РЕШЕНИЕ
№ 975
гр. София, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110140048 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца М. В. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. .........................
срещу ответника „...............“ ЕООД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на
управление: гр. .............. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата 344,86 лв., представляваща недължимо
заплатена сума по нищожен договор за паричен заем № ............ от 27.01.2023 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
18.07.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът М. В. В. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че на 27.01.2023 г. е сключила с ответника Договор за паричен заем № ............ по реда
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Твърди, че по
силата на договора получил от ответника заемни средства в размер на 4000 лв. при
фиксиран годишен лихвен процент от 35 % и ГПР от 49,66 %, като следвало да върне
на ответната страна сума в общ размер от 5400,00 лв., включваща главница в размер на
4000 лв. и договорна лихва в размер на 1400 лв. В договора било предвидено, че
заемателят се задължава да предостави обезпечение под формата на поръчителство на
избрано от него физическо лице, одобрено от кредитора, или на дружество, посочено
от кредитодателя. Ищецът поддържа, че не е имал възможност да избира дали да
обезпечи заема с поръчителство, тъй като при попълване на електронния формуляр за
отпускане на кредит е разполагал с опцията да получи обезпечение единствено от
дружество гарант, избрано от кредитодателя - в случая M........ Bank, за което дължал
такса в размер на 4040 лв. Ищцата поддържа, че е погасила всичките си задължения по
договора предсрочно, като е заплатила на ответника сума в общ размер от 4344,86 лв.
чрез лицето Н. Илиев, на което е предоставяла суми за плащане. Ищцата счита, че
договорът за заем е нищожен, тъй като не били посочени всички компоненти, които
формират ГПР, като подробно цитира съдебна практика в тази насока. Развива
аргументи, че към ГПР следвало да се включи и таксата за гарант в размер на 4040 лв.,
тъй като сключването на договор за поръчителство било условие за отпускането на
кредита, поръчителят бил свързано с кредитора лице и таксата се заплащала на
кредитодателя наред с вноските по кредита. Ищцата поддържа, че и договорът за
1
поръчителство е нищожен, като излага подробни съображения в тази насока и намира,
че това поражда нищожност на договора за кредит, поради взаимната обусловеност
между двата договора. Навежда доводи, че процесният договор за заем е нищожен и
поради липсата на посочен лихвен процент на ден, което нарушавало чл. 11, ал. 1, т. 20
ЗПК. Позовава се на чл. 23 ЗПК с твърдения, че дължи на ответника само чистата
стойност на кредита от 4000 лв., а ответникът следва да възстанови надплатения
остатък от 344,86 лв., като получен без основание поради нищожност на договора за
кредит. Моли ответникът да бъде осъден да заплати посочената сума, ведно с лихва
за забава от 18.07.2023 г. до окончателното плащане и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „...............“ ЕООД, който поддържа становище, че дори ищецът да му е
заплатил суми, то това не е било без основание, тъй като процесният договор не бил
нищожен. Поддържа, че договорът е сключен по законоустановените правила и ищецът
е получил необходимата информация под формата на СЕФ, като самостоятелно е
решил да получи заема и да избере поръчителство на дружеството гарант. Сочи, че
ищцата е имала възможност сама да посочи поръчител, а не е била длъжна да избира
предложения от кредитора гарант M........ Bank. Излага съображения, че лихвеният
процент бил посочен като число, а не бил променлив, поради което не следвало да се
посочва какъв е дневният му размер. Твърди, че в договора не следвало да е посочен
начинът на формиране на ГПР, тъй като същият се изчислявал по законоустановена
формула, която не можело да се променя от кредитодателя. Развива аргументи, че
сключването на договор за поръчителство не било условие за отпускане на кредита,
като също така заемателят не бил длъжен да избере M........ Bank, поради което и
дължимото възнаграждение на поръчителя не следвало да се включва към ГПР, още
повече че кредитодателят нямал яснота за същото. Ответникът посочва, че
сключването на договор за поръчителство не било с цел получаване на скрито
допълнително възнаграждение, а целяло обезпечаване на кредита, предвид
извършената оценка за платежоспособност на длъжника. Развива аргументи, че ако
ищцата не е била съгласна с обезпечаването на кредита, е имала възможност да се
откаже от договора в 14-дневен срок, без да търпи негативни последици. Моли искът да
бъде отхвърлен и претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като
безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че между страните
е сключен Договор за паричен заем № ............ от 27.01.2023 г., по силата на който
ответникът предоставил на ищеца в собственост заемни средства в размер на 4000 лв. и
уговорена лихва в размер на 1400 лв. за срока на договора, равняваща се на 35 %.
В чл. 5 от приложения по делото договор е предвидено, че кредитът се
обезпечава с поръчителството предоставено от M................ Bank в полза на
Дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза
обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от
кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В същата разпоредба
е посочено, че със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при
кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е
запознат с правото си да посочи, както физическо лице, така и предложеното
юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по
кандидатстване за кредит.
По делото е представена и преддоговорна информация, в която кредиторът
изрично е посочил, че не е включил в ГПР възнаграждението по гаранционна сделка в
размер на 4040 лв.
Представено е нареждане за превод, с което в полза на ответника е преведена
сумата от 4344,86 лв., с посочено основание погасяване на заем и ЕГН на ищеца.
По делото е представен и погасителен план, в който са посочени дължимите
вноски за главница и лихва, както и общи условия за предоставяне на потребителски
2
кредити.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля
...................., от които се установява, че живее на семейни начала с ищцата. Сумата,
която е внесена за погасяване на задължението на ищцата към ответника е направено
чрез мобилното банкиране на свидетеля, но средствата са на М. В..
Съгласно заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът
възприема като обективно, професионално и компетентно изготвено, се установява
процедурата по кандидатстване за кредит при ответното дружество през неговия сайт.
Вещото лице е установило, че при избор на обезпечаване на кредита на интернет
страницата на ответника, за кредитоискателя има налична предвидена възможност да
се кандидатства за кредит с физическо лице и юридическо лице като поръчител, като в
съдебно заседание вещото лице потвърждава, че изборът на едно от двете обезпечения
е задължителен и не може да се премине към следваща стъпка без отбелязване на едно
от двете обезпечения. На 27.01.2023 г. в 16,28 ч. от системата на ответника е
изпратена електронна поща до посочен от клиента имейл ........................... съдържаща
преддоговорна информация – стандартен европейски формуляр, Общи условия за
предоставяне на потребителски кредити и Договор за предоставяне на финансови
услуги (заеми) от разстояние № ............ г. за сумата от 4000 лв. Експертът е установил,
че ищецът е дал своето съгласие в процедурата по отпускане при избрана опция за
обезпечение от самия него, предоставено от Фератум Банк (Малта), като опцията се
визуализира в трета стъпка при кандидатстване за процесния договор, етап:
„завършване на заявката, попълване на предпочитаното обезпечение, избор на личен
гарант или поръчителство от Фератум Банк (Малта). Шрифтът на приложения по
делото договор за кредит е Times New Roman, размер 12 пункта.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е докаже, че е заплатил на ответника претендираните суми на
основание сочените уговорки в договора за паричен заем, както и възражението си за
нищожност на договора и договора за гаранция.
В тежест на ответника е докаже, че е получил претендираните суми на валидно
правно основание.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за
свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13,
т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не
се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон
за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.
10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или
друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен
носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана
до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
3
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска
сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал.
9 и ал. 13 от ЗПК, какъвто е и настоящият. Договорът за потребителски кредит
отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно
§ 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване
на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да
предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2
на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако
е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа
несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на авторството му.
Съдебната практика приема, че електронният документ не е необходимо да бъде
инкорпориран на хартия и подписан. В този смисъл е и легалната дефиниция на
понятието по чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 г., съобразно която електронен документ означава всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков,
визуален или аудио-визуален запис. Съобразно разпоредбата на чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ
автор на електронното изявление е лицето, което се сочи като негов извършител.
В случая, по делото е представен в писмен вид договора, сключен между
страните, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Представеният по делото препис, заверен от страната, е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и за съдържанието му
(арг. от чл. 184, ал. 1 ГПК) още повече в хипотезата, в която е представен от по-слабата
страна. Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от
страните, документи, които съгласно чл. 180 ГПК се ползват с формална
доказателствена сила за авторството им. Ако другата страна не поиска предоставяне на
документа на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на волеизявлението и съдържанието му (в този смисъл е Решение №
70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV г. о.). Същият съдържа електронно
изявление (попълнен електронен формуляр), като доколкото не съдържа
характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по см. на
чл. 13, ал. 2 и 3 ЗЕДЕУУ, то следва да се приеме, че документът е подписан с
обикновен електронен подпис – част от електронните изявления са свързани и с
установяване на авторството на документа, като съдържат информация за
самоличността на лицето, от което изхождат изявленията – трите имена на ответника,
адрес, телефон, ЕГН, месторабота и други. Действително значение на подписан
саморъчен документ е придадено само на този електронен документ, към който е
прибавен квалифициран електронен подпис, но разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ
допуска страните да се съгласят в отношенията им помежду им да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В случая, уговорка между
страните, с която на обикновения електронен подпис е придадена стойност на
саморъчен, се съдържа в чл. 11, ал. 2 от ОУ, представляващи неразделна част от
договора за кредит, с приемането им. Освен това с приетото по делото заключение на
СТЕ беше установено, че фактически е проведена процедурата по кандидатстване и
сключване на договор за кредит, описа на в общите условия на ответника, като на
ищеца са изпратени изискуемите от закона документи, в това число преддоговорна
информация, а от друга страна ищецът е изразил съгласие за сключването на договора.
Поради всичко изложено съдът намира, че страните са валидно обвързани от договора
за кредит досежно неговата форма.
По доводите за нищожност на договора за кредит, съдът намира следното:
4
По делото беше доказано, че в конкретния случай и доколкото ищецът не е
могъл да предостави поръчител – физическо лице, такъв е осигурен от кредитодателя в
лицето на ................”, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на
4040 лв. видно от преддоговорната информация.
Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално
съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от
задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22
ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж СЕС е имал
повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66
от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно
със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява,
че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума,
дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите
разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11,
ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени
като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо,
включително разходите, посочени в член 19, параграф 2. Съобразно конкретиката на
казуса може да се обоснове извод, че процесното възнаграждение по обезпечителната
сделка представлява именно разход за допълнителна услуга, свързана с договора за
кредит. Същевременно са налице и другите допълнителни изисквания, а именно
сключването на този договор за допълнителна услуга да е задължително условие за
получаване на кредита и същевременно да е бил известен на кредитора. С приетото по
делото заключение на СТЕ беше установено, че при кандидатстването за кредит за
кредитоискателят не съществува опция за кандидатстване за кредит без обезпечение,
като следва задължително да бъде избрано поръчителство на физическо лице или на
посочения от ответника гарант – юридическо лице. Съдът намира, че алтернативното
посочване на видовете обезпечения е единствено с цел да се създаде впечатление, че
кредитополучателят има право на избор какво конкретно обезпечение да предостави,
но на практика този избор е напълно привиден, особени при невъзможността на
кредитоискателят да кандидатства без обезпечение. При тези данни следва, че при
кандидатстване за кредит, стигайки до етап обезпечение, за да преминеш напред следва
задължително да избереш едно от двете обезпечения, липсата на поръчител към
момента на кандидатстването лишава кредитоискателят от право на избор и всъщност
единствената възможност за кандидатстване за кредит се явява изборът на поръчител,
посочен от кредитора. При тези данни за съда липсват каквито и да било съмнения, че
сключването на договор за поръчителство е условие за сключването на договора за
заем и усвояването му. Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че дължимото
възнаграждение за поръчителство следва да бъде включено като разход по кредита при
изчисляването на ГПР, както и да бъде отразено при посочване на общата сума,
дължима от потребителя (в този смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в.
гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по
описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и
др.). В случая това не е сторено, като видно от информацията, посочена в чл. 3 от
договора общата сума, дължима от заемателя е в размер на 5400 лв. и се състои от
5
размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на
договора и е изчислена към момента на неговото сключване, следователно в нея не е
включено възнаграждението по гаранционната сделка. Този разход не е взет предвид и
при посочване размера на годишния процент на разходите, видно от разпоредбата на
чл.4 от договора, а при допълнително въвеждане на дължимото възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство при изчисляване на ГПР, наред с
уговорената лихва и съобразено с размера на кредита и неговия срок, размерът на ГПР
многократно надвишава размера, посочен в договора.
Съдът не може да подмине и факта, че съществуват достатъчно данни за
свързаността между кредитодателя „...............“ и гарната/поръчител M........ Bank (.......
доколкото при извършена справка в Търговския регистър се установява, че едноличен
собственик на капитала на „...............“ ЕООД е ............“, което наименование е
идентично със сегашното наименование ............. Това обстоятелство създава съмнение
относно намерението на кредитодателя, въвеждайки задължително условие за
отпускане на кредита – предоставянето на обезпечение, чрез свое свързано лице, да си
осигури едно допълнително възнаграждение по договора, представляващо
допълнителна печалба.
В контекста на изложеното по-горе съдът съобрази, че размерът на
възнаграждението за поръчителството – 4040 лв., надвишава размера на отпуснатата по
кредита сума – 4000 лв., което налага извода, че действителният ГПР по договора за
кредит е значително по-висок от обявения в него от 49,66%, в който е включена само
възнаградителната лихва от 1400 лв. При това положение се налага извода, че
договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният процент на ГПР. Годишният процент
на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се
явява недействителен – чл. 22 ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021
г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от
10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.),
като доводите на ответника в обратен смисъл са неоснователни.
Предвид извода на нищожност на договора за кредит, приложение намира
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът намира, че по делото беше
доказано, че за погасяването на сключения между страните договор за кредит е
заплатена сума в общо размер на 4344,86 лв., като представеното с исковата молба
платежно нареждане не е оспорено от ответника и последният не е оспорил факта на
плащане на посочената сума. Следователно съдът намира, че по делото беше доказано
неоснователното разместване на имуществени блага до размера на 344,86 лв., каквато е
разликата между чистата стойност на кредита, която се дължи при нищожност на
договора и действителния размер на платените от кредитополучателя суми. При
плащане, извършено на основание нищожен договор, същото се явява получено при
начална липса на основание и подлежи на връщане от другата страна по нищожната
сделка.
Ето защо предявеният иск се явява основателен, поради което следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът, който е направил
своевременно искане за присъждане на разноски, съгласно представения списък по чл.
80 от ГПК в размер на 60 лв., които следва изцяло да се присъдят в тежест на
6
ответника. Процесуалният представител на ищеца е направил своевременно искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна
правна помощ. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който
е уговорено, че услугата се предоставя безплатно, в която хипотеза съдът определя
размера на адвокатско възнаграждение, който не може да бъде по-нисък от
предвиденото в Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Следователно на адв. А. З. Д., САК, личен № ................. с адрес на
упражняване на дейността: гр. С..................... следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за предоставената от него безплатна правна помощ на ищеца в размер
на 480 лв., според материалния интерес на предявения иск и фактическата и правна
сложност на делото и с включен ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...............“ ЕООД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на
управление: гр. .................... да заплати на М. В. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.
С....................., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 344,86 лв., представляваща
недължимо заплатена сума по нищожен договор за паричен заем № ............ от
27.01.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 18.07.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „...............“ ЕООД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на
управление: гр. С..................да заплати на М. В. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.
С................ на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 60 лв. – разноски за
производството.
ОСЪЖДА „...............“ ЕООД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на
управление: гр. С.................... да заплати на адв. А. З. Д., САК, личен № ................. с
адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Хан Омуртаг“ № 74, ет. 1, на
основание чл.38, ал. 1 от ЗАдв. сумата от 480 лв. – адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7