Решение по дело №12862/2020 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 декември 2023 г.
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20201110112862
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№562
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОА. Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. Е. Д.
като разгледа докладваното от ЙОА. Н. СТАНЕВА Гражданско дело
№201110112862 по описа за 2020 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу А. А. Х. с искане да се признае за
установено, че А. А. Х. дължи на „Т. С.“ ЕАД сумата от 975,26 лева, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м. 05.2015г. до 04.2017г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к., бл., вх., ап.,, аб. №007577, съгласно
общи фактури №**********/31.07.2016г. и №**********/31.07.2017г., ведно със законна
лихва от 09.08.2019г. до изплащане на вземането, 243, 14 лева, представляваща мораторна
лихва върху цената на топлинна енергия за периода от 14.09.2016г. до 30.07.2019г., 1,63
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 07.2016г. до
04.2017г., ведно със законната лихва от 09.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
0,46 лева, представляваща лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода
от 30.08.2016г. до 30.07.2019г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.
дело № 46559/2019г. по описа на СРС, 161-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като за процесния период е
консумирал топлинна енергия на процесната стойност, но не я е заплатил. Искането към
съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват исковете по основание и размер. Изложени са твърдения, че не са представени
доказателства, от които да следва, че ответникът притежава пасивна процесуална
легитимация по делото. Оспорва твърдението на ищеца, че е потребител на топлинна
1
енергия в посочения топлоснабден имот по смисъла на закона. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Сочи, че всички претендирани суми преди 09.08.2016г. са погасени по
давност. Оспорва на основание изтекла погасителна давност част от претендираната лихва
върху главницата за периода от 05.2015г. до 07.2016г.вкл. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски. Моли съда да не допуска исканите от ищеца
експертизи, тъй като възраженията били по отношение на основанието на исковете и
изтекла погасителна давност, а не по отношение изчислението на доставената топлинна
енергия.
Третото лице-помагач „Н. И.“ ООД е посочило, че достъп до процесния имот не е
осигуряван за монтаж на уреди за дялово разпределение и/или за проверка на актуално
състояние на вътрешната инсталация за отопление и топла вода нито един път за периода от
месец октомври 2002г. до текущия. Сочи, че в процесния имот има четири отоплителни
присъединени отоплителни тела, съответно инсталирани мощности, взаимствани като данни
за отоплителните тела от еднакви по кубатура имоти. Консумация на топла вода била
установена индиректно по информация от упълномощено лице на сграда етажна
собственост, който бил предоставил списък на броя потребители на топла вода по имоти по
време на отчетен период 2015/2016г. в Н. АД. Сочи, че при определяне на разхода на
топлинна енергия в процесния имот били спазени относимите нормативни изисквания,
регламентирани в Закон за енергетиката и действащата през процесния период Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземания по издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 46559/2019г. по описа на СРС, 161-ви
състав.
В конкретния случай заявлението по чл. 410 ГПК е било подадено от „Т. С.“ ЕАД срещу
Б. К. Х., А. А. Х. и А. А.а Х. за заплащане на посочените в заявлението суми при условията
на разделност при квоти, както следва: 4/6 за Б. Х. и по 1/6 за А. Х. и А. Х..
С разпореждане от 25.10.2019г. съдът е приел, че подадените от тримата длъжници
възражения са просрочени и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист въз основа на
влязлата в сила заповед за изпълнение.
Срещу така постановеното разпореждане е била подадена частна жалба от А. Х., по
която е било образувано ч.гр. дело № 507/2020г. по описа на СГС. С Определение
№36/30.01.2020г., постановено по цитираното дело СГС е отменил разпореждане №
255065/25.10.2019г. по ч.гр. дело № 46559/2019г. по описа на СРС, 161-ви състав за издаване
на изпълнителен лист и е върнал делото на СРС за продължаване на производството с
даване на указания на заявителя за предявяване на иск.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че исковата молба е редовна, а предявените с
нея искове са процесуално допустими.
2
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай по делото са представени следните доказателства касателно
наличието на облигационно правоотношение.
По делото е приета Заповед № РД- 41-1355/06.05.1982г.на председателя на ИК на СНС
съгласно която ап.,, находящ се в гр. С., ж.к., е предоставен за обезщетение на Е. И. Д.-
тричленно семейство.
Представена е декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от Б. К. Х., към която е приложен
Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 122, том V, нот. дело № 922 от 1980г., от който
се установява, че на 15.03.1980г. И. А. Х. е бил признат за собственик на следния недвижим
имот: апартамент №, находящ се в жилищна сграда №, комплекс Б., гр. С..
От удостоверение за наследници на И. А. Х. се установява, че същият е починал на
21.06.1980г. и оставил за свои наследник сина му- А. И.ов Х..
От удостоверение за наследници на А. И.ов Х. се установява, че същият е починал на
16.09.2011г. и оставил за свои законни наследници съпругата му Б. К. Х., А. А. Х. /син/ и А.
А.а Х. /дъщеря/.
От удостоверение за наследници на Е. И.ова Х. се установява, че същата е починала на
3
20.11.1952г. и е оставила за свой наследник А. И.ов Х., починал на 16.09.2011г.
От удостоверение за съпруг и родствени връзки на Е. И.ова Х. се установява, че неин
баща е бил И. А. Х., нейна майка – А. К. Х., неин брат- А. И.ов Х..
В списъка към протокола от проведеното общо събрание на ЕС от 16.09.2002г. за
собственик на процесния имот – ап. №, фигурира А. И.ов Х., срещу чиито имена е положен
подпис- л. 26 от делото.
С оглед на представените по делото доказателства и при липса на други доказателства
относно извършени разпореждания с правото на собственост върху процесния имот, следва
изводът, че собствеността върху процесния имот е била придобита от И. А. Х. по силата на
Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 122, том V, нот. дело № 922 от 1980г. на
нотариус П. П. при СРС. След неговата смърт на 21.06.1980г. процесният имот е бил
наследен от наследника му по закон- А. И.ов Х.. От представеното удостоверение за
наследници се установи, че А. И.ов Х. е починал на 16.09.2011г. и е оставил за свои
наследници- Б. К. Х. /съпруга/, А. А. А. /син/ и А. А.а Х. /дъщеря/. С оглед правилата на чл.
5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН и настъпилото наследствено правоприемство Б. Х. е станала
собственик на 4/6 идеална част от процесния имот, а А. Х. и А. А.- на по 1/6 идеална част от
процесния имот. Поради гореизложеното ответникът е страна по неформалното
правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди в качеството му на
съсобственик в процесния имот и отговаря за задълженията към „Т. С.“ ЕАД за заплащане
на доставената топлинна енергия. Т.е ответникът като съсобственик е пасивно легитимиран
да отговаря за задълженията към ищцовото дружество до притежаваната от него
наследствена квота, а именно до 1/6, каквато е и процесната претенция.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство не е спорно между
страните, като с определението от 13.07.2023г., в което е бил обективиран проектът за
доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 05.10.2023г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните обстоятелството, че „Т. С.“ ЕАД е доставила в процесния имот и период
топлинна енергия на стойността, посочена в исковата молба.
С оглед на гореизложено по делото е доказано при условията на пълно и главно
доказване, че за процесния период страните са били в облигационни правоотношения за
процесния имот, както и че стойността на доставената топлинна енергия за него е в размер
на сочената в исковата молба стойност- за ответника съобразно притежаваната от него
идеална част – 975,26 лева /1/6 от 5851,58 лева/.
На следващо място от представените от ищеца и третото лице-помагач документи се
установява, че дяловото разпределение е било възложено на „Н. И.“ ООД. В чл. 36, ал. 1 от
приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат
стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи
условия, същите са публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се
4
установява, че за процесния период от м.07.2016г. до м.04.2017г. стойността на услугата
дялово разпределение е в общ размер на 9,80 лева, като ответникът отговоря за 1/6 от тази
сума, а именно за 1,63 лева.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 1458,83 лева. От
Таблица № 4 от заключението се установява, че лихвата за забава върху главницата за цена
на топлинна енергия не е начислявана, считано от падежите на месечните прогнозни сметки,
а е начислена върху главниците по двете общи фактури, издадени на 31.07.2016г. и на
31.07.2017г., по отношение на които се прилагат общите условия на ищцовото дружество,
одобрени на 27.06.2016г.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава
за плащане на главницата по двете общи фактури, поради което дължи мораторна лихва за
процесния период, която експертът е изчислил на сумата от общо 1458,83 лева, за ответника-
243,14 лева /1/6 от 1458,83 лева/.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявения иск за сумата от 0,46 лева за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.08.2016г. до
30.07.2019г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място съдът намира релевираното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията за частично основателно.
5
По отношение на месечните вземания за цена на топлинна енергия през процесния
период се прилагат две редакции на общите условия на ищцовото дружество.
При действието на общите условия в сила от 12.03.2014г. изискуемостта на сумите по
индивидуални фактури и общи фактури настъпва след изтичане на 30 дни от обявяването им
на интернет страницата на ищеца. Тъй като тази редакция на общите условия предвижда, че
изискуемостта на вземането възниква след отправяне на покана чрез публикуване на
интернет-страница /действие което зависи от волята на кредитора/, а не обвързва
изискуемостта с обективното настъпване на определен падеж, то на основание чл. 114, ал. 2
от ЗЗД, давността при общите условия от 2014г. започва да тече от датата, на която
вземането е възникнало. Тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече след
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия месец.
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от падежа
на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ищецът, който
носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства водещи до спиране
или прекъсване на давността.
При прилагане на изложените по-горе правила, към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /09.08.2019г./ са погасени по давност всички вземания
за цена на топлинна енергия, доставена през периода от м.05.2015г. до м.05.2016г.
включително. Вземането за м.06.2016г. е станало изискуемо на 15.08.2016г. и давността за
това вземане е следвало да изтече на 15.08.2019г. /след подаване на заявлението по чл. 410
ГПК/. Следователно вземанията за цена на топлинна енергия за м.06.2016г. до 04.2017г. не
са погасени по давност.
Въз основа на експертното заключение по ССчЕ /Таблица № 4/ съдът установи, че
стойността на топлинна енергия за погасените по давност периоди е 2701,02 лева. За
остатъка от процесния период /01.06.2016г. до 30.04.2017г./ се дължи сумата от 3150,56 лева
/5851,58- 2701,02/, която не е погасена по давност. Ответникът дължи от така посочената
сума 1/6 съобразно притежаваната от него идеална част, а именно сумата от 525,09 лева.
По отношение на мораторната лихва върху тази главница за периода от 14.09.2016г. до
30.07.2019г. тригодишната погасителна давност не е изтекла. На основание чл. 119 ЗЗД,
обаче, акцесорното вземане за лихва върху погасената по давност главница също се
погасява, независимо дали давността за него е изтекла. Съдът изчисли на основание чл. 162
ГПК лихвата върху необхванатата от давността главница на сумата от 130,91 лева.
По отношение на погасителната давност върху вземането за цена на услугата дялово
разпределение, съдът намира следното. Както беше посочено по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество не е уреден падеж на това задължение, поради което давността за
месечните вземания започва да тече от тяхното възникване. Най-старото процесно вземане
за м.07.2016г. е възникнало на 01.08.2016г. и давността за него е изтекла на 01.08.2019г.
6
/преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/. Останалите дължими услуги след този
период не са обхванати от давността. От експертното заключение по ССчЕ се установява, че
за м.07.2016г. дължимата главница за дялово разпределение е 0,98 лева, за ответника частта
е 0,16 лева. Т.е. предявеният иск за цена на услуга за дялово разпределение е основателен за
сумата от 1,47 лева /1,63 – 0,16/ и за периода от 08.2016г. до 04.2017г.
С оглед гореизложеното предявените установителни искове за главница за цена на
доставена топлинна енергия се явяват основателни за сумата от 525,09 лева и за периода от
01.06.2016г. до 30.04.2017г., за разликата над този размер до пълния предявен размер от
975,26 лева и за периода от 01.05.2015г. до 31.05.2016г. исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Предявеният иск за мораторна лихва върху тази главница за периода от 14.09.2016г. до
30.07.2019г. следва да бъде уважен до размера от 130,91 лева, а за разликата над този размер
до пълния предявен размер от 243,14 лева искът подлежи на отхвърляне.
Предявеният иск за цена на услугата дялово разпределение следва да бъде уважен до
размера от 1,47 лева и за периода от 08.2016г. до 04.2017г., а за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 1,63 лева и за м.07.2016г. искът подлежи на отхвърляне.
Предявеният иск за сумата от 0,46 лева- мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 30.08.2016г. до 30.07.2019г. следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен.

По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Заявителят /сега ищец/
е сторил в заповедното производство разноски в размер от 32,75 лева /24,41 лева, държавна
такса и 8,34 лева, юрисконсултско възнаграждение/. С оглед уважената част от исковете на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 17,64 лева. Ищецът е сторил в исковото
производство разноски за държавна такса в размер на 75,59 лева, 250 лева депозит за ССчЕ,
100 лева юрисконсултско възнаграждение и 25 лева, такси за издаване на съдебни
удостоверения, тоест общо 450,59 лева. С оглед уважената част от исковете има право на
разноски в размер от 242,73 лева.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, но по делото
не са представени доказателства за сторените разноски- не е представен договор за правна
помощ или друг документ, с който да уредено възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство, респ. начин на плащане на същото. Доколкото по делото не
са ангажирани доказателства за сторените разноски, такива не следва да се присъждат в
полза на ответника.
Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А. А. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., р., ул., №, ет., ап.,, дължи на "Т. С.“ ЕАД, с ЕИК, с адрес на
управление: гр. С., ул., №,, следните суми: сумата от 525,09 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2017г. за топлоснабдения
имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к.,, бл., вх.,, ап.,, аб. №007577, съгласно общи фактури
№**********/31.07.2016г. и №**********/31.07.2017г., ведно със законна лихва от
09.08.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 130,91 лева, представляваща мораторна
лихва върху цената на топлинна енергия за периода от 14.09.2016г. до 30.07.2019г., 1,47
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2016г. до
м.04.2017г., ведно със законната лихва от 09.08.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 46559/2019г.
по описа на СРС, 161-ви състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна
енергия за разликата над 525,09 лева до пълния предявен размер от 975,26 лева и за периода
от 01.05.2015г. до 31.05.2016г., иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер
от 130,91 лева до пълния претендиран размер от 243,14 лева, иска за цена на услугата дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 1,47 лева до пълния претендиран размер
от 1,63 лева и за м.07.2016г. и иска за сумата от 0,46 лева, представляваща лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 30.08.2016г. до 30.07.2019г.
ОСЪЖДА А. А. Х. да заплати на „Т. С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
17,64 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 242,73 лева,
представляваща разноски в исковото производство съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Н. И.“ ООД на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8