Протокол по дело №616/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 24
Дата: 24 септември 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20203330200616
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
Номер 2424.09.2020 г.Град Разград
Районен съд – Разград
На 24.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
Секретар:ПЕНКА В. ТОЦЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Частно
наказателно дело № 20203330200616 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
С. Б. Т. , чийто разпит пред съдия се иска, както и разследващ полицай
при ОДМВР гр. Разград, Д.Х.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ПРОИЗВОДСТВОТО по чл. 223 от НПК.
ДОКЛАДВА постъпилото искане за провеждане на разпит пред съдия
на свидетеля С. Б. Т. по досъдебно производство № 1873 3М-479/2020 г. по
описа на РУМВР РАЗГРАД
СНЕМА самоличността на свидетеля.
С. Б. Т. – родена на ****** г. в гр. Разград, живуща в гр. Разград, ул.
**********, български гражданин, с висше образование, разведена,
неосъждана, ЕГН **********, тел. ********.
СЪДЪТ разясни на свидетеля правата му по НПК като свидетел:
Уведомен съм, че съгл.чл.290 НК нося наказателна отговорност за
затаяване на истина или потвърждаване на неистина и че предвиденото
наказание е до 5 години лишаване от свобода.
Уведомен съм, че съм длъжен: да се явя пред съответният орган, когато
1
бъда призован; да изложа всичко, което зная по делото, и да отговарям на
поставените ми въпроси, както и да остана на разположение на органа, който
ме е призовал, докато това е необходимо.
Уведомен съм за обстоятелството, че нямам задължението да дам
показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на
престъпление мен, мои възходящи , низходящи, братя, сестри, или съпруг,
или лице с което се намирам във фактическо съжителство – чл. 121, ал.1 от
НПК.
Уведомен съм, че мога да откажа да свидетелствам, ако съм съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра на обвиняемия, както и ако се намирам
във фактическо съжителство с обвиняемия, съгласно чл.119 от НПК.
Разяснени са ми правата, които имам, а именно: да си служа с бележки
за цифри, дати и други, които се намират у мен и се отнасят до моите
показания; да получа възнаграждение за загубения работен ден и да ми бъдат
заплатени разноските, които съм направил; да искам отмяна на актовете;
които накърняват моите права и законни интереси – чл.122, ал.1 от НПК.
Уведомен съм, че имам право да се консултирам с адвокат, ако смятам,
че с отговора на поставения въпрос се засягат правата ми по чл.121 от НПК и
съгласно чл.122, ал.2 от НПК разследващият орган е длъжен да ми осигури
тази възможност.
Уведомен съм за правата си в нак.производство; да получа защитата за
своята сигурност и тази на близките си; да бъда информиран за хода на
нак.производство; да участвам в производството съгласно установеното в
кодекса; да обжалвам актове които водят до прекратяване или спиране на
нак.производство; да имам право на повереник.

Свидетел: ....................................


2
СВИДЕТЕЛКАТА С. Б. Т. : С лицето П.П.П. сключихме брак на
15.08.2010 г. От брака си имаме дъщеря А.П.П.. Доста бързо, може би година
след брака ни започнаха неудобства от негова страна, чрез заплахи отправени
директно към мен, в присъствието и на голямата ми дъщеря започна да
отправя. Което наложи през 2013 г.,ако не се лъжа, издаване на първа
ограничителна заповед. След което за кратко беше спрял, за кратко имаше
затишие в заканителното му поведение спрямо мен, но малко след това
продължи. Това наложи на 01.11.2016 г. да се разведем. След развода започна
да ме преследва, по градинки, по блокове. Наложи се да се крия по входове на
жилищни сгради с малката ми дъщеря, защото като ме настигнеше, ме
риташе, блъскаше, отправяше ясни закани спрямо мен, че ще ме убие, ще ми
отреже главата. Но искам сега да кажа, докато бяхме в брак, многократно ме е
доближавал, хващал ме е и ме е доближавал до прозореца и се е опитвал да ме
вдига, да ме бута през прозореца, като ми е казвал че жива няма да ме остави.
Много пъти е бил забелязан от комшиите ми да обикаля блока след развода,
много пъти се е качвал горе да блъска на входната врата, нарушавал е
решението на съда от бракоразводното дело. Беше му определен режим на
свиждане всяка първа и трета седмица на всеки месец, но много пъти е идвал
със закани към мен, че ще ме убие, като е използвал под претекст че идва да
види дъщеря си. Звънеше на сестра ми, абсолютно хладнокръвно, да й каже
да бъде баща и майка на дъщеря ни, защото като се върнел в България ще ме
убие и си дава реална сметка, че ще бъде вкаран в затвора и с кеф ще ме
излежи. Това се случва, мисля след ограничителната заповед, която влезе в
сила, издадена от Вас, на 28.01.2020 г. След издаване на тази заповед, той
започна още по-яростно да ми звъни с ясни заплахи, че ще ме убие, няма да
ме остави жива, да се обадя на сестра ми, да я предупредя че тя ще бъде
майка и баща на детето ни. Започна да звъни и на тях да ги притеснява. На
29.10.2019 г., преди ограничителна заповед, което ме провокира да внесем
документи за ограничителна заповед, защото беше дошъл на вратата ми,
чукаше, блъскаше, отправяше закани към цялото ми семейство. Започна да ме
заплашва, че ако не му отворя вратата, ще ме убие, ще се опита по някакъв
начин, ако трябва и с брадва ще влезе през вратата, за да се докопа до мен и
да ме убие, да ми отреже главата, което наложи да се обадя на 112. На 30
отново последваха заплахи по телефона. На 31, аз бях в къщи, мисля че беше
петък, имах ангажимент, доколкото си спомням, бях в отпуск, бях помолила
3
голямата ми дъщеря да вземе малката от училище, защото мислех че няма да
успея. Това беше преди домашното насилие. След издаване на въпросната
заповед, той продължи по телефони да ми звъни, да отправя ясни закани че
ще ме убие. Звъня ми от неговия личен телефон с № ********** и от
белгийски карти, мисля че от различни държави, не знам къде е ходил, не
знам в кои държави е бил. Един, единствен път си позволих по код да
проверя, че едната от заплахите му беше от номер от Белгия. От белгийска
карта много често ми звънеше. На моя личен телефон отправяше ясни заплахи
- ********. Каза, че когато се върне в България ще ме убие, ще ми отреже
главата, ще ми я навре между краката, изключително нецензурни думи. В
повечето случаи това се е случвало и когато съм била на работа, защото това
беше непрекъснато, през всички часове на денонощието, не се съобразяваше в
колко часа ми звъни. Края на м. април, вече беше влязла в сила
ограничителната заповед, П. започна отново да ми звъни, отново да отправя
заплахи към мен, че ще ме убие. Каза „Прави му сметката, като се върна в
България ще те убия, ще те намеря и ще те убия, ще ти отрежа главата.“ На 1
май около 17.30-17.50 ч., отново започна да ми звъни, само че това вече беше
многократно. До вечерта може би имах над 15 обаждания, в които отново
отправяше заплахи че ще ми отреже главата, ще ми я навре между краката, ще
ми отреже езика, да внимавам от къде минавам, как се прибирам, как се
придвижвам, кога се прибирам в къщи. Няколко пъти вдигнах, но като
продължиха обажданията, наистина се изплаших, разстроих се и мислех да не
вдигам телефона. Моя приятел Т.Т. вдигна телефона, като заплахите вече бяха
отправени и към двамата, че и двамата ще ни убие, че ще ни смаже, ще ни
размаже, което наложи да запишем записите и да ги предадем в полицията.
Първия момент се изплаших, въпреки че го познавам, въпреки че винаги ме е
било страх от него, не очаквах, че ще подходи, тъй като е влязла в сила
ограничителната заповед. Притеснявам се, защото винаги когато е тук, просто
ме преследва. Имало е случаи, когато ме е набутвал вътре в нашия вход. Това
беше малко преди да подам документи за ограничителна заповед, месеци
преди датите 29 и 31. Непрекъснато съм подавала жалби до полицията,
звъняла съм на 112. На 2 юни, прибрахме се от работа, от както живея с Т.Т.,
винаги той ме е вземал от работа, защото ме е страх. Работя в Дом за стари
хора гр. Разград, намира се близо до болницата. П. винаги се криеше зад
ТЕЛК, има една врата, която стоеше непрекъснато отворена, на входа за
4
ТЕЛК, има големи дървета и аз много пъти съм го забелязвала че се крие там.
Бяха започнала да сменям маршрута си на прибиране но той не спря,
продължи да ме преследва, говоря когато е в България и когато е на
територията на Разград. Това го казвам по повод, че от както живея с лицето
Т.Т., го бях помолила да ме прибира от работа, защото реално се притеснявах.
За себе си се притеснявам, за живота си, за децата си, мога да кажа и за сестра
ми, защото и към нея отправя заплахи, всъщност към цялото семейство. На 2
юни, прибрахме се от работа, бяхме много изморени и си легнахме някъде
около 21.21 ч. Към 23.40 ч. Т. ме събуди с думите „Стани. П. е на вратата.
Обади се на 112.“ Станах по най-бързия начин и го попитах „Сигурен ли си,
че е той?“ Той каза, че го вижда през шпионката. През това време голямата ми
дъщеря погледна, и тя видя че П. е на вратата. Обадих се на 112, докато
предавам сигнал от моя страна, чух че асансьора слиза, но чух че той
блъскаше, след като Т. ме събуди, чух че той блъскаше и се опитваше да
влезе. Аз лично не го чух да вика, защото се изплаших и се скрих в спалнята.
След като чух обаче че слиза асансьора, отидох в кухнята и вече чух че
комшиите от долу, разпознах по гласа единия от комшиите, който живее на 6
етаж, над нас, вика от долу „Комшу, комшу, слез, изпотрошиха ти колата.“
След което вече слязохме. Комшията каза, че го е видял че държал голям,
остър, предмет, или твърд предмет, тип брадва. Комшията се казва Х.,
фамилията не се сещам, живее на 6 етаж, ние живеем среден апартамент, на 5
етаж. Случи се на 31.10, преди ограничителната заповед, когато децата ми се
прибираха от училище, чух че се звъни на вратата, понеже бях сложила ключа
вътре в ключалката, отидох да отключа вратата. Първоначално чух само
гласовете на децата, отваряйки вратата обаче, той бил на нашата врата, избута
децата, избута мен, ударих се в стената отзад, заключи за отрицателно време,
прибра ключовете в джобовете си. Набута ни вътре към хола. Опита се да ми
посегне, качих се на другия диван, децата инстинктивно застанаха пред мен,
понеже се изплашиха, явно да ме предпазят. Започна да ме заплашва, че ще
ме убие, започна да търси Т., но тогава вече влезе в сила ограничителната
заповед. Агресивен е през цялото време, употребил, неупотребил алкохол,
просто е опасен. Просто винаги е бил агресивен. Винаги е налитал да ми
посяга, винаги е отправял закани към мен и винаги заканите са били, че ще ме
убие. Няколко пъти сменяхме ключалката, т. к. беше взел ключовете от моя
апартамент. Единият път си личеше, че с нещо беше резната самата брава.
5
Сменихме втори път. Това вече го направихме от гледна точка на
предпазливост и безопасност. Не съм страхлив човек, много малко може да
ме разклати нещо, но съвсем ясно заявявам, че мен ме е страх от П.. Страх ме
е, защото когато е в Разград непрекъснато ме преследва, непрекъснато
отправя закани. Била съм с малката си дъщеря, като ме е преследвал, когато
съм я прибирала от училище, но съм била и сама. Това е станало след развода
ни. С годините стана изключително нападателен, изключително агресивен,
след развода. Ясно заяви „Няма да бъдеш с мен, няма да те оставя жива, за да
не бъдеш с друг.“ Това са заплахи отправени и към моята сестра, към нейния
съпруг, заплахи към голямата ми дъщеря, по повод мен. Последното му
обаждане, с ясни заплахи, тази година 01.05.2020 г. От неговия личен телефон
ми звъня, като края на април ми звънеше от белгийски карти, със заплахи,
всеки божи ден ми звънеше. От края на април, до 1 май ми звънеше, това бяха
непрекъснати заплахи. Първо от белгийски карти, след като спрягам да
вдигам, започна вече от неговия номер. Сестра ми един ден ми звънна,
видимо притеснена по телефона, като ме попита знам ли къде се намира П..
Аз не знаех къде се намира. Тогава ми каза, че прибирайки се долу, в майка
ми, тя живее в ******* вижда залепена бележка на вратата „Внимавай с
близначките.“ Снима с телефона си и ми я изпрати, за да мога да вида дали
това е почерка на П.. Не каза на майка ми, за да не я притесни, понеже майка
ми е със здравословни проблеми. Разпознах почерка на П.. Известно време
след това, П. ми се обади, уж че иска да види А., но реално се беше обадил
пак да ме заплаши. Тогава го аз директно го запитах „П.е, защо залепи
бележката на вратата? Ти ли я залепи? Защо си помисли, че няма да разбера?
Разпознах ти почерка.“, той просто си призна. Страх ме е от него.
Притеснявам се като излизам сутрин на работа, да не е някъде около входа,
понеже е забелязван на 1 юни преди да наруши ограничителната заповед, е
забелязан от комшиите ни да се навърта долу, около блока. Нямам представа
къде е П. сега. Притеснявам се за собствения си живот, притеснявам се за
живота на близките си, защото е опасен. Способен е да осъществи заканите.
РАЗПИТЪТ приключи в 13.25 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание в два еднообразни
оригинала.
6

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
7