№ 22682
гр. С., 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110135754 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по повод на искова молба вх. № 195707/14.06.2024 г.,
уточнена с писмена молба вх. № 251648/05.08.2024 г., на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК , със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. № , срещу М. Р. Т. – Ш., ЕГН **********, В. Р. Т., ЕГН
**********, и И. Р. Т., ЕГН **********, с която са предявени пасивно субективно и
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
при условията на разделност следните суми: 378,12 лева – главница, представляваща
неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за апартамент № , находящ се
в гр. С., ж. к. , бл. , вх., ет., с абонатен № , за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.06.2024 г., до
окончателното плащане, 56,00 лева – мораторна лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 21.05.2024 г.; 41,12 лева – главница,
представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021
г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 14.06.2024 г., до окончателното плащане; 9,09 лева – мораторна лихва върху
главницата за цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г.
– 21.05.2024 г., при следните квоти: М. Р. Т. – Ш. – 1/3; В. Р. Т. – 1/3, и И. Р. Т. – 1/3.
В исковата молба ищецът излага, че Ц. О. Г., в качеството си на собственик на
апартамент № , находящ се в гр. С., ж. к. , бл. , вх., ет., с абонатен № , за времето от началото
на процесния период до датата на нейната смърт – 21.06.2021 г., е била клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е била обвързана от
договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. За времето
от смъртта на Ц. О. Г. – 21.06.2021 г., до края на исковия период, ответниците, в качеството
си на нейни наследници, се явяват собственици на апартамент № , находящ се в гр. С., ж. к. ,
бл. , вх., ет., с абонатен № , и като такива се явяват и клиенти на топлинна енергия за битови
1
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба
при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия
период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като
падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи
условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на
потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки
отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната
топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че
ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на услугата дялово
разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължат и мораторна
лихва върху главницата след изтичане на установения в Общите условия падеж.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата
М. Р. Т. – Ш., с който се излагат твърдения, че към момента не е налице правен интерес за
ищеца от предявяване исковете, доколкото в хода на процеса е извършено плащане, с което
са погасени всички задължения, предмет на производството. С оглед изложеното се твърди,
че освен недопустими исковете са и неоснователни и фактът на плащане следва да бъде
съобразен от съда по реда на чл. 235 ГПК.
С оглед на изявленията на страните, с проекта на доклад, обективиран в определение
№ 45155/06.11.2024 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на
11.12.2024 г. открито съдебно заседание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, СРС е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти, включени във
фактическия състав на съдебно предявените вземания.
С писмена молба вх. № 376338/21.11.2024 г. ищецът признава, че действително е
получил плащане от ответната страна, с което се явяват погасени в цялост вземанията
предмет на исковете. Претендира да му бъдат присъдените дължимите разноски платена
държавна такса и за процесуално представителство в исковото производство.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на пасивно
субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да
е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
С проекта на доклад, обективиран в определение № 45155/06.11.2024 г. и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 11.12.2024 г. открито съдебно
заседание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, всички релевантни обстоятелства от
2
фактическите състави на предявените искове са отделени като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване.
От ответната страна е заявено оспорване на вземанията единствено с
правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми. Видно от представения като
писмено доказателство фискален бон от 12.07.2024 г./л. 76/, на каса на ищцовото дружество
е била платена сумата в общ размер на 488,83 лева, като е посочено, че плащането е
извършено в погашение на задължения за главница в размер от 419,24 лева /378,12 + 41,12/,
мораторна лихва в размер от 65,09 лева /56,00 + 9,09/, законна лихва в размер от 4,50 лева.
Платената сума покрива изцяло търсените от ищеца суми по главните и акцесорни искове,
като ищецът не оспорва така извършеното плащане и факта, че с него се явяват погасени в
пълния им размер начислените за исковия период задължения по партидата на процесния
имот, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба
до датата на плащането – напротив изрично признава посоченото обстоятелство с молби вх.
№ 261450/14.08.2024 г. и вх. № 376338/21.11.2024 г.. Следователно наведеното възражение за
погашение на съдебно предявените вземания е основателно, поради което исковите
претенции подлежат на отхвърляне поради извършеното плащане на дължимите суми в хода
на висящия процес.
По разноските:
Доколкото плащането от ответниците е извършено след съдебното предявяване на
вземанията, те следва да понесат отговорността за направените от ищеца разноски за платена
държавна такса в размер на 100,00 лева и процесуално представителство от юрисконсулт в
исковото производство в размер от 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност
на делото, т. е. разноски в общ размер на 150,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. № , срещу М. Р. Т. – Ш., ЕГН **********, В. Р. Т., ЕГН **********, и И. Р. Т., ЕГН
**********, пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделност следните суми: 378,12
лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово
разпределение за апартамент № , находящ се в гр. С., ж. к. , бл. , вх., ет., с абонатен № , за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 14.06.2024 г., до окончателното плащане, 56,00 лева –
мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. –
21.05.2024 г.; 41,12 лева – главница, представляваща цена на предоставена услуга за дялово
разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 14.06.2024 г., до окончателното плащане; 9,09
лева – мораторна лихва върху главницата за цена на предоставена услуга за дялово
разпределение за периода 16.07.2021 г. – 21.05.2024 г., при следните квоти: М. Р. Т. – Ш. –
1/3; В. Р. Т. – 1/3, и И. Р. Т. – 1/3, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. Р. Т. – Ш., ЕГН **********, В. Р. Т., ЕГН **********, и И. Р. Т., ЕГН
**********, да заплатят на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. № , на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата в общ размер на 150,00 лева –
разноски за производството по гр. д. № 35754/2024 г. на СРС, 29 състав.
3
Решението е постановено при участието на "Т. С." ЕООД - трето лице - помагач на "Т.
С.“ ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4