Определение по дело №3124/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1675
Дата: 23 декември 2021 г. (в сила от 23 декември 2021 г.)
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20215300503124
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1675
гр. Пловдив, 23.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20215300503124 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от
ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Етажната собственост на
сграда с адрес гр. ****, ул. „***** “ №43, чрез пълномощника й по
делото адв. С.М., против Определение №263646 от 27.09.2021г.,
постановено по гр.д.№4721/2019г. по описа на ПРС, Х гр.с., с което е
оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на
постановеното по делото Определение №262860/04.11.2020г. в частта му за
разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на
обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на
въпроса по същество чрез отмяна на определението, с което
жалбоподателят е бил осъден да заплати разноски по делото, и
присъждане на такива в негова полза.
Ответните страни по жалбата- Х.Г. Г., Г. Б. М., Б. СП. ИВ. и Н. К.
К., не вземат становище по нея.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
1
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Х.Г. Г., Г. Б.
М., Б. СП. ИВ. и Н. К. К. иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС за
отмяна на решение по т.3 на Общото събрание на Етажната собственост
на сграда с адрес гр. *****, ул. „******“ №43, проведено на 01.03.2019г.,
отнасящо се до начина на ползване на дворното място. Исковата молба е
подадена в съда на 26.03.2019г., като след образуване на съдебното
производство на 23.04.2019г. се е провело ново Общо събрание на
етажната собственост, на което оспореното от ищците решение на ОС от
01.03.2019г. е било отменено. При това положение съдът е приел, че за
ищците липсва правен интерес от водене на делото, поради което е
оставил без разглеждане предявения иск и е прекратил производството
по делото. Доколкото отмяната на оспореното от ищците решение е била
извършена след завеждане на иска, съдът е приел, че ответникът следва
да им заплати направените по делото разноски, тъй като е станал причина
за водене на делото. В срока по чл.248 от ГПК ответната етажна
собственост е поискала изменение на посоченото определение в частта
му за разноските, като в полза на ищците не се присъждат такива, а те
да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото
разноски. С обжалваното в настоящото производство определение съдът
е оставил без уважение молбата.
Така постановеното определение е правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
Не могат да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател, че
въпреки отмяната на оспореното решение не следва да дължи разноски,
а има право на такива, тъй като отмяната била извършена по други
съображения, различни от тези изложени от ищците като основание на
иска им, а именно- поради нищожността на решението, на която ищците
не се позовавали. Видно от исковата молба, за да искат отмяна на
решението на ОС, ищците са се позовали на няколко различни
основания- нарушения на процедурата по свикване на ОС, липса на
изискуемото съгласно ЗУЕС квалифицирано мнозинство за вземане на
оспореното решение, като са изложени и доводи, че при липса на
2
представени нотариални актове е налице неяснота дали изобщо
дворното място- предмет на решението е обща част на етажната
собственост по смисъла на ЗС и ЗУЕС. Видно от представения протокол
от проведеното на 23.04.2019г. ОС на ЕС, на същото е било отменено
оспореното от ищците решение на ОС от 01.03.2019г. по съображения,
свързани с евентуалната му нищожност предвид обстоятелството, че
дворното място- предмет на решението не е обща част на ЕС, поради
което и ОС не е компетентно да взема решения, отнасящи се до него.
При това положение не може да се приеме, че ответникът не е дал
повод за завеждане на делото, тъй като с отмяната на оспореното
решение ОС на ЕС се е съгласило с част от изложените в исковата
молба доводи на ищците, с което е признало основателността на
претенцията им. Ето защо и въпреки отпадналия в хода на делото
правен интерес на ищците от поддържане на иска, доколкото същият е
бил предявен преди отмяната на оспореното решение, то ответникът е
дал повод за предявяването му и по аргумент от разпоредбата на чл.78,
ал.2 от ГПК ищците имат право да претендират направените по делото
разноски.
Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №263646 от 27.09.2021г.,
постановено по гр.д.№4721/2019г. по описа на ПРС, Х гр.с., с което е
оставена без уважение молбата на Етажната собственост на сграда с адрес
гр.******, ул. „******“ №43, за изменение на постановеното по делото
Определение №262860/04.11.2020г. в частта му за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4