Решение по дело №3497/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 05.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на  двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

  Мл.съдия: Габриела Лазарова

 

при секретаря Антоанета Луканова………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………….съдия Михайлов …..в.гр.дело № 3 497.... по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

           Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от Е.И.А. срещу решение № 149 655 от 19.06.2017 г., постановено по гр.д. № 3 775/14 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53 състав, в частта, в която е поставен в дял на съделителката Б.М.А. процесния недвижим имот.. В жалбата се твърди от въззивника, че от предоставените справки от АВ-Имотен регистър е видно единствено, какви са вписванията, отбелязванията и заличаванията на вписвания за лицето в периода от 1992 г. до 29.07.2016 г. Твърди се, че е възможно лицето да е придобило недвижими имоти, които могат да се използват за задоволяване на жилищни нужди преди 1992 г., както и че е възможно да е придобивало имоти, чрез наследяване. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответника по въззивната жалба.

           Ответникът жалбата Б.М.А. оспорва така подадената въззивна жалба. Твърди, че атакуваното решение в тази част е правилно и законосъобразно. Твърди, че въззивника е този, които трябва да установи твърдения от него положителен факт. Моли съда да постанови решение, с което да го потвърди, като претендира разноски.

           Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           От фактическа страна:

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 149 655 от 19.06.2017 г., постановено по гр.д. № 3 775/14 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53 състав, че съдът е извършил делба, като е поставил в  дял на Б.М.А., на основание чл. 349, ал.1 от ГПК следния недвижим имот: апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. „*******, със застроена площ от 58,19 кв.м, при съседи: ап. № 5, стълбище, двор и двор, заедно с мазе № 8 е площ 3,08 кв.м, при съседи: мазе № 9, сауна, мазе № 7 и коридор, заедно е 3,312% идеални части от общите части на жилищната част на сградата, заедно с 15,53/1354 ид.ч от УПИ № V-92, 100, 101, от кв.145 по плана на гр. София, местност жк. „Гео Милев“, целия е площ 1354 кв.м., осъдил е Б.М.А., на основание чл.349 ал.1 ГПК, да заплати на Е.И.А., в 6 - месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, сумата от 60 700 лева, представляваща паричната равностойност на дела му от имота 1/2 ид.ч.; осъдил е Б.М.А. да заплати на Е.И.А., на основание чл.З0,ал.З ЗС сумата от 166, 05 лева за заплатен данък недвижими имот и такса битови отпадъци за съсобствения имот за периода 2015 г. и 2016 г., като за разликата до пълния предявен размер от 940.75лева и за периода 2010 г. – 2014 г., като е отхвърлил искането като недоказано; отхвърлил е предявеното от Е.И.А. срещу Б.М.А., искане е правно основание чл.ЗС, ал.З, за заплащане на следните суми: сумата от 224.97 лв. представляваща половината от заплатените разходи за ел. ток и вода за съсобственото жилище в периода м. 01.2015 г. до м.10.2016 г.; сумата 992,14 лв представляваща половината от заплатените разходи за доставена топлинна енергия в жилището в периода м.01.2014 г. - м.10.2016 г.; сумата 715.20лв. представляваща половината от заплатените разходи за поддръжка на общи части на сграда по фактура № 111/11.01.2013 г.; сумата 840 лв. представляваща половината от заплатените разходи за поддръжка на общи части на сграда по фактура №25/03.2016 г.; сумата 668,64 лв. представляваща половината от заплатените разходи за поддръжка на общи части на сграда по фактура № 37/ 04.2016 г., като неоснователно; осъдил е Е.И.А. да заплати, на основание чл. 355 от ГПК по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на сумата 2 428 лв. - съобразно квотата в съсобствеността; осъдил е Б.М.А. да заплати, на основание чл. 355 от ГПК по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на сумата 2 428 лв. съобразно квотата в съсобствеността; осъдил е Е.И.А. да заплати, по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 168,52 лв. по отхвърлената претенция по чл.30, ал.З ЗС и е осъдил Б.М.А. да заплати, на основание чл. 355 от ГПК по сметка на Софийския районен съд държавна такса по уважения размер на претенцията по чл.30, ал.З ЗС в размер на 50 лева.

     Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с влязло в сила решение по чл. 344 ал. 1 от ГПК на Софийски районен съд, 53 състав по гр. дело № 3 775 /2014 г. е допусната делба между Б.М.А. и Е.И.А. на следния недвижим имот: апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. „*******, със застроена площ от 58,19 кв.м, при съседи: ап. № 5, стълбище, двор и двор, заедно с мазе № 8 с площ 3,08 кв.м, при съседи: мазе № 9, сауна, мазе № 7 и коридор, заедно с 3,312% идеални части от общите части на жилищната част на сградата, заедно с 15,53/1354 ид.ч от УПИ № V-92, 100,101, от кв.145 по плана на гр. София, местност жк. „Гео Милев“, целия с площ 1354 кв.м, при квоти: 1/2 идеални части за Б.М.А. и 1/2 идеални части за Е.И.А..

     От заключението на съдебно-техническа и оценителна експертиза се установява, че процесният имот е реално неподеляем съгласно действащите технически правила и норми, като неговата пазарна цена възлиза на 121 400 лева. В констативно - съобразителната част на СТЕ, вещото лице пояснява, че сградата, където се намира процесния апартамент е част от „Б. У.Х.Европа”, която е оформена в две части - хотелска и жилищна, като последната е с отделен вход. Вещото лице сочи, че ползването към настоящия момент е жилище, част от хотелски апартаментен комплекс.

           От приетата справка по лице на АВ - София за периода от 01.01.1992 г. до 29.07.2016 г. относно лицето Б.М.А. ЕГН **********, се установява, че ищцата освен процесното жилище придобито в съсобственост с ответника, въз основа на уредено и реализирано право на строеж, не е придобивала друго жилище. Представена е и декларация за материално и гражданско състояние от 10.11.2016 г.

           Не се спори между страните, а се установява и от препис от решение по гр.д.№ 13 402/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 89 състав, че брака на Б.М.А. и Е.И.А. е прекратен е развод, като родителските права по отношение на децата Е. и А.А., са предоставени на майката Б.М.А..

Не се спори, а се установява и от покана с обратна разписка за връчване от 29.10.2013 г., че ответникът Е.И.А. е  поканил Б.М.А. да му заплати сумата от 337.50лв. представляваща половината от местен данък за апартамент №4, находящ се в гр. София, ул. „*******, за периода 2010 г. – 2013 г., както и консумативни разходи за ток, вода, разходи за поддръжка на сградата.

           От приетата приходна квитанция /дубликат/ от 04.06.2014 г., издадена от Столична община, се установява, че Б.М.А. е платила сумата от 614.17лв. данък недвижим имот и такса битови отпадъци за периода 30.04.2009 г. до 30.04.2014 г.

           От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

           С  атакуваното решение № 149 655 от 19.06.2017 г., постановено по гр.д. № 3 775/14 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53 състав, че съдът е извършил делба, като е поставил в  дял на Б.М.А., на основание чл. 349, ал.1 от ГПК следния недвижим имот: апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. „*******, със застроена площ от 58,19 кв.м, при съседи: ап. № 5, стълбище, двор и двор, заедно с мазе № 8 е площ 3,08 кв.м, при съседи: мазе № 9, сауна, мазе № 7 и коридор, заедно е 3,312% идеални части от общите части на жилищната част на сградата, заедно с 15,53/1354 ид.ч от УПИ № V-92, 100, 101, от кв.145 по плана на гр. София, местност жк. „Гео Милев“, целия е площ 1354 кв.м., осъдил е Б.М.А., на основание чл.349 ал.1 ГПК, да заплати на Е.И.А., в 6 - месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, сумата от 60 700 лева, представляваща паричната равностойност на дела му от имота 1/2 ид.ч.; осъдил е Б.М.А. да заплати на Е.И.А., на основание чл.З0,ал.З ЗС сумата от 166, 05 лева за заплатен данък недвижими имот и такса битови отпадъци за съсобствения имот за периода 2015 г. и 2016 г., като за разликата до пълния предявен размер от 940.75лева и за периода 2010 г. – 2014 г., като е отхвърлил искането като недоказано; отхвърлил е предявеното от Е.И.А. срещу Б.М.А., искане е правно основание чл.ЗС, ал.З, за заплащане на следните суми: сумата от 224.97 лв. представляваща половината от заплатените разходи за ел. ток и вода за съсобственото жилище в периода м. 01.2015 г. до м.10.2016 г.; сумата 992,14 лв представляваща половината от заплатените разходи за доставена топлинна енергия в жилището в периода м.01.2014 г. - м.10.2016 г.; сумата 715.20лв. представляваща половината от заплатените разходи за поддръжка на общи части на сграда по фактура № 111/11.01.2013 г.; сумата 840 лв. представляваща половината от заплатените разходи за поддръжка на общи части на сграда по фактура №25/03.2016 г.; сумата 668,64 лв. представляваща половината от заплатените разходи за поддръжка на общи части на сграда по фактура № 37/ 04.2016 г., като неоснователно; осъдил е Е.И.А. да заплати, на основание чл. 355 от ГПК по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на сумата 2 428 лв. - съобразно квотата в съсобствеността; осъдил е Б.М.А. да заплати, на основание чл. 355 от ГПК по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на сумата 2 428 лв. съобразно квотата в съсобствеността; осъдил е Е.И.А. да заплати, по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 168,52 лв. по отхвърлената претенция по чл.30, ал.З ЗС и е осъдил Б.М.А. да заплати, на основание чл. 355 от ГПК по сметка на Софийския районен съд държавна такса по уважения размер на претенцията по чл.30, ал.З ЗС в размер на 50 лева.

           По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

           По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е допустима, като подадени от оправомощени лица и в установените срокове. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

           В жалбата са релевирани твърдения за  незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с неправилност на изводите на съда по отношение на предпоставките за възлагане на имота. В тази връзка се твърди, че представените доказателства обхващат само период от 1992 г. до постановяването на решението и е възможно пхреди това ищцата да притежава друго жилище, достатъчно да задоволи нуждите й.

           По силата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото от въззивника в жалбата. В този смисъл проверката на въззивния съд за правилност е ограничена до обжалваната част на решението. В случай, че се обжалва решение, с което е извършена делбата, на допуснатия до делба недвижим имот и във въззивната жалба са наведени доводи, свързани с неправилните изводи на съда по отношение на наличието на предпоставките за възлагане на неподеляемото жилище, като се твърди, че е възможно съделителя да е придобил друго такова, преди представените доказателства, неоспорени от въззивника,като се черпят права, от това твърдение, въззивният съд следва да се произнася по наведените доводи, относно праценката на доказателствата, относно настъпването на този факт. В задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.

           В конкретния случай, от твърдения „вероятен“ факт въззивника черпи права, поради което и на основание чл.154 от ГПК в негова тежест е да ангажира доказателства, които да установят настъпването му. Такива доказателства не са поискани и не са ангажирани по делото, поради което, съдът в настоящия си състав намира, че не са налице предпоставки за ревизирането на постановеното решение.

           Ето защо настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е законосъобразно на това основание и следва да се потвърди.

           По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се дължат на въззиваемата страна за настоящето производство. С оглед на това въззивника следва да бъде осъден да заплати сумата от 1 500 лв.

                        Водим от гореизложеното  Софийски градски съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение № 149 655 от 19.06.2017 г., постановено по гр.д. № 3 775/14 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53 състав, като правилно и законосъобразно

                        ОСЪЖДА Е.И.А., ЕГН ********** да заплати на Б.М.А. ЕГН ********** сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лв., на основание чл.78 от ГПК, представляваща разноски за настоящата инстанция.

                        Решението  подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните, при условията на чл.280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

 

 

                                                                                                                      2.