РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Варна, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С. Т.
при участието на секретаря Х. И.
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110109408 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от М. И. М., с ЕГН
********** и адрес гр.*** чрез пълномощника му адв. С.Л. – АК ***срещу Д. П. Й., с ЕГН
********** и адрес гр.***, М. И. М., с ЕГН ********** и адрес гр.*** и В. И. М., с ЕГН
********** и адрес гр.***, с която е предявен иск с правно основание чл.34 ЗС за допускане
до делба на следният недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.***, одобрени със Заповед
***г. на изпълнителен директор на АГКК, без данни за изменение на същата, с площ от 504
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м) и административен адрес гр.***, с.о. „***“, местност***, с
номер по предходен план ***, при граници и съседи: имоти с идентификатори №№ ***,
ведно с посторените в него вилна сграда на два етажа с идентификатор № *** и площ от 40
кв.м. и вилна сграда –еднофамилна на един етаж с идентификатор № *** и площ 9 кв.м. при
квоти и съделители: за поземления имот по ¼ ид.ч. за всеки от съделителите, а за
изградените в него сгради за М. И. М. – 1/8 ид.ч., за Д. П. Й. – 5/8 ид.ч., за М. И. М. – 1/8
ид.ч. и за В. И. М. – 1/8 ид.ч.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба: ищецът е дете от първи брак на
Иван М. Йорданов, който през 1972г. сключил брак с ответницата Д. П. Й., а ответниците М.
ИВ. М. и В. ИВ. М. са деца от този брак.
С нотариален акт № ***г. на Варненски нотариус, М.Й.М. дарил на сина си И.М. Й.
лозе в землището на гр.*** местност *** или още ***, от един декар, при граници: Т.М., път,
Ж.Л. и лозе на ДЗС ***, намиращо се в терен отреден за курортни и здравни нужди и
включено в общия градоустройствен план на гр.***.
1
С нотариален акт за покупко-продажба, вписан под № ***, дело №
12747/13.06.2008г. Служба по вписванията ***, И.М. Й. продал на П.С.И. и И.Б.И. 548.2
кв.м. ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, представляващ ПИ № ***по плана на
м. „***“, целият с площ от 1000 кв.м., по документ за собственост, а по скица целият с площ
от 1048 кв.м., при граници на целия имот: път, ПИ № ***, ПИ № ***и ПИ № ***.
Продаденият имот бил част от придобитото през 1975г. лозе в м. ***.
През 1977г. по време на брака си с ответницата Д. П. Й., И.М. Й. изградил
двуетажна вилна сграда, състояща се от първи етаж с площ от 71 кв.м. и тавански етаж с
площ от 46 кв.м. и долепена до нея пристройка на един етаж, с площ от 9 кв.м. За същите
било издадено удостоверение за търпимост № ***г. на главен архитект на Район „***“ при
Община ***.
И.М. Й. починал на ***г. и оставил за свои наследници по закон преживялата
съпруга Д. П. Й. и децата си М. И. М., М. И. М. и В. И. М..
И.М. Й. придобил поземления имот чрез дарение и квотите в съсобствеността били
равни между наследниците му. Сградите в имота били изградени по време на брака на И.М.
Й. с Д. П. Й., поради което и същите били в режим на съпружеска имуществена общност до
прекратяването със смъртта на съпруга. Съпругата наследявала равен дял с всяко от
децата, поради което и квотите в съсобствеността върху сградите били 5/8 ид.ч. за
ответницата Д. П. Й. и по 1/8 ид.ч. за всеки от останалите съделители.
Ищецът твърди, че не е ползвал процесния имот, който се ползвал изцяло от
ответниците.
Моли за постановяване на решение, с което процения имот да бъде допуснат до
делба при посочените в исковата молба квоти, както и за постановяване на привременни
мерки за ползване на имота по чл.344, ал.2 ГПК.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, с който признават иска за делба за допустим и основателен по отношение на
поземления имот и изградената в него вилна сграда.
Искът за допускане до делба на сграда с площ от 9 кв.м., долепена до двуетажната
сграда бил недопустим, тъй като такава сграда по документи за собственост не била
посочена. Ако се касаело за отделна сграда, за която не били налице строителни документи,
то делба на тази сграда била недопустима.
Оспорва се искането за заплащане на наем за лишаване от ползване по основание и
размер. Поискания размер бил прекомерен и не бил съобразен с малката част от имота, на
която ищецът е собственик. Ответниците никога не препятствали ползването на имота от
ищеца и семейството му. Ищецът живеел в ***, но когато идвал, включително и жена му,
ответниците им предоставяли ползването на имота и те отсядали в него. Ответниците
изразяват готовност веднага да предоставят на ищеца втория ключ от имота при поискване.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат
искането си за допускане на процесния имот до делба при посочените от тях квоти. Ищецът
прави искане за допускане до делба и на намиращата се в имота полумасивна сграда със
стопанско предназначение, на един етаж, за която не са налице строителни книжа и същата
не е отразена в КККР. Ответниците молят за отхвърляне на искането за допускане до делба
на тази сграда тъй като е незаконна и подлежи на събаряне, поради което не можела да бъде
обект на делба.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***г. на варненски нотариус,
М.Й.М. е дарил на сина си И.М. Й. лозе в землището на гр. ***, местност „***“ или още
2
„***“ от един декар при граници: Т.М., път, Ж.Л. и лозе на ДЗС ***намиращ се в терен
отреден за здравни и курортни нужди и включено в общия градоустройствен план на гр.
***/л.9/.
С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***г. на ***,
нотариус с район на действие района на Варненски районен съд, вписан в РНК под № ***,
И.М. Й. продал на П.С.И. и И.Б.И. 548.3 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. ***,
представляващ ПИ № ***, по плана на „***“, целият с площ 1000 кв.м. по документ за
собственост, а по скица 1048 кв.м. при граници за целия имот: ПИ №№ ***/л.10-11/.
На същата дата е сключен договор за добровлна делба в изискуемата от закона
форма, по силата на който И. М. Й. получава в дял и става собственик на недвижим имот,
намиращ се в гр. ***, представляваща североизточната част на ПИ № ***по плана на „***“,
съставляваща дял I по техническа експертиза, с площ 500 кв.м., при граници: север – път №
***, юг – дял втори на поделяемия имот № ***и изток – ПИ ***/л.12-17/.
На ***г. е издадено удостоверение за търпимост № ***за строеж „Жилищна сграда,
състояща се от първи етаж с площ 71.00 кв.м и тавански етаж с площ 46 кв.м., находяща се в
ПИ № ***, по плана на с.о. „***“, гр. ***, построена през 1977г.
И.М. Й.е починал на ***г., като е оставил за свои наследници по закон преживялата
съпруга Д. П. Й. и децата си М. И. М., М. И. М. и В. И. М., както се установява от
представено по делото удостоверение за наследници /л.7-8/.
За изясняване на фактите по делото е назначена съдебно техническа и оценителна
експертиза.
В заключението на вещото лице след извършен оглед на място са описани всички
изградени в процесния имот постройки:
Жилищна сграда на един етаж, изградена от тухли през 1977г., измазана външно с
пръскана мазилка тип „бучарда“, покрив на дървена конструкция, покрита с битумни
керемиди и състояща се от затворена остъклена тераса (антре), коридор и две стаи. За
сградата е издадено удостоверение за търпимост № ***г. на Главен архитект на Район „***“,
която сграда отговаря на сгради с идентификатори №№ *** и *** и отговаря на тази по
издаденото удостоверение за търпимост и
Полумасивна жилищна сграда със стопанско предназначение на един етаж,
изградена през 2009-2010г., от бетонови блокчета на западна, източна и северна стени, като
за северна стена е ползвана масивната ограда към улицата, с която граничи, покривът е на
дървена конструкция, покрита с керамични /“марсилски“/ керемиди и се състои от една стая
за живеене и две складови помещения. Сградата е изградена по северната имотна граница, за
нея не са налични строителни книжа и същата не е отразена в КККР.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като подробно мотивирано,
обективно и неоспорено от страните по делото /л.72-88/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Успешното осъществяване на потестативното право за прекратяване състоянието на
съсобственост посредством провеждане на конститутивен иск по реда на чл.34, ал.1 от ЗС е
предпоставено от установяване действителното наличие на такова състояние, възникнало
по силата на конкретен придобивен способ, лицата между които съществува и обема от
права в съсобствената вещ или съвкупност от вещи на всяко от тях. Същевременно
естеството или предназначението на самата вещ следва да са съвместими с делбата, както и
законът изрично да не забранява последната.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че И.М. Й.
е придобил собствеността върху процесния поземлени имот въз основа на договор за
3
дарения от своя баща през 1975г. След смъртта на И.М. Й. собствеността върху имота е
преминала върху неговите наследници по закон – преживяла съпруга и три деца при равни
квоти между тях – по една четвърт за всеки от съделителите.
Съгласно формираната трайна съдебна практика (напр.: решение № 195/23.02.2009 г.
по гр. д. № 4951/2007 г. на ВКС, І г. о., решение № 401/21.07.2009 г. по гр. д. № 2770/2008 г.
на ВКС, ІІ г. о., решение № 233/27.11.2012 г. по гр. д. № 195/2012 г. на ВКС, ІІ г. о., решение
№ 74/9.07.2014 г. по гр. д. № 6580/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 129/22.07.2014 г. по
гр. д. 4880/2013 г. на ВКС, І г. о., решение № 280/6.12.2016 г. по гр. д. № 2394/2013 г. на
ВКС, ІV г. о.), разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
(обн. ДВ, бр. 82/2012 г.) уреждат правното положение на незаконните строежи от гледна
точка на благоустройствените закони и са неотносими към вещноправните последици от
незаконното строителство. Удостоверенията за търпимост, визирани в посочените
разпоредби, установяват само благоустройствената допустимост на строежа в съответния му
вид от гледище на обществения интерес. Посочените в закона критерии, при които един
строеж се счита търпим и не подлежи на премахване, са изцяло на плоскостта на
съответствието на строежа с изискванията на строителните правила и норми към момента на
изграждането му или с разпоредбите на ЗУТ. Търпимостта на един незаконен строеж е
относима към въпроса дали той подлежи на събаряне, но не и към правото на собственост
на незаконната сграда. Докато не се премахне, незаконно построената сграда представлява
обект на собственост, който може да се дели, наследява, придобива по давност и с него да се
извършват разпоредителни сделки. В закона липсва изрична забрана за разпореждане с
незаконен строеж, поради което незаконно построената сграда не е изключена от
гражданския оборот. Дори ако същата не представлява самостоятелен обект на правото на
собственост, тя може да бъде предмет на сделки като подобрение в дворното място.
В този смисъл изградените по време на брака между И.М. Й. и Д. П. Й. сгради в
процесния поземлен имот следва да бъдат допуснати до делба, както по отношение на
жилищната сграда, за която е издадено удостоверение за търпимост и е нанесена в КККР на
гр. Варна, така и за полумасивната сграда със стопанско предназначение, която не е отразена
в КККР и за която не са налице строителни книжа. По отношение на квотите между
съделителите за тези сгради следва да се съобрази, че при прекратяване на брака между И.М.
Й. и Д. П. Й. със смъртта на съпруга е прекратена съпружеската имуществена общност
между тях и преживялата съпруга е придобила собствеността върху ½ от тези сгради.
Останалата ½ от собствеността върху сградите е преминала по равно между четиримата
наследници на И.М. Й., при което сградите следва да бъдат допуснати до делба при квоти
5/8 ид.ч за Д. П. Й. и по 1/8 ид.ч. за М. ИВ. М., М. И. М. и В. И. М..
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.344, ал.1 от ГПК във вр. с чл.34, ал.1 от ЗС
извършването на съдебна делба между М. И. М., с ЕГН ********** и адрес гр***, Д. П. Й.,
с ЕГН ********** и адрес гр.***, М. И. М., с ЕГН ********** и адрес гр.*** и В. И. М., с
ЕГН ********** и адрес гр.*** на следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.***, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, без данни за изменение на
същата, с площ от 504 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м) и административен адрес гр.***, район ***,
с.о. „***“, местност ***, с номер по предходен план ***, при граници и съседи: имоти с
идентификатори №№ *** ведно с построените в него:
4
Жилищна сграда на един етаж, изградена от тухли през 1977г., измазана външно с
пръскана мазилка тип „бучарда“, покрив на дървена конструкция, покрита с битумни
керемиди и състояща се от затворена остъклена тераса (антре), коридор и две стаи. За
сградата е издадено удостоверение за търпимост № 18/13.01.2014г. на Главен архитект на
Район „***“, която сграда отговаря на сгради с идентификатори №№ *** и *** и отговаря
на тази по издаденото удостоверение за търпимост и
Полумасивна жилищна сграда със стопанско предназначение на един етаж,
изградена през 2009-2010г., от бетонови блокчета на западна, източна и северна стени, като
за северна стена е ползвана масивната ограда към улицата, с която граничи, покривът е на
дървена конструкция, покрита с керамични /“марсилски“/ керемиди и се състои от една стая
за живеене и две складови помещения. Сградата е изградена по северната имотна граница, за
нея не са налични строителни книжа и същата не е отразена в КККР,
при квоти:
за поземлен имот с ид. № *** по КККР на гр.Варна – по ¼ за всеки от съделителите –
М. И. М., Д.П.Й., М. И. М. и В. И. М. и
за построените в имота сгради – 5/8 ид.ч. за Д. П. Й. и по 1/8 ид.ч. за М. В. М., М. И.
М. и В. ИВ. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5