Решение по дело №6573/2019 на Районен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№260361

гр.Русе, 23.04.2021 г.

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД  Х-ти граждански състав в публично заседание на 07-ми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

при секретаря ШИРИН СЕФЕР,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6573 по описа  за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявеният иск е за заплащане на обезщетение за ползването без основание на част от собствен на ищеца имот. Искът е с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че ищцовото дружество е в производство по несъстоятелност. В масата на несъстоятелността била включена и негова производствена база на ул. „***” № 2 в гр. Русе, представляваща поземлен имот с идентификатор ***с площ от 25892 кв. м. заедно с построените в него производствени, складови и административни сгради. На 20.05.2017 г. след прекратяване на договор за наем с трето неучастващо по делото лице е констатирано, че част от отдадените под наем на това дружество имоти са предоставени на трети лица, сред които и на ответника. С част от ползвателите бил сключен договор за наем, но не и с ответника, който продължил  да ползва част от помещение – 81 кв.м. от сграда с идентификатор *** Дори след като ищецът ограничил достъпа на ответника и другите ползватели до производствената си база, частта от помещението не била освободена от ответника и не била предадена на ищеца и продължила да бъде заета от негови движими вещи. На 31.05.2018 г. на синдика на ищеца бил предоставен договор за изработка между Д.П., като възложител и ответника, като изпълнител и било поискано изделията предмет на договора да бъдат предадени на възложителя, тъй като се намират в производствената база на ищеца.  Със съгласието на синдика тези изделия били предадени на собственика им като били извадени от помещението с идентификатор ***, където са съхранявани заедно с много други вещи на ответника, въз основа на което ищецът счита че ответникът без основание ползва част от негов имот. С Постановление за възлагане от 18.03.2019 г. цялата производствена база на ищеца била предадена на трето лице, в т. ч. и помещенията заети от ответника. С Протокол от 16.04.2019 г. купувачът по публичната продан бил въведен във владение. Така ответникът ползвал част от имот на ищеца за времето от 20.05.2017 г. до 18.03.2019 г., поради което ищецът счита, че за същия период му се дължи обезщетение за ползване в размер на 4 лв. на кв.м. месечно или общо  7 104,86 лв. Моли, след допуснатото изменение на иска чрез намаляването му, съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати такова обезщетение в размер на 6 866 лв., ведно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното плащане. Претендира за присъждане и на разноските по делото.

 

Ответникът Т.Р.Г. чрез назначения му особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК – адв. А. В., оспорва иска. Позовава се на липса на доказателства за това, че ответникът е ползвал част от имот на ищеца, липса на доказателства за размер на претендирания „наем“ и липса на доказателства за знание на ответника че ще дължи такъв. Не сочи доказателства

За да се произнесе съдът съобрази следното:

С представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцовото дружество/в производство по несъстоятелност/ е било собственик на  производствена база на ул. „***” № 2 в гр. Русе, представляваща поземлен имот с идентификатор ***с площ от 25892 кв. м. заедно с построените в него производствени, складови и административни сгради, че на 20.05.2017 г. след прекратяване на договор за наем с трето неучастващо по делото лице е констатирано, че част от отдадените под наем на това дружество имоти са предоставени на трети лица, сред които и на ответника/видно от представения препис от протокол на дружеството от с. дата на л.10/. Частта от имот с идентификатор ***, която се ползва от ответника е посочена с площ от 81 кв.м. С договор за наем от 22.05.2017 г. ищецът е предоставил под наем на такова дружество-ползвател две сгради в производствената си база – части от имоти с идентификатори ***с площ от 190 кв.м. и  ***с площ от 210 кв.м. От представения препис от скица на поземлен имот с идентификатор ***е видно че сградата с идентификатор ***е с по-голяма обща площ – 517 кв.м. Представен е препис от договор за извършване на работа с личен труд от 22.05.2017 г., сключен между ответника и дружеството-наемател по договора от 22.05.2017 г. В този договор не е посочено помещение или база, в която ответникът ще осъществява личен труд, но същият е индиция/косвено доказателство/, че това ще се прави самостоятелно, а не в наетите от възложителя помещения, както и че за целта ще се ползва помещение на ищеца по настоящото дело. Това се потвърждава и от показанията на св. З., който е работел като охрана на производствената база на ищеца. Същият установява че ответникът е осъществявал дърводелски услуги и самостоятелно е ползвал отделно помещение от дърводелската работилница, отдадена под наем на трето лице. В работилницата работел съвместно с управителя на третото лице, а помещението, която ползвал самостоятелно се складирали материали и продукция. Свидетелят установява че има впечатления за времето, през което е бил на работа - период от две и половина три години – до 2019 г. , когато във владение на цялата производствена база са влезли новите собственици. Съдът дава вяра на показанията му изцяло, т. к. не се опровергават от други доказателства и се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства. Така с приетите по делото препис от заповед от 19.12.2017 г. на л.14 , споразумение и протокол от 22.12.2017 г., договор за изработка от 01.08.2017 г. и протокол от 31.05.2018 г. се установява, че през м. декември 2017 г. ищецът е ограничил достъпа на ответника и другите ползватели до производствената си база и е прекратил договора за наем с третото лице, но и след това частта от помещението с идентификатор ***е продължила да се ползва от третото лице и ответника, като ответникът е продължил да ползва съседно до дърводелската работилница помещение с площ от 81 кв.м., че на 31.05.2018 г. на синдика на ищеца е предоставен договор за изработка между Д.П., като възложител и ответника, като изпълнител и е поискано изделията предмет на договора да бъдат предадени на възложителя, тъй като се намират в производствената база на ищеца. Със съгласието на синдика тези изделия били предадени на собственика им като били извадени от помещението с идентификатор ***, където са съхранявани заедно с много други вещи на ответника. Представен е препис от постановление за възлагане 05 от 18.03.2018 г., с което поземленият имот с идентификатор ***с площ от 25892 кв. м. заедно с построените в него производствени, складови и административни сгради е възложен по реда на чл.717в – 717е от ТЗ на „ДИОН ТРЕЙД“АД. С оглед на изложеното съдът счита, че по делото е доказано по несъмнен и категоричен начин че в периода от 20.05.2017 г. до 18.03.2019 г. ответникът е ползвал без основание част от сграда на ищеца – помещение с площ от 81 кв.м., част от сграда с идентификатор ***. Поради това и на осн. чл.59 от ЗЗД той му дължи обезщетение за неоснователно обогатяване, определено на база среден пазарен наем за такъв тип помещение. Със заключението на в.л.М. по приетата по делото СИЕ се установява, че същият е в размер на 314 лв. месечно. Следователно за процесния период размерът на същият е 6866 лв., което съответства на исковата претенция след допуснатото изменение на иска чрез намаляването му, поради което искът е доказан и по размер и следва да се уважи изцяло за размера след допуснатото изменение на иска.

На основание чл.78 от ГПК/отм./ разноските по делото са в тежест на ответника съразмерно на уважената част от иска спрямо първоначалния заявен размер – 96,64%.

По изложените съображения съдът

Р    Е    Ш    И  :

ОСЪЖДА ответника Т.Р.Г., ЕГН:********** да заплати на ищеца „ИЗКУСТВО-ДВ“ЕООД-Русе /в несъстоятелност/ с ЕИК ********* сумата в размер на 6866 лева – обезщетение за периода от 20.05.2017 г. до 18.03.2019 г. за ползването на 81 кв.м. – част от помещение с идентификатор ***, находящо се в бивша производствена база на ищеца в негова производствена база на ул. „***” № 2 в гр. Русе, представляваща поземлен имот с идентификатор ***с площ от 25892 кв. м., ведно със законната лихва върху сумата от 31.10.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 541,18 лв – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

Районен съдия: