№ 19774
гр. С., 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110130249 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Б. А. И.,
искова молба против „Т.С.Ц.1“ ДЗЗД, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ с искане да се постанови решение, с което ответното
дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 40 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на трудова
злополука, настъпила на 29.01.2025 г., ведно със законната лихва считано от дата на
увреждането 29.01.2025 г. до окончателно изплащане.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между страните е бил сключен трудов договор, по силата на който изпълнявал
длъжността „сметосъбирач“ при 8-часов работен ден. Сочи, че на 29.01.2025 г. в гр. С.,
по време на работа са закачили контейнер на апарата за повдигане, като при
вдигането, контейнерът паднал в „бункера“ на сметосъбиращия автомобил. Въпреки
забраната в Инструкцията за безопасност и здраве на длъжност „сметосъбирач“,
служителите се качили в задната част на автомобила за да изкарат контейнера, но го
изпуснали и той затиснал крака на ищеца. Твърди, че злополуката е приета за трудова
с разпореждане № 36390 от 13.02.2025 г. по описа на ТП на НОИ – С. град. Сочи, че на
29.01.2025 г. е приет в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, като след извършен преглед му
била поставена диагноза счупване на метатарзална кост, за което бил издаден лист за
преглед на пациент № 022136 по описа на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Твърди, че
лечението му е продължило в домашни условия, както и че продължавало към
момента. Аргументира подробно, че влошеното му здравословно състояние се
отразява тежко и на психиката му, като твърди, че се е чувствал много зле, бил
потиснат, затворил се в себе си, изпитвал постоянно чувство на страх, тревожност,
безпокойство, загубил апетита си, страдал от безсъние, сънувал кошмари, трудно се
концентрирал, бил разсеян, раздразнителен и самовглъбен. Излага подробно, че при
определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид и инфлационните
процеси в страната. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
1
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че при „Д.З.“
ЕАД е заведена преписка за получаване на застрахователно обезщетение, която към
дата на подаване на отговора, не била приключила. Счита, че полученото
застрахователно обезщетение, както и обезщетението по обществено осигуряване,
следва да се приспаднат от претенцията на ищеца. Освен това оспорва претенцията
като силно завишена. Твърди, че ищецът е допринесъл за настъпването на злополуката
поради проявена груба небрежност, т.к. нарушил правилата за безопасност. Моли съда
да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 ал.1 КТ.
По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряван - чл. 200, ал. 3 от КТ.
За да е осъществен състава на чл. 200, ал. 1 от КТ следва да са налице следните
юридически факти, а именно - да е съществувало валидно трудово правоотношение
между страните по делото, да е настъпила трудова злополука, професионално
заболяване или смърт, претърпени от работника в срока на действие на трудовото
правоотношение, състояние на временна неработоспособност или трайно намалена
работоспособност, или смърт, наличие на причинно-следствена връзка между
състоянието на временна нетрудоспособност, трайната неработоспособност или смърт
и трудовата злополука, вреда - имуществена или неимуществена и причинно-
следствена връзка между трудовата злополука, професионалното заболяване или
настъпилата смърт и вредата.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираното обезщетение, както и възражението си за съпричиняване,
а именно, че ищецът е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е
допуснала „груба небрежност“ при изпълнение на трудовите си задължения.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че страните са
се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността „сметосъбирач“, че на 29.01.2025 г. ищецът е претърпял злополука, която е
призната за трудова с разпореждане № 36390 от 13.02.2025 г. по описа на ТП на НОИ –
С. град.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства,
намират опора в приобщените по делото писмени доказателства.
От приложеното на л. 6 копие на трудов договор се установява, че между
страните са възникнали трудови правоотношения, по силата на които ищецът е
престирал труд в полза на ответника на длъжност „сметосъбирач“
Съгласно легалната дефиниция дадена в чл. 55, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ "трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при
всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт". В ал. 2 на същата правна норма са посочени
2
случаите, които са приравнени на трудова злополука. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Кодекса
за социално осигуряване компетентния орган, който приема или не приема една
злополука за трудова е длъжностното лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Това лице следва
въз основа на документите в досието с разпореждане да се произнесе в 7-дневен срок
от декларирането. Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по
реда на чл. 117 КСО.
От приложеното на л. 8 по делото копие на Разпореждане № 36390/13.02.2025г.,
се установява, че декларираната от работодателя злополука, претърпяна от ищеца на
29.01.2025г., е приета за трудова такава по смисъла на КСО.
Вследствие претърпяната трудова злополука и причинените телесни увреждания
на ищеца е причинена временна неработоспособност, видно от представените
доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
медицинска експертиза.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
медицинска експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от
лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че
вследствие на процесната трудова злополука Б. А. И. е получил телесни увреждания,
обстоятелство, което не е спорно по делото.
По изложената аргументация следва извода, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени вследствие процесната трудова
злополука.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следното.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици,
възникнали от деянието. Съгласно Раздел II от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не
е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други.
От заключението на вещото лице по изготвената СМЕ се установи, че
вследствие трудовата злополука на ищеца са причинени следните телесни увреждания:
счупване 2-ра и 3-та предходилни на лявото ходило, като медико-биологичният
характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник,
за срок повече от 30 дни. В отговор на поставените задачи вещото лице е посочило, че
във връзка с процесното телесно увреждане няма проведени оперативни интервенции,
проведено е консервативно лечение с поставяне на гипсова имобилизация на ляво
ходило и глезенна става. Видно от заключението възстановителния период включва
гипсова имобилизация и провеждане на рехабилитация след сваляне на гипсовата
имобилизация. От заключението на вещото лице става ясно, че при прегледа на
25.09.2025г. все още се установява ограничен обем в движението в лявата глезенна
става, при навеждане на ходилото надолу от 35 градуса, при норма 45 градуса.
Експертът е посочил, че с оглед естеството на увреждането, ищецът е търпял
интензивни болки и страдания около 40 дни, а именно 20 дни в периода на гипсовата
имобилизация и 20 дни след свалянето на гипсовата имобилизация, като през периода
на обездвижване на лявото ходило ищецът е имал затруднения при придвижването,
доколкото се е придвижвал с помощни средства.
При изслушването на вещото лице в проведеното открито съдебно заседание
3
експертът посочи, че ищецът не е напълно възстановен, доколкото все още изпитва
болки и е налице ограничение при разгъването на крака.
По изложената аргументация и като съобрази вида на телесното увреждане,
продължителността на периода на възстановяване, обстоятелството че ищецът не е
напълно възстановен, доколкото има ограничение при разгъването на ходилото, фактът
че за сравнително продължителен период от време, а именно около 40 дни е търпял
интензивни болки и страдания, а именно 20 дни в периода на гипсовата имобилизация
и 20 дни след свалянето на гипсовата имобилизация, обстоятелството, че през периода
на обездвижване на ходилото е имал затруднения при придвижването, доколкото се е
придвижвал с помощни средства, обстоятелството, че проведеното лечение е
консервативно с поставяне на гипсова имобилизация на лявото ходило, без оперативно
лечение, че ищецът не е бил хоспитализиран, настоящият съдебен състав намира, че
адекватният размер на обезщетението за неимуществени вреди е 21 540.00лв. При
определяне размера на същото съдът взе предвид и социално икономическите условия
в страната, размера на минималната работна заплата, която към датата на настъпване
на трудовата злополука е в размер на 1077.00лв., респективно обезщетение в размер на
20 минимални работни заплати би репарирало претърпените от ищцата неимуществени
вреди.
От приложеното на л. 47 и л. 48 писмо от НОИ и копие на удостоверение от
16.09.2025г., се установя, че ищецът е получил обезщетение от НОИ за временна
нетрудоспособност в размер на 2284.09лв.
Настоящият съдебен състав намира, че тази сума не следва да бъде приспадана
от определеното на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, поради следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ изрично регламентира, че имуществената
отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника /
професионално заболяване/ се изразява в разликата между причинената вреда,
включително и пропусната полза и обезщетението и или пенсията по общественото
осигуряване. Отговорността по чл. 200 КТ е на основание съществуващото между
страните трудово правоотношение. Същата не се припокрива с отговорността за
непозволено увреждане, а е особена специфична имуществена отговорност. С оглед на
това вредата по чл. 200, ал. 3 КТ като пропусната полза е получаваното от работника
или служителя трудово възнаграждение, което би могъл да получава, ако не бе
претърпял трудовата злополука или не бе заболял професионално. Вредата по смисъла
на чл. 200, ал. 3 КТ трябва да се търси като разлика между трудовото възнаграждение,
което работникът или служителят би получил ако беше здрав и работеше и полученото
обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, тъй като само между тези
величини има причинно-следствена връзка. / в този смисъл Решение № 492 от
19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 413 от
19.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 334/2012 г., III г. о., ГК/.
Доколкото в случая предмет на настоящото производство не е искова претенция
за разликата между трудовото възнаграждение, което работникът или служителят би
получил ако беше здрав и работеше и получаваното по – ниско обезщетение
вследствие престиране на труд на по-ниско платена работа с оглед увреждането от
трудовата злополука, съдът намира, че чл. 200, ал. 3 КТ не намира приложение,
респективно изплатеното от НОИ обезщетение не следва да бъде приспадано.
При този извод съдът следва да разгледа релевираното от ответното дружество
възражение за съпричиняване, изразяващо се в проявена „груба небрежност“ от Б. И.
при изпълнение на служебните му задължения.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал „груба небрежност“.
4
С решение № 187/29.10.2020 г. по гр. дело № 4559/2019 г. на ВКС, IV г. о. по чл.
290 ГПК е съобразена установената съдебна практика, която приема, че грубата
небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при
подобни условия. При трудовата злополука, за да има съпричиняване следва да е
установено, че работникът е извършвал работата си при липса на елементарно
старание и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични правила
и изисквания за безопасност (решение № 202/12.12.2014 г. по гр. д. № 1298/2014 г., ІІІ
г. о., ВКС и цитираните в него). Груба небрежност не може да има, ако работодателят
допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа и довела до
настъпване на трудова злополука. Тогава работниците и служителите действат в
интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не подлежи на намаляване
(решение № 157/24.06.2014 г. по гр. д. № 6210/2013 г., ІІІ г. о.). Превенцията на риска
от трудова злополука при работа с машини е отговорност и двете страни по трудовото
правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на
работните места и условията на труд е негово задължение и включва система от мерки,
само част от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени на
изложените на риска негови работници и служители (решение № 178/2.01.2019 г. по
гр. д. № 4579/2017 г., ІІІ г. о.). Съдът не дължи служебно произнасяне при липса на
изрично възражение за допусната груба небрежност от работника или служителя, но
при заявено искане за намаляване на обезщетението на това основание съдът следва да
изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за
наличието или липсата на груба небрежност (решение № 18/8.02.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 434/2011 г., III г. о.). В обобщение на тази практика, на поставения в
производството въпрос е отговорено, че при поставен въпрос за съпричиняване на
вредите от пострадал от трудова злополука работник съдът е длъжен да изложи
съображения по твърденията за допуснати от работодателя нарушения на правилата за
безопасност на труда и ако отговорът е положителен - изключват ли те грубата
небрежност на работника.
В разглеждания случай настоящият съдебен състав приема, че е налице
предвиденото в чл. 201, ал. 2 от КТ основание за намаляване на гаранционно-
обезпечителната отговорност на работодателя, тъй като ищецът е допринесъл за
настъпването на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Не е спорно по делото, че трудовата злополука е настъпила на 29.01.2025г.
От приложеното на л. 58 копие на служебна бележка се установява, че на ищеца
е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.
От приложеното на л. 59 по делото копие на инструкция за работа при
ответника, в частност т. 51 е регламентирана забрана на работника да бърка или влиза
в приемната вана на сметосъбиращия автомобил с цел снабдяването му с отпадъци за
лична употреба, без значение дали компактиращия механизъм и подемните устройства
са в работен режим или не са в работен режим
В т. 52 е систематизирана забрана на работника да се качва по надстройката на
сметосъбиращия автомобил с цел отстраняване на неизправности от технически
характер, които видимо била могли да бъдат отстранени без необходимостта от
специализирана помощ.
Не е спорно по делото, че трудовата злополука е настъпила след като ищецът и
колегата му на 29.01.2025г. закачат един от контейнерите за битови отпадъци на
апарата за повдигане, при вдигането контейнера пада в „бункера“ на камиона,
служителите се качват в задната част на сметосъбиращия автомобил, за да извадят
падналия контейнер, изпускат същия и той пада върху крака на ищеца, при което е
причинено процесното телесно увреждане на левия му крак.
Този механизъм на настъпване на трудовата злополука не е спорен по делото, на
5
следващо място същият се установява от приобщените по делото писмени обяснения
на ищеца /л. 12/ и тези на С.С. /л. 11/.
Настоящият съдебен състав намира, че влизането на ищеца в „бункера“ на
камиона за изваждане на откачилия се вътре контейнер представлява „груба
небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, доколкото тези му действия
представляват самонадеяно поведение, при което субективната му преценка не
съответства на обективната обстановка, в частност опасността, която крие евентуално
задвижване на механизмите за повдигане и изваждане на контейнерите, липсата на
достатъчно пространство за опериране вътре в контейнера, както и липсата на
необходимите условия контейнера да бъде изваден ръчно, с оглед теглото му.
На следващо място съдът намира за необходимо да посочи, че при определяне
процента на съпричиняване, взе предвид обстоятелството, че ищецът не е влязъл в
бункера на камиона с цел снабдяването му с вещи за лична употреба, каквато забрана е
регламентирана в т. 51 от инструкцията, а е направил опит да продължи трудовия
процес по сметосъбиране, без да се налага товарният автомобил да се прибира в
гаражното депо, за да се извади контейнера със специализирана техника.
По изложените съображения съдът намира, че двете страни са допринесли за
настъпване на трудовата злополука, като процентът съпричиняване от страна на ищеца
е 30%, доколкото същият е действал в интерес на работодателя и с цел продължаване
трудовия процес без прекъсване.
По изложената аргументация исковата претенция следва да бъде уважена за
сумата от 15 078.00лв. / 21540.00лв. – определено обезщетение – 6462.00 30%
съпричиняване = 15 078.00лв. /, като за разликата над уважената част до максимално
определения размер от 40 000.00лв. или за сумата от 24 922.00лв., искът се явява
неоснователен.
По разноските:
Предявена е искова претенция в размер на 40000.00лв., уважената част е в
размер на 15 078.00лв., респективно отхвърлената част е в размер на 24 922.00лв., при
каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., ответното дружество следва да заплати на
адв. П. Б. Д., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с оглед
уважената част на иска в размер на 1757.02лв.
В полза на ответника следва да се признаят разноски за адвокат в размер на
3500.00лв., като с оглед отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищецът следва да заплати на ответника разноски за адвокат в размер на 2180.67лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 772.75лв., от които 603.12лв.
– държавна такса и 169.63лв. – депозит вещо лице съгласно уважената част на иска.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.С.Ц.1“ ДЗЗД, ЕИК ********, да заплати на Б. А. И., ЕГН
**********, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, сумата от 15 078.00лв. – обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на трудова
злополука, настъпила на 29.01.2025г. в гр. С., ведно със законна лихва от датата на
настъпване на увреждането 29.01.2025г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска, в частта, за сумата от 24 922.00лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.С.Ц.1“ ДЗЗД, ЕИК ********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
6
ЗАдв., да заплати на адв. П. Б. Д. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
с оглед уважената част на иска в размер на 1757.02лв.
ОСЪЖДА Б. А. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „Т.С.Ц.1“ ДЗЗД, ЕИК ********, сумата от 2180.67лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА „Т.С.Ц.1“ ДЗЗД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 772.75лв.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7