РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Благоевград, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20221210101630 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова, подадена от
„Й.......... със седалище и адрес на управление: гр. С..........чрез пълномощника адв. З..... Й. Ц.,
със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр.С............срещу Д. В. К., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. Б..........
С исковата молба се иска от съда ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че „Й........... има
следните вземания срещу ответницата по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по частно гражданско дело № 847/2022 г. по описа на Районен съд - Б....... в общ
размер на 800.57 лв. (осемстотин лева и петдесет и седем стотинки), дължима се съгласно
фактура № **********/ 15.11.2019г., фактура № **********/15.12.2019г., фактура №
**********/15.01.2020г. и фактура № **********/15.02.2020г.; индивидуализирана по
правоотношения както следва:
-188, 54 лв. - дължима сума по Договор за мобилни услуги № ********* от 08.05.2015 г.,
изм. с Допълнително споразумение № ********* от 17.10.2019 г. към договор за мобилни
услуги, с които се предоставя мобилен номер ********** от които: незаплатени задължения
за начислени такси и ползвани съобщителни услуги за отчетен период 15.10.2019г.-
14.01.2020г., в размер на 95,78 лв.; неустойка в размер на 92,76 лв., за предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги.
-164,96 лв. - дължима сума по Договор за мобилни услуги № ********* от 04.02.2017 г.,
изм. с Допълнително споразумение № ********* от 06.11.2018 г. към договор за мобилни
услуги, с който се предоставя мобилен номер **********, от която сума: незаплатени
задължения за начислени такси и ползвани съобщителни услуги за отчетен период
15.10.2019г.-14.01.2020г., в размер на 31,64 лв. и неустойка в размер на 133,32 лв., за
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги.
-115,27 лв. - дължима сума по Договор за мобилни услуги № ********* от 26.06.2019 г., с
който се предоставя мобилен номер **********, от която сума: незаплатени задължения за
начислени такси и ползвани съобщителни услуги за отчетен период 15.10.2019г.-
14.01.2020г., в размер на 38,07 лв. и неустойка в размер на 77,20 лв., за предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги.
1
-331,80 лв. - дължима сума по Договор за лизинг от 26.06.2019 г., с който е предоставено
ползването на мобилно устройство H..... от която сума: дължими незаплатени месечни
лизингови вноски в общ размер на 49,77 лв. с вкл. ДДС (три лизингови вноски, всяка в
размер от 16.59 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода
15.01.2020г.- 26.05.2021г. в общ размер на 282,03 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на
седемнадесет неначислени лизингови вноски, всяка в размер на 16.59 лв. с вкл. ДДС.
- законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и сторените в заповедното и исковото производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че между Д. В. К. и „Й....... (с предишно наименование
„К........) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги № ********* от 08.05.2015 г. Съгласно договора за
мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ...............
2. Договор за мобилни услуги № ********* от 04.02.2017 г. Съгласно договора за
мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********** и
мобилен телефонен апарат H.............
3. Допълнително споразумение № ********* от 06.11.2018 г. към договор за мобилни
услуги. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила
нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 29.99 лв. с вкл. ДДС или
24.99 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 17.99 лв. с вкл. ДДС или 14.99 лв. без вкл. ДДС.
4. Договор за мобилни услуги № ********* от 26.06.2019 г. и Договор за лизинг от
26.06.2019 г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен
телефонен номер **********, (със стандартна месечна абонаментна такса 15.99 лв. с вкл.
ДДС или 13.32 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална
месечна абонаментна такса в размер на 12.99 лв. с вкл. ДДС или 10.82 лв. без вкл. ДДС) и
мобилен телефонен апарат H........ Предоставянето на устройството е уредено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 381.57 лв. с
вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в
размер на 16.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
5. Допълнително споразумение № ********* от 17.10.2019 г. към договор за мобилни
услуги. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила
нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 33.99 лв. с вкл. Д ДС или
28.32 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 29.99 лв. с вкл. ДДС или 24.99 лв. без вкл. ДДС.
Поддържа се, че към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от Д.
В. К. мобилни номера и устройство на лизинг се прилагат следните условия:
- за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№ ********* от 08.05.2015 г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от
17.10.2019 г. към договор за мобилни услуги.
- за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№ ********* от 04.02.2017 г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от
06.11.2018 г. към договор за мобилни услуги.
- за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№ ********* от 26.06.2019 г.
- за мобилен телефонен апарат H.................-условията, договорени в Договор за лизинг
от 26.06.2019 г.
Твърди се в исковата молба, че длъжникът не е изпълнил свои парични задължения,
2
начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. ноември 2019г. - м. февруари 2020г.
Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
различни договори, сключени между него и клиента.
Фактура № **********/15.11.2019г. е издадена за отчетния период 15/10/2019- 14/11
/2019г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер
********** месечна абонаментна такса 10.82 лв. без ДДС - 12.98 лв. с вкл. ДДС, лизингова
вноска за мобилен телефонен апарат H....... - 16.59 лв. с вкл. ДДС, Такса за допълнителна
услуга - 4.99 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 19.53
лв. и ползвани услуги 1.50 лв. {Други услуги с добавена стойност), които са в общ размер на
21.03 лв. без ДДС - 25.24 лв. с вкл. ДДС, Плати с Т.....- 26.02 лв. с вкл. ДДС, за мобилен
номер ********** месечна абонаментна такса 14.99 лв. без ДДС - 17.99 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума начислена във фактурата, е 103.81 лв.
Фактура № **********/15.12.2019г. е издадена за отчетния период 15/11/2019-
14/12/2019г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер ********** месечна абонаментна такса 10.82 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв.,
които са в общ размер на 11.57 лв. без ДДС - 13.88 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за
мобилен телефонен апарат H.........- 16.59 лв. с вкл. ДДС, Такса за допълнителна услуга - 4.99
лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 24.99 лв.,
Временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв.
и ползвани услуги 0.33 лв. {Кратки текстови съобщения (SMS’)), които са в общ размер на
27.31 лв. без ДДС - 32.77 лв. с вкл. ДДС, Плати с Теленор от G........- 20.43 лв. с вкл. ДДС, за
мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 14.99 лв. и такса за спиране на номер
0.75 лв., които са в общ размер на 15.74 лв. без ДДС - 18.89 лв. с вкл. ДДС. Общата сума
начислена във фактурата, е 107.55 лв.
Фактура № **********/15.01.2020г. е издадена за отчетния период 15/12/2019-
14/01/2020г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер ********** месечна абонаментна такса (-3.14) лв. без ДДС - (-3.76) лв. с вкл. ДДС,
лизингова вноска за мобилен телефонен апарат H....... - 16.59 лв. с вкл. ДДС, Такса за
допълнителна услуга - 4.99 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер ********** месечна
абонаментна такса (-7.25) лв. и Разговори към „Грижа за клиента“ 0. 02 лв., които са в общ
размер на (-7.23) лв. без ДДС - (-8.68) лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер ********** месечна
абонаментна такса (-4.36) лв. без ДДС - (-5.24) лв. с вкл. ДДС. Отрицателната стойност на
месечните абонаментни такси във фактурата са се формирали в резултат на приспадане
между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е
ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с
достъп до услугите на оператора за отчетния период. Общата сума начислена във фактурата,
е 3.90 лв.
Поддържа се, че след предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги,
сключени между „И...........и Д. В. К., при условията на които са ползвани процесиите номера
**********, ********** и **********, по вина на потребителя поради изпадането й в
забава, операторът е издал фактура № **********/15.02.2020г., включваща задължение за
заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 303.28 лв., както
и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг
мобилно устройство H..................... в общ размер на 282.03 лв. с вкл. ДДС.
Сочи се, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при
предсрочно /за номер ********** преди 26.06.2021г.,за номер ********** преди
17.10.2021г., за номер ********** преди 06.11.2020г./ прекратяване на договорите за
мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични
клаузи е идентично съдържание от съответните договори, а именно: за номер ********** в
т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 26.06.2019 г., за номер ********** в р.
3,т. 2 от Допълнително споразумение № ********* от 17.10.2019 г. към договор за мобилни
услуги., за номер ********** в р. 3, т. 3 от Допълнително споразумение № ********* от
06.11.2018 г. към договор за мобилни услуги.
3
Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план
месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът
дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси,
съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са
уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Поддържа се, че в съответствие с така уговореното между страните, размерът на
неустойката за номер ********** е в размер на 77.20 лв. Сумата представлява сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 13.32 лв. всяка), ведно с
добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план,
съответстваща на оставащия срок до края на договора и с добавена разликата в размер на
25.58 лв. между стандартната цена на H.......... без отстъпка, съгласно последно актуалната
ценова листа към 26.06.2019г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за
лизинг от 26.06.2019г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.
Размерът на неустойката за номер ********** е в размер на 92.76 лв. Сумата
представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС
(по 28.32 лв. всяка), ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора.
Размерът на неустойката за номер ********** е в размер на 133.32 лв. Сумата
представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС
(по 24.99 лв. всяка), ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено
в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.
За мобилно устройство H........ предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в
общ размер 282.03 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на седемнадесет неначислени лизингови
вноски.
Общата сума начислена във фактурата, е 585.31 лв.
Поддържа се в исковата молба, че общата стойност на неизплатените парични задължения
на Д. В. К. към „Й.........по издадените Фактури към сключените между тях Договори,
описани по-горе, е в размер на 800.57 лв. (осемстотин лева и петдесет и седем стотинки), от
които:
1. По Договор за мобилни услуги № ********* от 08.05.2015 г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* от 17.10.2019 г. към договор за мобилни услуги., с който се
предоставя мобилен номер **********. са начислени и се претендират следните задължения
в общ размер на 188.54 лв., от които:
• 95.78 лв. - незаплатени задължения за начислени такси и ползвани съобщителни
услуги за отчетен период 15/10/2019-14/01/2020г.
• 92.76 лв. - неустойка при предсрочно прекратяване
2. По Договор за мобилни услуги № ********* от 04.02.2017 г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* от 06.11.2018 г. към договор за мобилни услуги., с който се
предоставя мобилен номер **********. са начислени и се претендират следните задължения
в общ размер на 164.96 лв.. от които:
• 31.64 лв. - незаплатени задължения за начислени такси и ползвани съобщителни
4
услуги за отчетен период 15/10/2019-14/01/2020г..
• 133.32 лв. - неустойка при предсрочно прекратяване
3. По Договор за мобилни услуги № ********* от 26.06.2019 г., с който се предоставя
мобилен номер **********. са начислени и се претендират следните задължения в общ
размер на 115.27 лв.. от които:
• 38.07 лв. - незаплатени задължения за начислени такси и ползвани съобщителни
услуги за отчетен период 15/10/2019-14/01 /202Ог.
• 77.20 лв. - неустойка при предсрочно прекратяване
4. По Договор за лизинг от 26.06.2019 г., с който е предоставено ползването на
мобилно устройство H............. Blue, са начислени и се претендират задължения в общ размер
на 331.80 лв.. от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 15/10/2019-
14/01/2020г. в общ размер на 49,77 лв. с вкл. ДДС (три лизингови вноски, всяка в размер от
16,59 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 15/01/2020-
26/05/2021г.. в общ размер на 282,03 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на седемнадесет
неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 16,59 лв. с вкл. ДДС.
Твърди се, че изискуемостта на вземанията на „Й...... по всяка от фактурите е настъпвала
петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените
фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията
не са погасени.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Й..........било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен
съд - Б....., въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 847/2022 г. и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника -
ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
С разпореждане № 2491/21.09.2022г. съдията докладчик след като е извършил служебна
проверка на редовността на постъпилата искова молба и допустимостта на предявените с
нея искове в съответствие с изискванията на чл.129, ал.1 и чл.130 от ГПК е постановил
препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея да се изпрати на ответника, като
му се укаже, че в едномесечен срок от получаването на исковата молба следва да подаде
писмен отговор.
Съобщението е връчено на ответника по месторабота на 17.11.2022г.
Видно от данните по делото в законоустановения едномесечен срок не е постъпил писмен
отговор.
С Oпределение № 5/03.01.2023г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като
съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на
доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание, ищеца редовно призован, не се явява законен или упълномощен
представител, като е представено писмено становище от ищцовото дружество, в което е
изразено становище, че се поддържа изцяло изложеното в исковата молба. В становището е
инкорпориран и списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, не взема становище.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, като същите са
приети и приобщени към доказателствения материал по делото. Приложено е ч.гр.д. №
847/2022г. по описа на Районен съд – гр. Б.......
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 847/2022г. по описа на Районен съд – гр. Б........ въз
основа на подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и
следващите от ГПК, съдът е издал Заповед № 466/04.04.2022г. за изпълнение на парично
5
задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Д. В. К. ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б......... да заплати на кредитора „Т....... със
седалище и адрес на управление в гр. С........ представлявано от Д..........– изпълнителен
директор и М......... – член на Съвета на директорите, чрез адв. З. Ц., следните суми: сумата в
размер на 800,57 лв. (осемстотин лева и петдесет и седем стотинки) , ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.03.2022г., до
окончателното й изплащане, която сума представлява дължими неустойки, лизингови
вноски, неплатени месечни абонаменти, използвани услуги по Договор за мобилни услуги
№ ********* от 08.05.2015 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 04.02.2017 г.,
Допълнително споразумение № ********* от 06.11.2018 г. към договор за мобилни услуги,
Договор за мобилни услуги № ********* от 26.06.2019 г. и Договор за лизинг от 26.06.2019
г., Допълнително споразумение № ********* от 17.10.2019 г. към договор за мобилни
услуги ; сумата в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща дължима държавна
такса по заповедното производство и сумата в размер на 360 лв. (триста и шестдесет лева),
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като с разпореждане от
01.06.2022г. съдът е указал на заявителя да предяви иск в едномесечен срок от получаване
на съобщението, като е видно, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на
установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК, ищецът е депозирал
настоящата искова молба. Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че
предявеният иск по чл.422 от ГПК е допустим и за ищеца е налице правен интерес от
търсената защита.
От представения и приет по делото заверен препис на Договор за мобилни услуги №
********* от 08.05.2015 г. се установява, че е сключен договор за мобилни услуги между
ищцовото дружество и ответницата Д. К. за мобилен номер ********** и мобилен
телефонен апарат T......... по силата на който ищецът следва да предоставя мобилни услуги
на ответника абонат с титуляр по предпочетения мобилен номер за мобилен номер
+359********* със стандартен месечен абонамент 13, 99 лв. на месец, с дата на издаване на
фактура на 15-то число, с уговорен срок на действие 24 месеца, а ответникът да ги заплаща.
Договора е сключен за срок от 24 месеца и съобразно посоченото в него влиза в сила на
08.05.2015г. Договорът съдържа подпис на ответницата на последните страници, като е
посочено името на потребителя и след това се съдържа и подпис на потребителя. Видно от
съдържанието на договора потребителя е запознат с общите условия, получил е екземпляр
от тях и е съгласен да ги спазва, което е удостоверено и с представената и приета
декларация-съгласие. Същите са представени и приети по делото. Приложена и приета по
делото е и ценова листа за абонаментни планове. Видно от декларация – съгласие от
08.05.2015г. ответника К. е декларирала, че е получила подписан от представител на
оператора екземпляр от общите условия на Т..... Б.........а взаимоотношенията на
потребителите на мобилни услуги, като е съгласна с тях и се е задължила да ги спазва.
Декларирала е още, че операторът е предоставил и същата е получила информацията по чл.
4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Видно от приетото по делото Допълнително
споразумение № ********* от 17.10.2019 г., договорът за мобилен номер ********** е
изменен, като влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса
33.99 лв. с вкл. Д ДС или 28.32 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лв. с вкл. ДДС или 24.99 лв.
без вкл. ДДС, с уговорен срок на действие за 24 месеца, влиза в сила на 17.10.2019г. и
изтича на 17.10.2021г.
От представеното и прието заверено копие на договор за мобилни услуги № ********* от
04.02.2017 г. се установява, че е сключен договор за мобилни услуги между ищцовото
дружество и ответницата Д. К. за мобилен телефонен номер ********** и мобилен
телефонен апарат H...... по силата на който ищецът следва да предоставя мобилни услуги на
ответника абонат с титуляр по предпочетения мобилен номер за мобилен номер
+359********* със стандартен месечен абонамент 11, 99 лв. на месец, с дата на издаване на
6
фактура на 15-то число, с уговорен срок на действие 24 месеца, а ответникът да ги заплаща.
Договора е сключен за срок от 24 месеца и съобразно посоченото в него влиза в сила на
04.02.2017г. Договорът съдържа подпис на ответницата на последните страници, като е
посочено името на потребителя и след това се съдържа и подпис на потребителя. Видно от
съдържанието на договора потребителя е запознат с общите условия, получил е екземпляр
от тях и е съгласен да ги спазва, което е удостоверено и с представената и приета
декларация-съгласие. Същите са представени и приети по делото. Приложена и приета по
делото е и ценова листа за абонаментни планове. Видно от декларация – съгласие от
04.02.2017г. ответника К. е декларирала, че е получила подписан от представител на
оператора екземпляр от общите условия на Теленор Б........ за взаимоотношенията на
потребителите на мобилни услуги, като е съгласна с тях и се е задължила да ги спазва.
Декларирала е още, че операторът е предоставил и същата е получила информацията по чл.
4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Видно от приетото по делото Допълнително
споразумение № ********* от 06.11.2018 г. към договор за мобилни услуги договорът за
мобилен номер ********** е изменен, като влиза в сила нов абонаментен план, със
стандартна месечна абонаментна такса 29.99 лв. с вкл. ДДС или 24.99 лв. без вкл. ДДС, като
за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на
17.99 лв. с вкл. ДДС или 14.99 лв. без вкл. ДДС, като е угворено срокът за ползване на
услугите по договора, че се продължава до 06.11.2020г.
От представеното и прието по делото /в заповедното производство приобщено към
настоящото/ заверено копие на Договор за мобилни услуги № ********* от 26.06.2019 г. се
установява че е сключен договор за мобилни услуги между ищцовото дружество и
ответницата Д. К. за мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат
H.........., по силата на който ищецът следва да предоставя мобилни услуги на ответника
абонат с титуляр по предпочетения мобилен номер за мобилен номер +359********* със
стандартна месечна абонаментна такса 15.99 лв. с вкл. ДДС или 13.32 лв. без вкл. ДДС, като
за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на
12.99 лв. с вкл. ДДС или 10.82 лв. без вкл. ДДС, с дата на издаване на фактура на 15-то
число, с уговорен срок на действие 24 месеца, а ответникът да ги заплаща. Договора е
сключен за срок от 24 месеца и съобразно посоченото в него влиза в сила на 26.06.2019г.
Договорът съдържа подпис на ответницата на последните страници, като е посочено името
на потребителя и след това се съдържа и подпис на потребителя. Видно от съдържанието на
договора потребителя е запознат с общите условия, получил е екземпляр от тях и е съгласен
да ги спазва, което е удостоверено и с представената и приета декларация-съгласие. Същите
са представени и приети по делото. Приложена и приета по делото е и ценова листа за
абонаментни планове. Видно от декларация – съгласие от 26.06.2019г. ответника К. е
декларирала, че е получила подписан от представител на оператора екземпляр от общите
условия на Теленор Б......... за взаимоотношенията на потребителите на мобилни услуги,
като е съгласна с тях и се е задължила да ги спазва. Декларирала е още, че операторът е
предоставил и същата е получила информацията по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите. В Договора е отразено представянето на устройство H......., като е посочена
обща лизингова цена с абонаментен план 398, 16 лв. и стандартна цена на устройството в
брой без абонамент 439, 90 лв. или отстъпка от стандартната цена 41, 74 лв. За посоченото
устройство е сключен между страните отделен договор за лизинг, представен по делото-
Договор за лизинг от 26.06.2019 г., по силата на чл.1, от който лизингодателят се е
задължил да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване следното
мобилно устройство марка H....... с мобилен номер +359*********, а лизингополучателя се е
задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 381, 57 лв., с включен ДДС по начин
посочен в договора. Договорът е сключен за срок от 23 месеца и влиза в сила от деня на
подписването му. Съгласно чл. 3 от Договора за лизинг лизингополучателят се е задължил
да заплати цената на 23 броя месечни вноски, всяка една в размер на 16, 59 лв. с включен 20
% ДДС, като месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и се заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения
7
между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Т.............в
настоящия случай 15-то число. В договора се съдържа и изготвен погасителен план, в който
липсват посочени падежни дати, но от същия е видно начина на изплащане на лизинговите
вноски, а именно на 23 вноски всяка по 16, 59 лв. с ДДС. В чл.1, ал. 2 от Договора е
договорено, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху
предоставеното на лизинг устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството
с Лизингодателя най-малко 10 дни преди изкупуването преди изтичане на срока на договора
за лизинг и след изпълнение на условията за придобиване, посочени в ОУ, като заплати
допълнителна сума от 16, 59 лв. В ал. 3 на същия член е предвидено, че ако
Лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2, устройството подлежи на връщане в
срок от 1 /един/ месец след изтичане срока на договора, като в същия срок
Лизингополучателят може да заяви изрично и в писмена форма, че желае да върне
устройството. Ако устройството не бъде върнато, респ. ако лизингополучателят писмено
заяви, че не желае да го закупи, лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка, респ.
допълнителна сума в размер на 16, 59лв. /чл. 1, ал. 3/.
Съгласно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че
лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба. Описанието на
устройството е идентично с това, посочено в договора за мобилни услуги. Представени са и
подписани от ответницата ОУ към договора за лизинг.
В изрични клаузи с идентично съдържание от посочените договори, а именно: за номер
********** в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 26.06.2019 г., за номер
********** в р. 3,т. 2 от Допълнително споразумение № ********* от 17.10.2019 г. към
договор за мобилни услуги., за номер ********** в р. 3, т. 3 от Допълнително споразумение
№ ********* от 06.11.2018 г. към договор за мобилни услуги е уговорено, че в случай на
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално
предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да
надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В
допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че
такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за
предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на
договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг
или срещу заплащане в брой).
Към доказателствения материал по делото са приобщени следните фактури, издадени в
периода м. ноември 2019г. - м. февруари 2020г.:
- Фактура № **********/15.11.2019г., издадена за отчетния период 15.10.2019-
14.11.2019г., срок за плащане - 30.11.2019г., като видно от детайлизираната справка в
същата са отразени начислените суми по всеки от ползваните мобилни номера за отчетния
период абонаментни такси, ползвани услуги и лизингови вноски: за мобилен номер
********** месечна абонаментна такса 10.82 лв. без ДДС - 12.98 лв. с вкл. ДДС, лизингова
вноска за мобилен телефонен апарат H........ - 16.59 лв. с вкл. ДДС, застраховка - 4.99 лв. с
вкл. ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 19.53 лв. и ползвани
услуги 1.50 лв. /Други услуги с добавена стойност/, които са в общ размер на 21.03 лв. без
ДДС - 25.24 лв. с вкл. ДДС, Плати .......- 26.02 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер **********
месечна абонаментна такса 14.99 лв. без ДДС - 17.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена
във фактурата, е 103.81 лв. с. ДДС.
- Фактура **********/15.12.2019г., издадена за отчетния период 15.11.2019-14.12.2019г,
срок за плащане 30.12.2019г., като видно от детайлизираната справка в същата са отразени
начислените суми по всеки от ползваните мобилни номера за отчетния период абонаментни
такси: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 10.82 лв. и такса за
спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на 11.57 лв. без ДДС - 13.88 лв. с вкл. ДДС,
8
лизингова вноска за мобилен телефонен апарат H......... - 16.59 лв. с вкл. ДДС, Такса за
допълнителна услуга - 4.99 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер ********** месечна
абонаментна такса 24.99 лв., Временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв., такса
за спиране на номер 0.75 лв. и ползвани услуги 0.33 лв. {Кратки текстови съобщения (SMS),
които са в общ размер на 27.31 лв. без ДДС - 32.77 лв. с вкл. ДДС, П......... - 20.43 лв. с вкл.
ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 14.99 лв. и такса за спиране
на номер 0.75 лв., които са в общ размер на 15.74 лв. без ДДС - 18.89 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума начислена във фактурата, е 107.55 лв.
- Фактура № **********/15.01.2020г., издадена за отчетния период 15.12.2019-
14.01.2020г.,, като в детайлизираната справка е посочено: за мобилен номер **********
месечна абонаментна такса (-3.14) лв. без ДДС - (-3.76) лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за
мобилен телефонен апарат H........ - 16.59 лв. с вкл. ДДС, застраховка - 4.99 лв. с вкл. ДДС, за
мобилен номер ********** месечна абонаментна такса (-7.25) лв. и Разговори към „Грижа за
клиента“ 0, 02 лв., които са в общ размер на (-7.23) лв. без ДДС - (-8.68) лв. с вкл. ДДС, за
мобилен номер ********** месечна абонаментна такса (-4.36) лв. без ДДС - (-5.24) лв. с вкл.
ДДС.
С Фактура № **********/15.02.2020г., са начислени задължение за заплащане на
неустойки за предсрочното прекратяване на договори за услуги в общ размер на 303, 28 лв.,
както и вноска за лизинг 282.03 лв. с вкл. ДДС.
Към доказателствения материал са приобщени Общи условия на Т.....за взаимоотношения
с потребителите на мобилни телефонни услуги, / в сила от 10.09.2010г. изменени на
21.09.2010г., изменени на 29.02.2012г., изменени на 04.06.2012г. изменени на 17.08.2012г.,
изменени на 18.10.2012г., изменени на 07.12.2012г., изменени на 08.04.2013г., изменени на
18.06.2013г. изменени на 30.04.2016г. , изменени на 30.06.2017г., изменени 20.09.2018г.
По делото е приета последна покана за доброволно плащане до ответницата от
16.01.2020г., която не е подписана от издател, в която са отразени задълженията по
договорите до този момент, като е предупредена, че при неплащане, договорът ще бъде
прекратен и ще се начислят неустойки. Представено е Удостоверение № 009/16.01.2023г.,
издадено от „Т....... за доставка на предупредително писмо, в което е отразено, че се издава
на ищцовото дружество в уверение, че предупредително писмо с номер ........ на клиент Д. К.
е предадено за доставка на 20.01.2020г., обявения начин за доставка е до пощенска кутия,
посочен от подателя адрес за доставка с. Д................, като предупредителното писмо е
доставено на 27.01.2020г.
На базата на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
По допустимостта:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание:
По чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, във
връзка с чл.318 от ТЗ, във връзка чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 288 и и сл. от ТЗ- относно
вземанията за Неплатени абонаментни такси и използвани услуги;
По чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр. чл.342 и сл. от ТЗ вр. с чл.79
ЗЗД-за вземанията, представляваща неплатени лизингови вноски
По чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за вземанията за
Неустойки
Предявените положителни установителни искове за установяване на паричното вземане са
допустими, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа от
приложеното ч.гр.д. № 847/2022г. по описа на Районен съд – гр. Б...... по което срещу
ответника е издадена Заповед № 466 от 04.04.2022г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като заповедния съд е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, който е предявен в указания
срок. Поради това, предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
9
По исковете с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр. с
чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 от ТЗ, във връзка чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 288 и и
сл. от ТЗ ищецът следва да установи наличие на процесуалните предпоставки на иска по
чл.422 от ГПК, наличието на валидни облигационни правоотношения, породени от
процесните договори за далекосъобщителни услуги, по силата на които ищецът има
качеството на доставчик на мобилни услуги, а ответника – на потребител на мобилни
услуги; реалното предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги за посочените
периоди, настъпване на падежа на задължението на потребителя на мобилни услуги,
касаещо заплащане на цената за ползване на мобилните услуги, размера на цената на
мобилните услуги, едностранно прекратяване на договора от ищеца поради неплащане на
дължимите суми от страна на ответника, размера на цената на мобилните услуги.
Събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят
несъмнения извод, че страните са обвързани по силата на валидно сключени договори за
предоставени мобилни услуги, а именно: Договор за мобилни услуги № ********* от
08.05.2015 г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 17.10.2019 г. към договор
за мобилни услуги., с който се предоставя мобилен номер **********, Договор за мобилни
услуги № ********* от 04.02.2017 г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от
06.11.2018 г. към договор за мобилни услуги., с който се предоставя мобилен номер
**********, Договор за мобилни услуги № ********* от 26.06.2019 г., с който се предоставя
мобилен номер **********.
Всеки от договорите съдържа подпис и на двете страни. Предвид изложеното по
безспорен начин се установи, че между страните са сключени процесните договори за
мобилни услуги и същите са валидни и са породили действие. Видно от представените и
приети по делото, подписани от ответника декларации-съгласие същият е декларирал, че
операторът е предоставил информацията по чл. 4, ал. 1 от ЗЗП. Съдът не констатира
договорите да съдържат неравноправни клаузи относими към предмета.
Вследствие сключване на процесните договори за предоставяне на мобилни услуги, са
възникнали облигационни правоотношения между страните, поради което отношенията
между тях следва да се уредят с оглед разпоредбата на чл.327 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1
от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за
забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на
три предпоставки:наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да
възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия
резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е
възможно.
Следва да се посочи, че процесните договори за мобилни услуги съставляват
индивидуален договор при общи условия по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС, като поради
обстоятелството, че страни по него са юридическо лице, което предоставя услуги като част
от своята търговска дейност в частния сектор, поради което има качеството на "Търговец"
по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, както и физическо лице, което ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради което има
качеството на "Потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при уреждане на
отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е осигуряване на защита на
някои от основните права на потребителите, в това число и на правото на защита на
икономическите им интереси при неравноправни договорни условия. По силата на валидно
възникналото облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната
телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите,
срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и
вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове и
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
10
неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за
договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни,
предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от
общите условия, които са неразделна част от тях. В процесните договори са предвидени
условията за ползване на предоставяните услуги – срока на действие, ясно и разбираемо е
посочен вида на предоставяната услуга – мобилен интернет или услуги, за каквито услуги са
издавани и фактурите, посочен е и приложимия абонаментен план, който няма данни да е
изменян едностранно от оператора през срока на действие на договорите, а напротив
сключвани са подписани и от двете страни допълнителни споразумения, както и конкретен
номер по всеки договор, посредством който потребителят се идентифицира сред абонатите
на оператора и предадената СИМ карта, осигуряваща достъп на потребителя до мрежата и
услугите на мобилния оператор. Следователно абонатът е бил наясно още при сключване на
договорите какви услуги ще му бъдат предоставяни и каква цена ще дължи за тях, като е
поел задължение да заплаща уговорената месечна абонаментна такса, както и уговорените
лизингови вноски за предоставеното му мобилно устройство. Във всеки индивидуално
сключен договор е удостоверено, че абонатът е запознат, получил е и е съгласен да спазва
общите условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги на
оператора. Поради това не се споделя становището, че договорните клаузи са неясни
относно вида на предоставяните услуги. При така създадената между страните облигационна
обвързаност по ненаименовани Договори за услуги при предварително установени от едната
страна Общи условия, предпоставка за валидност е приемане на същите от насрещната
страна, тъй като установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общи условия
стават задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. От
приетите по делото Декларации – съгласие се установява, че абонатът изрично е декларирал,
че е получил Общите условия на дружеството - ищец. С подписа си, който не е оспорен,
абонатът е удостоверил, че ги приема и се задължава да спазва.
В този смисъл не са налице основанията за съществуване на предпоставките за
нищожност на договорите, поради противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като
същите са редовни от външна страна и обвързват страните.
Анализа на договорите за мобилни услуги установява, че същите отговарят на
формалните изисквания на специалният закон, а имено на чл. 228, ал. 1 във вр. с ал. 2 от
ЗЕС, като наред с това в тях не се съдържат клаузи, които да попадат в приложното поле на
чл. 143 от ЗЗП, което да води до тяхната нищожност, поради неравноправен характер.
Съгласно общите условия, регламентиращи правоотношенията между страните, месечната
абонаментна цена по всеки от договорите се предплаща от потребителя ежемесечно в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет / чл. 23,б.б /.
Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно
действащия ценоразпис на Теленор / чл. 20 /.
Разпоредбата на чл.23 предвижда, че месечния абонамент осигурява достъп до услугите,
за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата, и
се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери, съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет.
Съдът намира, че предвид наличието на валидни договорни правоотношения между
страните през процесния период за доставка на мобилни услуги по всеки един от процесните
договори за мобилни услуги-15.10.2019-14.01.2020г., ответникът дължи заплащане на
договорените месечни абонаментни такси по договорите, независимо от потреблението на
услуги през съответния период, тъй като породилите действие договори, вменяват в
задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от него
абонаментен план по договорите. Дължимостта на тези суми не е обвързана от доставката на
услуги.
Също така ищецът претендира за процесния период и суми за използвани услуги, които
извън месечните абонаментни такси.
11
За да бъде присъдена и тази част от претендираната сума, ищецът следва да докаже, че
абонатът е използвал услугите, описани в издадените фактури. Фактурите и приложенията
към тях изхождат от ищеца и установяват изгодни за него факти / възникване на вземания за
доставени услуги под формата на разговори, съобщения и др. на посочените стойности /,
като същите не са подписани от получателя на доставката – ответника. Фактурите са частни
свидетелстващи документи и в това си качество имат формална доказателствена сила, като
удостоверяват извършване на изявлението и неговото авторство / чл.180 от ГПК /, без да
доказват верността на вписаните в него други обстоятелства. Изключение от това правило /
материална доказателствена сила на частен свидетелстващ документ / е хипотезата, при
която издателят удостоверява неизгодни за себе си факти. Конкретният случай обаче не е
такъв.Именно поради това фактурите не се ползват с доказателствена сила относно
доставката на услугите по сключените договори между страните и тяхната стойност.
От друга страна, представените по делото заверени преписи на фактури са писмени
доказателства по смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите по сключения договор суми,
като не е необходимо тези фактури да са подписани доколкото чрез същите не се установява
основанието на вземането.Също така във всяка фактура е посочено името на съставителя, а
освен това същата отговаря на всички изисквания на Закона за счетоводството и няма
пречка да бъде приета и ценена като доказателствено средство.
Съгласно ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която
се издава на името на абоната. При сключването на договора Теленор уведомява всеки
абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издадена фактура. Промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно от Теленор, след предварително уведомление
до абоната.Неполучаването на фактура не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми / чл.26/.Теленор предоставя на абоната 18 – дневен срок след
издаването на фактурата, за плащане на посочената в нея сума / чл.27 ОУ /. Месечните
сметки на абоната могат да бъдат оспорени пред Теленор в 6 – месечен срок след датата на
издаване на фактурата или по общия ред, предвиден в действащото законодателство.
Оспорването не освобождава абоната от задължението за плащане на дължимите суми /
чл.31 /. Теленор има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за
ползването на предоставените услуги,чл.49 от ОУ.
Съдът намира, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си като е издало
процесните фактури със съответните приложения към тях, които отразяват ползването на
мобилни услуги от конкретни номера, предоставени на ответника по подписани от него
договори с ищцовото дружество.От приложенията към фактурите се установяват
извършените от потребителя изходящи обаждания в и извън мрежата на мобилния оператор,
техния брой, продължителността на провежданите телефонни разговори и съответната
дължима такса за тях. Посочени са уговорените между страните отстъпки по тарифен план,
като е извършено необходимото приспадане от общия размер на начислените суми.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че цитираните фактури и приложенията към
същите, установяват доставката на изброените в тях по видове услуги. Ищцовото дружество
е остойностило предоставените услуги и определените от него като дължими суми е
следвало да бъдат заплатени от ответника най – късно до 18 дни от издаването на всяка от
месечните фактури, и то независимо от това дали същите са получени, съгласно
уговореното между страните.
Ответника, чиято е доказателствената тежест не ангажира доказателства за изпълнение на
задълженията си за заплащане на претендираните по делото абонаментни месечни такси, и
потребени услуги.От представените по делото писмени доказателства - договори, фактури и
приложения към тях се установява несъмнено, че ищцовото дружество е изпълнило
договорните си задължения да предостави определените услуги.Ответната страна не
представя доказателства за изпълнение на задължението си за заплащане по стойност и за
съответните периоди на дължимите суми така, както са посочени в издадените фактури,
поради което съдът намира, че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от
страна на ответника.
12
Ответницата е подписала гореописаните договори с ищеца за срок от 24 месеца, като по
делото липсват каквито и да било данни ответницата да е възразявала преди настоящото
производство срещу неточно изпълнение на задълженията на ищеца по процесните
договори, да е заявила правата си по чл. 79, ал. 1 ЗЗД или по чл. 87, ал. 1 ЗЗД срещу ищеца,
преди подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение срещу същата, да е искала
точно изпълнение, да е искала обезщетение за неизпълнение или да е дала на ищеца
подходящ срок за изпълнение с писмено предупреждение (с оглед сключеният писмен
договор между страните), че след изтичането на срока ще смята договорите за развалени,
което би го освободило от облигационното задължение за парична престация, поради което,
не може да се приеме, че ищеца не е предоставил през срока на действие на договорите
услуги на ответника на претендираната стойност, определена съобразно ценоразписа, с
който последната е запозната. В тежест на ответника, ако твърди изпълнение на паричните
си задължения по договора между страните е да докаже плащането, поради което не следва
да се възлага на ищеца да установява отрицателният факт – неплащането от страна на
ответника на задълженията ѝ по договора.
При липсата на оспорване на представените извлечения от електронната система на
телекомуникационната компания, в които доставените услуги са конкретно и детайлно
индивидуализирани, се налага извод, че е извършена реална доставка на посочените
съобщителни услуги. Задълженията на мобилния оператор са определени в сключените с
ответника потребителски договори и по същество се свеждат до това операторът за
поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва тези
съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското устройство телекомуникационни
услуги /пренос на глас, на данни/. Това означава, че мобилният оператор извън
предвидените в условията по договора изключения, е ограничен във възможността да
интервенира в обема на заявения от потребителя трафик на информация. Всъщност
ответника не е твърдял неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в
консумирания чрез потребителските устройства трафик на услуги. Наред с това, мобилният
оператор е задължен с отчитане на трафика- консумирани от абоната входящи и изходящи
услуги, служещо в основание за определяне ликвидността на дължимото за съответния
отчетен период възнаграждение. В заключение, се дължат и сумите, които са отчетени за
ползваните от ответницата услуги.
Предвид изложеното исковете за дължимост на сумите за мобилни услуги са основателни
както следва: сумата от 95, 78 лв., представляваща незаплатени задължения за начислени
такси и ползвани съобщителни услуги за отчетен период 15.10.2019г.-14.01.2020г. по
Договор за мобилни услуги № ********* от 08.05.2015 г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* от 17.10.2019 г. към договор за мобилни услуги, с които се
предоставя мобилен номер **********; за сумата от 31, 64 лв., представляваща незаплатени
задължения за начислени такси и ползвани съобщителни услуги за отчетен период
15.10.2019г.-14.01.2020г. по Договор за мобилни услуги № ********* от 04.02.2017 г., изм. с
Допълнително споразумение № ********* от 06.11.2018 г. към договор за мобилни услуги, с
който се предоставя мобилен номер **********; сумата от 38, 07 лв., представляваща
незаплатени задължения за начислени такси и ползвани съобщителни услуги за отчетен
период 15.10.2019г.-14.01.2020г. по Договор за мобилни услуги № ********* от 26.06.2019
г., с който се предоставя мобилен номер **********. Върху главницата по всеки от
договорите се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението-
22.03.2022г. до окончателното й изплащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр.
чл. 92 ЗЗД за вземанията за Неустойки, както следва: неустойка в размер на 92,76 лв., за
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги № ********* от 08.05.2015 г.,
изм. с Допълнително споразумение № ********* от 17.10.2019 г. към договор за мобилни
услуги, с които се предоставя мобилен номер **********; неустойка в размер на 133,32 лв.,
за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги № ********* от 04.02.2017 г.,
13
изм. с Допълнително споразумение № ********* от 06.11.2018 г. към договор за мобилни
услуги, с който се предоставя мобилен номер **********; неустойка в размер на 77,20 лв.,
за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги № ********* от 26.06.2019 г.,
с който се предоставя мобилен номер **********.
В исковата молба ищецът поддържа, че претендираните и начислени неустойки са в
резултат на предсрочно прекратяване на процесните договори по вина на потребителя
поради изпадането й в забава, като размерът и основанието за възникване на задължението
за неустойка при предсрочно /за номер ********** преди 26.06.2021г.,за номер **********
преди 17.10.2021г., за номер ********** преди 06.11.2020г./ прекратяване на договорите за
мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични
клаузи с идентично съдържание от съответните договори, а именно: за номер ********** в
т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 26.06.2019 г., за номер ********** в р.
3,т. 2 от Допълнително споразумение № ********* от 17.10.2019 г. към договор за мобилни
услуги., за номер ********** в р. 3, т. 3 от Допълнително споразумение № ********* от
06.11.2018 г. към договор за мобилни услуги.
На първо място следва да се отбележи, че ищецът нито в заявлението, нито в исковата
молба е посочил на коя дата според него договорите са прекратени, за да може съдът да
преценява твърденията ведно с доказателствата и сроковете на договорите.
Относно предсрочното прекратяване на договорите съдът намира и следното: Съгласно
общите постановки, касаещи института на прекратяване на едно правоотношение - чл.87,
ал.1, изр. 2 ЗЗД - в случаите на неизпълнение по двустранен договор, какъвто е процесния,
кредиторът следва да даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането му ще смята договора за развален. Следователно - в случая ищецът не установи,
че правно валидно е упражнил едностранното си право да прекрати договора, по начина, по
който е договорено в договора и ОУ към него, доколкото в чл.87 ал.1, изр. 2 ЗЗД
постановява, че в случаите, когато договорът е сключен в писмена форма, какъвто е
настоящият, то и писменото предупреждение с даден срок за изпълнение и респ. настъпване
на последиците за прекратяване на договора чрез едностранно волеизявление от тази страна,
следва да бъде също писмено. В случая от страна на ищеца се твърди, че е изпратил покана
до ответника, която е връчено. Съдът намира, че представените и приети писмени
доказателства-покана и удостоверение от куриер не доказват твърдението му. Н апърво
място поканата не е подписана, на следващо място по никакъв начин издаденото три години
по-късно удостоверение от куриер не може да се свърже с представената покана, а на
следващо място удостоверението е частен документ и поради това съставлява доказателство
само за обстоятелството, че изявленията, които се съдържат в него са направени от
подписалото го лице /чл.180 от ГПК/. Предвид изложеното съдът намира, че със същото не
се установява връчване на покана за доброволно изпълнение и съобщение за прекратяване
на договорите на ответницата.
Поради това съдът приема, че договорите не са прекратени, в резултат на което не се
дължат и процесните неустойки, доколкото не се установи по делото, че за мобилния
оператор е възникнало материалното основание за претендиране на неустоечно задължение
от потребителя, поради виновно неизпълнение от последния по посочения в исковата молба
начин.
На следващо място съдът намира и че клаузите, с които са уговорени във всеки един от
договорите процесните неустойки са нищожни и неравноправни.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения.
Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя,
14
последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план
месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът
дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси,
съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са
уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с
търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай
ответницата има качеството на потребител и с оглед това приложение намират и нормите на
ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които
прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с
императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение
страна.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите
към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСTK
на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения.
При сключване на договор за електронни съобщителни услуги операторът поема
ангажимент да предостави на потребителя ползването на електронни съобщителни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или на друг
уговорен времеви интервал. Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на
изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително
неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя -
икономически по-слабата страна. От съдържанието на представените договори, както и от
общите условия към тях, представляващи неразделна част от съглашенията, става ясно, че
всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го
прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договорите е
предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването им по вина на потребителя,
последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента -
оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, както и в
случаите когато е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в
този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължи и разликата между цената му без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от потребителя при предоставянето му /в
брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на
оставащия срок на договора. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в
тежест на търговеца, липсва. В случай, че потребителят се възползва от възможността да
прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството
да заплати неустойка. Предвид изложеното уговорените неустойки имат неравноправен
характер, а също така излизат и извън обезпечителната и обезщетителна функции на
неустойката. От изложеното се налага извод, че мобилният оператор, встъпвайки в
договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-
силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки
един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства „Теленор България“
ЕАД са предвидили в предварително изготвени бланкови договори, че неустойка се дължи
15
само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право
на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния
оператор, липсва. Предвид гореизложеното, съдът стига до извод, че така, както са
уговорени клаузите за неустойка, същите създават значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната
услуга. Поради тези съображения разпоредбите, регламентираща неустойка в тежест на
физическото лице - потребител, имат неравноправен характер.
В допълнение трябва да се има предвид, че когато е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори само няколко /в случая три/
неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели
да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза
извън обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и
също има /и на това основание/ неравноправен характер.
Относно неустойката, представляваща разликата между стандарната цена без отстъпка на
устройството и преференциалната цена начинът на формулиране на клаузата в тази й част
не води до несъмнен извод, че същата е приложима в случаите на продажба на устройство,
респ. лизинг, каквато от приложените документи е видно, че е сделката, предмет на договора
за лизинг за същото устройство, за което се иска неустойката за ползване. Това е така, тъй
като клаузата визира „случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги
съгласно посоченото в този договор, чийто срок не е изтекъл“, т.е. клаузата не визира
конкретно и по категоричен начин случаите на осъществена продажба на устройство, респ.
лизинг, а хипотеза на предоставяне на устройство за ползване за срока на договора. На
следващо място, анализирайки горепосочената разпоредба съдът намира, че тази сума,
представляваща разликата между цената на процесното устройство без абонамент и
преференциалната му обща лизингова цена е втора неустойка, дължима кумулативно с
първата, тъй като цели именно обезщетяване вредите от неизпълнение на задълженията по
договора от страна на потребителя. От друга страна тази неустойка е договорена като
двукомпонентна, включваща, както част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове, така и от пазарните цени на крайните устройства, /в т. ч. когато последните са били
изцяло закупени от абоната/, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент. Така договорена, клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по
формиране на неустойката, които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито
при неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен
размер ще е. Следва да се отбележи също, че тази неустоечна клауза не съдържа
трикратното ограничение като предходната хипотеза за дължимост на трикратния размер на
абонаментните месечни вноски и не е ясно, при неизпълнението на кои точно договорни
задължения възниква - само при неплащане на абонаментните такси или при неплащането на
погасителните вноски за устройството или и в двата случая.
Погледнато през призмата на принципа за ненакърняване на добрите нрави и доколкото
съдът е длъжен служебно да съблюдава за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори, за да се гарантира потребителската защита на по-слабата в
правоотношението страна, настоящият съдебен състав счита, че с уговорената клауза
категорично се накърняват добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.
трето от ЗЗД и безспорно се явява нищожна. Предвиждайки в договорите за едно и също
неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции се надхвърля безспорно
обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява необосновано
висока по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, безспорно приложима в случая. Самата клауза не
е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договорите /чл. 146, ал. 2
от ЗЗП/, поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да
се прилага.
16
Отделно от това посредством уговорената неустойка ищецът се стреми да извърши
промяна на съществен елемент от договора, а именно – цената на устройството, респ.
абонаментен план, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна уговорка
противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на престациите, а не
такава е целта на закона. Освен това така определеният размер на неустойката противоречи
на обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а "увеличава" без
съгласието и на насрещната страна цената на предоставеното устройство.
Същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е извън обичайната
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от
ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Нарушението на принципа за
добросъвестност и принципа на справедливост при нея изхожда от обстоятелството, че
лизинговата вещ не е станала собственост на лизингополучателя, за да се дължи
обезщетение, съизмеримо с действителната цена на устройството – предоставено е само
неговото ползване (в този см. решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I
т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.). По този начин
отново се достига до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. В допълнение и тук
размерът на неустойката е формиран на база "стандартна" цена на устройството, а не
договорената такава, което нарушава изискването неустойката да обезпечава и обезщетява
вреди от неизпълнението на конкретния договор, а не произволни такива, както и това
неустойката да обезпечава и санкционира неизпълнение на задължения по конкретния
договор /в случая договора за лизинг/, а не неизпълнение на задължения по друго
облигационно правоотношение /в случая договора за мобилни услуги/ и да се дължи
независимо от изпълнението на задълженията по конкретния договор за лизинг.
По изложените съображения, които съдът не намира за нужно да приповтаря по всяка
една от претендираните неустойки, доколкото са идентични, намира, че клаузите за
неустойки във всеки един от процесните договори са неравноправни и нищожни, поради
което исковете следва да бъдат отхвърлени, както следва: неустойка в размер на 92,76 лв., за
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги № ********* от 08.05.2015 г.,
изм. с Допълнително споразумение № ********* от 17.10.2019 г. към договор за мобилни
услуги, с които се предоставя мобилен номер **********; неустойка в размер на 133,32 лв.,
за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги № ********* от 04.02.2017 г.,
изм. с Допълнително споразумение № ********* от 06.11.2018 г. към договор за мобилни
услуги, с който се предоставя мобилен номер ********** и неустойка в размер на 77,20 лв.,
за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги № ********* от 26.06.2019 г.,
с който се предоставя мобилен номер **********.
По исковете с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр.
чл.342 и сл. от ТЗ вр. с чл.79 ЗЗД-за вземанията за неплатени лизингови вноски .
Ищецът претендира да бъде установено, че ответницата му дължи сумата от 331,80 лв. -
дължима сума по Договор за лизинг от 26.06.2019 г., с който е предоставено ползването на
мобилно устройство H...... от която сума: дължими незаплатени месечни лизингови вноски в
общ размер на 49,77 лв. с вкл. ДДС (три лизингови вноски, всяка в размер от 16.59 лв. с вкл.
ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 15.01.2020г.- 26.05.2021г. в общ
размер на 282,03 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на седемнадесет неначислени лизингови
вноски, всяка в размер на 16.59 лв. с вкл. ДДС.
По този иск ищецът следва да докаже, че с ответника са страни по посочения договор за
лизинг, че ищеца е изпълнил задълженията си по него, падежът на лизинговите вноски,
размерът на лизинговите вноски.
За успешното провеждане на иска ищецът следва да установи наличието на действително
правоотношение по договор за лизинг, по силата на което лизингодателят се е задължил да
предостави на лизингополучателя лизингованата вещ за временно ползване срещу
уговореното лизингово възнаграждение и лизингодателят да е предоставил държането на
мобилното устройство в състояние, годно за обичайното или уговореното потребление.
17
В разглеждания случай от доказателствата се установява, че между страните е сключен
договор за лизинг от 26.06.2019 г., съгласно който ищецът, в качеството му на лизингодател,
е предоставил на ответника, в качеството му на лизингополучател, за временно и възмездно
ползване устройство марка H.............. с мобилен номер........а лизингополучателя се е
задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 381, 57 лв., с включен ДДС по начин
посочен в договора . Договорът е сключен за срок от 23 месеца и влиза в сила от деня на
подписването му. В договора се съдържа и изготвен погасителен план, видно от който
начина на изплащане на лизинговите вноски е на 23 вноски всяка по 16, 59 лв. с ДДС.
Съгласно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че
лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба. В тази връзка са
неоснователни възраженията в отговора, че не са представени доказателства, че е предадено
устройство и същото е било годно за употреба.
На следващо място, ищецът е изпълнил точно основното си задължение, а и в чл. 4 от
договора лизингополучателят изрично е декларирал, че е получил устройството във вид,
годен за употреба, функциониращ изрядно, съответстващ на договорените технически
характеристики и комплектовани с цялата документация. При това положение следва да се
приеме, че в тежест на ответника е възникнало насрещното задължение да заплаща
дължимите месечни лизингови вноски в сроковете и размерите съобразно договорните
клаузи.
С договора за лизинг ищецът е предоставил на ответника мобилен апарат, като с
положения си подпис абонатът е декларирал, че му е предаден годна за употреба вещ
(мобилно устройство), което отговаря на съответните технически характеристики. С
договора тази вещ е предоставена за ползване срещу месечно възнаграждение в размер на
определени лизингови вноски по описания в договора погасителен план, които е следвало да
се заплащат. Вече в тежест на ответника е да докаже своето изпълнение по договорите, а
именно- че е заплащала месечните вноски за лизинга на устройството. Доказателства обаче
в тази насока не са представени, поради което след като не е установил пълно погасяване на
задължението, ответникът следва да бъде осъден да заплати цената на устройството.
Ищецът претендира неплатени лизингови вноски за периода 15.10.2019-14.01.2020г. в
общ размер на 49,77 лв. с вкл. ДДС (три лизингови вноски, всяка в размер от 16,59 лв. с вкл.
ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 15.01.2020-26.05.2021г.. в общ
размер на 282,03 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на седемнадесет неначислени лизингови
вноски, всяка от които в размер на 16,59 лв. с вкл. ДДС. Видно от договора същият е с
краен срок 26.05.2021г., т.е. към момента на подаване на заявлението -22.03.2022г. срокът
по договора за лизинг е изтекъл и ответникът дължи пълния размер на вноските по него, тъй
като същите са изискуеми и без да е обявена предсрочна изискуемост на договорите. Само
за пълнота в тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че дори и да разгледа
твърденията за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, които са неоснователно,
доколкото не е доказано прекратяването на договора за мобилни услуги съобразно приетото
по-горе, то искът отново би бил основателен с оглед настъпилия падеж. С оглед на това,
искът е основателен, като следва да се отбележи, че наличието на неравноправни клаузи в
Общите условия към договора за лизинг /който очевидно е с шрифт по-малък от 12 и
нечетим/ не могат да обосноват друг резултат. В конкретния случай се касае само за
заплащане на дължимите се лизингови вноски, които се дължат по силата на договора
срещу предоставена за ползване вещ, а не за други уговорки, които дават предимство на
"Т...........в качеството му на търговец, пред ответницата, в качеството й на потребител.
При това положение, съдът счита, че след като не са платени дължимите лизингови
вноски по договор за лизинг от 26.06.2019г. предявения иск е изцяло основателен. За да
направи този извод, съдът намира, че без значение е фактът дали неплатените лизингови
вноски са обявени за предсрочно изискуеми, както и дали договора за мобилни услуги е бил
законосъобразно прекратен от оператора, тъй като понастоящем е изтекъл срокът,
предвиден за плащане на всички лизингови вноски и няма данни ответникът да е върнал
мобилното устройство на ищеца, като лизингодател. Този факт следва да бъде съобразен от
18
съда при решаването на спора, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Предвид изложеното искът е основателен изцяло за сумата от 331,80 лв. - дължима сума
по Договор за лизинг от 26.06.2019 г., с който е предоставено ползването на мобилно
устройство H......., от която сума дължими незаплатени месечни лизингови вноски в общ
размер на 49,77 лв. с вкл. ДДС (три лизингови вноски, всяка в размер от 16.59 лв. с вкл.
ДДС) и изискуеми лизингови вноски за периода 15.01.2020г.- 26.05.2021г. в общ размер на
282,03 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на седемнадесет неначислени лизингови вноски, всяка в
размер на 16.59 лв. с вкл. ДДС, като е основателно и искането за установяване дължимостта
на законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението-22.03.2022г. до
окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. постановено по т.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното
производство като съобразно изхода от делото разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая в заявлението по чл. 410 от ГПК „Т............ изрично е поискало присъждане на
разноските в заповедното производство, а именно: 25 лева - държавна такса и 360, 00 лева –
адвокатско възнаграждение. Настоящият състав приема, че така направеното искане е
достатъчно основание съдът в исковото производство да се произнесе служебно за
разноските в заповедното производство. В този смисъл е Определение № 26 от 18.01.2017 г.
по ч.т.д. № 1549/2016 г. на I Т.О. на ВКС, където изрично е посочено, че при иск по чл. 415,
във вр. чл. 422 от ГПК съдът в исковото производство е длъжен служебно да се произнесе по
разноските в заповедното производство. Съобразно уважената част от исковете ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 239, 15 лв., представляваща сторени
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
За исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на 325,00 лв. внесена
държавна такса, 360, 00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за които е представил
списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им. Съдът намира, че с оглед
изхода от делото и съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 425, 50 лв., представляващи направени по делото разноски.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с
чл.410 от ГПК вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 от ТЗ, във връзка чл.79, ал.1 от
ЗЗД вр. с чл. 288 и и сл. от ТЗ и чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр.
чл.342 и сл. от ТЗ вр. с чл.79 ЗЗД по исковете предявени от „Й......... със седалище и адрес на
управление: гр. С........ „М........ чрез пълномощника адв. З....Й. Ц., със съдебен адрес и адрес
за призоваване и съобщения: гр.С....... срещу Д. В. К., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес гр. Б..........., че Д. В. К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
Б.дължи на „Й........, със седалище и адрес на управлени.............е: гр. С........, чрез
пълномощника адв. З........ Й. Ц., със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения:
гр.С.........следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 466/04.04.2022г., постановена по ч.гр.д. № 847/2022г. по описа на PC Б........... а именно:
-сумата от 95, 78 лв. /деветдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща незаплатени задължения за начислени такси и ползвани съобщителни
услуги за отчетен период 15.10.2019г.-14.01.2020г. по Договор за мобилни услуги №
19
********* от 08.05.2015 г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 17.10.2019 г.
към договор за мобилни услуги, с които се предоставя мобилен номер **********, ведно
със законна лихва върху същата сума, считано от датата на подаване на заявлението-
22.03.2022г. до окончателното й изплащане.
-сумата от 31, 64 лв. /тридесет и един лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща незаплатени задължения за начислени такси и ползвани съобщителни
услуги за отчетен период 15.10.2019г.-14.01.2020г. по Договор за мобилни услуги №
********* от 04.02.2017 г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 06.11.2018 г.
към договор за мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер **********, ведно със
законна лихва върху същата сума, считано от датата на подаване на заявлението-22.03.2022г.
до окончателното й изплащане.
-сумата от 38, 07 лв. /тридесет и осем лева и седем стотинки/, представляваща
незаплатени задължения за начислени такси и ползвани съобщителни услуги за отчетен
период 15.10.2019г.-14.01.2020г. по Договор за мобилни услуги № ********* от 26.06.2019
г., с който се предоставя мобилен номер **********, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението-22.03.2022г. до окончателното й изплащане.
- сумата от 331,80 лв. /триста тридесет и един лева и осемдесет стотинки/- дължима сума
по Договор за лизинг от 26.06.2019 г., с който е предоставено ползването на мобилно
устройство H........ от която сума дължими незаплатени месечни лизингови вноски в общ
размер на 49,77 лв. с вкл. ДДС (три лизингови вноски, всяка в размер от 16.59 лв. с вкл.
ДДС) и изискуеми лизингови вноски за периода 15.01.2020г.- 26.05.2021г. в общ размер на
282,03 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на седемнадесет неначислени лизингови вноски, всяка в
размер на 16.59 лв. с вкл. ДДС, ведно със законна лихва върху сумата от 331, 80 лв., считано
от датата на подаване на заявлението-22.03.2022г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Й......със седалище и адрес на
управление: гр. С....... чрез пълномощника адв. З...... Й. Ц., със съдебен адрес и адрес за
призоваване и съобщения: гр.С.........срещу Д. В. К., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес гр. Б........обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено,
че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 466/04.04.2022г., постановена по ч.гр.д. № 847/2022г.
по описа на PC Б.......
-сумата от 92,76 лв. /деветдесет и два лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща
неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги № ********* от
08.05.2015 г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 17.10.2019 г. към договор
за мобилни услуги, с които се предоставя мобилен номер **********;
- сумата от 133,32 лв. /сто тридесет и три лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги № ********* от
04.02.2017 г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 06.11.2018 г. към договор
за мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер **********
-сумата от 77, 20 лв. /седемдесет и седем лева и двадесет стотинки/, представляваща
неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги № ********* от
26.06.2019 г., с който се предоставя мобилен номер **********.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. В. К., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес гр. Б.........., със седалище и адрес на управление: гр. С.........чрез
пълномощника адв. З........... Й. Ц., със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения:
гр.С........ сумата от 239, 15 лв. /двеста тридесет и девет лева и петнадесет стотинки/,
представляваща сторени разноски в заповедното производство съобразно уважена част от
исковете и сумата от 425, 50 лв. /четиристотин двадесет и пет лева и петдесет стотинки/,
представляваща разноски в исковото производство съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Б......... в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
20
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
21