№ 2383
гр. Варна, 24.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Т.а
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501250 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК
Подадена е частна жалба от „Дженерали застраховане“ АД, чрез пълн. адв. Г.Р.,
против определение № 2374/01.03.2022г. на ВРС по гр.д.№ 12316/2021г., с което е оставена
без уважение молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение и допълнение в частта
за разноските на решение №113/16.01.2022г., постановено по гр.дело №20213110112316 по
описа на ВРС.
В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като
се твърди, че в случая са налице предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответното
дружество не е станало причина за предявяване на иска. Сочи се, че ищецът по делото не е
установил да е заявявал по доброволен ред пред застрахователя претенцията си за мораторна
лихва върху присъденото застрахователно обезщетение и е признал в цялост предявения иск
още с отговора на исковата молба. Моли да бъде отменено постановеното определение и
присъдени претендираните разноски на основание чл.38 от ГПК.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството е образувано по искова молба на ИВ. ИЛ. Т. чрез пълн.адв. М.Т.,
срещу „Дженерали застраховане“ АД за сумата от 24,39 лв., представляваща
законна/мораторна лихва от 14.07.2020г. – датата, на която задължението е станало
изискуемо до датата на депозиране на исковата молба в съда по гр.дело №9865/2020г. по
1
описа на РС – Варна – 14.08.2020г.
В отговора на ИМ ответникът е направил признание за дължимост на
претендираната сума и са представени доказателства за плащане, с оглед на което е
отхвърлен предявения иск. Присъдени са разноски в полза на ищеца въз основа на извода,
че ответникът е станал причина за завеждане на иска, тъй като плащането е извършено в
хода на производството.
Подадената от ответника молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение
на постановеното решение в частта за разноските е оставена без уважение с определение от
01.03.2022г. въз основа на идентични мотиви с изложените в решението.
На разглеждане подлежи въпросът дали ответникът с поведението си е станал
повод за завеждане на делото. Доколкото е безспорно, че в отговора на исковата молба е
обективирано признание, определящо е извънпроцесуалното поведение на ответника. От
представените по делото писмени доказателства се установява и не е спорно между
страните, че процесната мораторна лихва за периода от 14.07.2020г. до депозиране на
исковата молба в съда по гр.дело №9865/2020г. по описа на РС – Варна – 14.08.2020г. не е
била претендирана и съответно не е била предмет на разглеждане по предходно воденото
между страните гражд.дело №9865/2020г. по описа на ВРС и въззивното производство
№1165/2021г. по описа на ОС – Варна. Не са ангажирани доказателства, не се и твърди да е
отправена от ищеца покана за доброволно плащане към ответното дружество.
Спрямо настоящото застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ е
приложима разпоредбата на чл. 409 от действащия Кодекс на застраховането, в която се
предвижда, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405 от КЗ за плащане на
застрахователно обезщетение. Лихвата за забава по чл.409 от КЗ не е част от
застрахователното обезщетение като лихвата за забава по застраховка ГО, дължима на
основание чл.429, ал.2 от КЗ, поради което не може да се счита за включена в отправената
към застрахователя претенция за заплащане на обезщетение. Претенцията за заплащане на
мораторна лихва е акцесорна, но периодът, за който се дължи, не е фиксиран, а подлежи на
установяване. Доколкото не е заявена в рамките на воденото между страните исково
производство, в което би бил установен и началния момент, от който се дължи, при липсата
и на отправена покана за плащане не може да се приеме, че ответникът е станал причина за
завеждане на иска.
Въз основа на горното съдът счита, че не следва да бъдат възлагани в тежест на
ответника направените от ищеца разноски.
С оглед изложеното съдът намира частната жалба за основателна, поради което
обжалваното определение следва да се отмени и да се уважи молбата с правно основание
чл.248 от ГПК.
Въз основа на горното съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2374/01.03.2022г. на ВРС по гр.д.№ 12316/2021г., с
което е оставена без уважение молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение и
допълнение в частта за разноските на решение №113/16.01.2022г., постановено по гр.дело
№20213110112316 по описа на ВРС и ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №113/16.01.2022г. В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като
вместо
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ"АД, ЕИК *********, гр. София 1504, р-н Оборище, бул. „Княз
Александър Дондуков" № 68, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ИВ. ИЛ. Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 350,00лв. /триста и петдесет лева/, представляваща реализирани от
ищеца съдебно-деловодни разноски, явяващи се сбор от следните суми: за заплатена д.такса
50.00лв. и за заплатено адв.възнаграждение в размер на 300.00лв. ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на ИВ. ИЛ. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, за
присъждане на разноски в размер на 350,00 лв. срещу „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ"АД, ЕИК *********, гр. София, на основание чл.78, ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от ТР от 12.08.2018г.
по тълк.дело №5/2015г. на основание чл.274, ал.3, т.2 вр. чл.280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3