№ 11
гр. Варна, 09.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20243000500570 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна
жалба, подадена от „Калипсо ДВ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „ген. Щерю Атанасов“ № 5, офис 1, чрез
процесуален представител – адв. Д. Н. от АК – София, срещу решение №
894/31.07.2023 г. по гр. д. № 2313/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което е
отхвърлен предявения положителен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за приемане на установено по отношение на „СПА“ ЕООД, че
„Калипсо ДВ“ ООД е носител на правото на строеж на погинала, поради
разрушаване, промишлена едноетажна сграда, подробно описана в
диспозитива на решението и са присъдени разноските по делото.
Оплакванията са за незаконосъобразност и неправилност, поради нарушение
на закона, съществени процесуални нарушения, и необоснованост, с молба за
отмяна на решението и за постановяване на друго такова, с което да бъде
уважен предявеният установителен иск. Изложено е, че първоинстанционният
съд не е обсъдил всички доводи на страните. Сочи се, че въззивникът е
придобил правото на собственост върху погиналата в ПИ с идентификатор №
10135.4510.789 сграда с договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № 177, том I, рег. № 2468, дело № 177/31.03.2010 г. на
нотариус Огнян Шарабански, рег. № 147 в НК. Поземленият имот, в който се
намирала сградата, бил възложен от ЧСИ с рег. № 711 в производството по
изп. д. № 20137110400344 с Постановление за възлагане на недвижим имот от
13.04.2018 г на „СПА“ ЕООД за сумата от 437 610 лева, но върху сградата не
било провеждано принудително изпълнение. В подкрепа на довода си се
позовава на ТР № 5/18.05.2017 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГК на ВКС.
Изложено е, че именно с посоченото постановление за възлагане
въззиваемото дружество се легитимирало като собственик на сграда с
идентификатор № 10135.4510.789.1 като поискал вписване на това
обстоятелство от СГКК. Счита, че отправеното искане до СГКК следва да
бъде ценено като признание относно обстоятелството, че сградата в ПИ с
1
идентификатор № 10135.4510.789 действително съществува. Като индиция за
съществуването на сградата сочи и присвояването на идентификатор на
същата. Изложени са доводи за неправилно преценка на свидетелските
показания от първостепенния съд. Изразява резерви по отношение на извода
на съда, че липсата на учредена ипотека върху сградата е индиция за
несъществуването й. Искането е за отмяна на атакуваното решение и
постановяване на друго такова, с което установителният иск да бъде уважен.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна, с който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на
въззивната жалба. Счита, че наведеното оплакване за допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила е бланкетно и необосновано. Сочи, че
доводите за неправилност на първоинстанционното решение са
несъстоятелни, съответно, че последното е постановено при стриктно
спазване на процесуалните правила, материалния закон и е напълно
обосновано. Изразява несъгласие с довода на въззивника, че присвояването на
идентификатор на сградата в ПИ с идентификатор № 10135.4510.789 е
индиция за нейното съществуване. Счита, че неспазването от въззивника на
възложената му от съда доказателствена тежест е обусловила правилен извод
за фактическа липса на спорната сграда до степен на завършеност „груб
строеж“. Намира за неотносими към спора разпоредбите на § 5, т. 39 от ДР на
ЗУТ вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, на които се позовава страната. Молбата на
въззиваемата страна е за постановяване на решение, с което да бъде
потвърдено решение № 894/31.07.2024 г. по гр. д. № 2313/2023 г. по описа на
ОС – Варна като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени
разноските пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима. Искания по доказателствата не са направени.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 09.04.2025 г. от 09:15 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2