Решение по КНАХД №1467/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на от Началник група в ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция”, подадена чрез гл. юрисконсулт К. Л.-А., срещу решение № 608 от 26.05.2025 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20243110204818/2024 г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0819-001665/31.05.2023 г. на Началник група в ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция”, с което на И. З. С., от гр. Суворово за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 50 лева. С решението са присъдени разноски в полза на И. З. С., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

С жалбата се релевират доводи, че оспореното решение е постановено при нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяната съгласно чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът се позовава на нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП. Изложени са доводи, че е налице съответствие между правното и фактическо описание на нарушението, което е описано с всичките му съставомерни признаци и е ясно вмененото нарушение. Отправя искане за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника, в случай че е отправено искане за присъждане на такъв.

В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява. В писмени бележки, поддържа касационната жалба на изложените в същата съображения.

Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното решение е правилно, мотивирано и подкрепено с доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

ВРС е приел от фактическа страна, че на 26.04.2023г., И. С., управлявайки л.а. "БМВ 3 ЕР РЕИХЕ" с рег. № [рег. номер] се движил по ул.”Христо Смирненски” в гр. Варна, в посока ул.”Мир”. Около 11,26 ч. на пътен възел с бул.“Осми Приморски полк“ той бил спрян за проверка от служители в сектор ПП при ОД на МВР-Варна. В хода на проверката било прието, че страничните стъкла на автомобила, управляван от С., осигуряващи видимостта на водача към пътя, са облепени с тъмно фолио, което се явява незначителна техническа неизправност, поради което на същата дата бил съставен АУАН за това, че С. управлява лек автомобил с незначителна техническа неизправност. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, поради което въз основа на съставения АУАН било издадено и процесното наказателно постановление, с което му била наложена глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

ВРС приел изложената фактическа обстановка за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В. и П., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Предвид изминалият период от време от датата, посочена, като дата на извършване на нарушението до датата на разпит в с.з. и естеството на работата на свидетелите, съдът приел за житейски достоверни твърденията им, че нямат спомен за конкретната проверка и за обстоятелствата, при които са приели, че има извършено нарушение, като напълно кредитирал писмените доказателства по делото, като приел същите, че са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

За да отмени процесното НП, РС - Варна е приел, че е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила по отношение описанието на съставомерните обективни признаци на нарушението. Приел е, че АУАН е издаден в нарушение на чл. 42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН и НП е издадено в нарушение чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Изложени са и мотиви за недоказаност на нарушението.

Оспореното решение е правилно и законосъобразно.

Нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП посочва, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и т.5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗАНН, АУАН и НП трябва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени. В АУАН и НП е посочено, че автомобилът е със незначителна техническа неизправност съгласно т.3.2 , б. “б“ от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Приложение №5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. е Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, която определя еднакви изисквания и критерии при оценка на изправността на отделните елементи, заложени в протокола за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС. Методиката няма обвързващо значение относно определянето вида на конкретна неизправност и нейното класифициране по критериите на § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП.

ВРС, правилно е посочил, че характеристиките за технически неизправно МПС се съдържат в нормата на чл. 10, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП), като според т. 6, б. "в" моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности: по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване - има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. Съгласно § 1, т. 7 от ДР към Закона за националната стандартизацията, "стандартизационни документи" са документи, приети от европейските и международните организации по стандартизация, като технически спецификации, технически доклади, ръководства и работни споразумения, които са общодостъпни. Именно такива характеристики има Правило № 43 на Икономическата комисия на Европа на Организацията на обединените нации /ИКЕ на ООН/. Съгласно Спогодба за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобренията, издавани на основата на тези предписания /Ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно събрание на 20.10.1999 г. - ДВ, бр. 95 от 2.11.1999 г. Издадена от Министерството на транспорта, обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2000 г., в сила от 21.01.2000 г./, РБългария е приела на основание чл.1, т.5 от Спогодбата правила, сред които е Правило № 43 на ИКЕ на ООН "Единни условия относно одобряване на безопасни стъкла и материали от стъкло". Правило № 43 на ИКЕ на ООН, представлява стандартизационен документ, поради което по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" от ППЗДвП всяко отклонение от същото представлява и неизправност на съответния елемент. Съгласно т. 6.1 от Правило № 43 на ИКЕ на ООН, всички материали за остъкляване, в т. ч. и тези за производството на странични стъкла, трябва да бъдат с такива характеристики, че опасността от наранявания в случай на разрушаване да бъде намалена възможно най-много. Материалът за остъкляване трябва да бъде достатъчно устойчив на произшествията, които се очаква да възникват в условията на нормално пътно движение, както и на въздействието на атмосферни и температурни условия, химикали, горене и абразивно износване. В т. 6.2 се посочва, че материалите за безопасно остъкляване трябва да бъдат и достатъчно прозрачни, да не предизвикват забележими оптични изкривявания на наблюдаваните през предното стъкло обекти и да не създават объркване по отношение на използваните за целите на пътната сигнализация цветове. В случай на разрушаване на стъкло водачът трябва да може да продължи да вижда пътя достатъчно ясно, за да успее да задейства спирачката и да спре безопасно управляваното от него превозно средство.

Когато определените изисквания за материали и/или прозрачност на стъклата са нарушени, това прави превозното средство неизправно по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" от ППЗДвП, попадайки в хипотезата на значителна неизправност по § 6, т.72 от ДР към ЗДвП. При описанието на нарушението в АУАН и в НП не е посочено Правило № 43 на ИКЕ на ООН и конкретната точка от него, като основание за характеризиране неизправността на автомобила. В изложени смисъл настоящият състав на съда намира за правилен извода на ВРС, че АУАН е издаден в нарушение на чл. 42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН и НП е издадено в нарушение чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.

На следващо място правилно ВРС е приел, че е необосновано и недоказано квалифицирането на техническата неизправност като незначителна по смисъла на т.3.2 , б. “б“ от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и съответно като основание за налагане на глоба при прилагане на административно наказателната разпоредба на чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, което обуславя извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

С оглед изложеното, като е отменил процесното наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 608 от 26.05.2025 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20243110204818/2024 г., по описа на ВРС.

Решението е окончателно.