№ 442
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110107579 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 11.04.2023 г., на ........... ЕАД
срещу Г. М. К., О. Е. и Е. И. Ш., с която са предявени при условията на субективно пасивно
и обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците при условията
на разделност да заплатят на ищеца следните суми във връзка с топлоснабден имот с
абонатен № .......... 1./ сумата 500,38 лева – главница, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. .............., 2./ сумата 24,15 лева – главница,
представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода
01.01.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано
от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2023 г., до окончателното плащане, 3./
сумата 94,66 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. –
27.01.2023 г., и 4./ сумата 5,20 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода
04.03.2020 г. – 27.01.2023 г., при следните квоти: за Г. М. К. – 2/20, за О. Е. – 7/20, за Е. И.
Ш. – 11/20, или за всеки от ответниците, както следва:
Г. М. К. да заплати на ........... ЕАД следните суми: 1./ сумата 50,03 лева – главница,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. .............., 2./
сумата 2,41 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за
дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху всяка една главница, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2023 г.
до окончателното плащане, 3./ сумата 9,46 лева – мораторна лихва върху първата главница
за периода 15.09.2020 г. – 27.01.2023 г., и 4./ сумата 0,52 лева – мораторна лихва върху
втората главница за периода 04.03.2020 г. – 27.01.2023 г.;
О. Е. да заплати на ........... ЕАД следните суми: 1./ сумата 175,13 лева – главница,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. .............., 2./
сумата 8,45 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за
дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху всяка една главница, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2023 г.
до окончателното плащане, 3./ сумата 33,13 лева – мораторна лихва върху първата главница
за периода 15.09.2020 г. – 27.01.2023 г., и 4./ сумата 1,82 лева – мораторна лихва върху
1
втората главница за периода 04.03.2020 г. – 27.01.2023 г.;
Е. И. Ш. да заплати на ........... ЕАД следните суми: 1./ сумата 275,20 лева – главница,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. .............., 2./
сумата 13,28 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за
дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху всяка една главница, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2023 г.
до окончателното плащане, 3./ сумата 52,06 лева – мораторна лихва върху първата главница
за периода 15.09.2020 г. – 27.01.2023 г., и 4./ сумата 2,86 лева – мораторна лихва върху
втората главница за периода 04.03.2020 г. – 27.01.2023 г.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответниците, в качеството на
собственици на топлоснабдения имот, са потребители на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба
при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия
период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като
падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи
условия. Поддържа се, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е
начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от
фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна
собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че ответниците не са изпълнили
задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово
разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължат и мораторна
лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците
Г. М. К., О. Е. и Е. И. Ш.. Изразява се становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва се представеното извлечение от сметки, наличието на валидно облигационно
правоотношение между етажната собственост, в която се намира процесният имот, и
фирмата за дялово разпределение, и направените от нея отчети. Поддържа се, че
изчисленията за топлинна енергия за тези периоди са били направени по формула, която е
отменена от ВАС. Прави се възражение за погасяване на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 105, том IV, рег. № 5934, дело № 580/2016 г. по описа на нотариус
Димитър Танев, рег. № 041 на НК, видно от който на 28.10.2016 г. ответниците Г. М. К.,
О. Е. и Е. И. Ш. са придобили по възмезден начин правото на собственост върху процесния
жилищен имот – апартмент, представляващ самостоятелен имот с идентификатор
68134.402.59.2.8, с адрес: гр. .................. при следните права за всеки от тях: Е. И. Ш. – 55 %
идеални части, О. Е. – 10 % идеални части, Г. М. К. – 35 % идеални части.
По делото е представено с исковата молба и прието като писмено доказателство
заявление – декларация от 24.11.2016 г. от Е. И. Ш. , адресирано до изпълнителния
директор на ........... ЕАД, с искане за откриване на партида на негово име за процесния
недвижим имот – апартамент с адрес: гр. .................. абонатен № ...... саморъчно подписано
от заявителя, чийто подпис не се оспорва в настоящия процес.
Видно от представения по делото протокол от проведеното на 05.11.2004 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. ......, етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с .............. ЕООД, което дружество да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение. В списъка на етажните собственици под №
44 за имот с абонатен № ........... е посочено лицето ........ срещу което е положен саморъчен
подпис.
На 11.11.2004 г. е сключен договор между .............. ЕООД и етажната собственост
с адрес: в гр. ......, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както
2
и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от
............" ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
По делото е ангажиран Договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между ........... ЕАД
– възложител и .............. ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на
този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Съгласно Раздел II, т. 1 от договора същият се сключва за срок от 3 години и влиза в сила от
01.05.2020 г.
По делото са представени и приети Съобщение към фактура №
**********/31.07.2020 г. и Съобщение към фактура № **********/31.07.2021 г., с
посочени доставчик ........... ЕАД и получател – Е. И. Ш.............. гр. .................... апартамент,
договорна сметка .........., номер на инсталация ..............
С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото
дружество за абонат ............. със задължения за периода 31.01.2020 г. – 30.09.2021 г. в общ
размер на 624,39 лева, от които 524,53 лева – главница, и 99,86 лева – лихви.
От третото лице – помагач .............. ЕООД, с молба от 27.10.2023 г., са представени и
приети като доказателства по делото 2 броя индивидуални справки за отопление и топла
вода, съставени от топлинния счетоводител относно топлоснабден имот с абонатен №
........... за периодите 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. с посочен в
тях клиент Е. И. Ш., както и 2 броя протоколи за реален отчет до процесния апартамент
за същите периоди, отново с посочен в тях клиент Е. И. Ш., неподписани от посоченото за
клиент лице.
За установяване факта на предоставяне на ТЕ в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице Т. К. по допуснатата
съдебно – техническа експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на
приложените по делото, а и на допълнително представени от фирмата за топлинно
счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално
потребената в процесния имот ТЕ през исковия период в съответствие с разпоредбите на
раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. ............. е
измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан
всеки месец, като технологичните разходи са били приспаднати от общото количество ТЕ,
влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота с абонатен № ........... не са били начислявани суми за ТЕ за
отопление на имот, а единствено за ТЕ за битово горещо водоснабдяване – по данни на един
брой редовно отчетен водомер, и ТЕ за сградна инсталация – при съобразяване пълния
отопляем обем на имота от 186 куб. м., като вещото лице е посочило конкретно как се
формират те, възприемайки крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на
действащата нормативна уредба. При извършените изчисление експертът е установил, че за
процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 605,51 лева по прогнозно
потребление и 0,16 лева за получаване от абоната, т. е. общо 605,35 лева, в която сума не са
включвани лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива. Установява
се, че дяловото разпределение за разглеждания период е извършвано от третото лице
.............. ЕООД, като в заключението си експертът е посочил, че разпределението е
извършено в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Топломерът,
монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е преминавал метрологични проверки
през две години, относими към исковия период. Експертното заключение е прието в
проведеното на 15.11.2023 г. открито заседание без възражения от страните в
производството. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло същото като обективно и
компетентно изготвено от специалист в съответната област.
С определение от 05.10.2023 г. по настоящото исково дело, като трето лице – помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството .............. ООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
3
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на субективно
пасивно и обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално
да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия
ред на ГПК, напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.
По делото не е спорно, а и се установява от приетия по делото като писмено
доказателство Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 105, том IV, рег. № 5934,
дело № 580/2016 г. по описа на нотариус ............ на НК, че на 28.10.2016 г. ответниците Г.
М. К., О. Е. и Е. И. Ш. са придобили по възмезден начин правото на собственост върху
процесния жилищен имот – апартмент, представляващ самостоятелен имот с идентификатор
68134.402.59.2.8, с адрес: гр. .................. при следните права за всеки от тях: Е. И. Ш. – 55 %
идеални части, О. Е. – 10 % идеални части, Г. М. К. – 35 % идеални части.
Като съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с цитираното
4
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г.,
ОСГК, настоящият съдебен състав намира, че независимо от качеството си на
съсобственици на процесния имот ответниците Г. М. К. и О. Е. не следва да носят
отговорност за претендираните парични суми, тъй като от представения на л. 14-15 от
делото документ се установява, че на 24.11.2016 г. до ищеца е била подадена нарочна молба-
декларация за откриване на партида на името само на третия съсобственик – Е. И. Ш.,
досежно имота с абонатен № ............ По делото не е спорно, а и се установява от
представените писмени доказателства – индивидуални справки за отопление и топла вода,
протоколи за реален отчет, съобщения към фактури №№ ............... г., че партидата досежно
процесния апартамент, открита при ищцовото дружество, се води на името именно на
лицето, подало молбата-декларация – Е. И. Ш.. Предвид така установеното съдът намира, че
с молба-декларация от 24.11.2016 г. (подадена преди исковия период) Е. И. Ш. е направил
изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида само на негово име, като
това заявление представлява по своето правно естество предложение за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия – по арг. от нормата на чл. 13 ЗЗД. Като е приел
това заявление, открил е партида на името на заявителя и е продължил да доставя топлинна
енергия до процесния имот, ищецът е приел предложението на Е. И. Ш. за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия. Поради това настоящият състав намира, че
ирелевантно в конкретния случай е обстоятелството дали ответниците Г. М. К. и О. Е. са
титуляри на вещно право на собственост на недвижимия имот, тъй като чрез изрично
изразената от Е. И. Ш. воля е било породено облигационно правоотношение между
последния и ищцовото топлофикационно дружество. С оглед обстоятелството, че
възникването на това правоотношение следва във времето съвместното придобиване на
процесния имот от тримата ответници, то и съществуващият до този момент презумиран
договор и с тримата като съсобственици на имота е преустановил своето действие. С
приемане на отправеното чрез молбата – декларация предложение /приемане, обективирано
в последващите действия на ищеца по откриване на партида на името на заявителя Е. И. Ш./
за сключване на договора е възникнал правопораждащият облигационно правоотношение
между ........... ЕАД и Е. И. Ш. юридически факт, поради което и с оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест съдът приема, че ищецът не доказва по делото
съществуването на валидно облигационно правоотношение между него и ответниците Г. М.
К. и О. Е. с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия в процесния период,
обхващащ времето от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
С оглед гореприетото от съдебния състав досежно неустановяване при условията на
пълно и главно доказване на елемент от фактическия състав на предявените главни искове
спрямо ответниците Г. М. К. и О. Е. /съществуването на облигационно правоотношение с
предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия в процесния период/, съдът намира, че
последните двама не са материално легитимирани да отговарят по предявените срещу тях
искове за потребена и незаплатена ТЕ и за цена на услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия, поради което същите са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Предвид неоснователността на главните искове, неоснователни са и акцесорните
претенции спрямо ответниците Г. М. К. и О. Е. за присъждане на мораторно обезщетение
върху предявените главни вземания.
Относно ответника Е. И. Ш.
По изложените по-горе мотиви съдът намира за доказано по делото съществуването
на договорно правоотношение с предмет доставка на ТЕ за битови нужди относно
процесния топлоснабден имот между ищеца и ответника Е. И. Ш..
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на ТЕ между страните в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за отопление
на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за
отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда – етажна собственост –
аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на имотите в сграда
– етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
5
В случая, видно от протокол от Общо събрание на етажната собственост от
05.11.2004 г., списък към него, договор от 11.11.2004 г., представените индивидуални
справки, а и с оглед изложеното от вещото лице в констативната част от заключението по
СТЕ, се установява, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. ................
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач
– .............. ЕООД.
По отношение на възраженията на ответната страна досежно несъществуването на
договорна обвързаност между етажната собственост, находяща се на адрес: гр. ................ и
третото лице – помагач .............. ЕООД по приетия по делото като писмено доказателство
договор от 11.11.2004 г., поради изтичане на срока на последния, съдът намира същите за
неоснователни. По делото нито се твърди, нито се установява решението на Общото
събрание на етажната собственост, инкорпорирано в протокол от 05.11.2004 г. да е било
атакувано по реда на ПУРНЕС /отм., но действащ към момента на вземане на решението/,
поради което съдът намира, че така взетото решение обвързва всички етажни собственици,
вкл. и ответника Е. И. Ш. предвид установеното му качество на титуляр на правото на
собственост върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост през
исковия период. Същевременно от ангажираните по делото писмени доказателства
/индивидуални справки за отопление и топла вода, отчети на топлоизмервателните уреди/ и
констатациите на вещото лице по неоспорената СТЕ, се установява, че за исковия период
дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно
от третото лице – помагач - .............. ЕООД, като потребители в етажната собственост са
допускали представители на третото лице – помагач за отчитане до адреса, с което
фактически са потвърдили обвързаността си от договора за топлинно счетоводство и след
изтичане на уговорения в него срок. При тези аргументи съдът намира за неоснователни и
наведените в отговора на исковата молба доводи досежно доказателствената стойност на
изготвените от третото лице – помагач отчети, поради липсата на основание за тяхното
изготвяне от последното.
За установяване факта на предоставяне на ТЕ в обема, съответстващ на
претендираната цена по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал.
3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице по съдебно – техническата експертиза (СТЕ).
Установява се въз основа на изслушаното заключение на вещо лице инж. Т. К., което съдът
кредитира по реда на чл. 202 ГПК като обективно, задълбочено и компетентно изготвено, че
жилищната сграда, в която се намира процесното жилище, е топлофицирана. Вещото лице е
констатирало, че количеството постъпила ТЕ в сградата – етажна собственост, находяща се
на адреса в гр. София, ул. „Сердика“ № 12, е измервана чрез определено от ЗЕ средство за
измерване – общ топломер, който е отчитан всеки месец, като технологичните разходи са
били приспаднати от общото количество ТЕ, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. Експертът е посочил, че в исковия период, в процесния
имот не е начислявана ТЕ за отопление на имота, а са начислявани ТЕ за битово горещо
водоснабдяване – по данни на един брой редовно отчетен водомер, и ТЕ за сградна
инсталация – при съобразяване пълния отопляем обем на имота от 186 куб. м. В
заключението на СТЕ е направен категоричен извод, че начислените суми за процесния
период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16334/06.04.2007 г.,
ЗЕ, като ищецът е отчитал за своя сметка технологичните разходи, а измервателните уреди
са били изправни – общият топломер в абонатната станция бил преминал през съответните
метрологични проверки.
По отношение на доводите в отговора на исковата молба, касаещи приложимата
формула за изчисляване на сметките за топлинна енергия, съдът намира същите за
неоснователни при вече изложените в определението си от 05.10.2023 г. мотиви, а именно,
че по аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, дори да бъдат отменени текстове от
подзаконовия нормативен акт, какъвто е Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г., отмяната им ще
има действие от деня на влизането в сила на съдебното решение по адм. дело № 746/2021 г.
по описа на ВАС, респ. евентуално отменените норми ще бъдат приложимо право,
регламентиращо изчисляването на сметки за периода до влизането в сила на решението на
административни съд, вкл. процесните.
Предвид гореизложеното и при липса на други конкретни доводи в отговора на
исковата молба досежно количеството доставена топлинна енергия до процесния имот в
разглеждания период, съдът намира за доказана по по делото потребената такава в
определеното от СТЕ количество и стойност.
6
При тези изводи на съда следва да бъде разгледано своевременно релевираното в
писмения отговор възражение за погасяване на давност на претендираните вземания.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, и за тях се прилага тригодишната
давност. Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба
е подадена в съда на 13.02.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички
вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 13.02.2020 г. – по аргумент от нормата на
чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В разглеждания случай предмет на разглеждане са вземания за цена на
доставена ТЕ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. Поради което съдът намира за
изтекла погасителната давност досежно претендираните суми, начислени за периода от
01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. включително. Това е така, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите към релевантния период ОУ на ищеца – тези от 27.06.2016 г., публикувани на
10.07.2016 г. и влезли в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1
и ал. 2 ОУ са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а това
означава, че най-късното вземане - това за м. ноември 2019 г. е станало изискуемо на
15.01.2020 г., т. е. преди 13.02.2020 г., поради което то, както и предхождащите го месечни
задължения – за периода от м.05.2019 г. до м.11.2019 г., включени в исковия период, са
обхванати от изтекла тригодишна погасителна давност. Осъщественото от ищеца
фактуриране на консумираното количество ТЕ въз основа на действителното потребление
по реда на чл. 32, ал. 3 от ОУ не променя момента на изискуемостта на месечните вноски
/равни или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесните
общи фактури, от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение
на ответника – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Предвид изложеното съдът приема, че крайният
размер на главното задължение за цена на ТЕ на ответника Е. И. Ш. следва да бъде
определен въз основа на приетия от СТЕ такъв. Ето защо, от претендираната обща сума от
275,20 лева следва да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за периода от
01.05.2019 г. до 30.11.2019 г., които предвид данните по таблица № 5 от заключението на
СТЕ възлизат на 113,12 лева. След преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, съдът намира, че
общият размер на задълженията за цена на ТЕ за исковия период, които не са обхванати от
изтекла погасителна давност, възлиза на 162,08 лева. За разликата до пълния предявен
размер и за периода 01.05.2019 г. – 30.11.2019 г. искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, следва да се отхвърли като неоснователен.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
01.01.2020 г. – 30.04.2021 г. в размер на 13,28 лева. Това е така, тъй като съгласно чл. 22 от
ОУ на ищеца дяловото разпределение на ТЕ се извършва възмездно от продавача по реда на
чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
ТЕ между клиентите в сградата – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по
чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази наредба и приложението към нея
По претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от публикуването на
фактурата на интернет страницата на продавача. Ето защо, за вземанията за цена на
топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., за които съдът прие, че не са
7
обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Изчислен по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху
задължението за цена на ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г., попадащ в обхвата
на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от 39,12 лева. До посочения размер
предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
52,06 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на ТЕ, поради което длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, поради което тази акцесорна претенция се явява неоснователна.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ответниците Г. М. К. и О. Е.,
спрямо които исковете изцяло са отхвърлени. Те обаче не ангажират доказателства за реално
сторени такива, поради което разноски не следва да им се присъждат.
Право на разноски по отношение на разгледаните искове спрямо Е. И. Ш. имат и
двете страни съобразно уважената, респ. отхвърлената част. Ответникът Е. И. Ш. не
ангажира доказателства за реално сторени такива, поради което разноски не следва да му се
присъждат. Ищецът претендира разноски за платена държавна такса в размер на 100,00 лева,
платен депозит за възнаграждение на вещото лице по СТЕ в размер на 350,00 лева и
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Доколкото сторените от
последния разноски са направени с оглед претенциите му спрямо трима ответници, срещу
двама от които исковете му са изцяло отхвърлени, съобразно уважената част от исковете му
спрямо ответника Е. И. Ш. следва да му се присъдят разноски в размер на 93,68 лева за
платена държавна такса, депозит за възнаграждение на вещото лице по СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........... ЕАД, ЕИК .................. със седалище и адрес на
управление: гр. ................, срещу Г. М. К. , гражданин на ........... роден на ********** г., с
паспорт № ..........., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането му
да заплати на ........... ЕАД сумата 50,03 лева – главница, представляваща незаплатена цена
на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. .............., сумата 2,41 лева – главница, представляваща
неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на
подаване на исковата молба – 13.02.2023 г. до окончателното плащане, сумата 9,46 лева –
мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 27.01.2023 г., и сумата
0,52 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 04.03.2020 г. – 27.01.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........... ЕАД, ЕИК .................. със седалище и адрес на
управление: гр. ................, срещу О. Е., гражданин на ........... роден на 20.12.1991 г., паспорт
№ ............... обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането му да заплати на
........... ЕАД сумата 175,13 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. .............., сумата 8,45 лева – главница, представляваща
неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на
подаване на исковата молба – 13.02.2023 г. до окончателното плащане, сумата 33,13 лева –
мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 27.01.2023 г., и сумата
1,82 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 04.03.2020 г. – 27.01.2023 г.
ОСЪЖДА Е. И. Ш., ЕГН **********, да заплати на ........... ЕАД, ЕИК .................. със
8
седалище и адрес на управление: гр. ................, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 162,08 лева – главница, представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.12.2019 г. – 30.04.2021
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. .............., сумата 13,28 лева – главница,
представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода
01.01.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано
от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2023 г. до окончателното плащане, както и
сумата 39,12 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. –
27.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 162,08 лева до пълния предявен размер от 275,20 лева, и за периода от 01.05.2019
г. до 30.11.2019 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за разликата над уважения размер от 39,12 лева до пълния предявен размер от 52,06 лева,
както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 2,86 лева за периода 04.03.2020 г. – 27.01.2023 г.
ОСЪЖДА Е. И. Ш., ЕГН **********, да заплати на ........... ЕАД, ЕИК .................. със
седалище и адрес на управление: гр. ............ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 93,68
лева, представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – .............. ЕООД, ЕИК ..............
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9