РЕШЕНИЕ №
262481
гр. Пловдив, 09.11.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 19565 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от “Теленор България” ЕАД против Я.В.Г. кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, както и по
чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ за установяване на паричните притезания, удостоверени
в Заповед № 10343/27.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16296/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III
брачен състав, за сумата от общо 1 751, 92 лв., формирана както следва:
сумата от 34, 84 лв. – незаплатени
месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги № *** за периода от
26.08.2016 г. до 24.11.2016 г.; сумата от 21,
56 лв. – незаплатени месечни абонаментни такси и предоставени услуги по Договор
за мобилни услуги от 12.09.2011 г. и Декларация съгласие за абонамент за
непълнолетно лице от 12.09.2011 г., изменен с Допълнително споразумение от
17.07.2013 г., Допълнително споразумение от 08.09.2015 и Допълнително
споразумение от 18.06.2016 г. към договор за мобилни услуги от 18.06.2016 г.;
сумата от 1 382, 16 лв. –
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 26.08.2016 г. за
предоставено устройство Samsung Galaxy S 7 Edge 32 GB Pink, формирана от 172,77 лв. - лизингови вноски, дължими за периода от
26.09.2016 г. до 25.12.2016 г. и 1209, 39 лв. - предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за периода от 26.12.2016 г. до 25.08.2018 г.; сумата от 271, 80 лв. - незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 18.06.2016 г. за предоставено устройство Samsung Galaxy J 5 Gold, формирана от 27, 18 лв. - лизингови вноски,
дължими за периода от 18.11.2016 г. до 17.01.2017 г. и 244,62 лв. - предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за периода от 18.01.2017 г. до 17.06.2018
г.; сумата от 27, 57 лв. - неустойка
за предсрочно прекратяване, начислена по договор за мобилни услуги № *** и
сумата от 13, 99 лв. - неустойка за невръщане на мобилно
устройство по договор за лизинг от 24.01.2015 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 19.09.2018 г., до окончателното й
заплащане.
Ищецът твърди, че между Я.В.Г. и „Теленор България“ ЕАД е сключен
Договор за мобилни услуги от 12.09.2011 г. и Декларация съгласие за абонамент
за непълнолетно лице от 12.09.2011 г., чиито условия се прилагат за мобилен
номер ***. Този договор бил изменен с Допълнително споразумение от 17.07.2013
г., Допълнително споразумение от 08.09.2015 и Допълнително споразумение от
18.06.2016 г. към договор за мобилни услуги от 18.06.2016 г. По силата на
Договор за мобилни услуги от 12.09.2011 г. било предоставено мобилно устройство
Samsung E 1190. С Допълнително споразумение от 17.07.2013 г. е предоставен
телефонен мобилен апарат Sony Miro с обща цена на лизинговата вещ от 276 лв. Твърди
се, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги № *** и Договор за
лизинг от 24.01.2015 г., по силата на които на клиента е предоставен мобилен
номер *** и мобилно устройство HUAWEI Ascend G620S на обща стойност от 321,77
лева с ДДС, платимо на 23 месечни вноски, всяка от 13,99 лева. Сочи, че с
допълнително споразумение от 18.06.2016 г.
към договора за мобилни услуги, по силата на което е предоставен №***, и
с договор за лизинг от 18.06.2018 г., е установен нов абонаментен план със
стандартна месечна такса от 30,99 лева с ДДС, като в полза на клиента е
предоставен мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy J 5 Gold, на обща стойност
от 312,57 лева, платим на 23 лизингови вноски, всяка от 13,59 лева. Поддържа
се, че между страните е сключен договор за мобилни услуги № *** и договор за
лизинг от 26.08.2016 г., по силата на който в полза на потребителя е
предоставен телефонен № *** със стандартна месечна такса 20,99 лева с ДДС и
мобилно устройство Samsung Galaxy S 7 Edge 32 GB Pink, на стойност от 1324,57
лева, платим на 23 месечни вноски, всяка от 57,59 лева с ДДС. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от така посочените
договори, начислени при издадени 8 броя фактури за периода от месец септември
2016 г. до месец януари 2017 г. Поддържа, че предвид неизпълнение на
задълженията на потребителя, сключените договори са предсрочно прекратени по
негова вина поради изпадането му в забава, поради което е начислена неустойка.
Твърди, че са настъпили предпоставките по чл. 12 от ОУ за обявяване вземанията
по Договорите за лизинг за предсрочно изискуеми, тъй като потребителят не е
изпълнил възникналите от сключените между него и дружеството парични
задължения. Излага, че размерът и основанието за възникване на задължението за
неустойка за мобилен номер *** са установени в разпоредбата на чл. 11 от
Договора за мобилни услуги от 24.01.2015 г. Твърди, че клаузите от договорите
за мобилни услуги, установяващи задължение за заплащане на неустойка, са с
идентичен характер и съгласно последните, при прекратяване на договор за
мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси
от датата на прекратяване на договора до края на първоначално предвидения срок.
Сочи, че задължението по начислените фактури не са заплатени от страна на
ответника, поради което моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК, ответникът Я.В.Г. е
депозирала чрез назначения от съда особен представител адв. Н. отговор на
исковата молба, в който излага подробни съображения за неоснователност на
предявените искове. Счита исковете за недоказани, като поддържа, че ищецът
следва да докаже по безспорен начин наличие на посочените в исковата молба
облигационни отношения, както и обстоятелството, че е бил изправна страна по така
сключените договори и е предоставил мобилните услуги на потребителя в
уговорения обем. Твърди, че предвид претенцията за заплащане на лизинговите
вноски по договора за лизинг, ищецът следва да установи, че е предоставил
вещите, предмет на договорите, както и, че са настъпили предпоставките за
обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми. В този смисъл счита, че ищецът
следва да ангажира доказателства за прекратяване на договорите за предоставяне
на мобилни услуги и договорите за лизинг. Поддържа, че тъй като ищецът изрично
посочва, че не претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договорите,
няма да излага съображения за недействителност на клаузите и противоречията на
добрите нрави. Счита, че исковете са недоказани по размер. Твърди, че въпреки
депозираните множество уточнителни молби, налице е неяснота относно формиране
на размера на вземането. Твърди, че не са представени доказателства, от които
да се установи към кой момент ответната страна е изпаднала в забава за
заплащане на задължението по договорите, поради което да са настъпили
предпоставките за тяхното едностранно прекратяване.Поддържа, че в договорите за
лизинг от 24.01.2015 г. и от 18.06.2016 г. не са отразени датите с падеж на
всяка една от установените 23 лизингови вноски, поради което и оспорва
твърдението на ищеца, че ответната страна е изпаднала в забава. Счита, че не са
ангажирани доказателства както за предсрочното прекратяване на договорите, така
и за уведомяването на потребителя за прекратяването му. Излага съображения, че
клаузата на чл. 12 от ОУ, предвиждаща възможност за обявяване на вземанията по
договори за лизинг за предсрочно изискуеми за неравноправна. Твърди, че тази
клауза е установена в противоречие с добрите нрави по чл. 26 ЗЗД, тъй като
независимо, че занапред договорът за лизинг няма да действа, се предвижда
възможност лизингодателят да претендира всички лизингови вноски до края на
договора. Сочи, че представените по делото фактури представляват частни
свидетелски документи, които не носят подписа на потребителя и удостоверяват изгодни за
издателя си факти. Последните не могат да удостоверят точното изпълнение на
предоставената от оператора услуга, както и правилното отчитане. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове. Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, и с
правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По
делото е представен Договор за мобилни услуги от 12.09.2011 г., ведно с
Декларация – съгласие за абониране на непълнолетно лице, по силата на който на
абоната е предоставен предпочетен номер ***. Така сключеният договор по
отношение на предоставения предпочетен номер е изменен с Допълнително споразумение от 17.07.2013 г., Допълнително
споразумение от 08.09.2015 и Допълнително споразумение от 18.06.2016 г.
Условията на договора са установени с последното сключено между страните
Допълнително споразумение от 18.06.2016 г., с което за предпочетен номер *** е
уговорен стандартен абонаментен план „Нонстоп 30.99/21.99 Promo
June 16”, срещу насрещното задължение на потребителя да заплаща стандартен месечен
абонамент от 30, 99 лв. или промоционален месечен абонамент от 21, 99 лв.
По
така сключения договор в производството по делото се претендира сумата от 21,
56 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги.
В
допълнителното споразумение от
18.06.2016 г. е установено, че при подписването му потребителят е декларирал,
че получава мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Gold.
Между
страните е сключен и Договор за
мобилни услуги № ***, по силата на който ищецът е поел задължение да предоставя на Я.Г. мобилни
услуги по програма „Стандарт 20,99 с тарифиране на интервали от 60 секунди"
с предоставен предпочетен номер ***, срещу насрещното задължение на потребителя
да заплаща месечна абонаментна такса от 20, 99 лв.
По
така сключения договор в производството по делото се претендира сумата от 34, 84 лв. – незаплатени месечни абонаментни такси за
периода от 26.08.2016 г. до 24.11.2016 г.
Представен
е Договор за мобилни услуги от 24.01.2015 г., сключен между Я.Г. и „Теленор
България" ЕАД, по силата на който ищецът е поел задължение да предоставя
на Е. Т. мобилни услуги по програма „Резерв 13,99 с тарифиране на интервали от
60 секунди" с предоставен предпочетен номер ***, срещу насрещното
задължение на потребителя да заплаща месечна абонаментна такса от 13, 99 лв. В
клаузите на договора е установено, че в случай на прекратяване на ползване на
услугите по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка СИМ карта/номер до края на срока на договора.
По така сключения договор
претендира сумата от 27, 57 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване.
От Договор за лизинг от 26.08.2016 г. се установява, че
ищецът е поел задължени да предостави на потребителя мобилно устройство Samsung Galaxy S 7 Edge 32 GB
Pink за временно и възмездно ползване срещу насрещното задължение на
лизингополучателя да заплати цената на устройството от 1 324, 57 лв. на
двадесет и три месечни вноски, всяка в размер от 57, 59 лв. С клаузата на чл.
1, ал. 2 от договора е предвидено право на лизингополучателя да придобие
собствеността върху предоставеното за ползване устройство като подпише договор
за изкупуване на устройството десет дни преди изтичане на срока на договора.
Установено е задължение за връщане на устройството в едномесечен срок след
изтичане на срока за договора, ако лизингополучателя не упражни правото си по
чл. 1, ал. 2 от договора, като с разпоредбата на чл. 1, ал. 3 ГПК е предвидено
задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за
връщане на лизинговата вещ в размер на една вноска от 57, 59 лв. С клаузата на
чл. 4 е установено, че с подписване на договора лизингополучателят декларира и
потвърждава, че е получил устройството, предмет на договора.
По
този договор се претендира сумата от 1382, 16 лв. – незаплатени лизингови вноски, формирана от 172,77
лв. - лизингови вноски, дължими за периода от 26.09.2016 г. до 25.12.2016 г. и 1209,
39 лв. - предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за периода от
26.12.2016 г. до 25.08.2018 г.
От Договор
за лизинг от 18.06.2016 г. се установява, че
ищецът е поел задължени да предостави на потребителя мобилно устройство Samsung Galaxy J 5 Gold за временно
и възмездно ползване срещу насрещното задължение на лизингополучателя да
заплати цената на устройството от 312, 57 лв. на двадесет и три месечни вноски,
всяка в размер от 13, 59 лв. С клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора е
предвидено право на лизингополучателя да придобие собствеността върху
предоставеното за ползване устройство като подпише договор за изкупуване на
устройството десет дни преди изтичане на срока на договора. Установено е
задължение за връщане на устройството в едномесечен срок след изтичане на срока
за договора, ако лизингополучателя не упражни правото си по чл. 1, ал. 2 от
договора, като с разпоредбата на чл. 1, ал. 3 ГПК е предвидено задължение за
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на
лизинговата вещ в размер на една вноска от 13, 59 лв. С клаузата на чл. 4 е
установено, че с подписване на договора лизингополучателят декларира и
потвърждава, че е получил устройството, предмет на договора.
По
този договор се претендира сумата от сумата от 271, 80 лв. -
незаплатени лизингови вноски, формирана от 27, 18 лв. - лизингови вноски,
дължими за периода от 18.11.2016 г. до 17.01.2017 г. и 244,62 лв. - предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за периода от 18.01.2017 г. до 17.06.2018
г.
Представен
е Договор за лизинг от 24.01.2015
г., от който се установява, че ищецът е поел задължени да предостави на потребителя мобилно
устройство Huawei
Ascend G620S White за временно и възмездно ползване срещу насрещното задължение на
лизингополучателя да заплати цената на устройството от 321, 77 лв. на двадесет
и три месечни вноски, всяка в размер от 13, 99 лв. С клаузата на чл. 1, ал. 2
от договора е предвидено право на лизингополучателя да придобие собствеността
върху предоставеното за ползване устройство като подпише договор за изкупуване
на устройството десет дни преди изтичане на срока на договора. Установено е
задължение за връщане на устройството в едномесечен срок след изтичане на срока
за договора, ако лизингополучателя не упражни правото си по чл. 1, ал. 2 от
договора, като с разпоредбата на чл. 1, ал. 3 ГПК е предвидено задължение за
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на
лизинговата вещ в размер на една вноска от 13, 99 лв. С клаузата на чл. 4 е
установено, че с подписване на договора лизингополучателят декларира и потвърждава,
че е получил устройството, предмет на договора.
По
този договор претендира сумата от 13, 99 лв. - неустойка за
невръщане на мобилно устройство.
Представен
е и препис от Общите условия, които по съгласие на страните са част от поетите
задължения по учреденото договорно правоотношение. Общите условия към договора
за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е
обективирано в отделно подписана декларация – съгласие, съдържаща
удостоверителното изявление на абоната, че е получил екземпляр от Общите
условия към договора за мобилни услуги. Изявлението на потребителя представлява
писменото приемане на условията към договора, които стават неразделна част от
неговото съдържание, в който смисъл съдът не възприема възраженията на ответника,
релевирани в отговора на исковата молба.
От
Общите условия се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща уговореното възнаграждение след предоставяне на уговорените услуги –
арг. чл. 23 от Раздел ІV „Цени на услугите“.
Ищецът
е представил дубликати данъчни фактури, издадени от него, в които са
обективирани претендираните вземания за проведени разговори и месечни
абонаментни такси и лизингови вноски. Тези дубликати на данъчни фактури съдът
приема, че не представляват доказателство за удостоверените в тях
правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи
документи по смисъла на чл. 179 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател
обстоятелства. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила
за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от
субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха
притежавали доказателствена сила, в случай че бе подписана от двете страни, тъй
като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е
получил от оператора услугите на стойност, посочени във фактурите.
По
делото е изслушано заключението на вещото лице по приетата без възражения и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява,
че общият размер на задълженията на ответника е в размер на сумата от 2 650,
82 лв. по издадени от ищеца фактури, които са осчетоводени в счетоводството на
„Теленор България“ ЕАД като приходи от извършени услуги, както и като вземане
по сметка „Клиенти“. Вещото лице е установило, че задълженията по договор за
лизинг от 18.06.2016 г. са в размер на сумата от 271, 79 лв. и са включени във
фактура № **********/20.10.2016 г., фактура № **********/20.11.2016 г. и
фактура № *********/20.12.2016 г. Установено е, че задълженията по договор за
лизинг от 24.01.2015 г. са в размер на сумата от 13, 99 лв. и са включени във
фактура № **********/18.10.2017 г. Вещото лице е посочило, че задълженията по
договор за лизинг от 26.08.2016 г. са в размер на сумата от 1 382, 16 лв.
и са включени във фактура № *********/25.09.2016 г., фактура № **********/20.10.2016
г., фактура № **********/20.11.2016 г. и фактура № **********/25.12.2016 г.
Съдът
цени заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено и
възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е
достигнало.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателствени средства, съдът приема следното от правна
страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на поетото от
ответника задължение да заплати уговореното възнаграждение за предоставените му услуги чрез включване
в обществената клетъчна далекосъобщителна мрежа, поддържана от ищеца, иск с
правно основание чл. 342 ТЗ за заплащане на лизинговите вноски за предоставено
устройство, както и иск по чл. 92 ЗЗД за заплащане на начислени
неустойки.
Процесните
договори за мобилни услуги, сключени между страните в настоящото производство,
по своята правна природа представляват ненаименован, консенсуален, двустранен,
възмезден и комутативен договор, по силата на който в момента на сключването му
и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното
действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица,
едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг.
чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните)
търговски сделки.
Договорите
са сключени при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел.
Съгласно
принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в
разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните е възникнало действително
материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на
ответника мобилните услуги, посочени в Раздел ІІ от Общите условия срещу
изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя – заплащане на
уговореното възнаграждение за месечни абонаментни такси и предоставени услуги.
Страните
са уговорили в чл. 23 от “Цени и такси” от Общите условия, че задължението за
плащане на уговореното възнаграждение възниква след получаване на процесните мобилни услуги от абоната.
Следователно,
операторът трябва да престира пръв, като не може да претендира възнаграждение,
преди потребителят да е получил мобилните услуги. Обстоятелството, че
операторът е изпълнил своите договорни задължения точно в качествено и времево
отношение подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по правилата, предписани в правната норма, регламентирана в чл.
154, ал. 1 ГПК. Представените данъчни фактури като частни свидетелстващи
документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства, не се ползват
с доказателствена сила и чрез тях не могат да се установят твърдените от ищеца
обстоятелства. Това обстоятелство не се установява и от изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която е изготвена на база счетоводните записи,
осъществени от страна на ищцовото дружество.
По
така изложените съображения ищецът, чиято е доказателствената тежест за
установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи в процеса на
доказване, че е доставил услугата, заплащането на чиято стойност претендира в
производството по делото, поради което установителния иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал.
1 ТЗ следва да се отхвърли за следните суми: 34, 84 лв. – незаплатени месечни абонаментни такси по
Договор за мобилни услуги № *********/26.08.2016 г. за периода от 26.08.2016 г.
до 24.11.2016 г.; сумата от 21, 56 лв. –
незаплатени месечни абонаментни такси и предоставени услуги по Договор за
мобилни услуги от 12.09.2011 г. и Декларация съгласие за абонамент за
непълнолетно лице от 12.09.2011 г., изменен с Допълнително споразумение от
17.07.2013 г., Допълнително споразумение от 08.09.2015 и Допълнително
споразумение от 18.06.2016 г. към договор за мобилни услуги от 18.06.2016 г.
Ищецът
претендира присъждане на следните неустойки: сумата от 27, 57
лв. - неустойка за предсрочно прекратяване, начислена по договор за мобилни
услуги № ***. и сумата от 13, 99 лв. - неустойка за невръщане на мобилно
устройство по договор за лизинг от 24.01.2015 г.
В случая се претендира
присъждане на неустойка по договор за мобилни услуги № ***и договор за лизинг
от 24.01.2015 г. По посочените договори не се претендира присъждане на
незаплатени месечни абонаментни такси, предоставени услуги и незаплатени лизингови
вноски.
С разпоредбите на договорите за
мобилни услуги е предвидено, че в случай на прекратяване на договора през
първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочена в него, по вина
или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата
от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на този срок, като във всички случаи, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор
потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент,
съгласно последно актуалната ценова листа на оператора към момента на
прекратяване на договора изплатената от него при предоставянето му от оператора
цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг.
В случая задължението за заплащане на неустойка по договора е обусловено
от прекратяване на договора за мобилни услуги от страна на оператора по вина на
длъжника – потребител, т.е. заплащането на неустойка по договора за мобилни
услуги е обусловено от неизпълнението на задълженията по договора за мобилни
услуги.
В производството по делото не се установява да е налице неизпълнение на
договорното задължение на ответника – потребител за заплащане на месечни
абонаментни такси и предоставени услуги, което представлява предпоставка за
прекратяване на договора и за присъждане на неустойка. Ищецът, чиято е
доказателствената тежест за това не установи, че е предоставил реално услугите
по посочените договори, за да възникне задължението на потребителя да заплати
цената на предоставените услуги, неизпълнението на което задължение е дало
основание на ищцовото дружество за начисляване на неустойката.
Следователно не е възникнала една от материалноправните предпоставки за
възникване на неустоечното задължение на потребителя да заплати неустойка в
размер на месечните абонаментни такси, както и неустойка, равна на отстъпката
на предоставеното устройство.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че съдът намира, че клаузите от договорите за
мобилни услуги, установяващи, че длъжникът дължи неустойка в случай на
прекратяване на договора в размер на месечните абонаментни такси до края на
срока на договора, са нищожни и не пораждат права и задължения за страните.
Със
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, е
установено, че неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, пр. трето ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии:
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека
и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение
на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди.
В случая
предвидената в договора за мобилни услуги неустойка е в размер на сбора на
всички месечни абонаментни такси до края на срока на договора, след
предсрочното му прекратяване. Следователно по този начин е установено, че
потребителят следва да заплати всички дължими месечни такси без да получава
насрещна престация и да ползва предоставените от оператора услуги. Т.е.
операторът получава очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи
насрещна престация до края на срока, предвид предсрочното му прекратяване. Така
уговорената неустойка е установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с
нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи. Следва да се посочи,
че вредата от неизпълнение на задължението на длъжника, не е съизмерима със стойността,
която кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от изпълнение на
договора, доколкото тази стойност е дължима от страна на потребителя при
изпълнение на насрещното задължение на кредитора. По този начин, макар
договорът да е прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на всички
месечни абонаментни такси, без да може да ползва установените в договора
услуги. Така установени клаузите за неустойка, като нищожни и установени в
противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на мобилни
услуги. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. №
2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и
Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС.
Поради така изложените предявеният осъдителен
иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли за пълния му
предявен размер.
По
предявения иск с правно основание чл. 342 ТЗ, съдът намира следното:
Ищецът
претендира установяване на вземане в размер от 1382, 16 лв. – незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 26.08.2016 г. за предоставено устройство Samsung Galaxy S 7 Edge 32 GB
Pink, формирана от 172,77 лв. - лизингови
вноски, дължими за периода от 26.09.2016 г. до 25.12.2016 г. и 1209, 39 лв. -
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за периода от 26.12.2016 г. до
25.08.2018 г., и за сумата от 271, 80
лв. - незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 18.06.2016 г. за
предоставено устройство Samsung Galaxy J 5 Gold,
формирана от 27, 18 лв. - лизингови вноски, дължими за периода от 18.11.2016 г.
до 17.01.2017 г. и 244,62 лв. - предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски
за периода от 18.01.2017 г. до 17.06.2018 г.
Договорът
за лизинг, какъвто е процесният, представлява консенсуален, двустранен,
възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се
пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на
уговореното лизингово възнаграждение не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне
задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение,
лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на
лизинговия договор.
Основното
задължение на лизингодателя е да предаде лизингованата вещ на
лизингополучателя, да му предостави свободното ползване на обекта на лизинга в
рамките на уговорения срок, а за лизингополучателят се пораждат следните правни
задължения: да заплати уговореното лизингово възнаграждение, да пази вещта,
като я използва съгласно обичайното или уговореното предназначение, да заплаща
всички разходи, свързани с ползването и поддържането на вещта, като и да я
върне след изтичане на уговорения срок на ползване, в случай че не упражни
своето право да придобие правото на собственост върху нея.
От
представените по делото договори за лизинг се установява, че в деня на
сключването им на лизингополучателя е предадена за временно и възмездно
ползване лизинговата вещ, тъй като в клаузата на чл. 4 от договора се съдържа
удостоверителното изявление на ответника, с което декларира, че е получил
лизинговата вещ. Договорът за лизинг е подписан от ответната страна, като
авторството на подписите не е оспорено, поради което следва да се приеме, че
този частен диспозитивен документ се ползва с формална доказателствена сила и
установява, че изявлението изхожда от лицето, сочено като негов автор, в който
смисъл и обективираното в клаузата на чл. 4 от Договора изявление на
лизингополучателя представлява извънсъдебно признание на неизгоден за него
факт, което съдът цени.
При
изпълнението на насрещната престация за предаване на вещта, предмет на
договора, правното задължение на лизингополучателя за заплащане на лизинговото
възнаграждение е станало изискуемо. Лизинговите вноски представляват
възнаграждение за ползването съгласно нормата на чл. 342, ал. 2 ТЗ.
Страните са разсрочили това задължение на 23
лизингови вноски, всяка една от тях става изискуема при настъпване на падежа,
съгласно уговореното в договора за лизинг, при фактуриране, съгласно сроковете,
условията и начина на заплащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги, а именно въз основа на фактура, която
се издава ежемесечно в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни
след датата на издаването й – арг. чл. 26 и чл. 27 от ОУ за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни телефонни услуги.
По делото не са представени доказателства, че
лизингополучателят е върнал лизинговата вещ, нито че последният е упражнил
правото си на изкупуване на посочената вещ, което е обусловено от заплащане на
цената на устройството. Във всички случаи, освен при прехвърляне на
собствеността, лизингополучателят дължи връщане на вещта - чл. 1, ал. 3 от
Договора, без да му се възстановяват платените вноски или без да се освобождава
от отговорност за неплатените и изискуеми вноски по договора, представляващи
възнаграждение по договора.
Следователно и по така изложените съображения
съдът намира, че предявените искове са доказани по тяхното основание.
Съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало
вземането в общ размер от 271, 80 лв.
- незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 18.06.2016 г. за
предоставено устройство Samsung Galaxy J 5 Gold,
доколкото от представения по делото договор се установява, че цената на
лизинговата вещ е в размер на сумата от 312, 57 лв.
От представения по делото Договор за лизинг от
26.08.2016 г. се установява, че ищецът е поел задължени да предостави на
потребителя мобилно устройство Samsung Galaxy S 7 Edge 32 GB Pink за временно и възмездно ползване срещу насрещното задължение на
лизингополучателя да заплати цената на устройството от 1 324, 57 лв. на
двадесет и три месечни вноски, всяка в размер от 57, 59 лв. С разпоредбата на
чл. 1, ал. 3 от Договора е предвидено задължение за заплащане на неустойка при
неизпълнение на задължението за връщане на лизинговата вещ в размер на една
вноска от 57, 59 лв.
В случая ищецът претендира заплащане на сумата
от общо 1 382, 16 лв., която надвишава цената на предоставената лизингова
вещ. Следователно предявеният иск следва да се уважи до размер на сумата от
1 324, 57 лв. – цената на предоставеното мобилно устройство, доколкото в
производството по делото не се твърди да се претендира и стойността на една
месечна вноска – начислена неустойка по чл. 1, ал. 3 от Договора, с добавяне на
която сума от 57, 59 лв. се формира общата стойност на претендираната сума от
1 382, 16 лв.
Обстоятелството, че възникналото от процесния
договор за лизинг парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно
доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ответника. Този правен извод се
извежда и от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че
при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се
снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение
на своето правно задължение.
Доколкото ответникът, чиято е
доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство
не установи, че е заплащал в срок задълженията си към лизингодателя, е
възникнало задължението му за заплащане на лизинговите вноски, които към датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение са с
настъпил падеж. Съдът не възприема доводите на ищеца, че вземането следва да се
счита за предсрочно изискуемо на основание чл. 12, ал. 2 ОУ, доколкото
института на предсрочната изискуемост не намира приложение по отношение на
договорите за лизинг, в който смисъл е практиката на Върховния касационен съд,
обективирана в Решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. № 3310/2015 г., ТК, ІІ т.о.
на ВКС.
По
така изложените съображения предявеният иск за заплащане на задълженията за
лизингови вноски следва да бъде уважен за сумата от 271, 80 лв. - незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 18.06.2016 г. за предоставено устройство Samsung Galaxy J 5 Gold и за сумата
от 1 324, 57 лв. –
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 26.08.2016 г. за
предоставено устройство Samsung Galaxy S 7 Edge 32 GB Pink, като за разликата над този размер до пълния му предявен размер от 1 382, 16 лв. предявеният иск следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на правния спор в полза на
ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 16296/2018
г. по описа на Районен съд – Пловдив– арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 395, 04 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност
359, 97 лв.
В исковото производство ищецът е
доказал разноски в общ размер от 878, 20 лв., от които сумата от 35, 04 лв. за
внесена държавна такса, сумата от 423, 16 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, сумата от 120 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза и
сумата от 300 лв. – възнаграждение на за особен представител на ответника.
Съобразно уважената част от предявените искове по съразмерност на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 800, 23 лв.
В полза на ответника съобразно
изхода на правния спор, предмет на производството по делото, се следват
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но доколкото такива не са сторени, не
следва да се присъждат.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявените от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, против Я.В.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ, по отношение на Я.В.Г., че „Теленор България” ЕАД, е носител на паричните
притезания в размер на сумата от 1 324, 57 лв. – незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 26.08.2016 г. за предоставено устройство Samsung Galaxy S 7 Edge 32 GB
Pink, и сумата от 271, 80 лв. - незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 18.06.2016 г. за предоставено устройство Samsung Galaxy J 5 Gold, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 19.09.2018 г., до окончателното й заплащане, за които е
издадена Заповед №
10343/27.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 16296/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III брачен
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, против Я.В.Г., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и
чл. 286, ал. 1 ТЗ, и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 34,
84 лв. – незаплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги
№ *** за периода от 26.08.2016 г. до 24.11.2016 г., сумата от 21, 56 лв. – незаплатени месечни
абонаментни такси и предоставени услуги по Договор за мобилни услуги от
12.09.2011 г. и Декларация съгласие за абонамент за непълнолетно лице от
12.09.2011 г., изменен с Допълнително споразумение от 17.07.2013 г.,
Допълнително споразумение от 08.09.2015 и Допълнително споразумение от
18.06.2016 г. към договор за мобилни услуги от 18.06.2016 г., сумата от 27, 57 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване, начислена по договор за мобилни услуги № ***, сумата от 13, 99 лв. - неустойка за невръщане на мобилно
устройство по договор за лизинг от 24.01.2015 г., както и за разликата над
уважения размер от 1 324, 57 лв. до пълния предявен размер от 1 382, 16 лв. – незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 26.08.2016
г. за предоставено устройство Samsung Galaxy S 7 Edge 32 GB Pink, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 19.09.2018 г., до окончателното й
заплащане, за които суми е издадена Заповед № 10343/27.11.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16296/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, III брачен състав.
ОСЪЖДА Я.В.Г.,
ЕГН **********, да
заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 359,
97 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 16296/2018 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, III брачен състав, и сумата от 800, 23
лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 19565/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ