№ 16350
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20231110128483 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на пети октомври 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
28483/2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „. твърди, че за периода май 2019 г. – април 2022 г. е доставял топлинна енергия на
1
ответника Й. Д. В., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Люлин“, ., на същия адрес и по
абонатен № 432513. Твърди, че за този период стойността на потребената от ответника
топлинна енергия възлиза на сумата от 1 177,06 лв., която сума не е заплатена от ответника.
Твърди, че поради неплащането на сумата ответникът е в забава, като за периода от
16.05.2020 г. – 20.03.2023 г., размерът на обезщетението за забавено плащане възлизал на
206,86 лв. Твърди, че за периода май 2020 г. – април 2022 г. доставил на ответника услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, възнаграждението за което възлизало на 32,49
лв., което не било заплатено от ответника, поради което му дължал и лихва за забава в
размер на 5,65 лв. за периода 16.07.2020 г. – 20.03.2023 г. Твърди, че поискал осъждане на
ответника по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение ответникът подал възражение по
реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да влезе в сила. Ето защо, предявява
настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи
сумите в размер на 1 177,06 лв. – стойността на потребената топлинна енергия за периода
май 2019 г. – април 2022 г. , и в размер на 206,86 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 16.05.2020 г. – 20.03.2023 г. Моли още, да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи сумите в размер на 32,49 лв. – стойността на доставена
услуга „дялово разпределение“ за периода май 2020 г. – април 2022 г., и в размер на 5,65 лв.
– обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 16.07.2020 г. – 20.03.2023 г.
Моли присъждане на деловодни разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск по съображения изложени в отговор на исковата
молба. Моли присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Съдът приема за установен факта, че за процесния период – май 2019 г. – април 2022 г.
страните са били във валидна облигационна връзка, по която ищецът е доставял на
ответника топлинна енергия по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност, облигационната връзка – договор за продажба на
топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество –
ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ
(отм.), продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като
не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Видно от приложените под л. №
26 от делото ОУ/2016 г. , за процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на
топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на
чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.), несъгласните с публикуваните общи условия потребители на
топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване
2
на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка,
обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на
закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите.
Освен изложеното до тук, за да приеме наличието на валидна облигационна връзка между
страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия, съдът
обсъжда и твърденията на ответницата в отговора на исковата молба, че ползва
топлоснабдения имот под наем, както и изричното ѝ изявление в депозираното по делото
възражение срещу издадената заповед, че е абонат на Топлофикация. Информацията се
потвърждава и от приложени по делото Заповед № Ж Н 04-106/01.11.2013 г. на Столична
община – район „Люлин“ и служебна бележка от 06.11.2013 г., видно от които Й. В. е
настанена в общински апартамент, находящ се на адрес: ж.к. „Люлин“, ., представляващ
топлоснабдения имот /л. 17 и л. 18/.
Видно, от приетата по делото СТЕ /л.л. №№ 49-57/, която съдът кредитира, за процесния
период ответникът е ползвал топлинна енергия, като стойността й възлиза на 1 220,95 лв.
Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 58-65/, ответникът не е заплатил на ищеца
процесни вземания.
Съдът приема за установен факта на забавата на ответника за плащане на главницата по
следните съображения: както се посочи по-горе, съдът установи наличие на валидна
облигационна връзка между страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответника
на топлинна енергия за процесния период. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.т. 1,2 и
3 от ЗЕ, независимо от избрания начин от потребителя на топлинна енергия за плащане на
цената, то задължението е винаги за месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от
приложените под л. 26 ОУ/2016 г. – чл. 33, ал. 1, потребителите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84,
ал. 1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и
ОУ, без да е било необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията му са били
срочни.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 18280/2023 г. на СРС, ІІ ГО, 78-ми с-в, ищецът е
поискал осъждане на ответника по реда на чл. 410 и сл. от ГПК да му заплати главницата и
лихвата, предмет на установяване в това производство, като е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение, към което е приложил и документ за внесена дължимата
държавна такса, но срещу издадената заповед за изпълнение ответникът е подал възражение
по реда на чл. 414 от ГПК.
Съдът посочва, че изложените до тук изводи за размерите на паричните задължения на
3
ответника, са съобразени и с поддържаното от вещото лице по СТЕ в откритото съдебно
заседание от 05.10.2023 г., че отчитането от ищеца на ползваната от ответника топлоенергия
за процесния период, е съобразено с релевантната нормативна уредба и не са налице
нарушения.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени материално-правните
предпоставки за претендиране на цена за доставена топло-енергия по твърдяна
облигационна връзка за доставка на такава, както и материално-правните предпоставки за
възникване на вземането за обезщетение за забавено плащане на претендираната главница –
цена на доставената топлоенергия.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за главница:
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена,
или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, ответникът от една страна, и ищеца от друга, са в облигационни
отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за
периода май 2019 г. – април 2022 г. ответникът не е заплатил потребена топло-енергия,
цената на която, съгласно приетата по делото СТЕ, възлиза на 1 220,95 лв. – размер,
надвишаващ претендирания в исковата молба. Съдът кредитира размера, посочен в СТЕ,
защото последната, като прието по делото доказателство, установява факта на доказване по
делото – ползвал ли е топлинна енергия ответника за процесния период и каква е нейната
цена. Съдът не приема размера на цената, посочен от ССЕ, доколкото това заключение е
изготвено по счетоводство на ищеца, а не на база на документи по изчисляване и отчитане
на ползваната от ответника топлоенергия. Воденото счетоводство от ответника не може да
бъде доказателство за процесното облигационно отношение във връзка с разпоредбата на чл.
55, ал. 1 от ТЗ, тъй като в конкретния случай не се установиха предпоставките на
цитираната разпоредба, а именно – дали счетоводството е водено редовно, а така също и
двете страни по облигационната връзка да са търговци. В този смисъл, искът, в частта за
главницата, е изцяло основателен.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за забавено
плащане на главницата:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
4
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В конкретния случай, съдът приема, по съображенията изложени в
обстоятелствената част на решението, че за процесния период, за който се претендира лихва
за забава, а именно - 16.05.2020 г. – 20.03.2023 г. , ответникът е в забава. По делото, обаче,
липсват достатъчно доказателства за размера на лихвата, доколкото ССЕ /58-65/ не може да
се ползва, тъй като е съобразено с главница, която съдът не приема по делото. Ето защо, и
на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че искът в частта за лихвата е изцяло
основателен – за претенцията от 206,86 лв. За да приеме това, съдът взема предвид както
приетата по делото главница, така и периода, за който се начислява лихвата.
Искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК в частта за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 32,49 лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“
за периода май 2020 г. – април 2022 г., и в размер на 5,65 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 16.07.2020 г. – 20.03.2023 г. следва да се уважи изцяло.
Това е така, доколкото факта на доставената услуга се установява, както от документите,
приложени под л.25 от делото, така и от приетата по делото СТЕ /л.л. 49-57/, а размерите на
претенциите не се оспориха.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 761,56 лв. по настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 78,44 лв. по заповедното
производство.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника Й. Д.
В., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Люлин“, . дължи на ищеца „. следните суми:
1 177,06 лв. – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода май 2019
г. – април 2022 г., 206,86 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата от 1 177,06
лв., за периода 16.05.2020 г. – 20.03.2023 г.
Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение – 05.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника Й. Д.
В., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Люлин“, . дължи на ищеца „. следните суми:
32,49 лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода май 2020 г. –
5
април 2022 г., и в размер на 5,65 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 16.07.2020 г. – 20.03.2023 г.
Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение – 05.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника Й. Д. В., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Люлин“, . да заплати
на ищеца „., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 761,56 лв. – деловодни разноски по
настоящото производство.
ОСЪЖДА ответника Й. Д. В., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Люлин“, . да заплати
на ищеца „., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 78,44 лв. – деловодни разноски по
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6