Р Е Ш
Е Н И Е
№…260122/29.03.2021г.,
гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданска колегия, ІІ въззивен състав, в публично заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана Димитрова
при секретаря Галина Младенова, като
разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №112 по описа на
Съда за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва
се решение № 260046 постановено на 17.11.2020г. по гр.дело № 830 по описа на
Панагюрския районен съд за 2019г. ,с което предявеният от Х.Р.Г. ,с ЕГН **********,със съгласието на неговата
майка и законен представител М.П.П.,с ЕГН **********,двамата от гр.София, със
съдебен адрес *** против Ю.Р.И., с ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата в размер на 14 250,00 лв.,
представляваща обезщетение за лишаването от ползването на ½ ид.ч. от
съсобственото на ищеца с ответницата жилище, представляващо: апартамент №, на
третия етаж в жилищен блок , в кв., по отменения план на гр. Панагюрище, който
апартамент е с площ от 82,13 кв.м. и се състои от две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения, ведно с избено помещение 7, с площ от 11,48 кв.м., и ведно
със 7,893% ид.ч. от общите части на сградата, за който имот е отреден
идентификатор 55302.501.4594.5.7, с административен адрес: гр. П, ул. „Г. Б.“№ .за
периода от 17.07.2015 г. до 01.12.2017 г., или за 28 месеца и 13 дни, ведно със
законната лихва върху всяка месечна сума до окончателното й заплащане ,е
отхвърлен като неоснователен.
Въззивника
Х.Г.,със съгласието на майка си М.П. с въззивна жалба,подадена от процесуалния му
представител-адв.П.И. обжалва решението като твърди,че същото е неправилно.Твърди,че
е постановено в нарушение на материалния закон. Посочва,че е отправил покана за
плащане на обезщетение на 17.07.2015г. и
от този момент възниква правото му на обезщетение по чл.31 от ЗС. Всички изводи
на първоинстанционния съд в обратния смисъл са незаконосъобразни. Формулира
искане решението да бъде отменено до размера от
3 483,40 лева, а искът изцяло уважен от въззивната инстанция.
Въззиваемата
страна с отговора на въззивната жалба излага съображения за нейната
неоснователност.
Въззивният съд намира въззивната жалба за
допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е
подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по
реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно
решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването –
и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция приема следното:
Първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими към спора
доказателства. Установената въз основа на тях фактическа обстановка е пълна и
точна. Въззивната инстанция изцяло споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка ,поради което и за да не се възпроизвежда отново ,на
основание чл.272 от ГПК препраща към нея.
От подробния анализ на събраните по делото доказателства,първоинстанционният
съд е приел,че страните са съсобственици на по 1/ 2 ид.част от процесния имот.
Приел,че през периода от 17.06.2015-01.12.2017 г. ищецът Х.Г. не е правил
постъпки да получи достъп до недвижимия имот и да упражнява владение над него
като съсобственик, нито лично, нито чрез своята майка и законен представител М.П..Съдът
е констатирал,че единственото действие, извършено от малолетния тогава ищец е
завеждането на гражданско дело за делба и получаването на средствата,
представляващи уравнение на дължимия му дял в недвижимия имот. Ищецът, нито
лично, нито чрез неговата майка и законен представител не е направил каквито и
да е постъпки да влязат в имота, да се снабдят с ключ за него, да обитават и
поддържат същия. Напротив, съгласно заключението на вещото лице- оценител,
жилището е неподдържано, занемарено. Предвид така установеното
,първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.31,ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си
служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на
другите съсобственици да си служат с нея според правата им, като неползуващият
има право на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл.31,ал.2 ЗС.
Фактът,че един от съсобствениците ползува цялата вещ, сам по себе си дава
правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня
на писменото поискване,тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от
вещта по причина действията на другия съсобственик. Неползуващият вещта не е
длъжен да изяви желание за лично ползуване,за да може да претендира
обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери
на двамата съсобственици е осъщественото само от един от тях ползуване на
цялата съсобствена вещ,а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да
ползува вещта според правата си. Разпоредбата на чл.31,ал.2 ЗС обвързва
задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия
съсобственик ползуване на цялата вещ. Достатъчно е неползуващият вещта
съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение,за да
възникне основание за ангажиране отговорността на ползуващия вещта
съсобственик. За да се освободи от отговорност последният следва да предложи на
съсобственика си да ползува вещта лично според правата му в съсобствеността и
да му осигури възможността реално да упражнява това свое право.Именно това се установи
от фактическа страна в настоящия правен спор. По несъмнен начин се доказа,че
ответницита считано от 2008г. пребивава в друга държава, както и че ключът за
жилището се намира в трето лице, като ищецът нарочно е уведомен за това и за
възможността при желание да ползва имота. Т.е, следва да се приеме,че
обезщетение не се дължи, тъй като ползващия съсобственик много преди поканата е
предложил на въззивника да ползва вещта съобразно правата си, но той не се е
възползвал, без да са създадени пречки за ползването.По делото се доказа:
първо,че ответницата не е лично ползвала имота съобразно смисъла на чл.31,ал.2 от ЗС и на второ място,
че е предоставила ползването на имота на въззивника,но същия не се е възползвал
от това.
Ето защо следва да се приеме,че предявения иск е неоснователен и като такъв
правилно е отхвърлен от Панагюрския районен съд. Решението като правилно следва да бъде
потвърдено.
Разноски не се присъждат,тъй като такива не са претендирани.
Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260046 постановено на 17.11.2020г. по гр.дело №
830 по описа на Панагюрския районен съд за 2019г.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател:
членове: