Присъда по НОХД №109/2022 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 34/20.04.2022 година по НОХД № 109/2022 година
по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол,
с който срещу подсъдимия Ж. Ш. (J S) роден на ********** г. в гр. Хасака, Сирия,
гражданин на Сирия, с адрес в гр. Хасака, Сирия е повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 23.02.2022 г. около 02,50 часа в района на
ГКПП - Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, действайки като извършител, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на
подсъдимия, с участието на назначения му служебен защитник – адвокат. Подсъдимия е
напуснал самоволно известния по делото негов адрес в страната в гр.Харманли, РПЦ -
Харманли, без да уведоми органите на РП – Ямбол, като от 17.03.2022 година съшия е в
неизвестност, няма адресна регистрация в страната, местонахождението му в Република
България не е установено, а известния по делото негов адрес в Сирийската арабска
република е непълен, поради това и с оглед правната квалификация на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и
участието му в наказателния процес не е задължително, съдът приемайки, че неявяването на
подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото му
на защита в производството е обезпечено, чрез участието на назначен му служебен
защитник - адвокат, явил се и участвал в производството, по аргумент на чл. 269, ал.3, т.1 и
т.2 от НПК във вр.чл.271, ал.2, т.2 от НПК, е дал ход и разгледал делото в отсъствието на
подсъдимия.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимия Ж. Ш. (J S) обвинение, като намира същото за доказано по категоричен
начин както от обективна, така и от субективна страна. Пледира на подсъдимия да се
наложи наказание за извършено престъпление по чл.279, ал.1 от НК при условията на чл.54
от НК, в размер на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години и глоба в минимален размер от
100.00 лв.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Д. от АК – Ямбол не оспорва
съставомерността на деянието, за което подсъдимия е привлечен към наказателна
отговорност. Моли съда при постановяване на присъдата да се вземе предвид чистото
съдебно минало на подзащитния й, оказаното от негова страна съдействие за изясняване на
обективната истина в хода на досъдебното производство и самопризнанията. Моли съда,
отчитайки горните смекчаващи обстоятелства да определи на подзащитния й наказание
лишаване от свобода, в размер около минимума предвиден от закона, чието изпълнение да
се отложи на основание чл.66 от НК за срок от три години и глоба, определена в размер на
минимума предвиден в чл.279, ал.1 от НК. Счита, че с едно такова наказание ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е Ж. Ш. (J S), роден на ********** г. в гр. Хасака, Сирия,
гражданин на Сирия, с адрес в гр. Хасака, Сирия.
Подсъдимият Ж. Ш. /J S/ няколко месеца пред м.февруари 2022 година напуснал
родината си по произход Сирийската арабска република и влязъл на територията на
Република Турция. В гр.Истамбул, Република Турция подсъдимият се свързал с
1

неустановено по делото лице, което срещу парично възнаграждение приело да организира
влизането на подсъдимия в република България и придвижването му до гр.София, не по
установения за това ред, без съответните изискуеми разрешения от граничните власти.
Между подсъдимия и това неустановено по делото лице било договорено, че подсъдимия
ще влезе в република България укрит в автобус. Във връзка с така договореното вечерта на
22.02.2022г., неустановеното по делото лице завело подсъдимия до автогара гр.Истанбул,
където подсъдимия, заедно с още 24 лица бил укрит в автобус марка „Мерцедес", в тайник,
намиращ се в задната част на автобуса.
На 23.02.2022 г. около 02,50 часа подсъдимият влязъл през границата на страната ни
от Република Турция в района на ГКПП Лесово, общ.Елхово, укрит в посочения по – горе
автобус.
Непосредствено след влизане на територията на република България
горепосоченото моторно превозно средство с укритите в него общо двадесет и пет лица,
между които и подсъдимия, на ГКПП – Лесово е било селектирано за извършване на
щателна проверка. При извършената съвместна проверка от служители на ГПУ – Елхово и
Агенция „Митници“ на автобуса подсъдимия заедно с други двадесет и четири лица е бил
намерен укрит в изградения в автобуса тайник.
При влизането си в страната подсъдимия Ж. Ш. (J S) не е носел документи за
самоличност, както и не е притежавал документи разрешаващи му влизане в република
България.
Подсъдимия заедно с останалите двадесет и четири лица след откриваните им е бил
задържан от органите на ГПУ – Елхово.
Видно от Заповед УРИ 6865ОЧ-16/23.02.2022 година на ГПУ – Елхово и приемо-
предавателен протокол на ГПУ – Елхово подсъдимия е бил принудително настанен в звено
за краткосрочно настаняване при СДВНЧ към Дирекция „Миграция“ – МВР, като на
24.02.2022 година е бил предаден в СДВНЧ – Любимец. В последствие видно от писмо изх.
№ 14693/12.04.2022 година на ДМ при МВР подсъдимия е бил регистриран на 11.03.2022
г. в РПЦ – Харманли при ДАБ при МС с имена Д Ш Х, роден **********г., на ЛНЧ ***,
гражданин на Сирия. В писмото на ДМ при МВР е удостоверено и че чужденеца с имена
Ж. Ш. (J S) роден на ********** г., гражданин на Сирия, и този с имена Д Ш Х, роден на
********** г., гражданин на Сирия са едно и също лице.
Съответно от писмо изх.№ КП-1571/07.04.2022г. на ДАБ при МС, се установява,
че Ж. Ш. /J S/ е регистриран в ДАБ при МС с имена Д Ш Х, ЛНЧ ***, като самоличността
на лицето е била установена с декларация по чл.30, т.3 от ЗУБ.
От приложените по делото справки за съдимост се установява, че подсъдимия Ж.
Ш. /J S/ не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимият, дадени в хода
на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетеля Й.Г., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия макар и средство за
защита, кореспондират с останалия доказателствен материал, същите съдържат твърдения
относно времето на извършване на деянието, механизма на извършването му и формата на
вината, поради което и доколкото не се опровергават от доказателствата съдът ги цени с
доверие. Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични, кореспондиращи с
другите доказателства и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се
кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко
относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние.
2

Писмените доказателствени средства като редовни от външна страна и кореспондиращи с
другите доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият Ж. Ш. /J S/, роден на ********** г. в гр. Хасака, Сирия, /регистриран
в Държавна агенция за бежанците при МС с имена Д Ш Х, ЛНЧ ***/, гражданин на Сирия, е
осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279,
ал.1 от НК, тъй като на 23.02.2022 г., около 02.50 часа, в района на ГКПП - Лесово, общ.
Елхово, обл. Ямбол, действайки като извършител, е влязъл през границата на страната, от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият Ж. Ш. /J S/ е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата от
която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България,
изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното
се съдържат в обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля Г., както и в
писменото доказателство - протокол за полицейски обиск на лице, удостоверяващ, че при
обиска на подсъдимия на 23.02.2022 година не са намерени никакви лични документи.
Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения
в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция за което е начинът по който същият е
влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в
страната ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това
документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на Република
България.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия за виновен в престъпление по
чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство обществена опасност на деянието, която е висока,
а като смекчаващи такива отчете ниската обществена опасност на самия деец, обоснована от
чистото му съдебно минало и направените от него самопризнания. Посочените смекчаващи
обстоятелства не могат да бъдат оценени нито като многобройни, нито като изключителни,
за да се определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации
и при превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът наложи на подсъдимия
3

наказание при условията на чл.54 от НК, в размер на предвиденият в закона минимум, а
именно три месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Последният не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен на основание чл.189, ал.3 от
НПК съдът осъди същия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС
– Елхово сумата от 9.75 лева направени по делото разноски, представляващи пътни разноски
за свидетел.
Съгласно чл.189, ал.2 от НПК разноските за преводач на досъдебното производство
са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за
сметка на съда. Поради това на основание чл.189, ал.2 от НПК съдът присъди направените
по делото разноски за преводач в хода на досъдебното производство в размер на 7.50 лева да
остават за сметка на органа който ги е направил – РДГП – Елхово, а направените по делото
разноски за преводач в хода на съдебното производство в размер на 15.00 лева да остават за
сметка на Районен съд - Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

4

Номер на акта:	34
Дата:	20 април 2022 г. (в сила от 6 май 2022 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20222310200109
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 март 2022 г.

Присъда по НОХД №109/2022 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите