РЕШЕНИЕ
Номер 25630.10.2020 г.Град ХАСКОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ХасковоI-ВИ СЪСТАВ
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА К. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР И. ХАДЖИЕВ
Секретар:П.Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА К. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
Въззивно гражданско дело № 20205600500705 по описа за 2020 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 490/25.11.2019г., по гр.д.№282 по описа за 2019г., Районен съд-
Димитровград е уважил предявеният от Я. С. А. против П.А.П. иск с правно основание
чл.87 ал.З от ЗЗД е развалил договор от 29.03.2007г. за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт №186, т.1, дело
№186/2007г. на нотариус с №096 НК до размер от ½ / една втора/ ид.част по силата на
който е прехвърлен недвижимия имот: самостоятелен обект и сграда с идентификатор
21052.1015.248.3.8 по Кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед
№РД-18-38/05.07.2006г.на Изп.директор на АК, с адрес на имота: гр.***, в сграда №3,
разположен в поземлен имот с идентификатор 21052.1015.248, с предназначение жилище,
апартамент, на едно ниво, с площ от 66 кв.м., ведно с избено помещение №49, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж 21052.1015.248.3.7, 21052.1015.248.3.9; под обекта -
няма; над обекта 21052.1015.248.3.25, съгласно схема на СГКК гр.*** . С решението Я. С. е
осъдена да заплати на П. А. П. деловодни разноски в размер на 44,50 лв.
С Решение №82/ 09.03.2020г., по гр.д.№282 по описа за 2019г., Районен съд-
Димитровград е отхвърлил искането на адв. Инджова за поправка на очевидна фактическа
грешка в решение № 490/25.11.2019 г. по гр.дело № 282/2019 г. по описа на РС-
Димитровград.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата П. А. П. , която
1
чрез пълномощника си адв.И. го обжалва в законоустановения срок, с оплаквания за
неправилност по отношение на частта, в която е развален договора за прехвърляне на
недвижим имот за издръжка и гледане.
Твърди се във въззивната жалба, че неправилно и в противоречие с изискването на закона
първоинстанционният съд е приел, че следва да развали договора сключен на 29.03.2007г.
за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане до размера на 1/2 ид. ч.от
целия имот ,като счита, че в конкретния случай и тъй като предмета на делото обхваща ¾
ид.части от процесния имот, договора,следва развалянето да бъде ½ ид.част от тези ¾
ид.части от имота,съответно от договора. Като е развалил ½ ид.част от договора,съдът
всъщност е развалил договора в част по-голяма от наследствения дял на ищцата, поради
което счита ,че решението е неправилно и моли въззивния съд да постанови решение, с
което да развали договора за издръжка и гледане до размера на 3/8 ид.части, съответни на
наследствената част на ищцата и на идеалните части на ответницата по делото.Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Я. С. А. ,
чрез пълномощника й адв.Т. Т., с който се ,с който се оспорва подадената въззивна жалба и
се излагат доводи за нейната неоснователност.Претендират от въззивната инстанция да
потвърди обжалваното решение на РС-Хасково,както и направените пред въззивната
инстанция. Твърди се, че първоинстанционният съд е развалил договора до размера на 1/2
ид.ч. от наследствения имот, поради което и доводите в тази насока изложени във
въззивната жалба били неправилни.
Претендира от въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-
Димитровград,както и да присъди направените пред въззивната инстанция разноски.
Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания и нови
доказателства не са събирани.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна
страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е
процесуално допустима.
СЪДЪТ съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
РС-Димитровград е бил сезиран с иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, за
разваляне на договор за гледане и издръжка сключен на 29.03.2007 г. и обективиран в
нотариален акт № 186,дело № 186 от 2007 г. на нотариус с рег.№ 096 на Нотариалната
камара.Искът е предявен от Я. С. А. ,като наследник на прехвърлителя Д.Ж.Х. ,починала на
19.01.2019 г. срещу Д.Н.Т. и П. А. П. .В хода на съдебното производство е било
установено,че единият от приобретателите –длъжници по договора за гледане и издръжка
2
Д.Н.Т. е починала на 22.11.2013 г..С определение от 17.06.2019 г. първоинстанционният
съд е прекратил производството по образуваното пред него гр.дело № 282/2019 г., в частта
по отношение на ответника Д.Н.Т. като недопустимо.
За да уважи иска и развали договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане ,обективиран в нотариален акт против П.А.П.
първоинстанционният съд въз основа на подробния анализ на събраните гласни
доказателства е приел трайно неизпълнение на договорените задължения от страна на
ответника П. след 2017 година до смъртта на прехвърлителката. Договорът от 29.03.2007
г. с който е пехъврлен имотът срещу задължение издръжка и гледане ,е развален само за
правата на предявилия иска наследник и по отношение на неговите права - до размер от ½ /
една втора/ ид.част,като това е частта на ищцата Я.С.А., като наследник на
прехвърлителката Д.Ж. Х., починала на 19.01.2019 г., видно от приетото по делото
удостоверение за наследници изх.№ 87/22.01.2019 г.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност в
рамките поставени във въззивна жалба, настоящият състав на възивния съд и след
преценка на събраните по делото доказателства намира възприета от първоинстанционния
съд фактическа обстановка за безспорно установена и кореспондираща със събраните
доказателства.
В конкретния случай задължението по договора за издръжка и гледане е било
поето съвместно от ответницата П.П. и от Д.Т., нейна майка, която е починала преди
предявяването на иска за разваляне на договора. Последната е оставила като наследници
ответницата П. А. П. и М.Т.Г. ,дъщеря ,видно от удостоверение за наследници изх.№ ***г.
Искът е предявен от наследник на кредитора- прехвърлител на вещното
право,който може да иска разваляне на договора за издръжка и гледане поради
неизпълнението му от длъжника, но само до размера на субективните си права произтичащи
от наследяването, т.е съобразно дела си от наследството,а не за целия договор ,ако не е
единствен наследник , какъвто е настоящият случай.
Искът е предявен от наследника Я.С.А., която има ½ ид.част от наследството на
прехвърлителката Д.Ж.Х., починала на 19.01.2019 г. и оставила двама наследници –
ищцата Я. С. А. и брат й Н.С.А.,който има дял равен на дела на ищцата,но не е предявил
иск за разваляне на договора за издръжка и гледане.
С ТР № 6/ 15.05.2012 г. по т.дело № 6/2011 г. ОСГК на ВКС е прието,че когато
недвижимият имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за гледане и издръжка
дължимата престация по своя характер е неделима и поради това и задължението на
множеството длъжници по алеаторния договор е също неделим, съгласно чл.128 ,ал.1 от
3
ЗЗД.
Кредиторът прехвърлител сключил договора за гледане и издръжка за да получи
договорения резултат може да иска изпълнение на задължението от всеки длъжник по свой
избор в пълен размер ,или да предяви иска си срещу всички солидарни длъжници. В
конкретния случай единият от солидарните длъжници по алеаторния договор е починал,
поради което и искът е предявен в пълен размер срещу другия длъжник - приобретател. В
този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел,че предмет на делото не са ¾
ид.части от процесния имот ,договора и доколкото ищцата е поискала изцяло развалянето
на договора, искът следва да се уважи до размер от ½/ една втора/ ид.част, т.е до частта
която ищцата притежава от наследството на прехвърлителката Д.Ж.Х., починала на
19.01.2019 г.
Предвид гореизложените съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски в размер
на 600 лева – за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 490/25.11.2019г., на Районен съд-Димитровград по
гр.д.№282 по описа на съда за 2019 г..
ОСЪЖДА П. А. П. от гр.***,с ЕГН ********** да заплати на Я. С. А. от гр.***, с
ЕГН ********** направените във въззивното производство разноски в размер на 600 лева –
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС –София в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4