РЕШЕНИЕ№3445
гр. Пловдив, 02.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в
закрито съдебно заседание на втори септември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
като разгледа докладваното гр. дело № 14587 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
250, ал. 2 ГПК
Образувано е по молба на А.Д.Д.
чрез *** за допълване на основание чл. 250 ГПК на постановеното по делото Решение
№ 2442/11.06.2019 г., като съдът се произнесе и по претенцията за осъждане на
ответните страни да заплатят законна лихва върху главницата от 6 500 лв.,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 09.05.2018 г., до окончателното й изплащане.
В молбата се твърди, че съдът е
бил надлежно сезиран с искане за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, до окончателното й изплащане, но е пропуснал да се произнесе по
последното с постановеното по делото решение, с което е уважена предявеният иск
за главница.
В
срока по чл. 250, ал. 1 ГПК ответните страни – Р.Т.С. и Д.Е.А., не са подали
отговор на молбата.
Молбата е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е
основателна.
Производството по гр.д. № 14587/2018 г. на
Районен съд – Пловдив, ІХ граждански
състав, е образувано по предявени от А.Д.Д. против Р.Т.С. и Д.Е.А. обективно
съединени установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца
при условията на солидарност следните
суми: 6 500 лева - главница по договор за паричен заем от 27.06.2016 г. с
нотариална заверка на подписите от 28.06.2016 г., вземанията по който са предсрочно
изискуеми на основание чл. 3.3 от договора; 1 197, 67 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 8 от договора за периода
16.07.2016 г. - 08.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
09.05.2018 г. до погасяване на вземането.
С Решение №
2442/11.06.2019 г., постановено по делото, съдът е уважил изцяло предявения
установителен иск за заплащане на главница в размер на сумата от 6 500 лева,
дължима по договор за паричен заем от 27.06.2016 г. с нотариална заверка на
подписите от 28.06.2016 г., вземанията по който са предсрочно изискуеми на
основание чл. 3.3 от договора, както и частично искът за заплащане на
обезщетение за забава за сумата от 1 195, 28 лв. за периода от 16.07.2016 г.
- 08.05.2018 г., като е отхвърлил последния за разликата над уважения размер до
пълния му предявен размер от 1 197, 67 лв.
С така постановеното
решение съдът е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на законна
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, до окончателното й изплащане, което искане е било
надлежно заявено както в исковото производство, така и в заповедното
производство по ч.гр.д. № 7462/2018 г. на Районен съд – Пловдив, по което е
издадена Заповед № 4282/11.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК. По така заявеното искане съдът не е изложил мотиви, като не се е
произнесъл по последното и в диспозитива на съдебното решение.
Искането за
заплащане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба, респ. на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, представлява
законна последица от уважаване на иска за главница. Поради така изложеното и с
оглед обстоятелството, че исковата претенция на ищеца за установяване на
паричното притезание за главница в размер на сумата от 6 500 лева, дължима по
договор за паричен заем от 27.06.2016 г. с нотариална заверка на подписите от
28.06.2016 г., вземанията по който са предсрочно изискуеми на основание чл. 3.3
от договора, е уважена, следва да бъде присъдена и законна лихва върху
последната, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 09.05.2018 г., до окончателното й изплащане. В този
смисъл следва да бъде допълнено и постановеното по делото решение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение №
2442/11.06.2019 г., постановено по гр.д. № 14587/2018 г. на Районен съд –
Пловдив, ІХ граждански състав, като ОСЪЖДА Р.Т.С., ЕГН **********, с
адрес ***, и Д.Е.А., ЕГН ********** с
адрес ***, да заплатят на А.Д.Д., ЕГН **********,***, законна лихва върху
главницата от 6 500 лева, дължима по договор за паричен заем от 27.06.2016 г. с
нотариална заверка на подписите от 28.06.2016 г., вземанията по който са
предсрочно изискуеми на основание чл. 3.3 от договора, дължима от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.05.2018 г.,
до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ