РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Пазарджик, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Иванина Игн. Иванова
при участието на секретаря Стоянка Ст. К.а
като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20255200500165 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1025/01.08.2024 г., постановено по гр.д. № 1061/2023 г. по
описа на Районен съд - Пазарджик е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, с адрес: гр. София бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, да
заплати, на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от
ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, на Г. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, бул.
„*****“ № ***, дължимото му се допълнително трудово възнаграждение за
извънреден труд в общ размер на 284,99 лева, положен през 4- то тримесечие
на 2020 г. /01.10.2020 г. до 31.12.2020 г./; 1-во тримесечие на 2021 г.
/01.01.2021 г. до 31.03.2021 г./; 2-ро тримесечие на 2021 г. /01.04.2021 г. до
30.06.2021 г./; 3-то тримесечие на 2021г. /01.07.2021г. до 30.09.2021г./; 1- во
тримесечие на 2022 г. /01.01.2022 г. до 31.03.2022 г./ и 3-то тримесечие на
2022г. /01.07.2022г. до 30.09.2022г./, както и обезщетение за забава в размер на
41,11 лева за периода от 26.01.2021 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2023
г., до окончателното изплащане, като са отхвърлени като неоснователни
исковите претенции срещу ответника за присъждане на главница над
присъдената сума от 284,99 лева до претендирания размер от 1500 лева и за
останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над
присъдената сума от 41,11 лева до претендирания размер от 200 лева. С
1
решението ответникът е осъден да заплати на адв. А. Д. сумата от 49,76 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищеца, съразмерно на уважената част от иска, както и е осъден
да заплати по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на
100,00 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 14,30 лева, а ищецът е
осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 188,56 лева.
С Определение № 3348/18.11.2024 г. по същото дело, съдът е оставил без
уважение искането на ищеца по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в
частта за разноските.
В законоустановения срок срещу решението са постъпили въззивни
жалби от двете страни по спора.
С въззивната жалба от процесуалния представител на ответника ГДИН
юрисконсулт Й., решението се обжалва в частта, с която е осъдена ГДИН да
заплати на ищеца сумата от общо 284,99лева допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и с която е осъдена да заплати
обезщетение за забава в размер на 41,11 лева за периода от 26.01.2021 г. до
24.03.2023 г., както и в частта за разноските. Жалбоподателят намира
решението в обжалваната му част за неправилно поради нарушение на
материалния закон и необосновано. Съдът стигнал до погрешни изводи, като
не съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото
обстоятелства, като грубо нарушил принципа на равнопоставеност на
страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за
пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяване на
решението. Сочи, че била издадена заповед, предвиждаща заплащане на 30
минути извънреден труд, като единствено за затвора в София допълнителното
заплащано време било в размер на 45 минути. Във всички останали затвори в
страната допълнителното време било 30 минути и за процесния период то
било заплащано на всички надзиратели. Позовава се на практика по
идентични спорове. Намира, че тези допълнителни 30 минути, които от 2019г.
работодателят ГДИН заплащал на всеки надзирател, били достатъчни и
съответствали на допълнително отработеното време от всеки един от тях при
12 и 24- часови дежурства. Сочи, че съдът неправилно не бил взел под
внимание показанията на свидетеля Ф., доколкото бил заинтересован от изхода
на делото, тъй като заемал *** длъжност в затвора – Пазарджик, а били
кредитирани показанията на свидетеля на ищеца – Д., който според
жалбоподателя бил пряко заинтересован от изхода на делото, доколкото също
бил предявил иск срещу ответника със същия предмет - гр.д. № 1096/2023 г.
по описа на PC-Пазарджик, а също така бил и баща на представителя на ищеца
– адвокат Д.. Сочи, че неправилно съдът не бил кредитирал предоставените от
ответника видеозаписи, тъй като били оспорени от процесуалния
2
представител на ищеца. Сочи, че не са му давани указания да ангажира
специалист със специални познания във връзка с прочитането на тяхното
съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност, като въпреки
това съдът приел, че не следва да ги взема предвид, доколкото такова искане
не било направено от жалбоподателя. Намира, че посочените видеозаписи
потвърждавали показанията на Ф. и опровергавали показанията на свидетеля
Д.. Сочи, че районният съд бил приел, че след като служителят се подпишел за
сдаване на поста, му оставало да извърви известно разстояние до КПП на
затвора, където се намирала стаята за отвод, след което следвало
провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора, тоест
не се отричало, че в установения период от време след сдаването на поста,
ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото, определено от
работодателя. След сдаване на постовете служителите се отправяли към стаята
за отвод, за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има
проблеми, като това били част от всички дейности относно инструктажа,
приемане, сдаване на постовете и отвод по чл. 305, 306, 307, 311 и 314 от
ПП3ИНЗС, които се зачитали за работно време, съгласно Заповед от
13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН. Намира решението за
необосновано и неточно, доколкото по делото било установена
невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото
лице относно изчисляването на отработените от ищеца часове за последното
тримесечие. Това се дължало на факта, че краят на исковия период - първото
тримесечие на 2023 г. не съвпадал с края на отчетния период, който
администрацията на Затвора - Пазарджик е отчитала и смятала сумарно.
Реално се получавала разлика от осем дни към изчисленията от 23.03.2023 г.
до 31.03.2023 г.- период от време, през който служителят може да е бил в
компенсация и да не е идвал на работа, или да е извършил смяна със служител
от друго отделение за началото на следващия месец, или да е бил болничен.
Това напрактика водело до неточности относно изчисленията на вещото лице,
които неточности се отразявали и на крайното заключение по експертизата.
Въпреки това, при постановяване на решението, съдът възприел изцяло
заключението на вещото лице. Намира, че показанията на Д., че времето за
инструктаж, сдаване и предаване на смяната отнемат повече от 30 минути, а
именно около 1 час, не се подкрепяли от събраните по делото доказателства.
Ищецът следвало да докаже, че за всяко дежурство, дадено в исковия период,
всеки път се е налагало да чака да бъде освободен от територията на затвора и
то извън рамките на времето за сдаване и освобождаване от наряд. Сочи, че
свидетелите и на двете страни потвърдили, че на територията на затвора, след
бариерата, имало служебен стол и лавка, където служителите, които идвали
сутрин за работа, можели да закусват и пият кафе, след като преминат
бариерата, но с това не започвало тяхното работно време. Работното време на
служителите започвало съгласно съответните заповеди в 08,15 часа в стаята за
развод на наряда. Сочи се разпоредбата на чл. 305, ал. 1 от ППЗИНЗС, според
която назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за
3
инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения, като
кредитирайки показанията на свид.Д., съдът пренебрегнал тази разпоредба.
Намира, че идването с 30, 45 или повече минути по-рано на работа не
задължавало ответника да плаща допълнителен труд на служителя, след като
нямало писмено разпореждане или нормативен акт, който да го задължава да
прави това. Намира, че показанията на Д. категорично не кореспондирали с
обективната истина, като действията, които ищецът твърдял, че извършва
преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на
затвора, не му били вменени в задължение. Обстоятелството, че служителят,
явявайки се по собствена инициатива на работното си място във време, което
той самият е определил, не давало основание да се отчита и заплаща
извънреден труд. Прави се искане решението в обжалваните части да бъде
отменено, като се присъдят и разноски, включително за юрисконсултско
възнаграждение.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от процесуалния
представител на ищеца – адвокат А. Д., с който същата се оспорва изцяло като
неоснователна. Излагат се подробни съображения, във връзка с наведените в
жалбата доводи. Набляга се, че съвсем логично било когато противоречията в
показанията касаят работното време на служителите, превес да вземат
показанията на свидетеля, който имал същото работно време с това на ищеца.
Сочи, че разпитаният свидетел Ф. е бил служител в редовна смяна, като
приключвал работа в 16,45 часа, а служителите, работещи в наряд,
приключват нарядите си около 21 часа, поради което неговите впечатления
относно края на всеки наряд не са преки и непосредствени. Сочи, че
първоинстанционният съд в присъствието на двете страни, възпроизвел в
съдебно заседание и прегледал предоставените 2 броя дискове, което коствало
много време, като било невъзможно да бъде разпознат ищеца - дали изобщо
присъства на самия запис. Поради това ищцовата страна оспорила записите, а
ответникът не се е възползвал от предоставената законова възможност и не
поискал назначаване на видео-техническа експертиза, въпреки дадените
указания от съда в този смисъл.
Срещу решението, в частта му, с която са отхвърлени исковите
претенции, е подадена въззивна жалба вх. № 24557/07.10.2024г. от ищеца.
Препис от същата е изпратен на насрещната страна, като в срок е
постъпил писмен отговор вх. № 26665/29.10.2024г. на въззивната жалба от
процесуалния представител на ответника ГДИН – юрисконсулт Й., с който
жалбата е оспорена изцяло като неоснователна по подробни съображения, във
връзка с наведените в жалбата доводи.
С молба вх. № 52/03.01.2025г. от ищеца чрез процесуалния му
представител адв. Д., на основание чл. 264, ал. 1 ГПК е оттеглена подадената
от него въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.
С Определение № 31/07.01.2025г., постановено по гр.д. № 1061/2023 г.
по описа на Районен съд - Пазарджик е върната въззивна жалба вх. №
4
24557/07.10.2024г. /с изключение на частта й, имаща характер на молба по чл.
248 ГПК/.
Срещу постановеното по делото определение № 3348/18.11.2024 г. по
реда на чл. 248 ГПК в срок е постъпила частна жалба от ищеца, чрез адвокат
Д., с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност, като
постановено в противоречие с материалния закон. Намира, че присъдените
разноски и за двете страни по делото са погрешно изчислени. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно бил определил материалния интерес,
доколкото по делото било направено изменение на исковите претенции, като
дори и то да не се вземело предвид, отново се стигало до грешка в
изчисляването на присъдените разноски. Сочи, че дори и да се приемело, че
съдът не е обвързан с лимитите на Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, той следвало по вътрешно убеждение и с оглед правната
сложност на делото да определи справедливо адвокатско възнаграждение,
което да съответства на положения от адвоката труд, като присъдената сума в
размер на 49,76 лева за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищеца не съответствала на тези критерии. Намира, че
възнаграждението следва да се определи на размер от 400,00 лева, съобразно
чл. 7, ал. 2 от Наредбата, което би било справедливо. Наред с това счита, че
присъдените разноски в полза на ответника не следвало да се съобразяват с
първоначалния размер на исковете, а с изменения им размер. Отправя искане
за отмяна на определението и постановяване на ново, с което се уважи
искането по чл. 248 от ГПК, като се увеличи размерът на присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, както и да
бъдат намалени присъдените в полза на ответника разноски.
С постъпилия отговор на частната жалба, ответникът ГДИН възразява
срещу нейната основателност. Сочи, че Наредбата определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения, но при съобразяване на изхода от
спора. Предвид направеното намаляване размера на иска от ищцовата страна,
счита, че съдът правилно е присъдил в полза на ответника всички направени
до момента на предприемане на това процесуално действие разноски, които са
били съобразени с първоначалния размер на иска. Намира, че разноските са
правилно изчислени от съда, поради което обжалваното определение е
правилно и обосновано, а частната жалба следвало да бъде оставена без
уважение.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя ГДИН поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения. Оспорва като неоснователна подадената от насрещната страна
частна жалба по съображенията, подробно изложени в отговора срещу нея.
Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Процесуалният представител на въззиваемия С. поддържа подадената
частна жалба, както и отговора на въззивната жалба на насрещната страна по
подробно изложените в тях съображения. Претендира присъждане на
5
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
С протоколно определение от проведеното на 20.03.2025 г. открито
съдебно заседание е оставено без уважение доказателственото искане на
жалбоподателя ГДИН за преглеждане пред въззивната инстанция на
видеофайловете, представени като доказателства по делото.
Съдът намира въззивната и частната жалба за процесуално допустими,
като подадени в срок, всяка от тях подадена от надлежна страна и против
подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което същите следва да
бъдат разгледани по същество.
При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение
съобразно правомощията по чл. 269 ГПК, съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което и съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, следва да бъде
проверена неговата правилност по изложените във въззивната жалба
съображения и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция
по същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове
с правно основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.
187, ал. 7 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Г. М. С. срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” с искане до съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 5 200 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 24.03.2020 г.- 24.03.2023 г., сумата от 500 лева, представляваща общ
сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на
завеждане на исковата молба в съда, както и законната лихва върху
главницата, считано от момента на изпадане в забава до датата на
окончателното изплащане на паричното задължение. В исковата молба
ищецът твърди, че между него и ответника съществува служебно
правоотношение, тъй като бил държавен служител на длъжност надзирател
първа степен от надзорно - охранителния състав в ответната ГДИН, с
местоизпълнение на служебните задължения - Затвора град Пазарджик.
Посочва, че работата в системата на ГДИН била организирана на смени от по
24 часа непрекъснати денонощни дежурства или по 12 часа, по предварително
утвърдени графици за смените при сумирано изчисляване на работното време
в часове за тримесечен период. Твърди, че за периода от 24.03.2020 г. до
01.12.2022 г. изпълнявал служебните си задължения в дежурства на 24- часов
режим на работа, а за периода от 01.12.2022 г. до 24.03.2023 г. на 12- часов
режим на работа. Работното време било за отчетен период, при сумирано
изчисляване на работното време, което включвало продължителността на
положените от него дежурства по предварително утвърден график, както и
часовете труд, положени от него извън даваните дежурства под формата на
претърсвания, обиски, служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други
6
съпътстващи дейности. Твърди, че реалната продължителност на всяка
работна смяна била различна от нормативно установената (12 или 24 часа),
тъй като към нея трябвало да бъдат включени и съпътстващите нарядни
дейности. Твърди, че се явявал на работа 15 минути преди началото на
работното време, за да бъде проверена наличността и годността му и бил
освобождаван от наряд значително по-късно след изтичане на работната му
смяна. Посочва, че времето, през което осъществявал професионална дейност,
било необходимо за подготовка на наряда, включваща наличността на състава
по ежедневна ведомост, строеви преглед, инструктаж, въоръжаване и
оборудване с боеприпаси за външните постове, време за придвижване до
поста от мястото на инструктаж и отвод, за сдаване и приемане на постовете
по опис от следващото отделение, респективно от следващия постови
надзирател. Последното от своя страна включвало дейности по приемане и
сдаване на поста, попълване на документи, обход на поста и проверка
състоянието на средствата за сигнализация, проверка на всички спални
помещения за тяхната цялост, санитарни помещения, врати, прозорци,
решетки, стени, катинари, извършване на обиски и претърсвания, проверка на
състоянието и наличността на лишените от свобода, изготвяне на доклад за
констатираните по време на дежурството нарушения от сдаващия постови и
времето за придвижване от поста до мястото за инструктаж и отвод, времето
за отвод извършван от дежурния главен надзирател и освобождаване на
смяната от длъжностното лице. Така изброените дейности продължавали
около 2 часа над нормативно установеното за едно 12 или 24 - часово
дежурство. По време на тези съпътстващи постовата дейност действия ищецът
изпълнявал служебните си задължения, бил на разположение на дежурния
главен надзирател с необходимото униформено облекло и снаряжение, явявал
се и оставал на територията на затвора толкова, колкото му било разпоредено
в съответствие с решението на Началника на Затвора Пазарджик. Твърди, че
всички тези действия представлявали част от работното му време, но не се
отчитали и съответно заплащали. В този смисъл посочва, че ежедневните
нарядни ведомости отразявали не реалната, а нормативно установената
продължителност на смените, без да се включва времето за посочените
дейности, съпътстващи дежурствата. Твърди, че времето, отработено от него
преди началото на 12 и 24-часовото дежурство и след края му, следвало да се
отчита и заплаща от ответника като извънреден труд, тъй като през цялото
това време бил реално ангажиран, за да изпълни дежурството си. Поради това,
че фактическата продължителност на всяка смяна не била реално отчитана, в
случаите, когато ищецът е надвишавал нормата си работно време за отчетен
период, същият е полагал извънреден труд, който не е бил отчитан в пълен
размер, нито заплащан като такъв с 50% увеличение на база основното му
трудово възнаграждение. Посочва, че всяко вземане за допълнително
възнаграждение за извънреден труд през процесния период ставало изискуемо
след 25-то число на месеца, следващ отчетния период, тъй като съгласно
вътрешните правила за организацията на работната заплата в ГДИН,
7
месечните трудови възнаграждения се изплащат до 25-то число на месеца, т.е.
задължението е изпълнимо до 25-то число и длъжникът е в забава след
изтичане на падежа. Твърди, че през процесния период е изработил общо
около 400 часа извънреден труд. Изтъква се, че отказът на ответника да зачете
реалната продължителност на работната смяна, без да отчита съпътстващите
наряди дейности, противоречи както на разпоредбите на Кодекса на труда,
така и на практиката на Съда на Европейския съюз, която цитира. Твърди, че е
отработил около 400 часа извънреден труд, като при изчисляване на база
основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.7
ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран по 13 лева.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден
било част от задължението му за плащане на трудово възнаграждение, което е
установено със срок и на основание чл.84, ал.1, ЗЗД ответникът изпаднал в
забава след изтичане на срока, в който е трябвало да изплати съответното
възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна депозира отговор, в който
изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Посочва, че
правоотношенията със служителите в ГДИН се уреждат от ЗИНЗС и
правилника за прилагането му, а субсидиарно приложение намирали
разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на
вътрешните работи, съгласно чл.19, ал.2 от ЗИНЗС. Средната денонощна
продължителност на работното време на служителите от надзорно
охранителния състав за месеца не можела да превишава установената
продължителност на работния ден, т.е. държавните служители, работещи на
смени по график, следвало да изработят 168 часа за един месец, за да покрият
необходимия норматив при средно 21 работни дни месечно за служителите на
ненормирано работно време. Съгласно подробно посочени в отговора на
исковата молба заповеди, работното време на тези служители се изчислявало
сумарно за тримесечен период, като изчисляването на нормата работно време
в часове се извършвала, като броят на работните дни, включени в периода, се
умножават по нормалната продължителност на работния ден - 8 часа. За
работно време от 8 часа се осигурявала половин час почивка, за работно време
от 12 часа - 45 минути почивка, и за работно време от 24 часа - 90 минути
почивка. Твърди, че за процесния период при 24 - часова смяна се зачитала
цялата продължителност на работното време от 24,5 часа заедно с почивките,
като в това работно време били включени и всички мероприятия относно
инструктажа, сдаване и приемане на постовете съгласно посочените заповеди
и във връзка е изменението на ЗИНЗС с ДВ. бр. 14/10.02.2017 г. Посочва, че
ищецът не е давал писмено съгласие за полагане на извънреден труд за
допълнителни 25 часа над допустимите 70 часа на отчетен период. Заявява, че
при отчитане на работното време и извънредния труд на служителите от
надзорно - охранителния състав не следва да взема предвид коефициентът за
нощен труд от 0,143 от КТ, позовавайки се на ТР № 1/2020г. на ОСГК на ВКС.
Относно твърдението на ищеца за необходимостта да идва на работа 15
8
минути пред началото работното време сочи, че служителите нямат такова
нормативно установено задължение. В тази връзка цитира заповед № Л-
1269/01.09.2021 г. на ЗА Началник на Затвора – Пазарджик гл. инспектор Д.Д.,
Заповед № Л-148/31.01.2022 г. на старши комисар В.К. и Заповед №
1551/24.11.2022 г. на старши комисар В.К., където било ясно посочено, че
началото на работно време е 08:15 часа до 08:45 часа на следващия ден при
24-часов график за работа. По отношение на 12-часовия наряд посочва, че
съгласно Заповед № 1551/24.11.22 г. старши комисар В. К. на основание
Заповед № 05 - 283/17.08.21г. и чл.16б (1) от ППЗИНЗС; Заповед № Л-
1687/23.12.22 г. на основание Заповед № 05 - 283/17.08.21 г. и чл.16б.(1) от
ППЗИНЗС, за всяка от дневните и нощни смени за работа са включени в
работното време допълнителни 30 - минути за сдаване и приемане като за
отработено време се отчита 12 ч. и 30 минути за всеки 12 - часов наряд.
Твърди, че е била назначена комисия, която да установи реалния период от
време, с който се удължавала работната смяна, заради сдаването и приемането
на всички постове в затвора и последващия отвод, за което бил съставен
Протокол № ВД/МЗ-48/12.02.19 г. Установеното от комисията време на
удължаване на работата в затвора е 30 минути, като това време било добавено
след това със заповедите на началника на затвора относно реда за определяне
на работното време на държавните служители в Затвора Пазарджик през 2020
г., 2021 г. и 2022 г. и включено към работната норма часове, които трябвало да
положат служителите на тримесечие, като разликата отработени часове над
тримесечната норма е изплащана на ищеца под формата извънреден труд.
Твърди, че съгласно постовите книги, които е подписвал по дата и час ищецът
сутрин при сдаването на наряда, през процесния период не е имало случай да
си тръгва по-късно от 08:45 ч. при начало на работния ден 8:15 ч. След като
служителят се подпишел, че е сдал поста, той повече нямал задължения към
работодателя и му оставало да извърви 50 метра разстояние от корпуса до
КПП на затвора, където се намирала стаята за отвод, след което следвало до 5
минути време за отвод и напускане на затвора. Посочва, че съдът следва да
съобрази, че всеки затвор е с различна сградна база, различна охраняема площ
в декари, различен брой външни и вътрешни постове за служене и различен
брой лишени от свобода за преброяване. Твърди, че ищецът при приемане и
сдаване на поста в затвора се е подписвал в „постови книги“, от които било
видно реалният час на сдаване на поста сутрин в края на 24- часовата смяна,
като това сдаване е ставало след като служителят е преброил затворниците
заедно с новата смяна служител, обходил е постовете съгласно чл.311 от
ППЗИНЗС. От момента, в който служителят е сдавал поста, за него повече
нямало задължения да остане в затвора и му оставало да извърви 50 - 100
метра до изхода на затвора. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли за отхвърляне на исковата претенция.
С протоколно определение от 17.07.2024 г. е допуснато изменение на
предявения иск за главница чрез намаляване на неговия размер от 5 200 лева
на 1500 лева и предявения иск за обезщетение за забава чрез намаляване на
9
неговия размер от 500 лева на 200 лева.
Страните не спорят, а и от приложените по делото писмени
доказателства се установява, че за процесния период от 24.03.2020 г. до
24.03.2023 г. ищецът е заемал длъжността „Надзирател първа степен“ от
надзорно-охранителния състав (НОС) в ГДИН, с местоизпълнение на
служебните си задължения в Затвора - гр. Пазарджик. Няма спор и че за
периода 24.03.2020 г. - 01.12.2022 г. ищецът изпълнявал служебните си
задължения в дежурства на 24- часов режим на работа, а за периода от
01.12.2022 - 24.03.2023 г. - на 12-часов режим на работа.
По делото са приети като писмени доказателства протоколи за положен
труд за периода, за който претендира ищецът, в които фигурира и той, както и
доказателства за извършените плащания на трудово възнаграждение.
Със Заповед № Л-92/05.02.2019 г. на началника на Затвора – гр.
Пазарджик е назначена комисия, която е следвало да извърши замерване и да
документира колко е времето, необходимо за подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване, извършване на обиск и претърсване по
график, отвод и освобождаване от наряд или дежурство, като се отчетат
особеностите на всички постове, поддържани при 8-, 12- и 24- часово
дежурство. В тази комисия участвали представители на затворническата
администрация и представител на синдикална организация към затвора.
Комисията е извършила проверка и резултатите са обективирани в Протокол
от 12.02.2019 г., с който е прието, че изброените в заповедта дейности при 24 -
часов наряд започват в 8,15 часа и свършват в 9,15 часа.
Съгласно Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. на главен комисар В.М. –
директор на ГДИН, е наредено времето за подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство в
затвора в гр. София да е в рамките на 45 минути, а във всички останали
затвори, затворнически общежития и арести в затворите да е в рамките на 30
минути.
По делото са представени заповеди на началника на Затвора - гр.
Пазарджик относно реда за разпределение на работното време на държавните
служители в затвора в гр. Пазарджик II-ра категория, отчитането му и
компенсиране на работата извън установеното работно време. Съгласно
Заповед № Л-14/27.06.2019 г., издадена на основание Заповед № ЧР-05-
11/30.01.2015 г. на Министъра на правосъдието, Заповед № Л -
1416/23.10.2020 г., издадена на основание Заповед № ЧР-05-320/06.10.2020 г.
на Министъра на правосъдието, Заповед № Л-1269/01.09.2021 г., както и
Заповед № Л -148/31.01.2022 г., издадени на основание Заповед № ЧР-05-
283/17.08.2021 г. на Министъра на правосъдието, продължителността на 24 -
часов наряд на дежурен от НОС в корпуса на затвора е, както следва: начало
на работното време 08,15 часа, край на работното време 08,45 часа на другия
ден, като дейностите по чл. 305, 306, 307 и 311 от ППЗИНЗС да се
осъществяват във времето от 08,15 часа до 08,45 часа. Изрично е предвидено в
10
посочената Заповед № Л-1416/23.10.2020 г., че когато служител, работещ в
наряд, надвиши установения брой часове за отчетен тримесечен период, тези
часове се компенсират като извънреден труд въз основа на съставен надлежен
протокол.
Съгласно Заповед № Л-1551/24.11.2022 г. и Заповед № Л -
1687/23.12.2022г., двете издадени на основание Заповед № ЧР 05 -
283/17.08.2021 г. на Министъра на правосъдието, продължителността на 12 -
часов наряд на дежурен от НОС в корпуса на затвора е: при дневна смяна -
начало на работното време 08,15 часа, край на работното време 20,45 часа,
като дейностите по чл. 305, 306, 307, 311 и 314 от ППЗИНЗС да се
осъществяват във времето от 08,15 часа до 20,45 часа, а при нощна смяна -
начало на работното време 20,15 часа, край на работното време 08,45 часа на
другия ден, като дейностите по чл. 305, 306, 307, 311 и 314 от ППЗИНЗС се
осъществяват във времето от 20,15 часа до 08,45 часа на другия ден.
Приложената по делото Заповед №155/12.11.2018 г. Началника на
Затвора Пазарджик относно реда за разпределение на работното време на
държавните служители в Затвора Пазарджик II-ра категория, отчитането му и
компенсиране на работата извън установеното работно време, не се обсъжда,
тъй като не е действала през процесния период. Не следва да се обсъжда и
приложеното по делото допълнително заключение за извършена съдебно–
икономическа експертиза, тъй като е доказателствено средство, събрано по
друго дело и предвид принципа за непосредственост в гражданския процес, не
може да се ползва в настоящото дело.
В първото заседание по делото пред първата инстанция, във връзка с
отговора на ответника, са изложени доводи от представителя на ищеца,
касаещи почивките за хранене. Видно от представените по делото заповеди,
тези въпроси при ответника са уредени както в съответствие с вътрешното,
така и в съответствие с приложимото европейско право, поради което съдът
няма да ги обсъжда. В това заседание са изложени възражения и относно
довода, касаещ полагане на подписи в постовите книги, като се твърди, че
полагането на подпис не слага край на задълженията по служба на ищеца.
Следва да се посочи, че доказателства – постови книги с положени подписи от
страната, по делото не са представени. По отношение Протокола, съставен на
12.02.2019 година, оспорване не е направено, а и той е представен от
ответника.
По делото са приети като доказателства и видеодискове, съдържащи
видеофайлове. При представянето им, представителят на ищеца се е
противопоставил с доводите, че отразеното на тези дискове касае съвсем
кратък период, а и страните не разполагат с възможността за правилното им
разчитане, като е изразил и резерви по автентичността им. Съдът е извършил
оглед на видеофайловете по смисъла на чл. 204 от ГПК в присъствието на
процесуалните представители на страните. От него се добива представа за
разположението на помещенията, свързани с осъществяваната дейност по
11
подготовка за започване, респективно напускане на работа. Видеофайловете
касаят края на исковия период - м. март 2023 г.
Относно спорния въпрос за реалната продължителност на изпълнение на
служебните задължения на ищеца, по делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите К. Д. /колега на ищеца/ и Г. Ф.
/началник на сектор „Надзорно охранителна дейност“ към Затвора
Пазарджик/.
От показанията на свидетеля К. Д. се установява как обичайно протича
един работен ден на ищеца през процесния период. Явявали се на работа в 8
часа и малко след това влизали в стаята за инструктаж, като уточнява, че
нямало заповед на началника за явяване в 8 часа. Следвало строяване от
командира на отделението, който бил застъпващ наряд. Извършвало се
строеви преглед, снаряжение, палки, белезници, униформено облекло,
осведомяване за здравословното състояние на всеки един от служителите и
вписване в ежедневната ведомост, че присъстват, в която се подписват само
при започване на наряда, като в нея се вписвало начален и краен час. Посочва,
че в 08:15 часа точно влизали инструктиращите /новият дежурен главен
надзирател, старият главен надзирател и инспекторът по охраната/ и започвал
инструктажът, който продължавал не по- малко от 5 минути на всеки един от
тях. Следвало снаряжаване на външните постове, които са по периферията на
затвора, снаряжаване на външните постове с брой оръжие и брой боеприпаси,
приемане на спалното помещение за тяхната цялост - проверки на решетки,
прозорци, катинари, брави, хигиена, санитарни възли и преброяване на
лишените от свобода във всяка една килия. След това приемали поста,
респективно го напускали, като последното не било равнозначно на
приключване на дежурството. Свидетелства, че ако всичко било наред
освобождаването от дежурството е около 20:45 часа - 20:50 часа, като
изяснява, че си тръгвали в 20:50 часа, ако е дневна смяна, респективно 08:50
часа при нощна и 24 часов наряд. Изяснява, че когато отивали на отвод влизат
в стаята за отвод и всеки един от служителите обяснява устно на дежурния как
е протекло дежурството, какви нарушения има, какви действия са предприети
за отстраняването им, какви докладни са изготвени, имало ли е проверки от
ръководството, какви забележки са констатирани и какви мерки са предприети
за отстраняването им. Всеки един докладвал устно, като уточнява, че
докладването започвало когато всички се съберат и били освобождавани,
когато всички докладвали.
Ответникът от своя страна се позовава на показанията на свидетеля Г.
Ф.. От тях се установява, че работното време на служителите започвало в
08:15 часа за дневната смяна, респективно 20:15 часа за нощна, в стаята за
провеждане на инструктаж, и те не били длъжни да идват 15 минути по – рано
на работа. За процеса на сдаване, приемане на постовете и отвод на
служителите са им били необходими 30 минути. Сочи, че през исковия период
е имало единични случаи на забавяне на времето на служителите, в които
12
случаи не се задържала цялата смяна, а само конкретният служител.
Установява се от показанията на свидетеля, че бариерата се намира в началото
на района на затвора. Началото на работната смяна на всички служители в
наряд започвало в КПП 1, където се намирала и стаята за инструктаж, и оттам
служителите влизали. През КПП 1 минавали и на излизане. Посочва, че се
случвало някой път като влизал в стаята за инструктаж в 08:15 ч., служителите
да са наредени, а понякога не. Свидетелят Ф. споделя, че работи редовна
смяна и работното му време е от 08:15 часа до 16:45 часа. Изяснява как се
изчислявал, респективно изплащал извънредният труд на служителите в
Затвора гр. Пазарджик. Показанията на свидетеля Ф. касаят и изготвянето и
контрола върху извършваните видеозаписи. При извършения оглед на
видеофайловете, приети като доказателства по делото, в присъствието на
свидетеля Ф., са констатирани часове на пристигане и тръгване на служители
при ответника ГДИН за няколко конкретни дати, в края на исковия период.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е прието
заключение по допуснатата съдебно икономическа експертиза, при
изготвянето на която са съобразени приетите по делото писмени
доказателства, включително ведомостите за заплати и ежедневните
ведомости, наряди и справки, предоставени на вещото лице от
администрацията на затвора.
От заключението се установява, че за периода от 24.03.2020 г. до
30.11.2022 г. ищецът е работил на 24-часов наряд с работно време от 08,15
часа до 08,45 часа на следващия ден. Съгласно ежедневните ведомости
продължителността на една работна смяна при 24-часов наряд е 24 часа и 30
минути. От 01.12.2022 г. до 24.03.2023 г. ищецът е работил на 12-часов наряд с
работно време от 08,15 часа до 20,45 часа при дневна смяна и от 20,15 часа до
08,45 часа на следващия ден при нощна смяна. Съгласно ежедневните
ведомости продължителността на една работна смяна при 12-часов наряд е 12
часа и 30 минути. Установено е от експерта, че отработените наряди на ищеца
са плащани по 24 часа и 30 минути, а не по 24 часа, съответно по 12 часа и 30
минути, а не по 12 часа. Съобразявайки разпоредбата на чл.16е от ППЗИНЗС,
експертът е направил изчисления в два варианта, при допускане, че
положеният извънреден труд за всяко едно дежурство 12/24 часови смени е 30
минути, съответно - 20 минути. Заключението е изготвено, като експертът е
съобразил сумираното отчитане на работното време, въведено със закона и
правилника за приложението му. При тези условия не цялото време на полаган
труд би се приело като извънреден. Според експерта неизплатения извънреден
труд, отчетен по този ред за исковия период при допускане, че същият за всяко
едно дежурство 12/24 часови смени е 30 минути е 505,26 лева, а лихвата
възлиза на 66,17 лева, а при допускане, че същият за всяко едно дежурство
12/24 часови смени е 20 минути е 284,99 лева, а лихвата възлиза на 41,11 лева.
Заключението е оспорено от процесуалния представител на ищеца
относно механизма на изчисляване и времетраенето на положения извънреден
13
труд.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна,
настоящата инстанция приема от правна страна, следното:
Предявените искове са с правно основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, във вр.
с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Установи се по делото, че ищецът е държавен служител в Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и осъществява дейности по
изпълнение на наказанията в Затвора– гр. Пазарджик. С оглед на това, същият
попада в тази категория държавни служители на ответната дирекция, спрямо
които се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, по
силата на препращащата норма на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд. Специалната
уредба, съдържаща се в чл. 16а, ал. 1 от Правилника за приложението на
ЗИНСЗ, урежда по идентичен със ЗМВР начин въпросите относно нормалната
продължителност на работното време, а именно - 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. За дейностите, чието изпълнение
изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в 8-, 12-
или 24-часови наряди по утвърден график. Съгласно чл. 16д, ал. 2 от
ППЗИНЗС работното време на държавните служители, работещи в наряд, се
изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. Разпоредбата на
чл. 16е, ал. 1 дава изброяване на това какво включва отработеното време, а
именно: работните часове в рамките на установеното редовно работно време;
удълженото работно време; времето за инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство; времето за физиологични почивки;
времето за отдих; времето за хранене; фактически извършената работа по
време на разположение; времето за провеждане на професионално обучение;
времето на дежурство. Според разпоредбата на чл. 16е, ал. 3 при 12-часов
график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа отработено
време по ал. 1, а според чл. 16е, ал. 4 при 24-часов график на наряд или
дежурство се отчитат и заплащат 24 часа отработено време по ал. 1.
В ал.5 на чл. 16а от Правилника е предвидено, че при служебна
необходимост със заповед на началника на териториалната служба
продължителността на работното време на държавните служители, работещи в
наряд, може да бъде удължено, но не с повече от една втора от нормалната
дневна продължителност на работното време. Именно на това основание е
удължено работното време с 30 минути, за което е издадена нарочна заповед
на Началника на затвора, с която е установено работното време от 12,30 часа и
съответно от 24,30 часа.
Същевременно ППЗИНЗС съдържа регламентация на дейностите, които
осъществява нарядът в затворите, състоящ се от дежурен главен надзирател,
14
дежурен командир на отделение и надзиратели, каквато длъжност заема и
ищецът. Съгласно чл. 305 от ППЗИНЗС назначените в наряд се явяват в
поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват
служебните си задължения, облечени в установената униформа и снаряжение
и в спретнат външен вид. Съгласно чл. 306 командирът на отделение или
дежурният по арест проверява по ежедневната ведомост надзирателите,
проверява външния им вид и се осведомява за здравето им и в състояние ли са
да изпълняват служебните си задължения. Разпоредбата на чл. 308 от
ППЗИНЗС съдържа уредба относно съдържанието на инструктажа, като е
предвидено, че инструктиращия следва да обяви резултатите от изпълнението
на служебните задължения през изтеклото денонощие и да изясни
оперативната обстановка, като постави конкретни задачи на всяко длъжностно
лице от наряда и определи реда за тяхното изпълнение. В чл. 307 от ППЗИНС
е уредена процедурата по инструктаж, а в чл. 311 тази по смяната на
постовите. Последната изисква постовите да се сменят на местата, посочена в
инструкцията за особеностите на поста, като сменяващият се постови
запознава застъпващия с обстановката, след което съвместно обхождат и
проверяват територията и особеностите на поста -изправността на сигнално
охранителната техника, прозорците, вратите, решетките, осветлението,
бравите, катинарите, хигиената и други. Лишените от свобода и задържаните
под стража лица се проверяват от приемащия постови по брой, а ако е
възможно и поименно. Резултатите от проверката се отбелязват в постовата
книга с писмен рапорт, а при констатирани нередности се докладва на
дежурния. Според разпоредбата на чл. 311, ал. 6 ППЗИНС сменилият се
постови е длъжен да докладва на дежурния за състоянието, в което е сдаден
постът, за произшествия и нарушения, станали по време на службата му,
съответно за съмнителни прояви, които е забелязал, както и какви проверки на
поста са извършени, направени ли са забележки и какви задачи са поставени
от проверяващите. За станалите произшествия и нарушения постовият следва
да даде писмена докладна записка до началника.
Правилно от първоинстанционния съд са били изведени въпросите,
отговорите на които предпоставят изхода на спора, а именно: каква е била
продължителността на всяко дежурство, която е била отчитана и заплащана,
следва ли в работното време на дежурството да се включи и времето от
реалното явяване на работа до реалното напускане на работното място,
подлежи ли на заплащане времето, през което ищецът е изпълнявал
дейностите, съпътстващи основната му постова дейност като надзирател и по
конкретно времето, необходимо за подготовка за инструктаж, снаряжение,
въоръжаване, дейностите по провеждане на инструктаж, необходимото време
за придвижване до поста от мястото на инструктаж и отвод, за сдаване и
приемане на наряда на поста от следващото отделение, респективно от
следващия надзирател, което включва дейности по приемане и попълване на
документи, обход и проверка на състоянието на средствата за сигнализация,
врати решетки, извършване на обиски и претърсвания, проверка състоянието
15
и наличността на лишените от свобода, тоест дейностите по чл. 305 - чл. 311 от
ППЗИНЗС.
Законовите текстове не определят времевия интервал, в който следва да
се извършват действията по подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, извършването на
които се претендира като извънреден труд. Съгласно чл. 2 от Директива №
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно
някои аспекти на организацията на работното време, работното време е всеки
период, през който работникът или служителят или работи, или е на
разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в
съответствие с националното законодателство и/или практика. Безспорно по
смисъла на чл. 305 – чл. 311 от ППЗИНЗС действията по подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство са част от задълженията на служителя и следва да се извършват в
работно време, доколкото ищецът е бил длъжен физически да присъства на
мястото, определено от работодателя. В случай, че те не се осъществяват в
установеното за работника или служителя време, тези дейности представляват
извънреден труд.
От събраните по делото доказателства се установи, че със Заповед № Л -
2788/14.06.2019 г. на главен комисар В.М. – директор на ГДИН е наредено
реалната продължителност на работното време да включва и времето за
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване
от наряд или дежурство в затвора, които дейности се извършват в рамките до
30 минути, т.е. работното време да е 12,30 часа и съответно 24,30 часа.
За изясняване въпроса дали реално полаганият труд е с такава
продължителност или по-продължителен, с оглед необходимите дейности,
които следва да се извършат, по делото са събрани гласни доказателства. В
показанията си свидетеля Д. твърди, че необходимото време е повече от 30
минути, около 50 минути, описвайки подробно действията при встъпване и
освобождаване от наряд. Показанията на този свидетел са конкретни и
последователни, поради това, че той полага същия по вид труд.
Първоинстанционният съд напълно правилно е анализирал показанията на
разпитаните двама свидетели, като е отчел заинтересоваността на св. Ф.,
съобразно заеманата от него длъжност. За такъв вид заинтересованост при
показанията на св. Д. не може да се говори, дори и той да е ищец в идентично
производство. Впечатленията му са непосредствени и конкретни, за разлика от
тези на св. Ф., който е служител в редовна смяна, поради което неговите
впечатления относно края на всеки наряд не могат да се приемат за преки и
непосредствени. Следва да се отбележи, че макар свидетелят Д. да е баща на
процесуалния представител на ищеца, в който смисъл са изложени и
възражения във въззивната жалба на ответника ГДИН относно допустимостта
на показанията му, то правилно първоинстанционният съд е счел, че това е
обстоятелство, което има отношение към кредитирането на показанията му
16
при условията на чл.172 от ГПК, като следва да се отбележи и че всъщност
процесуалният представител защитава чужди, а не свои интереси пред съда,
поради което настоящият състав намира това възражение за напълно
неоснователно. Освен това не може да се пренебрегне и съставеният протокол
от 2019 година на комисия, в която са участвали както представители на
затворническата администрация, така и представители на синдиката и в този
протокол е признато, че необходимото време за извършване на всички
дейности в процеса на даване на нарядите е с един час повече от нормалното
12 часово или 24 часово време, което обстоятелство е в съответствие с
показанията на свидетеля Д. и в противоречие с показанията на свидетеля Ф..
Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, че от съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства се установява, че реалната
продължителност на дежурствата, полагани от ищеца през исковия период са
не 12 часа, а 12 часа и 50 минути и не 24 часа, а 24 часа и 50 минути от
момента, в който ищецът се е явявал на работното място до момента, в който е
бил освобождаван и реално е напускал работното си място, като освен тези по
издадената от директора на ГДИН заповед за добавяне на 30 минути
отработено време, по отношение ищеца следва да се добавят по 15 минути
преди наряда и 5 минути след наряда. Това са реално отработени часове,
свързани с носенето на дежурството и са част от продължителността на
работното време на ищеца. Въззивният съд намира, че тези изводи са
обосновани и се основават на правилен анализ на събраните по делото
доказателства /в частност показанията на свидетеля Д./ и приложимата
законова уредба.
Относно възраженията във връзка с кредитирането на представените
доказателства на електронен носител, формулирани във въззивната жалба на
ответника, съдът намира за необходимо да отбележи, че установяването на
спорните обстоятелства в процеса се извършва с помощта на описаните в
закона доказателствени средства, а именно писмени и гласни доказателства,
обяснения на страните, оглед и освидетелстване, експертизи. Доказателствата
следва да бъдат представени по начин, по който или да се възприемат
непосредствено от съда и страните, или във вид, в който да могат да бъдат
разтълкувани чрез средствата на специалните знания и при явно наличие на
логическа връзка и взаимосвързаност между твърдяното обстоятелство,
отразената картина и сторения коментар. Процесуалният закон не урежда
нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл.204,
ал.1 ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства
в определени случаи. Вещественото доказателство е предмет, който
възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят
доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката,
в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на
веществено доказателство. Независимо от липсата на изрично посочване на
видеоносителите като веществено доказателство, след като съдържащите се в
тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, дори с
17
използването на специални знания, то може да се приеме, че видеозаписът
може да бъде използван за целите на доказването в гражданския процес.
Действително, в повечето случаи преди съдът да ги приеме, е необходимо
извършването на експертиза от определено от съда вещо лице. Целта на тази
експертиза е да докаже автентичността на записа, т.е. дали е манипулиран и да
се идентифицира лицето/лицата от предоставения запис. Тук следва да се
уточни, че не винаги е необходимо извършването на експертиза, за да бъдат
приети като доказателства звукозаписи и видеозаписи. Такава е хипотезата,
при която при представяне на такива доказателства насрещната страна не ги
оспори. Тогава съдът може да приеме доказателствата и да ги приобщи към
делото без изготвянето на експертиза от вещо лице. Видеозаписът подлежи на
непосредствено възприемане от съда след приемането на носителя (диск,
касета и др.) по делото като веществено доказателство. Специфичният способ
за възприемането му е оглед, който е регламентиран в чл.204 ГПК. Огледът се
осъществява с участието на двете страни. Установените при огледа факти
следва да се разгледат от съда заедно с останалите обстоятелства по спора.
В настоящия случай, съдът е извършил оглед на тези веществени
доказателства, като е посочил, че „не ги взема предвид“, което е доста неясно
съображение - не става ясно дали ги изключва от доказателствата по делото
или по-скоро счита, че не допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по спора. Всички доводи във въззивната жалба на ответника,
относно достоверността на тези записи нямат отношение към спора.
Същественото, според въззивната инстанция, която е отказала да уважи
доказателственото искане на страната, е че действително тези записи на първо
място са приети като такива от първоинстанционния съд и касаят кратък
период от време и от тях изводи, относими за целия период на претенцията, не
могат да се направят.
Доколкото въззивната инстанция приема, че с оглед полагания от ищеца
специфичен труд, дейностите, които се извършват като своеобразна
подготовка при встъпване да изпълнява задълженията си и при освобождаване
от тях, отнемат повече от редовното време – съответно 12 и 24 часа и повече
от удълженото с 30 минути време – или общо 50 минути, така както е приел и
първоинстанционният съд, то следва да се отговори на въпроса относно
приложимите разпоредби при изчисляването и отчитането на този труд.
Относимите разпоредби за изследване на този въпрос са чл.16а-чл.16ж
ППЗИНЗС. За неуредените въпроси, съгласно изричната препратка на чл.18 от
ППЗИНЗС, се прилага ЗМВР. Следователно, неоснователни са доводите за
приложението на Кодекса на труда в настоящото производство, доколкото е
налице специална правна уредба на служебните правоотношения, в които се
намира ищецът, съответно за начина на отчитане на работното време и
изчисляването му, включително това за положен извънреден труд.
Както беше посочено по-горе, според чл. 16д, ал. 2 от ППЗИНЗС
работното време на държавните служители, работещи в наряд, се изчислява и
18
отчита в часове, сумирано за тримесечен период, като в отработеното време,
съгласно чл. 16е, ал. 1 от ППЗИНЗС, се включват работните часове в рамките
на установеното редовно работно време, така и времето за инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство. Именно във
връзка с уредбата на чл. 16е, ал.1 са и разпоредбите на ал.3 и 4 от ППЗИНЗС.
Анализът на посочените разпоредби сочи, че отчетният период е
тримесечен, а не подневен за всяка смяна или месечен. При сумираното
изчисляване, установената нормална продължителност на работното време се
спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от
време. При сумарното отчитане на работното време работодателят отчита
работното време на служител в края на отчетния период. Едва в края на
отчетния период се определят действително изработените часове и се
сравняват с работните часове при нормална продължителност на работното
време за същия период. Когато нормата работно време за периода на отчитане
е превишена в сравнение с нормата при нормална продължителност на
работното време, за съответния работник или служител ще е налице
извънреден труд, който следва да се заплати като такъв, като той се заплаща в
края на установения период за отчитане. Именно в това се изразява разликата
при подневното отчитане на работното време, при което когато работник или
служител е отработил в повече от законоустановеното работно време, същото
се отчита като извънреден труд във всеки отделен месец. Ето защо
отработените часове в случая следва да се сумират в края на отчетния период,
който съгласно изричната норма на чл. 16д, ал. 2 от ППЗИНЗС е 3-месечен, а
не при неговото полагане. Обратното – така както се приема от ищеца,
означава да се обезсмисли сумираното отчитане на работното време и да се
позволят ситуации, когато работникът е полагал по-малко труд от нормативно
определения за периода, но пък е полаган извънреден труд, което е очевидно
абсурдно.
Поради изложеното, съдът счита, че районният съд правилно е
определил размера на главния иск и претендираната лихва, като е съобразено
заключението на експерта, което държи сметка за приложимата нормативна
уредба и според което претенцията е основателна до размер на 284,99 лева -
главница и 41,11 лева – лихва. В тази връзка, изложените от жалбоподателя
ГДИН доводи за некоректността на изчисленията на вещото лице, съдът
намира за неоснователни. И според настоящата инстанция заключението на
вещото лице е обосновано, обективно и компетентно изготвено, съобразено
със събрания по делото доказателствен материал – приложените по делото
ведомости и протоколи за положен труд на служителите, работещи в наряд в
Затвора Пазарджик, както и нормативната уредба, досежно сумираното
изчисляване на работното време, поради което правилно е кредитирано от
първоинстанционния съд.
Правилно съдът е отговорил и на възражението на ответника за
погасителна давност, което не е въведено като довод във въззивната жалба и в
19
съответствие с чл.269 ГПК, въззивният съд не го обсъжда.
Съобразявайки изложеното и присъединявайки се към мотивите на
първоинстанционния съд при условията на чл.272 ГПК, въззивната инстанция
намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По отношение частната жалба, депозирана от ищеца срещу
постановеното по делото по реда на чл. 248 ГПК определение:
Съдът е приел в решението си, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
дължимите на ищеца разноски за възнаграждение за адвокат съобразно
уважената част от предявените искове следва да бъде в размер на 49,76 лева, а
съобразно направеното изменение на иска чрез намаляване на неговия размер
и съобразно изхода от спора, ищецът е осъден да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата в размер на 188,56 лева.
С молбата по чл.248 ГПК адв.Д. е изложила възражения относно размера
на присъдените разноски в полза на ищеца за заплатен адвокатски хонорар,
като счита, че същите следва да бъдат определени в размер на поне 400 лева, а
юрисконсултското възнаграждение на ответника неправилно било определено
над минимума от 100 лева, поради което е поискала решението да бъде
изменено.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без
уважение молбата по чл. 248 ГПК и е отказал да измени решението си в частта
за разноските.
Настоящият състав намира за правилни разсъжденията му относно
последиците на изменение на иска и дължимите разноски по съразмерност. За
да определи обаче конкретния размер, съдът е изходил от грешни позиции.
За да прецени дължимия размер съдът следва да съобрази размера на
претендираните от ищеца и реално сторени разноски и на тази база да
присъди разноски съразмерно с уважената част на иска, като отчете
допуснатото изменение на иска. Именно последното изискване не е спазено от
първоинстанционния съд, като разноските, дължими на ищеца според
уважената част от иска, са определени съобразно първоначално предявения
размер на иска.
Изменение на петитума на предявения иск чрез намаляване, всъщност
представлява десезиране на съда с част от предмета на спора. Приложение
намират правилата на чл.232 ГПК – оттегляне на иска и чл.233 ГПК- отказ от
иска. Ето защо, когато ищецът заяви, че прави изменение на иска чрез
намаляване на петитума или чрез десезиране на съда от един от обективно
предявените искове следва да бъде изяснено под каква форма прави
изменението на иска – чрез оттегляне или отказ, като бъдат приложени
правилата на съответния институт и евентуално при необходимост бъде взето
съгласието на ответника в хипотеза, при която ищецът прави частично
20
оттегляне от иска след първото по делото заседание. Изменението на иска
винаги е действие на ищеца, но при някои хипотези настъпването на правните
последици зависи и от волята на ответника. В настоящото производството
ответникът е изразил съгласието си.
При определяне размера на разноските по отношение на ищеца следва
да бъде съобразен размерът на претенцията след изменението му. Цената на
иска след намалението му е в размер на 1700 лева. Съобразявайки това
изменение на иска и претендираните разноски по делото в размер на 400 лева
за адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска защита и
съдействие на ищеца от адв. Д., за които е представен списък по чл. 80 ГПК /и
който размер на претендираното възнаграждение за адв. Д., съдът, отчитайки
наложилата се практика след произнасянето на СЕС, намира за обоснован,
справедлив и съобразен с фактическата и правна сложност на делото/, следва
да присъди разноски съобразно изхода на спора и уважената част от исковете.
При съобразяване на изложеното, дължимите разноски на ищеца в конкретния
случай са в размер на 76,73 лева. Поради това и частната жалба е основателна
до този размер и следва да бъде изменено решението в тази част, като се
присъди в полза на адв. Д. адвокатско възнаграждение за оказаната от нея
безплатно адвокатска защита и съдействие в полза на ищеца в производството
пред първата инстанция в общ размер на 76,73 лв.
Различен е подходът при намаление на иска относно дължимите на
ответника разноски. В частната жалба на ищеца се съдържат възражения и в
тази насока /че при определяне възнаграждението за юрисконсулт в полза на
ответника съобразно отхвърлената част от исковете следвало да се отчете
тяхното изменение, направено от ищеца/, поради което настоящият състав
дължи произнасяне и по тях. Първоинстанционният съд, при определяне
размера на дължимите на ответника разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, правилно е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, като е
отчел, че с изменението на исковете от страна на ищеца, напрактика се е
стигнало до частично оттегляне на исковата претенция и прекратяване на
производството в тази част, за което ответникът има право на разноските,
направени до момента на предприемането на това процесуално действие от
ищеца. В случая отговорът на исковата молба и процесуалното
представителство по делото пред първоинстанционния съд е осъществявано
от упълномощен от ответната страна юрисконсулт съгласно представеното по
делото пълномощно и доколкото изменението на исковете е направено в
последното по делото съдебно заседание с оглед изводите на вещото лице, а
ответникът до този момент вече е направил разноски по защитата по исковете
и то съобразно именно размера на предявената искова претенция, а не
съобразно намаления размер, то следва да намери приложение разпоредбата
на чл.78, ал.4 вр. чл.78, ал.8 ГПК. Настоящият състав намира, че правилно е
определен съобразно разпоредбите на чл.37 от Закона за правната помощ във
вр. чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, размерът на
възнаграждението за юрисконсулт на 200 лева. Правилно е изчислен и
21
дължимият на ответника размер от така определеното възнаграждение
съобразно отхвърлената част от първоначално предявения иск, поради което
частната жалба в тази й част е неоснователна, а обжалваното определение
правилно и законосъобразно.
По разноските за въззивното производство:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, следва да се
присъдят разноски в полза на адв.Д., представлявала ищеца пред настоящата
инстанция и претендираща възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. За да
определи това възнаграждение, съдът отчете цената на иска, развитието на
производството пред въззивната инстанция, обстоятелството, че се касае за
множество еднотипни дела, по които се поставят едни и същи въпроси, както
от гледна точка приемане и ценене на доказателствата, така и от гледна точка
приложение на закона. При определяне размера на дължимото
възнаграждение съдът не се счита обвързан от минималните размери,
предвидени в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, прилагайки
задължителната практика на СЕС, а ползва същите единствено като ориентир
за цената на адвокатския труд. На основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатското
възнаграждение следва да се присъди в полза на адв.Д., като според
настоящата инстанция справедливия и обоснован размер, възлиза на сумата от
200 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1025/01.08.2024 г., постановено по гр.д. №
1061/2023 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
ОТМЕНЯ Определение № 3348/18.11.2024 г., постановено по гр.д. №
1061/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в частта, с която е оставена
без уважение молбата на адв.Д. по реда на чл.248 ГПК за изменение на
постановеното решение в частта за дължимите й разноски за адвокатско
възнаграждение, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 1025/01.08.2024 г., постановено по гр.д. №
1061/2023 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, В ЧАСТТА, с която е
осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” ДА ЗАПЛАТИ на адв.
А. Д. от САК, ЕГН **********, сумата в размер на 49,76 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищеца, съразмерно на уважената част от иска, като ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София бул. „Генерал
Николай Г. Столетов” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. Д. от САК, ЕГН
**********, сумата в размер на 76,73 лева – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца в производството
22
пред първата инстанция, съразмерно на уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3348/18.11.2024 г., постановено по
гр.д. № 1061/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в останалата
обжалвана част, с която е оставена без уважение молбата на адв.Д. по реда на
чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските,
дължими на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София,
бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. Д. от САК,
ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36,
ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 200 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищеца пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23