О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1569 Година
25.04.2019
Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и пети април Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 5580 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният от съда особен
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника е подал писмен отговор, съгласно
нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а
предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени
документи, каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и приложи
заповедното ч.гр.д. № 1584/2018 г. на Старозагорския районен съд.
Възражението
за противното в отговора на особения представител, за неприемане като писмено
доказателство по делото на представения с исковата молба погасителен план –
анекс 3, тъй като не бил подписан и не било ясно от кого изхождал, е
неоснователно, защото като писмени доказателства е допустимо да бъдат приети
всички документи, независимо дали са подписани или не (чл.
180 ГПК).
Следва
на същия особен представител да се даде възможност, най-късно в насроченото за
разглеждане на делото съдебно заседание, да уточни неясното си искане в
отговора за неприемане като писмено доказателство и на представеното с исковата
молба приложение № 1, като посочи дали оспорва само фактите, които ищецът иска
да докаже със същото или истинността на този документ, а ако оспорва последната
- да посочи и какво точно оспорва на същия документ – верността и/или
автентичността, а ако оспорва и последната - да посочи и кой точно подпис под
него оспорва, едва след това в същото заседание съдът ще се произнесе по
необходимостта от открИ.е на производство по чл. 193 ГПК за проверка на
неговата истинност, ако разбира се и представилият ги ищец заяви, че ще се
ползва от същите (чл. 193, ал. 2 ГПК).
Следва
да се назначи и исканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза, която да
отговори на поставените към нея въпроси в исковата молба, както и на следните
възникнали по делото въпроси от обстоятелствата му, а именно: 1/. какъв е
размера на предоставения от П. кредит на ответника по процесния договор от 20.06.2016
г., на коя дата е бил предоставен и усвоен, и в какъв размер; 2/. извършвани ли
са от ответника и/или от други лица някакви плащания за погасяването на този кредит,
на П. и/или на ищеца, на кои точно дати и в какви точно размери, поотделно и
общо, както и какви точно по съдържание и размер задължения на ответника по
погасителния план и/или по договора, за главница, възнаградителни лихви,
неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, са били погасени с
всяко от тях, като вещото лице посочи в заключението си и какви задължения (за главница, лихви, неустойки, обезщетения, такси,
комисиони и прочие) е посочено, че се
погасяват от/за длъжника с всяко от платежните нареждания/РКО за същите
плащания, и какви задължения след това е погасил с всяко от тях П. и/или ищеца в
счетоводството си; 3/. какви точно по съдържание и размери вземания по този кредит,
за главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси,
комисиони и прочие, са били цедирани на ищеца от П. с приложение № 1 към
договора за цесия от 19.05.2017 г.; 4/. обявяван ли е от ищеца и/или от П.
процесния кредит за предсрочно изискуем, на коя дата, на какво точно фактическо
основание (поради неплащане на кои точно задължения по него, с какво
съдържание, размер, падеж и неплатена част от същите) и с какво точно негово и/или на П. волеизявление, и
уведомяван ли е ответникът за тази предсрочна изискуемост, от ищеца и/или от П.,
на коя дата и по кой точно начин (по пощата, с нотариална покана, с телеграма
или по друг начин); и 5/. спирани ли са плащанията за погасяването на този кредит
и на коя точно дата, както и останали ли са след това непогасени от ответника
суми по същия кредит, и с какви точно размери поотделно за главница,
възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони и
прочие, както към датата на спиране на плащанията, така и към всяка една от
следните дати – на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/настъпване на
уговорения в договора падеж за връщането му, на подписване на посоченото
приложение № 1 към договора за цесия, на подаване в съда на заявлението по ч.гр.д.
№ 1548/2018 г. на СтРС, на подаване в съда на исковата молба по настоящото дело
и на представяне на заключението на вещото лице по делото; за отговор на които
въпроси съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната
отчетност, което обуславя назначаването на същата експертиза за отговор на
същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и
задължи поискалият назначаването й ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения
представител на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на
спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата
му молба и изразяват по същество в това, че на 19.05.2017 г. сключил с П. договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. По силата му, вземането на П.
срещу ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит №
*********/20.06.2016 г., му било прехвърлено ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържал изрична клауза,
която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. Цедентът го упълномощил, от негово име и за своя сметка, да уведомял
длъжниците за извършената цесия. До ответника било изпратено писмо за същата от
цедента чрез ищеца с изх.№ УПЦ-П-ПВД/********* от 06.06.2017 г., което било изпратено
чрез Български пощи с известие за доставяне до постоянния адрес на длъжника, който
бил посочен в договора за потребителски кредит. Било видно от върналото се
известие за доставяне, че писмото се било върнало в цялост, като в обратната
разписка било отбелязано, че получателят се бил преместил на друг адрес. До
ответника било изпратено второ писмо за цесията от цедента чрез ищеца с изх.№
УПЦ-С-ПВД/********* от 08.10.2018 г., чрез куриер до друг адрес на длъжника. Било
видно от обратната разписка към товарителница № 68030710, че получателят не бил
открит на адреса и писмото отново се било върнало в цялост. Позовавал се на посочената
в исковата му молба практика, съгласно която, ако към исковата молба по иск на
цесионера било приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия и същото достигнело до длъжника с връчване на препис от исковата молба, то
съставлявало надлежно съобщаване за цесията. В случай, че ответникът не бъдел
намерен на установения по делото адрес, съобщението бъдело надлежно връчено по
реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и в настоящето производство безспорно се установяло,
че задължението на ответника по посочения договор за паричен заем, не било погасено,
моли съда да приемел, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично
от длъжника било ирелевантно за основателността на предявените искове, защото било
предвидено в полза на длъжника с цел да го предпазело от двойно плащане на едно
и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърдял, че вече бил изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на това фактът, кога и на кого било връчено
уведомлението за цесията, не било от значение за основателността на иска след
като по делото безспорно се установяло, че претендираното с исковата молба
задължение не било погасено, в който смисъл била посочената в исковата му молба
практика. На 20.06.2016 г. ответникът, в качеството му на кредитополучател, бил
сключил договор за потребителски паричен кредит № ********* с П., при спазване
на ЗПК и на основание договорните разпоредби, които били неразделна част от
договора за потребителски кредит. При условията на договора, кредитодателят се
задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди
в размер на 700 лева, като сумата била предоставена от кредитен консултант в
брой по местоживеенето на кредитополучателя, като съгласно договора, кредитополучателят
потвърдил, че я получил в пълен размер с факта на подписването му. С договора страните
се съгласили, че договорната лихва за срока му е в размер на 138.08 лева.
Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва била 838.08 лева,
които се плащали на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка по 13.97 лева.
Първата погасителна вноска била платима на 29.06.2016 г., а последната – на 16.08.2017
г. С договора кредитополучателят изразил съгласие да платял такса за оценка на
кредитно досие, която била в размер на 35 лева. Същата била платима при
подписване на договора, но страните постигнали съгласие да бъдела включена в
седмичните погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя. Била
разделена на 60 броя равни вноски, всяка по 0.58 лева, които били платими на
падежите на погасителните вноски. По избор на кредитополучателя, кредитодателят
се бил задължил да предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга, която
се изразявала в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и по
седмично събиране на вноските по кредита, която била наречена в договора услуга
„кредит у дома". За същата кредитополучателят се задължил да заплати такса
в размер на 597.08 лева. Подписвайки договора кредитополучателят удостоверил,
че разбирал и се съгласявал, че тази услуга била допълнителна и се предоставяла
единствено и само по негово желание срещу определена в договора такса, 30 % от която
била равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга и
предоставянето на кредита в брой по местоживеенето му, а останалата част била свързана
с разходите на кредитодателя, направени за събиране на седмичните вноски в дома
на кредитополучателя. Същата такса била платима при подписване на договора, но
страните постигнали съгласие да бъдела включена в седмичните погасителни
вноски. Била разделена на 60 равни вноски, всяка по 9.95 лева, които били
платими на падежите
на погасителните вноски. Така общата сума, която кредитополучателят се задължил
да върне при сключване на договора, била 1470.60 лева, която включвала 700 лева
главница, 138.08 лева договорна лихва, 35 лева такса за оценка на досие и 597.08
лева такса за услуга „кредит у дома". Тази сума следвало да се плати на 60
равни седмични вноски, всяка по 24.51 лева, в която били включени 13.97 лева вноска
по кредита, 0.58 лева вноска по такса за оценка на досие и 9.95 лева вноска по
такса за услуга „кредит у дома". Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил 16.08.2017 г., предвид което вземанията по договора не
били обявявани за предсрочно изискуеми. На кредитополучателят, ищецът начислил
обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва от
19.05.2017 г., което било датата на договора за цесия, до входиране на
задължението в съда, общият размер на което бил 59.97 лева. Кредитополучателят
не платил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която била
погасена до момента, била 326.60 лева, с която били погасени, както следвало: 238.12
лева такса за услуга „кредит у дома", 16.11 лева такса за оценка на досие,
33.23 лева договорна лихва, 39.14 лева главница. За ищецът бил възникнал правен
интерес от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съдът
уважил претенцията му и по образуваното ч. гр. д. № 1584/2018 г. на СтРС била
издадена заповед за изпълнение. Длъжникът обаче не бил намерен на адресите и заповедта
за изпълнение му била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло
правния интерес на ищеца от предявените искове.
Искането е да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца, сумата от 660.86 лева за главница от
невърнат кредит по договора за потребителски кредит, със 104.85 лева договорна
лихва от 03.08.2016 г. до 16.08.2017 г., с 18.89 лева такса за оценка на досие от
04.01.2017 г. до 16.08.2017 г., с 358.96 лева такса за услуга „кредит у дома” от
07.12.2016 г. до 16.08.2017 г., с 59.97 лева обезщетение за забава от
19.05.2017 г. до подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които парични
задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 1584 описа
за
Правната
квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е
нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор назначеният особен представител на ответника заема
становище, че оспорвал изцяло предявения иск. В заповедното производство била
издадена срещу ответника заповед за изпълнение по договора за потребителски
кредит, който бил сключен с П.. При съобразяване на съдържанието му, въпреки
изключителната трудност, с която успял да разчете същия, и на поетите с него
права и задължения, договорът имал характеристиката на потребителски кредит.
Поради това неговата валидност и последици следвало да се съобразяват с
изискванията на специалния ЗПК. Този договор бил недействителен на основание
чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 1, т. 11, чл. 11, ал. 2 ЗПК. Било видно от представеното негово фотокопие, което било заверено „вярно с
оригинала”, че същият бил във вид, неотговарящ на изискванията на чл. 10 и чл.
11 ЗПК. Бил абсолютно нечетлив. Не съдържал място на сключване. В него не се
съдържала информация за условията за прилагането на годишния лихвен процент на
възнаградителната лихва. Не се сочели условия за прилагане на възнаградителна
лихва от 31,82 %. Не било ясно каква част от посочената погасителна вноска
съставлявала възнаградителната лихва, като се имало предвид, че ставало въпрос
за краткосрочен договор за потребителски кредит. Уговорената възнаградителна
лихва от 32,82 % за кредит от 700 лева, както и 48 % годишен процент на разходи
(ГПР), били в противоречие с добрите нрави и изискването за добросъвестно
упражняване правата на страните по договора. Налице била значителна липса на
еквивалентност на насрещните престации. Нарушен бил принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения. Неравноправно се
третирали икономически слаби участници в оборота, като се използвал недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Съгласно
по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл. 22 ЗПК, при неспазване
на императивните изисквания към договора за кредит, които били уредени в чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, сред
които били точното определяне на възнаградителната лихва, и на годишния процент
на разходите, договорът се явявал изцяло недействителен. Не било ясно и каква
част от посочената погасителна вноска съставлявала възнаградителната лихва и
ГПР, като се имало предвид, че ставало въпрос за краткосрочен договор за
потребителски кредит. Не се сочели доказателства за реално предоставяне на
заетата сума, както и за реално извършване на услугите, които да попадали в
приложното поле на чл. 10а ЗПК. По установителен иск по чл. 422 ГПК правният
интерес от установяването на вземането срещу длъжника бил абсолютна процесуална
предпоставка. В случая към исковата молба били представени два броя уведомителни
писма за извършено прехвърляне на вземания, без да били налице доказателства за
такова прехвърляне. Приложеното към исковата молба приложение нямало материална
доказателствена сила. Било негодно да установи цедиране. Било заверено „вярно с
оригинала", като в същото време представлявало някаква извадка, която нямало
как в този вид да била подписана от страните. В приложение № 1 не били посочени
в достатъчна степен индивидуализиращите белези на прехвърлените вземания -
размерът на задължението по приложението не съвпадал напълно със сбора на
исковите претенции. Твърдяло се в исковата молба, че ответникът сключил споразумение
за предоставяне на допълнителна услуга „кредит у дома" на стойност 597.08
лева. Клаузите от договора, които касаели това възнаграждение, противоречали на
императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Те заобикаляли закона и били
неравноправни. Претендирата такса „кредит у дома" била обусловена не от
простото й уговаряне в договора, а от реалното предоставяне на услугата, за
която била уговорена. Смисълът й, съгласно уговореното в чл. 25 от договора, бил
служител на кредитора да предадял на ответника сумата по кредита, както и всяка
седмица да посещавал адреса, за да събирал вноските по кредита. Не било ясно,
предоставена ли била и услугата „оценка на досие” от първоначалния кредитор,
както и това - в какво конкретно се изразявала тази услуга, от кога и кога била
предоставена. Клаузите, определящи задължение за плащане на определена сума за
включен пакет от допълнителни услуги, били нищожни, като заобикалящи закона,
въвеждащи допълнителни разходи, невключени в ГПР, недопустими по действащото
законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита,
определени в ЗПК. Предвид непосочването на място на сключване на договора, не
можело да се установи изпълнението на задълженията по услугата „кредит у
дома" от страна на заемодателя. За да се реализирали възможностите по тази
услуга, задължително следвало да бъде налице действие от страна на кредитора, тоест
потребителят бил изцяло зависим от волята му. Не се предвиждала и санкция при
неизпълнение на тази услуга. На практика цената й представлявала оскъпяване на
кредита чрез въвеждане на допълнителни такси и комисиони, чиято цена не била
включена в цитирания ГПР. Сключването на споразумение за този допълнителен
пакет водело до значимо, драстично увеличение на тежестта на изплащане на
задължението по договора. Не ставало ясно и как се формирала таксата по тази
услуга, но било безспорно, че кредиторът щял да събере от кредитолучателя
пълния размер на посочената сума по споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги, независимо от ползването или неползването им от потребителя.
Това всъщност не представлявало плащане за услуга, а прикрити разходи по
кредита, с които се надхвърляли ограниченията на закона за максимален размер на
ГПР.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по
делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй
като на тях е основал предявените искове за съществуване на процесните
вземания, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени обстоятелства,
твърдени в отговора на особения му представител, тъй като пък на тях са
основани възраженията за неоснователност на тези искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за
потребителски паричен кредит № *********/20.06.2016 г. с погасителен план –
анекс 3, формуляр за кандидатстване за потребителски кредит, стандартен
Европейски формуляр, договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017
г., потвърждение за сключена цесия, извлечение от приложение № 1/19.05.2017 г.
към договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017 г., пълномощно,
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ПВД/********* от 06.06.2017 г. с известие за
доставяне, уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ПВД/********* от 08.10.2018 г. с товарителница
№ 68030710 и обратна разписка, и справка за размера на законната лихва.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 1584
по описа за
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на особения представител на ответника, най-късно в насроченото за
разглеждане на делото съдебно заседание, да уточни неясното си искане в
отговора за неприемане като писмено доказателство и на представеното с исковата
молба приложение № 1, като посочи дали оспорва само фактите, които ищецът иска
да докаже със същото или истинността на този документ, а ако оспорва последната
- да посочи и какво точно оспорва на същия документ – верността и/или
автентичността, а ако оспорва и последната - да посочи и кой точно подпис под него
оспорва, едва след това в същото заседание съдът ще се произнесе по
необходимостта от открИ.е на производство по чл. 193 ГПК за проверка на неговата
истинност.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при
страните, в счетоводството на ищеца и цедента, както и там, където това стане
необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички
поставени към тази експертиза въпроси в исковата молба и в обстоятелствената
част на настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца
по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на
призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по
делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че
ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде
изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава
по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 29.05.2019 г. от 10 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на особения представител на
ответника. За тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищеца на
определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: