Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. K., 18.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. K., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА
при секретар - протоколиста Д. М., като разгледа докладваното от
съдия Атанасова гр. дело № 431 по
описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и следващите от Гражданския процесуален кодекс / ГПК / – делба във фаза на
извършването.
Б.П.Л., ЕГН **********, чрез адв. А. – САК,
със съдебен адрес ***, кантора 23 е предявила против П.Д.Т., ЕГН ********** ***
иск за делба с правно основание чл. 341
ал. 1 от ГПК и иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС – присъждане на обезщетение.
В исковата молба ищцата сочи, че с
ответника са съсобственици на недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна
сграда с площ от
Ищцата твърди
още, че процесния имот е придобит
по време на брака между страните, сключен на 07.02.2008 г. и прекратен с
решение № 130 от 02.08.2010 г., постановено по гр. д. № 511 от
Моли съда да постанови решение, с което
да допусне делба на процесния имот при квоти по ½ ид. ч. за всяка от
страните. Моли също така на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 344 от ГПК, поради невъзможност да полза своята ½ ид.
ч. от имота, да се осъди ответника да й заплаща ежемесечно обезщетение в размер
на 400.00 / четиристотин / лева, считано
от датата на получаване на исковата молба до извършване на делбата, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Претендира се прекратяването на
съсобствеността между страните чрез извършване на съдебна делба по отношение на
описаните по – горе имоти, при следните квоти : 1 / 2 ид.ч. за ищцата и 1 / 2
ид. ч. за ответника.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпила молба от ответника вх. № 1110 / 13.08.2017 г. за
спиране на настоящото производство на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК. А на
30.08.2017 г. е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва иска за делба
и твърди, че процесният имот е негова лична собственост, тъй като бракът между
тях е сключен на 07.02.2008 г., а недвижимият имот е бил закупен на 20.02.2008
г.
С определение на съда от 04.09.2013 г
настоящото производство е спряно до приключване, с влязъл в сила съдебен акт,
на спора между страните с правно основание чл. 23 ал. 1 от СК, предмет на
разглеждане по гр. д. № 987 / 2011 г. по описа на РС – гр. K..
В съдебно
заседание ищцата редовно призована явява се лично и заедно с упълномощеният й
защитник – адв. И. – САК, която поддържа така предявения иск.
Ответникът редовно
призован пред настоящата инстанция явява
се лично и с упълномощения си защитник – адв. Щ. – АК – С.З., който моли съдът
да постанови решение, с което да допусне делба на процесните имоти, като се
съобрази със заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно
- техническа експертиза.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна :
От приложения като
доказателство заверен препис от нотариален акт № 109, том I, рег. № 670, дело № 98 / 20.02.2008 г. се установява, че
Т.Г.К.и И.В.К. продават на П.Д.Т. и на Б.П.Л. :
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ 659 кв. м., попадащ в строителните граници на гр. K.,
съставляващ № I- 3944, от кв. 63 „а”, идентичен с част от ПИ с площ от 4 613 кв. м., с
начин на трайно ползване нива, в местността „БАЧИЙТЕ”.
С решение № III- 83 – 130 / 02.08.2010 г. постановено по гр. д. № 511 /
2009 г. СРС е прекратил брака между страните по делото, като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.
С решение № 228 /
20.05.2013 г. постановено по гр. д. № 166 по описа за 2013 г. на СОС, съдът е
отменил решение № 227 / 05.11.2012 г. по гр. д. № 98 / 2011 г. на РС – гр. K. и
е постановил, че отхвърля предявения от П.Д.Т. срещу Б.П.Л. иск с правно
основание чл. 23 ал. 1 от СК относно процесния имот. Също така отхвърля и иска
по чл. 24 ал. 1 от СК, че Б.Л. няма принос за придобиване на процесния имот.
Решението е
потвърдено с решение№ 428 / 11.04.2016 г. постановено по гр. д. № 6452 / 2013
г. по описа на ВКС.
С решение № I – 038 / 24.01.2014 г. постановено по гр. д. № 57775 /
2012 г. по описа на СРС, съдът осъжда Б.П.Л. да заплати на П.Д.Т. по искове с
правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 3 664.50 / три
хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и петдесет стотинки / лева,
представляваща обезщетение за ползване на съсобствен недвижим имот / а именно
описания в исковата молба недвижим имот /.
По делото беше допусната съдебно – техническа
експертиза, която съдът не прие. След което се допусна допълнителна съдебно –
техническа експертиза, която беше приета след изслушване на тройната съдебно –
техническа експертиза.
Според
допълнителната съдебно – техническа експертиза / л. 181 – 184 / процесният имот
е поделяем, като са посочени преустройствата, които следва да бъдат извършени,
за да се обособят две жилища.
А съгласно
заключението на тройната съдебно – техническа експертиза процесният имот е
неподеляем.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните изводи от правна страна :
Съдът намира, че
предявеният иск за делба е допустим и разгледан по същество е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34 от ЗС всеки съсобственик, въпреки противната уговорка,
може да иска делба на общата вещ, като разпоредбите за делба на наследство,
важат съответно и за делба на съсобствен имот.
От събраните по
делото писмени доказателства е установено по безспорен начин, че страните в
настоящото производство са съсобственици на процесния имот / същият е придобит
по време на брака и представлява СИО /. Съгласно чл. 77 от ЗС правото на собственост
се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от
закона. В конкретния случай правото на собственост върху описания в исковата
молба процесен имот е придобито по време на брака и представлява СИО.
Съгласно разпоредбата на чл. 30 ал. 2 от
ЗС частите на съсобствениците са равни до доказване на противното. От събраните
по делото доказателства съдът намира, че делбата следва да бъде допусната за описания
по – горе недвижим имот, при следните
квоти : 1 / 2 ид.ч. за ищцата и 1 / 2
ид. ч. за ответника..
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е за
делба на недвижим имот във фазата на допускането, с правно основание чл. 34 от
ЗС и чл. 341 ал. 1 и следващите от ГПК.
Безспорно установено по делото е, че страните са съсобственици на процесния
имот. Налице са предпоставките визирани в разпоредбите на ГПК в тази насока,
поради което съдът намира и предявеният иск за основателен и доказан, като
същият следва да бъде уважен и се допусне делба на процесния имот.
Относно
предявеният иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, съдът споделя доводите
на ответната страна.
За да се уважи иск с правно
основание чл. 31 ал. 2 от ЗС следва да са налице следните кумулативни предпоставки
: „Процесната вещ да е
съсобствена, вещта да се ползва само от един или
няколко съсобствениците, съсобственикът да е
лишен от възможността да ползва вещта съобразно правата си, същият да е отправил покана до ползващия вещта
съсобственик / съсобственици да му
предостави ползването й съобразно правата му и последният да е отказал или да
се е противопоставил на това.”
В настоящото производство не се
събраха доказателства, че процесният имот се ползва от ответника, напротив
същият не се ползва, тъй като няма ток, няма захранване с вода и жилището е
неотопляемо, поради пробиви в отоплителните инсталации. Не се събраха
доказателства, също така, че ищцата Б.Л. е лишавана от възможността да ползва имот,
както и че ответникът е отказвал достъп до имота или пък се е противопоставял
за ползването на имота от нейна страна.
След като се потвърди и от вещите
лица, че процесният имот е без ток и вода, то съдът не мисли, че е логично
ответникът, заедно с дъщеря си да живее в процесния имот.
С оглед на горните обстоятелства,
съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА ДЕЛБА между
ищцата – Б.П.Л., ЕГН ********** и ответника – П.Д.Т., ЕГН ********** *** на
следния недвижим имот, находящ се в землището на гр. K., а именно :
Дворно място с площ от 659 кв. м.,
представляващо УПИ I – 3944, от кв. 63 „а” по
кадастралната карта на града и плана за регулация на гр. K. и едноетажна
жилищна сграда, със застроена площ ЗП – 114.35 кв., при следните квоти : 1 / 2 ид. част за ищцата и 1 / 2 ид. част за
ответника.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.П.Л., ЕГН **********
искове както
следва - с правно основание по чл.31 ал.2 от ЗС за заплащане
на сумата по 400.00 / четиристстотин / лева на месец, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от ищцата Б.П.Л.,
ЕГН ********** ½ / една втора/
идеални части от недвижим имот – Дворно място с площ
от 659 кв. м., представляващо УПИ I – 3944, от кв. 63 „а” по
кадастралната карта на града и плана за регулация на гр. K. и едноетажна
жилищна сграда, със застроена площ ЗП – 114.35,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане, както и иск с
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата / не е посочена сумата и периода /, като неоснователни и
недоказани.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. С.в двуседмичен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :