РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Кърджали, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ в публично заседание на
шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Здравка Ив. Дечева Запрянова
при участието на секретаря Ралица Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Ив. Дечева Запрянова
Административно наказателно дело № 20215140200566 по описа за 2021
година
Постъпила е жалба от „Т.Г.И.”ЕООД- В.Т. против Наказателно постановление № 09-
002537 от 02.04.2021г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”-
Кърджали, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ му е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000лв., в качеството му на
работодател, за нарушение на чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. Жалбоподателят счита
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно с молба да бъде отменено.
Твърди, че то противоречи на материалния закон, необосновано е и при постановяването му
са допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени
наказателното постановление по съображения изложени в жалбата с присъждане на
направените по делото разноски.
Административно наказващият орган чрез своя процесуален представител оспорва жалбата.
Моли за решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ИАГИТ. Представя и писмена защита, в която излага подробни
съображения за законосъобразност на атакувания акт.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание
чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
1
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за
установено следното от фактическа страна: На 08.12.2020г. свидетелите Л.И. и А.С.-
инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“- Кърджали, извършили последваща проверка
за изпълнение на дадени предписания на строителен обект, който представлявал
строителство на обществено- обслужваща сграда (пицария и офиси), намираща се в
гр.Кърджали кв.„В.“ в УПИ *** на ул.Р.Ж. № * между блок *, * и *. При нея установили, че
дружеството стопанисващо обекта и изпълняващо строително монтажни работи е
„Т.Г.И.“ЕООД- В.Т.. По време на проверката те заварили 5- 6 работника, от които двама от
тях били братя. Те подпирали и изправяли оградата, която била паднала. Тъй като двамата
братя изглеждали на ниска възраст, проверяващите служители се отправили първо към тях.
Единият от тях бил Г. М. Ф., който не знаел да чете и пише на български език. За това
дадената му от проверяващите декларация на основание чл.402 ал.1 т.3 от КТ, той попълнил
чрез бригадира и подписал собственоръчно, в която вписал, че е започнал работа от една
седмица с работно време от 8 часа до 17 часа, с всекидневно трудово възнаграждение в
размер на 40лв. с почивни дни събота и неделя, както и 1 час в работния ден, няма сключен
трудов или граждански договор, както и не е получил копие от заверено уведомление от ТД
на НАП. Проверяващите свидетели оставили призовка до управителя на дружеството за
представяне на документи в Дирекция „Инспекция по труда“ в гр.Кърджали. При справка в
Регистъра на уведомленията за трудовите договори и уведомления за промяна на
работодател към датата 08.12.2020г. лицето Г.Ф. не фигурира. На следващия ден в
дирекцията за лицето Г.Ф. бил представен граждански договор за почистване на отпадъци в
строителен обект. На 17.12.2020г. жалбоподателят изпратил по имейл в Дирекция
„Инспекция по труда“- Кърджали трудов договор сключен на 09.12.2020г. между Г. М. Ф. и
„Т.Г.И.“ЕООД на длъжност общ работник на основание чл.67 ал.1 т.1 вр.чл.70 от КТ, чието
уведомление било подаден в НАП на 09.12.2020г. в 09,37ч. На база извършената проверка
проверяващите свидетели И. и С., съставили Протокол за извършена проверка изх.№
ПР2036501/ 05.01.2021г., в който вписали констатираните от тях нарушения, измежду които
е и това за работника Г.Ф. по чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда. Контролните
органи приели, че установените при проверката обстоятелства характеризирали
съществуващото между страните правоотношение като трудово. За това на датата
05.01.2021г. свидетелката Л.И. в присъствието на колегите си А.С. и Х.Ч. съставила акт за
установяване на административно нарушение по чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ срещу
„Т.Г.И.”ЕООД- В.Т., представляван от упълномощено лице, който го подписал без
възражения. На 02.04.2021г. наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ наложил на
жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева за
извършено нарушение по чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Л.И., А.С.
и Х.Ч., на които съдът дава вяра изцяло като последователни и кореспондиращи си помежду
си както и с другите доказателства по делото; от писмените доказателства- Акт за
2
установяване на административно нарушение № 09-002537 от 05.01.2021г., ползващ се с
доказателствена сила съгласно чл.416 ал.1 от КТ, която не бе оборена; Протокол за
извършена проверка изх.№ ПР2036501/ 05.01.2021г., за който няма данни да е обжалван;
Граждански договор № */ ****г. в частта за датата на започване на работа; Декларация от
08.12.2020г., Регистър на уведомления за трудови договори- Справка за актуално състояние
на действащите трудови договори към 08.12.2020г., Списък- декларация за получени ЛПС;
както и другите приети писмени доказателства. При анализа на всички тези доказателства
съдът установява, че лицето Г. М. Ф. по време на проверката на 08.12.2020г. е имал работно
време, почивки, работно място, възнаграждение, длъжност. Това лице е престирало труд в
проверявания обект като работник, като настоящата съдебна инстанция приема, че
представения граждански договор за Г.Ф. е съставен за целите на производството, тъй като
самият той декларира, че няма сключен такъв договор.
Настоящият състав не кредитира представения по делото Граждански договор № */***, тъй
като той противоречи на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
установяващи, че отношенията между Г.Ф. и дружеството не са гражданскоправни, а
трудовоправни.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Жалбата е процесуално допустима поради подаването й от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. За това следва да бъде разгледана по
същество.
Разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ гласи, че отношенията при предоставянето на работна сила
се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са
приложими нормите на КТ. Според другата посочена в атакуваното постановление правна
норма- чл.61 ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото безспорно се
установи, че Г.Ф. е предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал
трудова дейност в обект стопанисван от него, с оглед на което е налице трудовоправно
отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. В тази връзка следва да се приеме,
че процесното административно нарушение е извършено, тъй като работодателят не е
сключил трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа, с
което и не са спазени правилата на чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. С оглед на констатираното
нарушение законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на
„Т.Г.И.”ЕООД- В.Т. на основание чл.414 ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена
санкция” или „глоба” в размер от 1500 до 15000лв. за работодател, който наруши
разпоредбите на чл.61 ал.1 чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за
нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83 от
ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да
се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената
като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на
3
дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и
като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената
разпоредба. Наложената санкция е в размер над минималния без по делото да са
представени доказателства за описаните в наказателното постановление факти досежно
друго издадено наказателно постановление за същото лице срещу същия работодател.
Поради това следва обжалваното наказателно постановление да се измени досежно размер
до предвидения законов минимум, при отчитане на всички относими към деянието и дееца
обстоятелства.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на
наказателното постановление. АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено,
както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща
отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.61
ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414 ал.3 от КТ. Именно това
са разпоредбите относими към осъщественото от жалбоподателя деяние. При събраните
доказателства наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на сключен в писмена
форма трудов договор между работодателя и работника на 08.12.2020г., след като
последният реално е изпълнявал трудови задължения от тогава, представлява нарушение на
чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, подлежащо на административно наказание. Предвид това,
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно
издадено като следва да бъде изменено досежно размера на наложеното санкция.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63 ал.5
вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващият орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В случая по делото
са проведени три съдебни заседания, в които юрисконсултът е взел участие в тях, в което са
разпитани трима свидетели, както и е изготвил и депозирал писмена защита, поради което
следва да се присъди възнаграждение в размер от 120лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна
4
инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на
юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 09-002537 от 02.04.2021г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3
от КТ на „Т.Г.И.“ЕООД- В.Т. е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 3000лв., в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61 ал.1
вр. чл.1 ал.2 от КТ, като намалява размера на наложеното административно наказание
„имуществена санкция” от 3000лв. на 1500лв.
ОСЪЖДА „Т.Г.И.“ЕООД- В.Т. с ЕИК***** със седалище и адрес на управление гр.В.Т.
ул.С. **, ет.* ап.*, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
гр.София, сумата от 120лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по
реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5