Решение по адм. дело №2294/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от С. Д. К., с [ЕГН], от гр. Варна, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0819-000922 от 22.08.2025 г., издадена от полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на оспорващата до отпадане на основанието за това.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е незаконосъобразна и нищожна, поради съществени нарушения на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи се, че решението на Транспортна областна лекарска експертна комисия – гр. Варна (ТОЛЕК-гр. Варна), въз основа на което е отнето СУМПС, е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила.

С допълнителна молба жалбата се уточнява, като се счита, че е нарушено правото на защита на жалбоподателката. Релевира се незаконосъобразност на допуснатото на основание чл.. 60, ал. 1 АПК предварително изпълнение на оспорената ЗППАМ. Искането е да се отмени оспорения акт, в условията на евентуалност да се обяви нищожността му. Претендират се разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващата (син), поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания.

Ответникът по жалбата – Полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Г. Г., счита жалбата за неоснователна, като излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорената заповед. Искането е да се отхвърли жалбата.

Съобразявайки посочените от жалбоподателката основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата, подадена на 29.09.2025 г. е в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 15.09.2025 г., предвид отбелязаното от оспорващата в самата оспорена заповед.

Производството по издаване на оспорената заповед е започнато служебно.

В Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна е постъпила Карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат придобиване/правоспособност за управление на МПС вх. № УРИ: 819000-41036/04.08.2025 г. (изх. № 484/24.07.2025 г.) издадено от ТОЛЕК - гр. Варна към Национална многопрофилна транспортна болница – гр. София, в която е отразено, че С. Д. К., [ЕГН] не отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС от категория: негоден за всички категории. Посочено е, че лицето подлежи на нов преглед след една година. Като мотиви за заключението на комисията е вписано „Наредба № 3, т. 31А, т. 58 и т. 48Д.

С уведомление УРИ № 819000-41977/08.08.2025 г. С. Д. К. е информирана, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна е започнало производство по издаване на индивидуален административен акт – ЗППАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП. На жалбоподателката е предоставена възможност на основание чл. 34, ал. 3 АПК да направи писмени искания и възражения в тридневен срок от получаване на уведомлението.

С уведомление УРИ № 819000-44173/22.08.2025 г. С. Д. К. е информирана, че е издадена ЗППАМ № 25-0819-000922 от 22.08.2025 г. с наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това.

Оспорената ЗППАМ е връчена на жалбоподателката лично на 14.09.2025 г., видно от отбелязването върху нея.

По отношение компетентността на издателя на акта:

По аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С оглед т. 1.8. от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Варна (л. 2 от адм. пр.), издадена във връзка с т. 1.3. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2022 г. на Министъра на вътрешните работи и на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл. 43, ал. 4 ЗМВР, следва да се приеме, че полицейският инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна е постановил оспорената заповед в пределите на материалната си компетентност, респ. същата не е нищожна.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, е посочено, че в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна е постъпила карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат придобиване/правоспособност за управление на МПС УРИ: 819000-41036/04.08.2025 г. издадено от ТОЛЕК - гр. Варна към Национална многопрофилна транспортна болница – гр. София, в която е отразено, че С. Д. К., [ЕГН] не отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС от категория: негоден за всички категории. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ.

Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ (която представлява административен акт) е издадена след като полицейският служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна е взел предвид приложените към административната преписка доказателства във връзка с обстоятелството, че ТОЛЕК – Варна са изразили становище, че К. не отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС от всички категории. Спецификата на заключението, посочена в карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат придобиване/правоспособност за управление на МПС № 484/24.07.2025 г., обуславя липсата на необходимост за събиране на допълнителни доказателства за здравословното му състояние към момента на налагане на ПАМ. Независимо от изложеното, отстрана на административният орган с уведомление УРИ № 819000-41977/08.08.2025 г. К. е информирана, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна е започнало производство по издаване на индивидуален административен акт – ЗППАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП. На жалбоподателката е предоставена възможност на основание чл. 34, ал. 3 АПК да направи писмени искания и възражения в тридневен срок от получаване на уведомлението.

Административният орган е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както е регламентирано в чл. 35 АПК и в принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 АПК. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт. Възраженията на оспорващия в този аспект са неоснователни.

По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки, визирани в нормата, се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на администравните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на превантивните и/или преустановяващи ПАМ. Тези мерки могат да се налагат и само за осигуряване безопасността на движението. Така и съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ПАМ могат да се прилагат не само за преустановяване на административни нарушения, а и за предотвратяването им, както и за предотвратяване на вредните последици от административни нарушения.

Процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това, се прилага спрямо водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания. Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, за който видимо е установено, че не отговаря на медицинските или психологически изисквания. Става въпрос за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия.

Предвид фактите, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, правилно спрямо С. Д. К. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП.

Установяването, че дадено лице притежава СУМПС, но се констатира, че не отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС, обосновава извод за възникване на право контролните органи да отнемат СУМПС, за да предотвратят възможността лицето да управлява МПС, да извърши нарушение на правилата по ЗДвП и да застрашава безопасността на движението по пътищата. В този смисъл неоснователно е твърдението на оспорващата, че е допуснато неправилно приложение на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б. "а" ЗДвП намира приложение във всички случаи, когато има данни за поведение на водач, неотговарящо на определения стандарт, независимо от техния източник. С налагането на ПАМ временно се ограничава правото на управление на МПС, с оглед да бъде установено по предвидения в закона ред налице ли са всички медицински изисквания за физическа и психологическа годност за притежаването на правоспособност водач на МПС. Именно затова законодателят е предвидил срок за временното ограничение на правото на управление на МПС - до отпадане на основанието. По делото не са представени доказателства, удостоверяващи, че към момента на прилагане на процесната ПАМ оспорващата е отговаряла на изискванията за физическа и психологична годност за притежаване на СУМПС.

Ответникът изрично се е позовал на Карта за оценка на физическата годност на водач № 484/24.07.2025 г., издадена от ТОЛЕК – гр. Варна към Национална многопрофилна болница „Цар Борис III“ гр. София, поради което издадената заповед се явява надлежно мотивирана и съдържаща фактическите и правни основания за издаването й, като съдът намира за неоснователни доводите в жалбата и депозираните писмени бележки, направени в тази насока. Видно от Карта за оценка на физическата годност на водач № 484/24.07.2025 г., че лицето С. Д. К., „Не отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС от категория: Негоден за водач на МПС от всички категории“. Посочено е, че лицето подлежи на нов преглед след една година. Като мотиви за заключението на комисията е вписано „Наредба № 3, т. 31А, т. 58 и т. 48Д. Картата за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, на ТОЛЕК – гр. Варна е подписана от комисията, като под заключението в същата са положени 6 (шест) броя подписи, в т. ч. и на председателя на комисията. По делото не се ангажират доказателства, а и от страна на жалбоподателя не се твърди, че същият не е от категорията водачи, които подлежат на освидетелстване от ТОЛЕК при възстановяване, респ. преиздаване на СУМПС. Това обстоятелство се потвърждава категорично от представената по административната преписка Карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от ТОЛЕК – гр. Варна. В тази връзка съдът следва да отбележи, че същата е издадена по образец, съгласно Приложение № 7 към чл. 10, ал. 4 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г., издадена от министъра на здравеопазването, съответно заключението за съответствие на здравословното състояние на жалбоподателката с изискванията за физическа годност е нанесено в тази карта по образец, съгласно посоченото приложение. Картата е подписана от председателя и от членовете на комисията. Жалбоподателката не ангажира доказателства, че заключението отразено в Карта за оценка на физическата годност на водач № 484/24.07.2025 г., издадена от ТОЛЕК – гр. Варна, е обжалвано в срока по чл. 11, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г. Видът на актовете, които издават тези органи и тяхната обжалваемост са уредени в чл. 8 от Наредба № 31/26.07.1999 г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на МПС, издадена от министъра на транспорта и министъра на образованието и науката. Издаваните от ТОЛЕК и ТЦЛЕК актове имат характер на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК като тези, издавани от ТОЛЕК подлежат на административно обжалване пред ТЦЛЕК, а заключенията на последните подлежат на обжалване по съдебен ред. В този смисъл всички доводи относно допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на Карта за оценка на физическата годност на водач № 484/24.07.2025 г., издадена от ТОЛЕК – гр. Варна, изложени в настоящото производство са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани, тъй като в настоящото съдебно производство инцидентен съдебен контрол е недопустим.

Така при наличието на Карта за оценка на физическата годност на водач, постъпила в ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ и съответно, даденото в нея заключение на ТОЛЕК - Варна, описано по-горе, относно физическата годност на жалбоподателката като водач на МПС, то за компетентния административен орган не съществува друга възможност, освен да издаде заповед, с която да отнеме временно свидетелството за управление на МПС на С. Д. К., до отпадане на основанието за това, т. е. административният орган в случая действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка.

Необходимо е да се отбележи, че с тази принудителна мярка не се цели да се санкционира/накаже нарушител и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и предотвратяване извършването на административни нарушения.

Приложената ПАМ е съобразена и с постигане на целите на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него и преустановяване на административните нарушения, като съответства и на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Преценката за пропорционалността на мярката, в хипотеза като настоящата, следва пряко от закона и не разкрива житейски специфики, предполагащи поглед отвъд законодателното разрешение. Успоредно с това, от данните по делото не се установява засягане в степен надхвърляща необходимото за реализиране законовата цел, така, както повелява новелата на чл. 6 АПК. Съгласно константната практика на ВАС, дори да се приеме, възможността на жалбоподателя да се причинят вреди от невъзможността да управлява автомобил, то тези вреди не са нито значителни, нито труднопоправими (в под. см. напр. Определение № 6499 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3787/2019 г., VII о., Определение № 10087 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7133/2019 г., VII о. и др.). В този смисъл следва да се посочи, че същите не са и несъразмерно отвъд необходимото за постигане законовата цел. Наличието на визираните в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП предпоставки за издаване на оспорения административен акт обосновава извода, че същият съответства и на целта на закона, която е да се осигури безопасността на движението по пътищата. В този смисъл е Решение № 9114 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3366/2012 г., VII о.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК и чл. 172, ал. 5, изр. 2 ЗДвП, Административен съд – Варна, XIV състав

ОТХВЪРЛЯ жалбата от С. Д. К., с [ЕГН], срещу ЗППАМ № 25-0819-000922 от 22.08.2025 г., издадена от полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която е наложена ПАМ, на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на оспорващата до отпадане на основанието за това.

Решението не подлежи на обжалване.