Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................ / ………………. 2019 г.
Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в открито съдебно
заседание проведено на седемнадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар МАРИЯНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Светла
Пенева
въззивно
гражданско дело № 933
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на М.Н.М. срещу решение № 960 от 07.03.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 11214 по описа
за 2018 г. на Районен съд - Варна, единадесети състав, с което на основание
член 48, алинея 7 във връзка с алинея 6 от ЗУЕС въззивницата е осъдена
да заплати суми, както следва: на Х.В.С. - 1 334,84 лева; на Н.М.М. –
417,36 лева и на С.М.М. - 417,36 лева -
всички, представляващи припадащата се на М.М. съобразно притежаваните от нея
идеални части от общите части на сградата в режим на етажна собственост, част
от направени от ищците разходи за тяхна сметка за материали и труд за извършен
през 2017 г. необходим ремонт на обща част – покрив на жилищната сграда,
находяща се в град Варна - ул. "Георги Живков" № 14 в общ размер на
9 816,22 лева, ведно със законната лихва върху всяка присъдена сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда /10.07.2018 г./ до
окончателното плащане на задължението.
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на
обжалваното решение, както и за допуснати нарушения на процесуални правила и
необоснованост. Наведени са доводи за допуснати нарушения при приложение
нормата на член 48, алинея 6 от ЗУЕС, предвиждаща ред за удовлетворяване на
етажния собственик чрез възстановяване или прихващане от дължимите от него
суми, като надлежния пасивно легитимиран ответник по исковете е именно ЕС, а не
и отделните етажни собственици. Изложени са също доводи, че извършеният от
ищците ремонт надхвърля пределите на взетото решение от ОС на ЕС, а разходите
за неотложен ремонт направени от собственика за негова сметка да се съберат от
фонд „Ремонт и обновяване“. При необходимост от попълване на фонда е следвало
да се вземе решение на ОС на ЕС, с което отделните собственици да бъдат
задължени да направят необходимите вноски в определен размер, както и да се
определи срок за това. Такова решение в случая липсва, а специалните разпоредби
на ЗУЕС не са спазени. Ето защо отправя искане за постановяване на решение, с
което обжалваното такова бъде отменено, а предявените искове като неоснователни
да бъдат отхвърлени.
В отговор на
жалбата Х.С., Н. и С.М. оспорват доводите в нея и излагат подробни такива,
обосноваващи правилност и законосъобразност на решението, което молят да се
потвърди.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание страните поддържат изразената позиция
по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
гражданско отделение – първи състав,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
Х.В.С.,
Н.М.М. и С.М.М. са предявили срещу М.Н.М. осъдителни искове с правно основание
член 48, алинея 7 във връзка с алинея 6 от ЗУЕС за осъждане на ответницата да
заплати на всеки от ищците сумите, както следва: на Х.С. – сумата от 1 334,84
лева; на Н.М. – сумата от 417,36 лева и на С.М. – сумата от 417,36 лева, съразмерна
част на притежаваните от нея идеални части от общите части на сградата. В
исковата молба се излага, че страните са етажни собственици в етажна
собственост /ЕС/ в жилищна сграда, находяща се в град Варна - ул. „Парижка
комуна“ № 13 /ул. „Георги Живков“ № 14/. Сградата се състои от четири
апартамента и два гаража, като притежаваните от всеки идеални части от общите
части на сградата се разпределят, както следва: 17,083 % идеални части за Х.С.,
14,708 % идеални части за Н.М., 14,708 % идеални части за С.М., 31,39925 % идеални
части за Виктория М. и 22,10175 % идеални части за М.М.. Сградата е построена
през 1979 г.-1981 г., като покрива й не е подменян от изграждането й. По повод
появили се течове в ап.№ 4, разположен на последния четвърти етаж на сградата,
нееднократно поканвали домоуправителя на ЕС да свика общо събрание на етажните
собственици за вземане на решение за извършване на необходим ремонт на покрива
на сградата, на които същата не е откликнала. Поради това на 17.10.2017 г. Х.С.
свикала ОС на ЕС, на което в присъствие на всички етажни собственици били
представени три различни оферти за ремонт на покрива. Предвид отказа на
собствениците на ап.№ 1 и ап.№ 2 и гараж да заплатят разходите по ремонта, Х. и
Н. се съгласили да осигурят необходимите суми за ремонт, които след
извършването му да се разпределят между отделните собствениците съразмерно на
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. За целта
сключили договор с „Катепал хидроизолация“ ЕООД на стойност 5 668 лева, за
което са издадени фактура № ********* от 24.10.2017 г. и фактура № ********* от
06.11.2017 г. Сумата е платена, както следва: от Х. – 2 834 лева с
платежни нареждания от 24.10.2017 г. и от 08.11.2017 г.; от Н. и С.М. –
2 834 лева на 15.11.2017 г. и на 15.10.2017 г. За закупените материали от
„Топливо“ АД, вложени в ремонта на покрива, е издадена фактура на стойност 4 148,22
лева, платена както следва: от Х. – 2 074,11 лева и от Н. и С.М. – 2 074,11
лева с преводни нареждания от 20.10.2017 г. и от 05.11.2017 г. Общо извършеният
ремонт на покрива на сградата през октомври – ноември 2017 г. възлиза на сумата
от 9 816,22 лева, платена по равно от ищците. След покана ответницата в
качеството й на етажен собственик отказала да плати припадащата й се част,
съответна на притежаваните идеални части от общите части на сградата,
съразмерна част от платените от всеки от ищците суми.
В
отговор на исковата молба ответницата е оспорила допустимостта на исковете,
навеждайки доводи, че отношенията между страните се уреждат от специалния ЗУЕС,
съгласно член 48, алинея 6 от който разходите за извършване на ремонт,
направени от собственик за негова сметка, с решение на ОС се възстановяват или
се прихващат от дължимите от него вноски по член 50 от ЗУЕС след представяне на
документи, удостоверяващи плащанията. В случая извършеният от ищците ремонт на
покрива на сградата в режим на ЕС излиза извън пределите на взетото решение на
ОС на ЕС. Последното е за извършване на текущ, частичен ремонт на засегнати
участъци на покрива. Пасивно легитимиран да отговаря по претенцията по член 48,
алинея 6 от ЗУЕС е именно ЕС, а не отделните собственици, като следва да е
налице решение на ОС за реда и начина на възстановяване на платените суми. В
случая подобно решение липсва, поради което възможността по член 48, алинея 7
от ЗУЕС е недопустима като преждевременно упражнена. По същество е оспорила
исковете с доводи, че липсва решение на ОС на ЕС за попълване на фонд „Ремонт и
обновяване“, въз основа на което отделните собственици да бъдат задължени да
направят вноски в определен размер, както и да се определи срок за това. В
противоречие със ЗУЕС част от собствениците са предприели действия по
извършване на ремонт. Ремонт на покрива е бил извършен през 2011 г., поради
което цялостен ремонт на същия през 2017 г. не е бил необходим.
Няма
спор по делото, а и от приетите документи за собственост, се установява, че
страните са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост и отношенията им се уреждат от специалния ЗУЕС. Не са оспорени и
твърденията относно обема притежавани от всеки собственик идеални части от
общите части на сградата, съгласно таблица 1 /лист 14 от първоинстанционното дело/.
Видно
от протокол от ОС на ЕС в град Варна - ул. „Парижка комуна“ № 13, проведено на
17.10.2017 г., по предварително обявения следен дневен ред: 1. Вземане на
решение за извършване на спешни неотложни ремонтни дейности на покрива на
сградата, поради теч и паднала мазилка в ап.№ 4, ет.4, както и съществуващ
такъв на стълбището на ет.3 и ет.4 от сградата; 2. Обсъждане на получени ценови
оферти за извършване на ремонт, етажните собственици взели решения в следния
смисъл: по точка 1 – поради липса на средства собствениците на ап.№ 1 и ап.№ 2
предложили да се извърши текущ неотложен частичен ремонт на засегнатите
участъци на покрива след заключение на експерт кои строителни дейности са неотложни,
като сумата необходима за ремонта се заплати от собственика на ап.№ 4 и която
да се възстанови на същия от собствениците на ап.№ 1 и ап.№ 2 на вноски,
установени впоследствие, и по точка 2 – да се извършат неотложните дейности по
покрива – текущ частичен ремонт на засегнатите участъци по покривната
конструкция.
В
изпълнение на взетото решение по точка 1 на 25.10.2017 г. по възложение на ЕС е
изготвена частна техническа експертиза от инж.Онцов с описанието на видовете
необходими и неотложни СМР на покрива на сградата.
Фактът, условията,
момента и стойността и плащането от ищците на средствата във връзка с извършен
ремонт на покрива на сградата съгласно опис /лист 13 от първоинстанционното
дело/ не са оспорени от ответницата, а се установяват от писмените
доказателства.
Пред първоинстанционния
съд е проведена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, от заключението на която
се установява, че при огледа на стълбищната клетка на последно ниво върху
покривната желязо-бетонна плоча на сградата и стените са налице увреждания на
мазилка и постно боядисване, причинени от ерозия, следствие на филтрация от
течове върху покривната плоча на сградата; налице са трайни видими следи от
течове, резултат от на повреди в покрива; в обекта на последния етаж /ап.№ 4/
има паднала таванна мазилка, гипсова шпакловка, гипсов корниз и латексово
боядисване, причинени от течове, както и ясно видима влага на стената на
спалнята.
По делото са събрани
и гласни доказателства посредством показанията на свидетеля П.К. /търговски представител
на „Брамак“ за североизточна България/, ангажиран от ищеца.
В
ЗУЕС са уредени няколко хипотези за извършване на ремонт на общите части, като при
първата ремонтът се извършва по
решение на ОС на ЕС. За извършване на необходим ремонт на общи части на
сградата се отпускат финансови средства незабавно с решение на управителния
съвет, а ОС утвърждава направените разходи, които са удостоверени с платежни
документи - член 48, алинея 5 от ЗУЕС. Необходим ремонт на общите части на
сградата на следващо място може да извърши и всеки собственик със собствени
средства, материали и/или труд и без решение на ОС. Общото в случаите е, че
когато разходите за извършване на ремонта са направени от собственик за негова
сметка, същите се възстановяват, независимо дали с решение на ОС от фонд
„Ремонт и обновяване“, при налични в него средства или по реда на член 48, алинея
7 от ЗУЕС, като разходите се разпределят между собствениците на
самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите
части на сградата - член 48, алинея 4 от ЗУЕС. С оглед тази уредба, искът е
процесуално допустим, а доводите за недопустимост в отговора на исковата молба
– неоснователни.
Установено
е по делото от съвкупната оценка на всички доказателства, преценени във взаимна
връзка и поотделно, че в конкретния случай по отношение покрива на сградата в
режим на ЕС като обща нейна част по смисъла на член 38 от ЗС е била налице
нужда от необходим с оглед запазване цялостта на сградата ремонт. Той е
извършен от част от етажните собственици за тяхна сметка, а останалите етажни
собственици дължат възстановяване на такава част от платените разходи за
материали и труд, съразмерна на притежаваните от всеки от тях идеални части
от общите части на сградата. Без значение е в случая дали необходимият ремонт е
извършен въз основа на взето решение на ОС на ЕС /в параметрите на това решение
или е излязъл извън пределите му/ или е извършен при липса на решение на ОС.
Ирелевантно значение за изхода на спора поради това са възраженията на въззивницата
в тази насока. Факт е, че ремонтът на общата част е бил необходим, извършен е
със средства на част от собствениците, липсват доказателства за наличие на
натрупани средства във фонд за ремонт, а въззивницата в качеството й на етажен
собственик, която не е взела участие със средства в ремонта, следва да заплати
на въззиваемите съразмерна на притежаваните от нея идеални части от общите
части на сградата част от общо платените разходи от всеки от ищците. Няма спор,
че платената обща сума от ищците възлиза на 9 816,22 лева, както и че
притежаваните от М.М. идеални части от общите части на сградата е 22, 10175 %.
Ето защо същата следва да се осъди да заплати на всеки от ищците претендираната
част от припадащата й се сума от 2 169,56 лева.
Поради съвпадане на правните изводи на двете
инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските
На
основание член 78, алинея 3 от ГПК и с оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция въззиваемите имат право да им бъдат репарирани сторените от тях
разноски. Доказаният размер на същите съгласно доказателствата е съгласно
описание в списък по член 80 от ГПК размер на платено възнаграждение за адвокат
от всеки. С оглед изхода на спора по делото в тези размери разноските следва да
се възложат в тежест на въззивницата.
По изложените съображения и на основание член 271,
алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 960
от 07.03.2019
г., постановено по гр.д.№ 11214 по описа за 2018
г. на Районен съд - Варна, единадесети състав.
ОСЪЖДА М.Н.М. ЕГН ***********
*** да заплати на Х.В.С. ЕГН ********** *** сумата от 323,44 /триста двадесет и
три 0,44/ лева; на Н.М.М. ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева и на С.М.М.
ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева, представляващи разноски пред
въззивната инстанция на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
член 280, алинея 3, точка 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.