РЕШЕНИЕ
Гр. Павликени, 28.08.2020 г.
В
ИМЕТО Н А НАРОДА
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 05.08.2020 година, в
състав:
Районен
съдия: Цветомил Горчев
При секретаря Венка
Миланова, като разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 67 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от Т.К.П. чрез мл. адв. С. П., ВТАК по
предявен иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422
от ГПК против „Боянов Агро“ ЕООД, гр. П. Претендира се
сумата от 991.25 лв. главница по договор за наем на земеделска земя от 12.07.2018 г.
ведно със законната лихва от 06.12.2019 г.
до окончателното изплащане. Претендира за направени разноски по
заповедното производство и по настоящото дело.
Писмен
отговор по делото е постъпил. Не се оспорват претендираните
суми главници, а твърдят да са договорени разсрочвания, поради което не се
дължали обезщетения за забава.
Като
взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
В
исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за наем от
12.07.2018 г с предмет отдаване под наем за срок от една стопанска година на 26
броя имоти, находящи се в землището на село Крамолин,
община С., област Г., както следва: Имот № ***, нива в местността „Л.“ от 9.800
дка, № *** - нива в местността „М.“ от
29.740 дка, № *** - Нива в местността „К.Ш.“ от 4.720 дка, № *** - Нива в
местността „Л.“ от 4.920 дка, № *** - Нива в местността „Л.“ от 9.800 дка, № ***
- Нива в местността „М.“ от 29.740 дка, № *** – Нива в местността „К.ш.“ от
4.720 дка, № *** - Нива в местността „Л.“ от 4.100 дка, № *** - Нива в
местността „К.с.“ от 2.894 дка, № ***
- Нива в местността „М.П.“ от 4.120 дка, № *** - Нива в местността „А.б.“ от
6.099 дка, № *** - Нива в местността „М.“ от 5.000 дка, № *** - Нива в местността „Н.“ от 4,211 дка, № *** - Нива
в местността „С. с.“ от 1.057 дка, № *** - Нива в местността „Г. д.“ от 4.301
дка, № *** - Нива в местността „Л.“ от 2.800 дка, № *** - Нива в местността „Д.ч.“
от 2.150 дка, № ***- Нива в местността „Г.д.“ от 4.380 дка, № *** - Нива в
местността „Л. р.“ от 4.400 дка, № *** - Нива в местността „Н.“ от 4.611 дка,
№ ***- Нива в местността „Л.“ от 2.100
дка, № *** - Нива в местността „Д. ч.“ от 2.160 дка, № *** - Нива в местността „Б.“ от 6.350 дка, № *** - Нива в местността „Л.р.“ от
5.342 дка, № *** - Нива в местността „Б.“ от 4.168 дка, № *** - Нива в
местността „Л.“ от 2.350 дка - общо 166.033 дка при цена от 40 лв за дка.
Въз
основа на заявление от Т.К.П. *** чрез мл. адвокат С. П., ВТАК против „Боянов Агро“
ЕООД, гр. П. е образувано Ч.Гр.Д. № ***/2019 г. на РС-Павликени и е издадена
заповед по чл. 410 от ГПК № ***/26.11.2019 г., с
която е разпоредено
ответникът да заплати на заявителя сумите, както следва 6641,32 лева
(шест хиляди шестстотин четиридесет и един лева и тридесет и две стотинки),
главница по договор за наем на земеделска земя от 12.07.2018 г., 902,18 лева
(деветстотин и два лева и осемнадесет стотинки) – лихва за забава за периода от
13.07.2019 г. до 13.11.2019 г., законна лихва от 14.11.2019 г. до изплащане на
задължението, както и разноски по делото – 150,87 лева за държавна такса и 600 лева
за адвокатско възнаграждение.
След
постъпило възражение от длъжника, в изпълнение на разпореждане на съда от
20.12.2019 г. е постъпила искова молба по чл. 422 от ГПК като след уточнявания
се претендират исковите суми. Ищецът посочва, че ответникът е извършил частично плащане на първоначално претендираната сума. Претендира за направени разноски в
заповедното производтво
и по настоящото дело.
В
писмения си отговор ответникът не оспорва неизпълнението си, респективно претендираната сума като твърди, че фирмата имала финансови
затруднения. Не представя доказателства за твърдяна отсрочка, съответно отказ
на ищеца от обезщетение за признатата забава.
При
тази фактическа обстановка съдът счита, че е предявен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД.
Съдът
намира предявения иск за процесуално допустим, предявен пред компетентния съд -
РС Павликени, в съдебния район на който е седалището на ответника. В
производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му, а длъжникът - възражението срещу вземането.
По
делото е представен договор за наем от 12.07.2018 г. по отношение на процесните земеделски земи в землището на с. К., община С.
общо 166.033 дка.Съгласно него наемодателят - ищец по делото предоставя на
наемателя - ответник по делото за временно възмездно ползване на земеделската
земя, описана в договора в землището на с. К., община С., а наемателя се
задължава да заплати на наемодателя договореното плащане в чл. 7 от договора - по
40 лв./дка или 40х166.033 дка или общо 6641,32 лв. за стопанска година от
01.10.2018 г. - 30.09.2019 г. Не се спори от страните сключването на договора,
изпълнението на наемодателя, както и забавата на ответника към депозиране на процесното заявление.
След
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК по Ч.Гр.Д. № ***/2019 г. за горните суми,
длъжникът е заплатил частично суми на
ищеца по делото.
Видно
от представено приложение 1, ответникът е заплатил на ищеца сумите и е останала
дължима претендираната сума от 991.25 лв. като
главница.
Съдът
констатира, че плащанията са извършени след издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК и преди постъпилото в съда възражение. Претенцията на ищеца се явява
основателна и доказана. Следва на основание чл. 86 от ГПК ответникът да заплати
на ищеца освен дължимата сума като неплатена главница, така и законната лихва
върху тази сума, считано от подаване на заявлението в съда - 06.12.2019 г. до
окончателното изплащане.
На
основание чл. 78 от ГПК вр с т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В заповедното производство със заповедта за изпъление
по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът да заплати 150,87 лева за държавна такса и 600 лева за адвокатско
възнаграждение по представен договор за правна помощ. Предвид доказаното
вземане на ищеца от ответника по договора и извърщшените
частични плащания след издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК, следва
ответникът да заплати на ищеца направените разноски по заповедното производство
в пълен размер. По отношение на настоящото производство, че също следва да се
присъдят изцяло претендираните разноски – 100 лв. ДТ
и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Боянов Агро“ ЕООД с ЕИК***
със седалище и адрес на управление гр. П., ул.“***“ №64 ет.1 ап.2,
представлявано от С.Б.Б., че същият дължи на Т.К.П. с
ЕГН ********** *** по предявен установителен иск по
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД сумата от 991.25 лв. главница по договор
за наем на земеделска земя от 12.07.2018 г. ведно със законната лихва от
06.12.2019 г. до окончателното изплащане,
за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 501/26.11.2019 г. по Ч.Гр.Д. № ***/2019 г. на РС - Павликени.
ОСЪЖДА
„Боянов Агро“ ЕООД
с ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “***“ № 64, ет. 1,
ап. 2, представлявано от С.Б.Б. ДА ЗАПЛАТИ на Т. К.П.
с ЕГН ********** *** сумите 150,87 лева за държавна такса и 600 лева за
адвокатско възнаграждение, представляващи направени разноски по заповедното
производство по Ч.Гр.Д. № ***/2019 г. по описа на РС-Павликени.
ОСЪЖДА
„Боянов Агро“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. “***“ № 64, ет. 1, ап. 2, представлявано от С.Б.Б. ДА ЗАПЛАТИ
на Т. К.П. с ЕГН ********** *** сумата
от 500 лв. - разноски по настоящото дело съобразно изхода на делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му, чрез връчване
преписи от същото на страните.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала!
БН