РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. Пловдив, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
Членове:Атанаска Ан. Анастасова
Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Кристияна Хр. Запрянова
в присъствието на прокурора Димитър Анг. Молев
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255300601254 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК
С Присъда № 208/22.11.2024г. постановена по НОХД № 6625/2023г. по
описа на Районен съд – Пловдив, съдът е признал подсъдимия К. Г. Ц., роден
на * в град П., ЕГН **********, *, *, *, *, *, *, с адрес: град П., улица *, за
ВИНОВЕН в това, че на 12.10.2023 година в град П. причинява на длъжностно
лице – Н. А. Ч., ЕГН **********, назначен на длъжност * към „Б. С. Г.“ ЕООД
- П., – при изпълнение на службата му – * на имуществото на юридическо
лице (УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД - П.) по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за
частната охранителна дейност – средна телесна повреда, изразяваща се в
изкълчване на 12-и и 21-ви зъб и частично счупване на коронката на 11-и зъб,
наложили впоследствие екстрахирането по необходимост на засегнатите зъби,
което разкрива медико-биологичния признак „избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето“, поради което и на основание чл. 131, ал.
1, т. 1, предложение 1. във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 и във
връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода в размер на
три месеца.
При това, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК от
определеното наказание лишаване от свобода съдът е приспаднал времето,
през което подсъдимият К. Г. Ц., е бил задържан по чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
на 12.10.2023 година, като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване
1
от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е oтложил изпълнението на
горното наказание лишаване от свобода за срок от три години.
При произнасянето си относно веществените доказателства Районният
съд е постановил вещественото доказателство – компактдиск с видеозапис от
камери за наблюдение, приложен като л. 33 от досъдебното производство, да
се остави между кориците на делото.
По гражданския иск съдът е осъдил подсъдимия К. Г. Ц., ЕГН
**********, да заплати на Н. А. Ч., ЕГН **********, сума от 6000,00 лева –
обезщетение за причинени на 12.10.2023 година от престъплението по чл. 131,
ал. 1, т. 1, предложение 1. във връзка с чл. 129, ал.2 във връзка с ал. 1 от НК
неимуществени вреди, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение, като
до пълния предявен размер от 20000,00 лева отхвърля иска като
неоснователен.
По разноските съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е ОСЪДИЛ
подсъдимия К. Г. Ц. да заплати на пострадалия Н. А. Ч. – сумата от 600,00
лева за процесуално представителство на досъдебното и в съдебното
производство; по сметка на Областна дирекция на МВР - Пловдив – сумата от
280,80 лева за изготвена на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза; в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Пловдив – сумата от общо 290,00 лева (240,00 лева за държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск и 50,00 лева за явяване на експерт в
съдебно заседание).
Срещу присъда № 208/22.11.2024г. постановена по НОХД № 6625/2023г.
по описа на Районен съд – Пловдив e постъпила жалба от адвокат М. Н. – в
качеството и на защитник на подсъдимия К. Г. Ц.. В същата се взема
становище, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена при
непълнота на доказателствата. Оспорва се приетата от Районния съд средна
телесна повреда, като се сочи, че съгласно съдебната практика – счупването на
коронка на зъб не съставлява такава. Също се възразява и срещу причинно-
следствената връзка на последното с нанесения удар, като се сочи, че съдът не
е изследвал състоянието на зъбите на пострадалия преди случая. На следващо
място се взема становище за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат, както и на неизбежна отбрана при извършване на удара, за което се
сочи и видимото на видеозаписа. Предлага обжалваната присъда да бъде
отменена изцяло, а в условията на евентуалност – да се приеме наличие на
съпричиняване и да се редуцира размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Ц. – адвокат Н.
поддържа жалбата на изложените в същата основания, като излага становище
относно наличие условията на неизбежна отбрана по отношение подсъдимия,
оспорва заключението на съдебно-медицинската експертиза във връзка с
липсата на данни за предходни заболявания на зъбите, съответно –
2
причиняването на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Предлага обжалваната присъда да бъде отменена, а подсъдимия да бъде
признат за невиновен, както и да бъде отхвърлен приетия за разглеждане
граждански иск.
Подсъдимият Ц. сочи, че е съгласен казаното от защитника си и няма
какво да добави.
Представителят на Окръжна прокуратура взема становище, че в хода на
досъдебното производство и на проведеното съдебно следствие не са
допуснати процесуални нарушения, такива липсват и при постановяване на
присъдата и изготвяне на мотивите. Още посочва, че изводите на
първостепенния съд относно това, че подсъдимият е извършил
престъплението са правилни, наказанието е справедливо. Предлага присъдата
на Районен съд – Пловдив да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
В последната си дума подсъдимият Ц. заявява, че няма какво да каже.
Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото
доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на
страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на
атакувания акт по реда на чл.314 от НПК, независимо от основанията,
посочени от страните, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА – подадена в срок – на
02.12.2024г., съгласно отразения входящ номер (присъдата е постановена на
22.11.2024г.), при наличие на правен интерес от правоимащо лице по смисъла
на чл.318 от НПК – защитникът.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първоинстанционния съд е проведено със
следствие по общия ред. Въз основа на събрание по делото по реда и със
средствата, предвидени в НПК доказателства и доказателствени средства,
Районен съд – Пловдив е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият К. Г. Ц. е * в град П., ЕГН **********, *, *, *, *, *, *, с
адрес: град П., улица *.
Към инкриминираната дата подсъдимият К. Г. Ц. работи като * към „Е.
Т.“ ООД със собствения си лек автомобил „*“ с рег. № * в рамките на
дейността си. В този период пострадалият Н. А. Ч. съгласно Трудов договор №
* година и свидетелят М. Т. Т. съгласно Трудов договор № * година работят на
длъжност * в „Б. С. Г.“ ЕООД и са част състав на дружеството по * му дейност.
Около 08:00 часа сутринта на 12.10.2023 година подсъдимият е на
работа, когато по заявка от дежурния диспечер отива на булевард „*“ в град
П., откъдето взема свидетелят М. Г. Д. и неин колега, който не знае български,
а жената говори езика, на който познатият й разбира, и го придружава, защото
е мъжът е със силни болки. М. Д. казва на К. Ц. да ги откара до УМБАЛ „Св.
Г.“ ЕАД на булевард * и те се отправят към здравното заведение.
3
По същото време на смяна са Н. Ч. и М. Т.,
които изпълняват задълженията си в многопрофилната болница по силата на
установени правоотношения между УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД и „Б. С. Г.“ ЕООД
за осигуряване от страна на едноличното дружеството с ограничена
отговорност * на имуществото на здравното заведение. И двамата * са в
униформа с отличителни знаци, обозначаващи ги с оглед дейността им. Там на
работа е и свидетелят Д. П. Г., * в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, отговарящ също за
сигурността в района, чието работно място е в * до входа за спешния сектор на
болницата.
В 08:24 часа на инкриминираната дата К. Ц. пристига в УМБАЛ „Св. Г.“
и спира до трафопост с генератор за тока на учреждението, който е в
непосредствена близост до входа за спешния сектор, откъдето преминават
линейките. При преустановяване на движението си, зад таксито остава,
паркиран също до постройката с генератора, служебен автомобил на „Б. С. Г.“,
в който е М. Т. на шофьорското място.
Докато подсъдимият връща ресто на М. Д., успоредно до него спира
друг * автомобил и по този начин двете превозни средства запушват за кратко
подхода по улицата към спешния сектор. Като вижда това, М. Т. слиза, за да
направи забележка. В този момент водачът на втория * автомобил разтоварва
пътника си и потегля, отпушвайки движението, а М. Т. се насочва към все още
спрения автомобил на К. Ц.. Отворя рязко предна лява врата и грубо заявява
на подсъдимия да изчезва, защото пречи. След това силно затръшва вратата и
се запътва обратно към служебния си автомобил. Подразнен от отношението
на *, К. Ц. се подава от шофьорското си място и му отвръща той ли ще му
каже, като го нарича *. Тогава М. Т. се връща, хваща откъм гърба през
раменете с две ръце слизащия през това време от шофьорското място
подсъдим, така, че да пречи на движенията му, и го притиска силом към
купето на таксито. Виждаща случващото се, М. Д. бърза да слезе със спътника
си и двамата се отправя към входа на спешния сектор, а през това време от *
си разправящите приближава Д. Г.. М. Т., без да пуска К. Ц., го обръща с лице
към стената на болничния трафопост и с помощта на портиера успява да
сложи белезници на лявата му ръка. През това време подсъдимият се опитва
да се отскубне и в резултат на дърпането тримата мъже се изместват от
мястото между таксито и трафопоста към средата на улицата. Там Д. Г. се
отдръпва и се прибира в * си, откъдето, предвид възникналата конфликтна
ситуация, повиква Н. Ч., който в този момент е на регистратурата в спешното
отделение.
През това време нещата между М. Т. и К. Ц. се поуспокояват и * сваля
белезниците от лявата ръка на подсъдимия. Двамата продължават да си
говорят с по-умерен тон, като свидетелят сочи обособените паркоместа в края
на улицата, но напрежението помежду им пак се покачва и М. Т. приближава
К. Ц., като два пъти го изблъска с рамо в тялото. В този момент идва Н. Ч.,
вижда ситуацията и казва на подсъдимия да махне колата си, да я премести,
защото пречи на движението, при което получава отговор, че няма да бъде
сторено и че те не са никакви. Тогава М. Т. посяга с шамар към лицето
4
подсъдимия, но не уцелва и удря намиращия се до него Н. Ч., чиито очила
падат на земята.
След този момент подсъдимият заобикаля автомобила си отпред, отваря
шофьорската врата и се навежда навътре, като през това време не спира да
говори, а М. Т. заобикаля таксито отзад и удря подсъдимия в гръб, докато е
наведен. К. Ц. се изправя и тръгва към М. Т., а той отстъпва назад и заема
стойка с вдигнати в юмрук ръце, като боксьор. К. Ц. замахва с ръка към
главата на М. Т., но той успява да се предпази, заради вдигнатите пред лицето
си ръце. Тогава се намесва Н. Ч., който отива между двамата в опит да ги
разтърве. В този момент подсъдимият се обръща към него и с дясната си ръка,
с пръстен на един от пръстите нанася юмручен удар в областта на челюстта
му, вследствие на което пострадалият претърпява разкъсно-контузна рана на
долната устна, изкълчване (разклащане) два зъба и частично счупване на
коронката на още един зъб. Подсъдимия успява също да отблъсне М. Т., който
още го напада, и след това нещата утихват.
Уведомени са органите на реда и в 08:41 часа на мястото на инцидента
пристига дежурен автопатрул от 02 РУ на МВР - Пловдив в екип служители
от сектор „*“ С. Т. М. и Н. М. Б.. Полицаите установяват намиращите се там
К. Ц., М. Т., Н. Ч. и Д. Г., провеждат беседа и установяват събитията, както и
причината за тях, докладват на Оперативно-дежурната част в Полицейското
управление и за доизясняване на случая отвеждат там подсъдимия, където
същият е задържан по ЗМВР за 24 часа.
Още същия ден преди обяд Н. Ч. посещава Отделението по Съдебна
медицина при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, където е прегледан и му е издадено
Съдебномедицинско удостоверение № * година, а вечерта пострадалият
постъпва в Клиниката по лицево-челюстна хирургия на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД,
заради болки в горната челюст, рана на венеца и кървене от предните зъби на
горната челюст. Там е лекуван от д-р му е извършена оперативна
интервенция, при която са екстрахирани 11-и, 12-и и 21-ви зъб, заради
степента им на увреждане. На 14.10.2023 година лицето е изписано.
При това първостепенният съд е констатирал, че хода на разследването е
изготвена Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № * година (л.
24 - л. 26 от ДП), съгласно чието заключение:
- във връзка с инцидента на 12.10.2023 година Н. А. Ч. получава
разкъсно-контузна рана на долната устна на устата, изкълчване на 12-и (втори
горен десен) и 21-и (първи горен ляв) зъби и частично счупване на коронката
на 11-и (първи горен десен) зъб;
- впоследствие травмираните зъби са екстрахирани по необходимост, с
което е осъществен медико-биологичния признак избиване на зъби, без които
се затруднява дъвченето и говоренето по смисъла на чл. 129 от НК;
- описаните травматични увеждания са причинени от действието на
твърд тъп предмет и отговарят по начин и време да са възникнали както
съобщава пострадалият, като е възможно всички описани увреждания да се
получат от един удар с юмрук.
5
Посочил е също, че пред съда експертът поддържа заключението си с
уточненията, че е възможно от един единствен удар да се наранят и трите
зъба, въпреки, че не са един до друг, както и че при освидетелстването на
пациента няма описание на някаква патология на зъбите, описани са
травматичните увреждания, но няма описани предхождащи заболявания.
Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд също
е приел за установена частично от обясненията на подсъдимия К. Г. Ц.,
частично от показанията на свидетеля М. Т. Т., от показанията на свидетелите
Н. А. Ч., Д. П. Г., С. Т. М. (дадени на съдебното следствие и приобщени от
досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2,
предложение 2. от НПК), Н. М. Б., М. Г. Д., Д. Й. Л. и Р. Б. Ц.; от писмените
доказателства: справка за съдимост (л. 14 от делото), медицинска
документация за пострадалия (л. 75 - л. 105 от делото), протокол за оглед на
веществени доказателства (л. 29 от ДП), трудови договори и длъжностни
характеристики на * (л. 36 - л. 39 от ДП), справка от Централна база КАТ (л.
40 от ДП), заповед за задържане (л. 41 от ДП), справки от АИС на МВР (л. 44,
л. 45 от ДП); от вещественото доказателство: диск със запис от камерите за
видеонаблюдение на входа за спешния сектор на здравното заведение
(приложен като л. 33 от ДП) – всички, приобщени по предвидения в НПК ред
и преценени поотделно и в съвкупност.
Съставът на Окръжен съд – Пловдив намери, че горните изводи по
фактическата обстановка на Районният съд следва да бъдат споделени,
доколкото доказателствения анализ е последователен и правилен.
В този смисъл доказателствената съвкупност е подложена на подробен
анализ от първостепенния съд, който е дал вяра на всички свидетели по
делото, но е отбелязал, че не кредитира единствено обясненията на
подсъдимия К. Ц. и показанията на свидетеля М. Т. в частта, в която всеки от
тях се опитва да оправдае собственото си поведение спрямо другия, явно с
цел създаване на впечатление, че е единствено той жертва на вербална и/или
физическа агресия от страна на другия, без собствено активно участие в
инцидента. За да направи този извод, съдът се е позовал на данните от
видеозаписа от охранителните камери. Последното е основателно, доколкото
на въпросния запис действително се вижда поведението на лицата,
включително на телодвиженията на свидетелите Т., Ч., и Г., така и на
подсъдимия Ц., и те са в смисъл, кореспондиращ именно на описаното от
Районния съд. Не съществува причина за съмнение по делото относно
автентичността на записа, нито същия е оспорен от страните. Още правилно е
посочен от съда и понятния мотив, както на подсъдимия К. Ц., така и на
свидетеля М. Т. за това, всеки да оправдае собственото си поведение.
Предвид горното, в случая не може да бъде споделено изложеното от
защитата становище за наличие условията на неизбежна отбрана по
отношение подсъдимия.
От установеното по делото е безспорно (посочено е и от първостепенния
съд), че инцидентът начева включително и предвид действия на свидетеля М.
Т., същият се държи предизвикателно и агресивно спрямо подсъдимия К. Ц..
6
Не така обаче стоят нещата с пострадалия Н. Ч., доколкото негови
агресивни действия, насочени към Ц., на видеозаписа не се установяват.
Напротив – на същия запис съвсем добре се вижда, че Ч. застава между Т. и
Ц., в очевиден опит да ги раздели, при което получава удар от подсъдимия.
При това последният удар може да се определи като неочакван, доколкото се
вижда, че в монета на нанасянето му Ц. е обърнат към Т. (а не към Ч.) и
ангажиран именно с последния. Изобщо цялото поведение на Ч., наблюдавано
на записа, може да се интерпретира като такова, свързано с опит да „разтърве“
Т. и Ц.. В този смисъл са и всички свидетелски показания, които твърдят
същото. В противна насока са само обясненията на Ц. (л.46 от делото), който
твърди, че и двамата служители (Т. и Ч.) се нахвърлили, започнали да го
удрят, блъскат и т.н., но подобни действия на Ч. на записа не се установяват.
Още повече, обясненията на Ц. в последния смисъл са и доста
непоследователни, доколкото от една страна заявява, че и Ч. го удрял и др.
под., а на други места сочи, че помощта на Ч. към Т. била в това, че не се
опитвал да го спре, което поражда съмнение за обективността на първите
твърдения. Ето защо обясненията на Ц. за тези обстоятелства не могат да
бъдат кредитирани, тъй като се явяват изолиране, а също и непоследователни.
При така посочената липса на данни за агресивно поведение и в този
смисъл – непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия
Чолакова към личността подсъдимия Ц., то не може да се сподели
становището, че последният се намирал в условията на неизбежна отбрана.
Следва да се съобрази, че неизбежната отбрана не е „универсално“ положение
и тя се осъществява в релацията между нападател и отбраняващ се, а не между
последния и всяко трето лице – включително и такова, което прави опит да
прекрати конфликта. Ето защо, изложеното от защитата становище би
съставлявало много добра основа за обсъждане института на чл.12 от НК в
хипотеза, в която подсъдимият Ц. бе нанесъл удар на свидетеля Т., но не
такова е обективното поведение по подсъдимия в разглеждания казус.
Горната аргументация изцяло се отнася и за самостоятелно обособеното
в жалбата становище за съпричиняване на вредоносния резултат, което почива
на същите основания, на които и твърдяната неизбежна отбрана, а именно –
агресивни действия на свидетеля Ч. спрямо подсъдимия Ц. каквито по делото
не се установяват.
На следващо място, правилно съдът е дал вяра на заключението на
съдебномедицинска експертиза, приета по делото, като пълна, ясна и
обоснована, изготвена с необходимите професионални познания и опит в
съответната област и съответстваща на събрания по делото доказателствен
материал. Последният извод се споделя и от настоящия състав на съда,
включително след повторно изслушване на вещото лице, при което отново в
заключението не се констатират противоречия и неясноти. Ето защо от
последното заключение се установява това, че се касае за средна телесна
повреда, изразяваща се в изкълчване на 12-и и 21-ви зъб и частично счупване
на коронката на 11-и зъб, наложили впоследствие екстрахирането по
необходимост на засегнатите зъби, което разкрива медико-биологичния
7
признак „избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето“
В тази връзка, неоснователно е възражението в жалбата срещу горното
експертно заключение и свързаното с това становище за липса на данни за
предходни заболявания на зъбите и медицински състояния на последните.
Тук на първо място следва да се отбележи, че неправилно е посоченото,
че първостепенният съдът не бил изследвал състоянието на зъбите на
пострадалия преди инцидента. Напротив – в случая се установява, че съдът е
сторил възможното за установяване на горното, включително – изискал е
информация от посочения специалист по дентална медицина, разпитан е
специалиста, извършил първичния преглед и помощ, изискана е цялата
медицинска документация. Въпреки това по делото не съществуват никакви
данни за медицински състояния, като парадонтит и др. подобни в смисъла,
сочен от защитата.
При това и пълната липса на данни за медицинските състояния,
мотивирани от защитата, то последващото становище, основаващо се на
предположение за възможно такива състояния, не може да бъде споделено.
Също по никакъв начин не е спорно положението, че загубата (поради
наложилото се екстрахиране) на три броя зъби, разкрива медико-биологичния
признак „избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето“,
поради което се установява причиняването от страна на подсъдимия на средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Установява се още от обективна страна, че деянието е извършено по
отношение на длъжностно лице при изпълнение на службата му и
квалифицира престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1, предложение 1. от НК,
доколкото към 12.10.2023 година Н. Ч. работил по трудов договор на
длъжност * в „Б. С. Г.“ ЕООД и на посочената дата бил на смяна и извършва
дейност по * на имуществото на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД по смисъла на чл. 5, ал.
1, т. 2 от Закона за частната охранителна дейност, а чл. 65 от специалния закон
визира, че при изпълнение на трудовите си задължения лицата от
охранителния състав са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, буква Б от
НК.
Ето защо съставът на Окръжен съд – Пловдив споделя изцяло изводите
по доказателствената съвкупност на първостепенния съд.
При така изяснена в пълнота фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразния извод относно
това, че подсъдимият К. Ц. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1, предл.1. във вр с чл. 129, ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК – за това, че 12.10.2023 година в град Пловдив причинява
на длъжностно лице – Н. А. Ч., ЕГН **********, назначен на длъжност * към
„Б. С. Г.“ ЕООД - Пловдив, – при изпълнение на службата му – * на
имуществото на юридическо лице (УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД - Пловдив) по
смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за частната охранителна дейност – средна
телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на 12-и и 21-ви зъб и частично
счупване на коронката на 11-и зъб, наложили впоследствие екстрахирането по
8
необходимост на засегнатите зъби, което разкрива медико-биологичния
признак „избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето“.
При това, от обективна страна се установяват всички елементи от
горепосочения състав на по чл. 131, ал. 1, т. 1, предл.1. във вр с чл. 129, ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК, които вече бяха посочени при обсъждането на
фактическата обстановка и не е необходимо да бъдат повтаряни.
Установява се още и това, че от субективна страна деянието е извършено
умишлено, при условията на евентуален умисъл, предвид самия характер на
последното деяние, за което първостепенният съд е изложил мотиви, които се
споделят.
След като е достигна до правилният извод за това, че подсъдимият К. Ц.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 131, ал. 1, т. 1, предл.1. във вр с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, при
индивидуализиране на наказанието първостепенния съд правилно е отчел
само смекчаващи обстоятелства - чистото съдебно минало, трудовата и
семейна ангажираност ангажираност на подсъдимия, както и липсата на данни
за предишни негови противозаконни прояви, което сочи, че случаят е
инцидентен, като е заключил, че тези смекчаващи отговорността
обстоятелства, съотнесени към липсата на отегчаващи такива, настоящият
състав намира за многобройни, при което и най-лекото предвидено в закона
наказание за конкретното престъпление би се оказало несъразмерно тежко и
санкцията лишаване от свобода следва да се определи при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК. Същият извод на Районният съд е правилен и
законосъобразен, действително подсъдимият Ц. не може да бъде определен
като лице с висока степен на обществена опасност, а деянието очевидно е с
инцидентен характер.
Предвид това и правилно е определено и наложено наказание в
минималния възможен размер от три месеца лишаване от свобода, както и на
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК е приспаднато времето,
през което лицето е задържано по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на 12.10.2023
година, като един ден задържане се зачете за един ден лишаване от свобода.
Също правилен е и изводът на съда за това, че за изпълнение на
специалната и генералната превенция по чл. 36, ал. 1 от НК наказанието не
следва да се търпи реално, а осъждането може да се отложи на основание чл.
66, ал. 1 от НК. Налице са всички законови предпоставки за същото, данните
за личността на Ц. не водят до извод за необходимостта да търпи наказанието.
Правилно в определен минималния изпитателен срок от три години.
Изцяло правилно и законосъобразно е и произнасянето на
първостепенния съд във връзка с гражданския иск, доколкото Районен съд –
Пловдив е осъдил подсъдимия Ц. да заплати на Н. А. Ч. сума от 6000,00 лева
– обезщетение за причинени на 12.10.2023 година от престъплението по чл.
131, ал. 1, т. 1, предложение 1. във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от
НК неимуществени вреди, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение,
като до пълния предявен размер от 20000,00 лева е отхвърлил иска като
неоснователен.
9
Безспорно осъщественото от подсъдимия съставлява и деликт по
смисъла на чл.45 от ЗЗД, за установяването на който изцяло относима е
доказателствената съвкупност, обсъдена във връзка със съставомерните
обстоятелства по делото. Ето защо искът е доказан по основание.
Относно размера на присъденото обезщетение, правилно е посоченото
от първостепенния съд, че в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, а справедливостта като легално понятие е
винаги изпълнено с морално съдържание и намира отражение в обществената
оценка за значението на засегнатите неимуществени ценности. Ето защо
основателно са преценени преживяното от пострадалия - болки и страдания,
и стрес, накърняване на личното достойнство и неудобство от създадения
дискомфорт, поради липсващите зъби, два от които – фронтални в устната
кухина. Още се касае за три отделни зъба. Ето защо и настоящият състав на
съда намери, че правилно искът е уважен до сумата от 6000,00 лева.
Липсват основания за ревизия на съдебния акт по отношение
произнасянето на първоинстанционния съд по въпросите на веществените
доказателства, както и по разноските, които след решаване въпроса за вината,
на основание чл.189, ал.3 от НПК правилно са възложени на подсъдимия Ц.,
включително – в полза на гражданския ищец – 600,00 лева за процесуално
представителство на досъдебното и в съдебното производство; в полза на ОД
МВР - Пловдив – сумата от 280,80 лева – разноски по досъдебното
производство; и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд - Пловдив – сумата от общо 290,00 лева (240,00 лева за държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск и 50,00 лева за явяване на експерт
в съдебно заседание)
Предвид това, при цялостната служебна проверка на атакуваната
присъда, съдът в настоящия си състав не откри основания за нейното
изменение или отмяна.
Ето защо и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 208/22.11.2024г. постановена по НОХД
№ 6625/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Да се изпрати съобщение по чл.340, ал.2 от НПК до страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11