 %. Общата стойност на
плащанията по договора е 4046,08 лв.
Съгласно раздел „Удостоверявания“ (стр. 6 от договора) с полагането на подписа си върху договора кредитополучателят удостоверява, че е получил посочената в група „Параметри и условия“ сума по посочената в чл. 1 от договора банкова сметка.
***текъл като ответника не твърди да е погасил задълженията си по договора, нито представя доказателства за такова погасяване.
Ищецът признава, че длъжникът е заплатил сумата в размер на 1896,60 лв., с която са погасени, както следва: договорна
лихва - 1126,93 лв., главница - 769,67 лв.
Представено е Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от дата 27.07.2017г., на осн. чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № PLUS-14525088 от дата 17.02.2017г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника И.Ю.И., с ЕГН ********** е било прехвърлено в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********.
Представени са уведомление за извършената цесия, от страна на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно с уведомление за предсрочната изискуемост
на кредита с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-14525088 от 21.02.2019г., с известие за
доставяне чрез „Български пощи“ ЕАД,
върнато в цялост, с отбелязан резултат „отсъства“ и уведомително писмо
за цесията с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-14525088 от 21.05.2019г., ведно с
уведомление за предсрочната изискуемост, връчено лично на адресата на
21.05.2019г.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира следното от
правна страна:
Предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като в
полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
За основателността на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно и
главно доказване е да установи, че между него и ответника е съществувало
валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, по който ищецът е
изпълнил задължението си да предостави на ответника отпуснатата в заем сума и е
настъпил срокът за връщане на заемната сума.
Съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото, съдът намира за установено от представените по делото писмени
доказателства – договор за потребителски паричен кредит и стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, които са
двустранно подписани, съдържат необходимите реквизити и надлежно удостоверяват
възникването на облигационна връзка между страните.
Договорът за заем, от който ищецът черпи правата си, е сключен от
ответника в качеството му на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК –
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради
което представлява договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК.
Процесният договор съдържа уговорки за всички съществени елементи на
договора за потребителски кредит и отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.
Не е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според която
в договора за потребителски кредит следва да е посочен годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, доколкото годишният процент на
разходите е посочен в раздел „Параметри и условия“ на договора в процентно
отношение – 45,49 % и като абсолютна сума, представляваща общата стойност на
плащанията – 4046,08 лв., а методиката за изчисляването на годишния процент на
разходите е законово установена в Приложение № 1 към ЗПК съгласно чл. 19, ал. 2
от ЗПК. По този начин за потребителя не са останали скрити никакви разходи или
допълнителни такси.
Уговорените между страните годишен лихвен процент и годишен процент на
разходите не накърняват добрите нрави, тъй като от една страна са в рамките на
максималния размер на разходите по кредита, регламентиран в чл. 19, ал. 4 ЗПК,
равняващ се на петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения
(ОЛП + 10 пункта, който в периода на договора е 10% годишно, респ.
петкратния размер се равнява на 50%), а от друга страна са съобразени с
обстоятелството, че се касае за заем, който не е обезпечен, отпуснат е в
рамките на един ден, но за сравнително дълъг период от време, и е високорисков
за кредитора. Рискът в тези случаи следва да бъде отчетен чрез заплащане на
по-висока договорна (възнаградителна) лихва в полза на кредитора, респективно с
по-висок процент на разходите по кредита.
Предоставянето на заемната сума на ответника се установява от
договорната клауза, според която подписвайки договора кредитополучателят
декларира, че е получил от кредитора отпусната в заем сума.
Изпълнението на задължението на ищеца да предостави сумата в заем е
породило и насрещното задължение на ответника да я върне в уговорените срокове.
Настъпил е крайният срок за погасяване на заема – 05.11.2019г.
Направените до момента плащания от ответника не са достатъчни за
погасяване на всички задължения по кредита. В исковата молба
ищецът признава, че признава, че длъжникът е заплатил сумата в размер на
1896,60 лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва - 1126,93 лв.,
главница - 769,67 лв. Дължимите към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
суми по договора за потребителски кредит са в размер на 1530,33 лв. главница, 425,95
лв. договорна (възнаградителна) лихва и 95,14 лв. лихва за забава. В конкретния
случай е представено изрично пълномощно за учредена представителна власт в
полза на цесионера „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД.
Ищецът е представил доказателства за двукратно връчване на съобщението
за извършеното прехвърляне на вземането, като уведомление
за предсрочната изискуемост на кредита с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-14525088 от
21.02.2019г., с известие за доставяне чрез „Български пощи“ ЕАД, върнато в цялост, с отбелязан резултат
„отсъства“, а уведомително писмо с изх. №
УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-14525088 от 21.05.2019г., ведно с уведомление за
предсрочната изискуемост, връчено лично на адресата на 21.05.2019г.
Съдът намира, че още при първото връчване на адреса на ответника, е
настъпило уговореното в чл. 9 от договора „фингирано връчване“ на уведомлението,
което представлява фикция, изрично уговорена между страните, за приемане за
връчено на съобщение, което е доставено до определен адрес. Наличието на
изрична уговорка между страните за такова, и изпращането на уведомление на
посочен от страната адрес, обуславя извода за наличие на редовно връчване, дори
и да не е намерено лице, което да е съгласно да го получи. Ето защо, следва да
се приеме, че уведомяването на длъжника е станало чрез връчване на съобщение по
реда уговорен между страните – чл. 9 от процесния договор за кредит.
По гореизложените съображения, съдът приема, че предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на спора по главната претенция, съдът не дължи
произнасяне по евентуално съединената с нея осъдителна искова претенция.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото
производство в общ размер на 474,63 лева (41,03 лева - за ДТ, 373,60 лева - възнаграждение
за особен представител на ответника, 100 лева - юрисконсултско възнаграждение
на представителя на ищеца, определено от съда на основание на основание чл. 25,
ал. 1 от НЗПП).
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство в общ размер на 241,03 лева (41,03 лева - за ДТ, 200,00 лева - юрисконсултско възнаграждение ).
По изложените съображения Районен съд – Чирпан,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Ю.И., с ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми,
присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 165/2019г. на РС - Чирпан, а именно: 1530,33 лв. /хиляда и
петстотин и тридесет лева и тридесет и три стотинки/ - представляващи главница
за периода от 5.12.2017г. до 5.11.2019г., по отношение на които на основание
чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата -
5.01.2018г.; 425,95 лв. /четиристотин двадесет и пет лева и деветдесет и пет
стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
5.12.2017г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 5.11.2019г. /падеж
на последна погасителна вноска/, по отношение на които на основание чл. 5 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата -
5.01.2018г.; 95,14 лв. /деветдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/ - лихва
/обезщетение/ за забава за периода от 6.01.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист до окончателното погасяване на дълга.
ОСЪЖДА И.Ю.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
направените разноски в исковото производство в общ размер на 474,63 лева
(41,03 лева - за ДТ, 373,60 лева - възнаграждение за особен представител на
ответника, 100 лева - юрисконсултско възнаграждение на представителя на ищеца,
определено от съда на основание на основание чл. 25, ал. 1 от НЗПП).
ОСЪЖДА И.Ю.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
направените разноски по заповедното производство - ч.гр.д. № 165/2019г. на РС – Чирпан, в общ размер на 241,03 лева (41,03
лева - за ДТ, 200,00 лева - юрисконсултско възнаграждение ).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.
№ 165/2019г. по описа на Районен съд - Чирпан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: