Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 29.03.2018
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Боряна Воденичарова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
гр.дело № 16196 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.07.2017г. по гр.д. № 7182/16 г.,
СРС, ГО, 33 с-в е отхвърлил предявените
от М.Р.Л., ЕГН **********, К.Р.К., ЕГН ********** и В.М.Л., ЕГН
********** и трите със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, ул. „*********чрез
адвокат И.М. срещу Г.Г.З., ЕГН ********** с адрес: ***
чрез адвокат И.И. от САК, обективно
и субективно съединените положителни установителни искове за собственост по
чл. 124, ал. 1 от ГПК върху
недвижим имот с площ от 537 кв.м., находящ се в гр. София, район „Връбница“,
съставляващ УПИ VI- 1566
в кв. 40 по плана на гр.
София, местност „***** - гарата“ при съседи: улица, улица, УПИ V-1050
и УПИ VII-1049. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.Р.Л., ЕГН **********, К.Р.К.,
ЕГН ********** и В.М.Л., ЕГН **********
и трите със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, ул. „*********чрез
адвокат И.М. да заплатят на Г.Г.З., ЕГН **********
с адрес: *** чрез адвокат И.И. от САК общата сума от 1 300 лв., представляваща
разноски по делото и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищците М.Р.Л., ЕГН **********, К.Р.К., ЕГН ********** и В.М.Л., ЕГН
********** и трите със съдебен адрес: *** чрез адвокат И.Б.М. с
мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и несправедливо. Ищците твърдят, че са собственици на недвижим
имот с площ от 537 кв.м., съставляващ УПИ VІ-1566 в кв.40 по плана на гр.София,
местност „*****-гарата“, при съседи: улица, улица, УПИ V-1050 и УПИ VII-1049, с твърдяно основание за собствеността
наследство по закон от техния наследодател Р.К.Л.. След смъртта му, те са
получили имоти с обща площ от 2 дка, като процесният имот представлява една
част от тях. Представена е Записка № 88, том 1 от 03.02.1945 г., от която е
видно, че техния наследодател Р.К.Л.и сестрите му Л.и Е.К.Л.притежават 5 дка.
Представеният нот. акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност с
акт № 46, рег. № 3016, дело № 543 от 1999 г., в който въз основа на
обстоятелствена проверка е признат Г.Г.З.
за собственик по давностно владение върху дворно място с площ от 500 кв.м., находящо в гр.София, район
„Връбница“, с.*****, ул.“*******,представляващо югозападната реална част от
имот. с пл. № 1050, целият с площ от
1060 кв.м., заедно с вторият етаж от двуетажната жилищна сграда построена в
него , заедно с таванското помещение, заедно с пристройка/мазе/, заедно с
гараж, където като съсед на изток е посочен Р.К.Л.. Сочи се още, че по делото е
депозирано ксерокопие от нот.акт за собственост на недвижим имот придобит по
давност и обстоятелствена проверка № 21, дело
20 от 2007 г., който признава Г.Г.З.
за собственик на недвижим имот по давностно владение и обстоятелствена
проверка за имот, находящ се в гр.София,
район „Връбница“, с площ от 537 кв.м., съставляващ УПИ VІ-1566 в кв.40 по плана
на гр.София, местност „*****-гарата“, при съседи: улица, улица, УПИ V-1050 и УПИ VII-1049. За този имот общината не е информирала
наследниците на Р.К., че някой се опитва да завладее техния имот. Всички
представени нотариални актове в този квартал доказват собствеността на Г.Г.З.,
придобита чрез завземане и представяне на невярна информация, че е владял
имотите през тези години, а той дори не живее там. Представен е и нот. акт за
собственост върху недвижим имот № 57, дело № 386 от 2008 г., който е признал Г.Г.З.
за собственик на недвижи имот, находящ се в гр.София, район „*******с площ от 1500 кв.м., съставляващ поземлен имот №
1050 от кв.40. По документи за
собственост М.М.като собственик на имот № 1050 го дарява през 1997 г. на В.М.и А.Р.,
но през 1999г. З. пак си вади нотариален акт за давностно владение на част от
този имот, а именно 500 кв.м. и в този нотариален акт като съсед е посочен Р.К.Л..
Оспорва се и осъдителната част от решението, с която на основание чл.78, ал.1
от ГПК ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата от 1300 лв.,
представляваща разноски по делото и платено адвокатско възнаграждение. По
делото не е бил представен списък по смисъла на чл.80 от ГПК и въпреки това
ищците са били осъдени на посочените разноски.
Ето защо молят съда да постанови решение, с което да
отмени процесното и да бъдат признати ищците за собственици на УПИ с площ 537
кв.м., съставляващ УПИ VІ-1566 в кв.40 по плана на гр.София, местност „*****-гарата“,
при съседи: улица, улица, УПИ V-1050
и УПИ VII-1049 и да бъде
обезсилен нот. акт за собственост № 21,
дело № 20 от 2007 г., издаден в полза на Г.Г.З.. Не се претендират разноски.
Въззиваемият
Г.Г.З., ЕГН ********** с адрес: *** чрез пълномощника по
делото адвокат И.И. от САК, с адрес: *** оспорва въззивната жалба. Претендира
разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК
събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
от М.Р.Л., ЕГН
**********, К.Р.К., ЕГН ********** и В.М.Л., ЕГН
********** срещу Г.Г.З., ЕГН **********.
Ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот с площ 537 кв.м., съставляващ УПИ VI-1566 в кв. 40 по плана
на гр. София, местност „***** - гарата“ при съседи: улица, улица, УПИ V-1050 и УПИ VII-1049 с основание за собствеността наследство по закон от техният наследодател - Р.К.Л..
След смъртта му са получили имоти с обща площ 2 дка, като процесният имот
представлява една част от тях. Той бил заграден от тях и по този начин са
материализирали границите му. През 2011 г. са подали заявление до Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, с което са искали да нанесат наследствените
им имоти. Била издадена Заповед № РД 18-40 от 20.07.2011 г. на Изп. директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, обжалвана от Г.Г.З., който от
своя страна при условията на охранително производство се снабдил с Нотариален
акт за собственост на процесния недвижим имот - № 21, том I, per. № 616, дело № 20 от
2007 г. по описа на нотариус А.Д..
Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по
давност № 46, том la, per. № 3016, дело № 543 от 1999 г.,
този акт описва дворно място с пл. № 1050, чийто съсед на изток е посочен - Р.К.Л..
Ето защо ищците молят съда да ги признае за собственици на спорния УПИ и да
бъде обезсилен Нотариален акт за собственост № 21, том I, per. № 616, дело № 20 от 2007 г. на
нотариус А.Д., съставен в полза на ответника по делото.
Ответникът Г.Г.З. в срока по чл.131 ГПК за отговор
на исковата молба е депозирал такъв, в който е оспорил предявените искове. Прави възражение за изтекла в негова полза 5 годишна придобивна давност,
тъй като владението му е добросъвестно - позовава се на годно правно основание,
а именно нотариален акт №21, том I,
per. № 616, дело № 20 от
05.03.2007 г. по описа на нотариус А.Д. с район на действие СРС, който акт
е вписан в Службата по вписванията с вх. № 11042, акт № 11, том XXVI, дело №
6789, имотна партида № 422099. Ето защо давността за него е изтекла още на
05.03.2012 г., който момент е много преди завеждането на настоящото дело.
Твърди се още, че ищците никога не са владяли процесния недвижим имот, а той
винаги е бил владян от праводателката на ответника - М.М.К., а след нейната
смърт от самия ответник. Ищците дори са
водили дело по чл. 108 от ЗС срещу М.К., като има влязло в сила решение от
06.01.1992 г., постановено по гр. д. № 3008/1990 г. на СРС, трети район, 4-ти
състав. Оспорва и представената от ищците скица с № 46836 от 02.08.2013 г. на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, за която твърди, че е неактуална
и с невярно съдържание, тъй като ответникът е водил административно дело против
заповедта, с която молителите по процесното дело са нанесени като собственици
на имота. По делото има решение № 4663 от 13.08.2012 г., постановено по а.х.д.
№ 9132/2011 г. на АССГ и е влязло в законна сила на 08.11.2013 г., т.е.
3-месеца след издаването на въпросната скица.
Съдът
констатира следното:
Депозирано е копие на
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 21 , том I, per. № 616, дело № 20 от 2007 г. по описа на нотариус А.Д., който признава Г.Г.З. за
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Връбница“, а именно
- урегулиран поземлен имот с площ от 537 кв. м., съставляващ УПИ VI-1566 в кв. № 40 по плана
на гр. София, местност „***** - гарата“, при съседи: улица, улица, УПИ V-1050 и УПИ VII-1049.
Прието
е копие
на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 46, per. № 3016, дело № 543 от 1999 г. по описа на нотариус Р.Д.с
per. № 274 и с район на
действие гр. София, който въз основа на обстоятелствена проверка е признал Г.Г.З.
за собственик по давностно владение върху дворно място с площ 500 кв. м., находящо се в гр.София, гр.
София, район „Връбница“, с. *****, ул. „*******, представляващо югозападната
реална част от имот с планоснимачен № 1050,
целият е площ от 1060 кв. м., заедно с вторият етаж от двуетажната жилищна
сграда построена в него, заедно с таванското помощение над етажа със застроена
площ от 72 кв. м., заедно с пристройка (мазе) в западната част на къщата,
заедно с гараж със застроена площ от 20 кв. м., при съседи на реалната част: на
изток - останалата част от имот с планоснимачен № 1050, на запад - Т.М.М., на
север - имот с планоснимачен № 1049, на юг - ул. „**“, и при съседи на цялото
място: на изток - Р.К.Л., на запад - Т.М.М., на север - общинско място и на юг
- ул. „**“. Прието е копие на
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 57, том I, per. № 5277 дело № 386 от 2008 г. по описа на нотариус А.Д., който
е признал Г.Г.З. за собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, район
„Връбница“, с. *****, ул. „*****, а именно: поземлен имот с площ от 1500 кв. м., съставляващ поземлен имот
№ 1050 от кв. 40 при съседи: улица,
УПИ IV-1051, УПИ III-1052, УПИ VII-1049 I УПИ VI-1566. Същият е издаден въз
основа на Саморъчно завещание по нот. дело № 11 от 26.05.2004 г. при нотариус К.С.с
per. № 111 с район на действие
СРС, който акт е вписан под № 30, том XXII с вх. per. № 56892/10.12.2004 г. при Служба по
вписванията - гр. София, където М.М.М.е завещала в полза на Г.Г.З. всяко свое
недвижимо и движимо имущество, притежавано към момента на смъртта й. Прието е и ксерокопие на Решение
№ 57 от 22.07.2008 г. на САС, 4-ти състав, постановено по гр. д. №
1761/2007 г. към СГС и влязло в законна сила на 27.09.2008 г., в което Г.Г.З. е
предявил иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД срещу Т.Т.Н., с който иска да обяви за
окончателно сключеното на 31.12.2003 г. Споразумение за покупко-продажба на
недвижим имот, представляващ неурегулирано дворно място от 1650 кв. м.,
съставляващо поземлен имот с планомерен № 1049
по плана на с. *****, местността „Полето“, ведно с построената в имота
едноетажна постройка. САС в 3-членен състав е обявил предварителният договор за
окончателен, с който Г.Г.З. е станал собственик
на 4/6 идеални
части от неурегулирано дворно място от 1650 кв. м., съставляващо имот с планомерен № 1049 по плана на с. *****,
местността „Полето“ (сега УПИ VII-1049 от кв. 40), ведно с 4/6 идеални части
построената в имота едноетажна постройка, като за С.Б.Н.и П.Б.Н.остават по 1/6
идеални части от имота. От депозираното Решение № 4663 от 13.08.2012
г. АССГ, 29-ти състав, постановено по адм. д. № 9132 от 2011 г. и влязло в
законна сила на 08.11.2013 г., е видно, че Г.Г.З. е оспорил Заповед № РД 18-
40/20.07.2011 г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър в частта й относно обекти с идентификатори 12084.2701.1049 и
12084.2701.1566, за които като собственици са посочени М.Р.Л., К.Р.К. и В.М.Л.
(ищци в настоящото производство). В мотивите на решението е посочено, че
последните в качеството им на заинтересовани страни по делото не са успели да
докажат правото си на собственост върху имотите, вследствие на което съдът е отменил Заповед № РД
18-40/20.07.2011 г. на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър. По делото са разпитани свидетелите П.В.К., М.Х.П., М.С.П.и А.П.Д.. П.В.К. заявява, че е запозната с проблема на ищците
относно процесния имот, че те го ползват от 1963 г., като последните 2-3 години
им било отнето владението. Описва, че те живеят във е. ***** точно зад гарата,
но не знае номера на улицата както и колко улици има около имота. Имотът им е
около 1 декар, който е заграден с телена мрежа и няма обособена порта към
имота. Влизането се осъществявало чрез премахването на част от мрежата. М.Х.П.заявява, че познава семейството на ищците от 90-те
години. Преди са отглеждали картофи, но някъде след 2011 г. не са имали достъп
до спорния имот. Не са й казвали, че общината е отказвала да им даде документи
за собственост. Описва имота, който бил около 1 декар и бил заграден, но не е
ходила там от около 5 години. Не знае колко улици има до процесния имот, като
го описва да има вход с порта (врата). Свидетелката М.С.П.сочи, че познава Г.Г.З. повече от 20 години, тъй като е
негова съседка, че той е имал три имота.
В единия от трите имало къща, а друг се намирал ъглово на две улици, граничейки
с имота на свидетелката. Заявява, че къщата се намирала на два парцела, между
които нямало прегради. Първоначално леля М. е владяла тези места и там си е
пасяла козите. Ответникът я е гледал до смъртта й през 2004 г, като след този
момент той е започнал да ги владее. Свидетелката описва, че целият имот е
заграден от към улицата и от там няма вход, тъй като З. е направил да се влиза
единствено от страната на другия му имот. Процесният имот стигал от едната
страна до ул.“**“, а от другата страна граничел с още една улица. Свидетелят А.П.Д.,
който живее на гара *****, ул. „52-ра“ № 14 заявява, че познава Г.Г.З. от
20-тина години, който имал три имота. Между имота на Д.и на З. имало ограда,
която ги делила, като свидетелят разказва също, че от другата страна ответникът
имал още два имота. Единият от тях бил ъглов, който бил с размери около 700-800
метра и бил заграден и достъпът до него ставал чак от другия имот на ответника.
Нямало вход от към улицата. Познавал баба М., която е владяла имота преди да го
прехвърли на ответника. От приетата по делото САТЕ се установява, че имот с планоснимачен № 1566 е напълно идентичен с имот УПИ VI-1566 с идентификатор 12084.2701.1566 по
кадастралната карта, като посочените съседи напълно съответстват. По делото са
приложени и справки освен за процесния имот, но и на съседните два имота -
12084.2701.1049 и 12084.2701.1050. Във всяка една от изготвените справки като собственик е посочен единствено Г.Г.З..
При тази фактическа обстановка и предвид изложените
възражения във въззивната жалба, настоящата инстанция излага следните доводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да
предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Уважаването на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК
предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му
тежест, че той е собственик на процесния имот на соченото основание, както и
интерес от установяването му, който е налице при оспорване правото на
собственост от ответника. Настоящата инстанция също приема, че ищците по делото
не са установили собствеността си върху процесния недвижим имот, който е УПИ VI-1566 с идентификатор
12084.2701.1566 по кадастралната карта, тъй като по делото са депозирани
писмени доказателства, касаещи други имоти. По делото е останало недоказано
твърдението на ищците, че техният наследодател Р.К.Л.е притежавал правото на
собственост върху процесния имот. Те сочат като доказателство Записка № 88, том
1 от 03.02.1945 г., от която според тях е видно, че техния наследодател Р.К.Л.и
сестрите му Л.и Е.К.Л.притежават 5 дка, но
към нея не е представен самия акт за поземлена собственост № 5492, който
е предмет на тази записка, поради което не доказва право на собственост. Извежда
се правото на собственост от представения нот. акт за собственост върху
недвижим имот придобит по давност с акт № 46, рег. № 3016, дело № 543
от 1999 г., в който въз основа на обстоятелствена проверка е признат Г.Г.З. за собственик по давностно владение върху
дворно място с площ от 500 кв.м.,
находящо в гр.София, район „Връбница“, с.*****, ул.“*******,представляващо
югозападната реална част от имот. с пл.
№ 1050, целият с площ от 1060 кв.м., заедно с вторият етаж от двуетажната
жилищна сграда построена в него, заедно с таванското помещение, заедно с
пристройка/мазе/, заедно с гараж, където като
съсед на изток е посочен Р.К.Л.. Прави
се опит чрез този н.а. за собственост на един имот, да се доказва собствеността
на друг имот, изхождайки от това, че като съсед на изток на този друг недвижим
имот № 1050 е посочен наследодателя на ищците Р.К.Л.. Представено е решение на
ОС по земеделие „Нови Искър“ № В568 от 14.01.2010 г., въз основа на което се
възстановява правото на собственост на наследниците на Р.К.Л.на нива от 0,649
дка, представляваща имот № 1566, но това решение не е титул за собственост, тъй
като не е придружено от скица на имота, описан в него. В забележката на
решението е посочено, че за издаване на констативен нотариален акт и сделки със
земеделския имот е необходима скица с точните размери на имота, а такава няма
приложена по делото. Към исковата молба е представена скица на поземлен имот №
46836/02.08.2013 г., в която като собственици на номер по предходен план 1566,
кв.40, парцел VІ са посочени М.Л., В.Л., К.К., като за трите няма данни за
идеалните части, както и Г.Г.З. съгласно н.а. № 11 дело 6789 от 05.03.2007 г.
По делото обаче е депозирано решение № 4663
от 13.08.2012 г., влязло в сила на 08.11.2013
г., т.е. три месеца след датата на скицата, с което съдът е отменил заповед № РД-18-40/20.07.2011
г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в частта й
относно записването на М.Л., В.Л., К.К.
за собственици на обекти с идентификатори 12084.2701.1049 и 12084.2701. 1566. След влизане в сила на това
решение АС София град е изпратил писмо до АГКК, в което изрично е посочено, че
ищците трябва да бъдат заличени като собственици на двата имота-1049 и 1566. Освен
това, свидетелските показания на свидетелите ищците П.К.и М.П.са твърди общи,
от тях не може да се установи идентичността на имота, а и те отдавна не са
посещавали процесния имот.
От друга страна и във връзка
с направеното от ответника възражение за изтекла придобивна давност,
което се явява допустимо и основателно, от представените от него писмени и
гласни доказателства се установява, че ищците никога не са владели имоти с пл.№№
1049 и 1566. Процесния имот пл.№ 1566 винаги е бил владян от праводателката на ответника
М.М.К., която го е заградила преди повече от 30 години, а след нейната смърт,
от него. Ищците по настоящето производство са водили дело по чл.108 против М.К.,
което са загубили, видно от решение от 06.01.1992г., постановено по гр.д.№
3008/1990г. на СРС, трети район, 4 състав, влязло в законна сила. Съгласно чл.79,
ал.2 от ЗС, в случай, че владението е добросъвестно, правото на собственост се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Ответникът е добросъвестен владелец на имота,
тъй като притежава нотариален акт за собственост -
нотариален акт № 21, том I, рег.№
616, дело № 20 от 05.03.2007г. на А.Д.
- нотариус с район на действие СРС, вписан в НК под № 404, който нотариален акт
е вписан в Службата по вписвания вх.рег.№ 11042, акт № 11, том XXVI, дело №
6789, им.парт.№ 422099. В този случай, тъй като притежава документ, който го
легитимира като собственик на имота, придобивната давност за него е изтекла на
05.03.2012г., т.е. много преди завеждане на настоящето дело на 09.02.2016 г. От
една страна свидетелите на ищците не установяват за кой имот дават показания,
както и за периода за който твърдят, че ищците са владели имота, а от друга
страна, свидетелите на ответника,
явяващи се съседи на имота установяват по категоричен начин, къде се намира
процесния имот, какво представлява той и кой и от кога го владее. От техните
показания, както и от приетите по делото писмени доказателства, се установява,
че ищците никога не са владели този имот, че не притежават документ за
собственост както и, че единствен собственик и владелец на имота е ответникът Г.З..
Относно твърдението
,че по делото не е бил представен списък по смисъла на чл.80 от ГПК и въпреки
това ищците са били осъдени на посочените разноски от 1300 лв., следва да бъде
отбелязано обстоятелството, че непредставянето на списък по чл.80 от ГПК не лишава страната от
възможността да претендира направените от нея разноски по делото и такива да й
бъдат присъдени, а само отнема правото й да обжалва съдебното решение в тази
част. Едва във въззивната инстанция
процесуалният представител на ищците прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника за първата инстанция, което се явява
преклудирано.
Настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение по арг. на чл.271, ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и предявената претенция, въззивниците следва да заплатят на въззиваемия направените разноски по делото във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Този размер е определен от съда предвид своевременното направено от процесуалния представител на въззивниците възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия за настоящата инстанция, отчитайки и фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 10.07.2017 г. по
гр.дело № 7182/2016 г. на СРС, ГО, 33 състав.
ОСЪЖДА М.Р.Л., ЕГН **********, К.Р.К., ЕГН ********** и В.М.Л., ЕГН
********** и трите със съдебен адрес: *** чрез адвокат И.Б.М. да заплатят на Г.Г.З., ЕГН ********** с адрес: *** чрез пълномощника по
делото адвокат И.И. от САК, с адрес: *** направените разноски по делото във вид на
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.